Кокичета цъфнаха във Варна, ето какво знамение носят
Кокичетата цъфнаха във Варна. Те са знак на вяра, непорочност и ново начало, носещо благополучие и шанс на разкрилия го пръв. Вярва се, че цъфтежът му 31 януари предвещава плодородна година и топла зима. За да донесе шанс, кокичето би трябвало да се подарява единствено от чисто сърце, защото цветето е мощно сензитивно.
Старите хоря имат вяра, че кокиче би трябвало да се подаряват откровено, от сърце, защото цветето е " сензитивно към преструвки ".
Смята се за пролетен вестител, знак на вярата и светлината.
Някои растения могат доста да затоплят частите си над околната температура посредством личния си метаболизъм. Твърди се също, че кокичетата генерират лична топлота в луковицата, с цел да се разтопят през снега. Няма обаче научни доказателства за термогенеза при кокичетата. Вместо това наподобява евентуално топенето на околния сняг да се дължи на абсорбирането на слънчевата радиация и превръщането ѝ в топлинна сила, както постоянно се случва в неживата материя.
Любопитно е, че в избрани страни кокичетата са били импортирани. По-интензивното отглеждане стартира в Англия след Кримската война (1853–1856), когато бойци донасят луковици на Galanthus plicatus от Кримския полуостров. Тези луковици по-късно се хибридизират в британските градини с по-рано въведените Galanthus nivalis и турския Galanthus elwesii. Така до момента в който единствено няколко разновидности са били известни в продължение на десетилетия, разнообразието от сортове в този момент е станало съвсем непостижимо с помощта на работата на селекционерите. В момента са известни към 800 разновидности кокичета (500 от които са регистрирани), произлизащи от няколко типа.
Старите хоря имат вяра, че кокиче би трябвало да се подаряват откровено, от сърце, защото цветето е " сензитивно към преструвки ".
Смята се за пролетен вестител, знак на вярата и светлината.
Някои растения могат доста да затоплят частите си над околната температура посредством личния си метаболизъм. Твърди се също, че кокичетата генерират лична топлота в луковицата, с цел да се разтопят през снега. Няма обаче научни доказателства за термогенеза при кокичетата. Вместо това наподобява евентуално топенето на околния сняг да се дължи на абсорбирането на слънчевата радиация и превръщането ѝ в топлинна сила, както постоянно се случва в неживата материя.
Любопитно е, че в избрани страни кокичетата са били импортирани. По-интензивното отглеждане стартира в Англия след Кримската война (1853–1856), когато бойци донасят луковици на Galanthus plicatus от Кримския полуостров. Тези луковици по-късно се хибридизират в британските градини с по-рано въведените Galanthus nivalis и турския Galanthus elwesii. Така до момента в който единствено няколко разновидности са били известни в продължение на десетилетия, разнообразието от сортове в този момент е станало съвсем непостижимо с помощта на работата на селекционерите. В момента са известни към 800 разновидности кокичета (500 от които са регистрирани), произлизащи от няколко типа.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




