Защо да изберем 4 района на планиране
Кои са трите разновидността за райониране на страната Можем да сме порталът на Европа към Южните Балкани и Азия Къде е Пловдив на новата административна карта
Новото разделяне на регионите за обмисляне на България е от извънредно значимо значение за развиването на районите след 2020 година В взаимозависимост от него ще се дефинира както опцията за достъп до еврофондовете в идващия програмен интервал - 2021-2027 година, по този начин и по-ефективното функциониране на администрацията.
Дискусията е на дневен ред и в тази връзка арх. Белин Моллов - експерт в региона на градоустройството - развива своята идея за 4 региона на обмисляне в страната. Какви са неговите причини?
Този вид е доразвиване на вид 2 на междуведомствената работна група. Предлагат се следните промени, съобразени с естествените географски характерности на територията, историческо и селищно развиване, уравновесено систематизиране на популацията:
1. Дунавският район се основава от сливането на СЗРП и СЦРП;
2. Черноморският район се основава от сливането на СИРП и ЮИРП (област Търговище се връща на мястото си в Черноморския регион);
3. Област Благоевград се причислява към Южния регион (Тракийско -Родопски - Пирински), „ Зеленото сърце на Европа ”;
4. Софийски (Столичен) район, сплотява четирите области - Софийска, София град, Перник и Кюстендил.
По този метод се реализира стабилно, разумно, трайно решение, отговарящо както на потребностите на статистиката и откритата процедура в Европейски Съюз, по този начин и на действителните потребности и ползи на локалните общности за превъзмогване на разликите сред център и външна страна и уравновесено районно развиване. Достатъчно е добре да се познават районните проекти, да се прегледат настоящите сега междинни оценки на осъществяването на регионалните тактики и реализирането на програмата за целенасочена поддръжка и незабавно ще се виждат действителните потребности от смяна.
Този вид обезпечава дълготрайна демографска резистентност. Дунавският регион за обмисляне се стабилизира на 1 500 000 поданици, Черноморският на 1 900 000 поданици, Южният на 1 700 000 поданици, а Софийският на към 2 милиона поданици. При него са регистрирани естествените дадености, съгласуван е с географските характерности на територията на България, селищната мрежа, центровете на растежа и осите на развиване.
Отчетени са културно-историческите предпоставки, както и актуалните трендове за развиването на инфраструктурите - европейските транспортни коридори, както и опциите за реализиране задачите и целите на макрорегионалните тактики за Дунавския и Черноморския макрорегион и стратегиите за Европейско териториално доближаване. Има предпоставки за превъзмогване на разликите и несъгласията сред център и външна страна. София-град, Софийска област, Перник и Кюстендил образуват съвършен, стилен планов регион с население към 2 милиона поданици и богати пространствени благоприятни условия за развиване на столичните функционалности, науката, образованието, високотехнологична стопанска система, характерно селско стопанство, балнеология, туризъм и рекреация.
ДУНАВСКИ РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ
ОБЛАСТИ: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Габрово, Русе, Разград, Силистра.
Територия: 34 044 кв. км (30,5%);
Население: 1 708 250 д. (2011) 23,6%; (1 575 064 на 31.12.2016)
Гъстота: 50,18 д./кв. км
Бързо и стабилно разрастващ се район, интегрална част от дунавското пространство!
През последните 10 години в границите на съставянето на Макрорегионалната тактика за развиване на дунавския район (Дунавската стратегия) стратегиите за териториално доближаване ИНТЕРРЕГ, както и по отношение на подготовката на стратегическите и планови документи на национално, районни и локално равнище се създадоха доста планове за социално-икономическо и пространствено развиване на СЗРП и СЦРП, поотделно и в единение.
За развиването на транспортната инфраструктура са планувани ограничения за: модернизацията на железопътната, пътната и пристанищната инфраструктура, създаване на мостовете и фериботните връзки, възстановяване на навигационните системи, функционалните връзки, транспортната сигурност и сигурност. Тези ограничения са интегрирани в сложни планове по трансевропейските транспортни коридори - №7, №4 и №9. Изграждане на автомагистрала „ Хемус ” и реорганизация на пътищата от автомагистралата към дунавските пристанища. Развитие и модернизацията на транспортната инфраструктурата по направление Дунав - Черно море.
Приоритетите на региона са интегрирани планове с трансграничен и транснационален темперамент, насочени към образуването на обща Дунавска туристическа тактика, развиване на общ дунавски туристически артикул в региона на културния, винения, селския и круизния туризъм.
ЧЕРНОМОРСКИ РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ
ОБЛАСТИ: Варна, Добрич, Търговище, Шумен, Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора.
Територия: 34 286,1 кв. км (30,92%);
Население: 1 683 876 души (2011) 23,43%; (1 985 387 на 31.12.2016)
Гъстота: 57,9 д./кв. км
Икономически постоянен район в зоната на Черно море, източна врата на България мост към други райони - Каспийския басейн и Централна Азия; привлекателно място за живот, бизнес, отдих и просвета
Ефективно присъединяване в Оперативната стратегия „ Черноморски басейн 2014-2020 “ за трансгранично съдействие, финансирана по Европейския инструмент за добросъседство. Общата цел е да се усъвършенства благосъстоянието на хората в районите на Черноморския басейн посредством резистентен напредък и взаимни дейности за запазване на околната среда. В териториалния обсег на Програмата попадат 10 страни - България, Гърция, Румъния, Турция, Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Русия и Украйна - с цялата си територия или с райони на равнище NUTS II (или еквиваленти).
Финансовите средства се обезпечават от Европейския инструмент за съседство, Европейски фонд за районно развиване и Инструмента за предприсъединителна помощ. Общият бюджет на програмата е в размер на 53 942 456,70 евро. Програмата има четири целта: „ Съвместно поощряване на бизнеса и предприемачеството в региона на туризма и културата “, „ Увеличаване на трансграничните благоприятни условия за търговия и рационализация на селското стопанство и обвързваните браншове “.
ЮЖЕН РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ
ОБЛАСТИ: Пловдив, Хасково, Пазарджик, Смолян, Кърджали + Благоевград.
Територия: 28 814,5 кв. км (26,77%);
Население: 2 173 153 души (2011) 34,1%; (1 736 391 на 31.12.2016)
Гъстота: 60,26 д./кв. км
Използване на споделените териториални преимущества, естествени и културни благосъстояния за интегрирано развиване на туризма, селското и горското стопанство, науката и технологиите
Развитие на центровете по оста (изграждане на инфраструктурата и пътят) Петрич, Гоце Делчев, Сатовча, Доспат, Девин, Смолян, Ардино, Кърджали, Момчилград, Ивайловград, Любимец, Тополовград, Елхово, Бургас. За Пиринския и Родопския край този път има значение, както Автомагистрала „ Хемус ” за Северна България. Около него като огърлица са ситуирани общинските центрове, туристически обекти, балнеоложки курорти, ски писти, исторически монументи на културата и прелестни естествени забележителности.
СОФИЙСКИ РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ
ОБЛАСТИ: София град, Софийска, Пернишка, Кюстендилска
Територия: 13 850 кв. км (12,4%);
Население: 1 772 645 души (2011) 24,7%; (1 805 023 на 31. 12. 2016)
Гъстота: 128 д./кв. км
Софийският се отличава с по-малка територия, само че доста по-голяма плътност на популацията на кв. км. Това е обикновено за столичен район, само че разликите биха били фрапантни, в случай че изберем софийски регион в рамките единствено на Столична община. Тогава гъстотата на популацията в тази район при население 1,5 милиона би била 1100 д./кв. км, а при население 2 милиона ще скочи на 1500 д./кв. км. Това би било неправилно, небалансирано решение по повод качеството на обитаване, инфраструктурата и натоварването на естествената среда. То не е стабилно нито от позиция на социално-икономическото развиване, нито от екологична позиция, нито във връзка с градската среда, инфраструктурите, качеството на обитаване, подвижност и така нататък
Предложеното райониране дава отговор на всички условия на Регламент 1059/2003 година във връзка с броя на популацията. Има нещо по-важно, това райониране е съобразено с: природо-географските характерности на територията; исторически и културни особености; задачите и целите на европейски, макрорегионални, трансгранични; национални, районни, локални и секторни стратегически и планови документи; статистическите данни за положението и трендовете в демографското развиване на страната; трендовете в развиването на съдействието в границите на балканските страни; предстоящите промени през идващия планов интервал в провеждането на кохезионната политика на Европейски Съюз (Благоевградска област би била по-добре разположена в Южен район от позиция на поддръжката на структурните фондове на ЕС).
Новото разделяне на регионите за обмисляне на България е от извънредно значимо значение за развиването на районите след 2020 година В взаимозависимост от него ще се дефинира както опцията за достъп до еврофондовете в идващия програмен интервал - 2021-2027 година, по този начин и по-ефективното функциониране на администрацията.
Дискусията е на дневен ред и в тази връзка арх. Белин Моллов - експерт в региона на градоустройството - развива своята идея за 4 региона на обмисляне в страната. Какви са неговите причини?
Този вид е доразвиване на вид 2 на междуведомствената работна група. Предлагат се следните промени, съобразени с естествените географски характерности на територията, историческо и селищно развиване, уравновесено систематизиране на популацията:
1. Дунавският район се основава от сливането на СЗРП и СЦРП;
2. Черноморският район се основава от сливането на СИРП и ЮИРП (област Търговище се връща на мястото си в Черноморския регион);
3. Област Благоевград се причислява към Южния регион (Тракийско -Родопски - Пирински), „ Зеленото сърце на Европа ”;
4. Софийски (Столичен) район, сплотява четирите области - Софийска, София град, Перник и Кюстендил.
По този метод се реализира стабилно, разумно, трайно решение, отговарящо както на потребностите на статистиката и откритата процедура в Европейски Съюз, по този начин и на действителните потребности и ползи на локалните общности за превъзмогване на разликите сред център и външна страна и уравновесено районно развиване. Достатъчно е добре да се познават районните проекти, да се прегледат настоящите сега междинни оценки на осъществяването на регионалните тактики и реализирането на програмата за целенасочена поддръжка и незабавно ще се виждат действителните потребности от смяна.
Този вид обезпечава дълготрайна демографска резистентност. Дунавският регион за обмисляне се стабилизира на 1 500 000 поданици, Черноморският на 1 900 000 поданици, Южният на 1 700 000 поданици, а Софийският на към 2 милиона поданици. При него са регистрирани естествените дадености, съгласуван е с географските характерности на територията на България, селищната мрежа, центровете на растежа и осите на развиване.
Отчетени са културно-историческите предпоставки, както и актуалните трендове за развиването на инфраструктурите - европейските транспортни коридори, както и опциите за реализиране задачите и целите на макрорегионалните тактики за Дунавския и Черноморския макрорегион и стратегиите за Европейско териториално доближаване. Има предпоставки за превъзмогване на разликите и несъгласията сред център и външна страна. София-град, Софийска област, Перник и Кюстендил образуват съвършен, стилен планов регион с население към 2 милиона поданици и богати пространствени благоприятни условия за развиване на столичните функционалности, науката, образованието, високотехнологична стопанска система, характерно селско стопанство, балнеология, туризъм и рекреация.
ДУНАВСКИ РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ
ОБЛАСТИ: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Габрово, Русе, Разград, Силистра.
Територия: 34 044 кв. км (30,5%);
Население: 1 708 250 д. (2011) 23,6%; (1 575 064 на 31.12.2016)
Гъстота: 50,18 д./кв. км
Бързо и стабилно разрастващ се район, интегрална част от дунавското пространство!
През последните 10 години в границите на съставянето на Макрорегионалната тактика за развиване на дунавския район (Дунавската стратегия) стратегиите за териториално доближаване ИНТЕРРЕГ, както и по отношение на подготовката на стратегическите и планови документи на национално, районни и локално равнище се създадоха доста планове за социално-икономическо и пространствено развиване на СЗРП и СЦРП, поотделно и в единение.
За развиването на транспортната инфраструктура са планувани ограничения за: модернизацията на железопътната, пътната и пристанищната инфраструктура, създаване на мостовете и фериботните връзки, възстановяване на навигационните системи, функционалните връзки, транспортната сигурност и сигурност. Тези ограничения са интегрирани в сложни планове по трансевропейските транспортни коридори - №7, №4 и №9. Изграждане на автомагистрала „ Хемус ” и реорганизация на пътищата от автомагистралата към дунавските пристанища. Развитие и модернизацията на транспортната инфраструктурата по направление Дунав - Черно море.
Приоритетите на региона са интегрирани планове с трансграничен и транснационален темперамент, насочени към образуването на обща Дунавска туристическа тактика, развиване на общ дунавски туристически артикул в региона на културния, винения, селския и круизния туризъм.
ЧЕРНОМОРСКИ РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ
ОБЛАСТИ: Варна, Добрич, Търговище, Шумен, Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора.
Територия: 34 286,1 кв. км (30,92%);
Население: 1 683 876 души (2011) 23,43%; (1 985 387 на 31.12.2016)
Гъстота: 57,9 д./кв. км
Икономически постоянен район в зоната на Черно море, източна врата на България мост към други райони - Каспийския басейн и Централна Азия; привлекателно място за живот, бизнес, отдих и просвета
Ефективно присъединяване в Оперативната стратегия „ Черноморски басейн 2014-2020 “ за трансгранично съдействие, финансирана по Европейския инструмент за добросъседство. Общата цел е да се усъвършенства благосъстоянието на хората в районите на Черноморския басейн посредством резистентен напредък и взаимни дейности за запазване на околната среда. В териториалния обсег на Програмата попадат 10 страни - България, Гърция, Румъния, Турция, Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Русия и Украйна - с цялата си територия или с райони на равнище NUTS II (или еквиваленти).
Финансовите средства се обезпечават от Европейския инструмент за съседство, Европейски фонд за районно развиване и Инструмента за предприсъединителна помощ. Общият бюджет на програмата е в размер на 53 942 456,70 евро. Програмата има четири целта: „ Съвместно поощряване на бизнеса и предприемачеството в региона на туризма и културата “, „ Увеличаване на трансграничните благоприятни условия за търговия и рационализация на селското стопанство и обвързваните браншове “.
ЮЖЕН РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ
ОБЛАСТИ: Пловдив, Хасково, Пазарджик, Смолян, Кърджали + Благоевград.
Територия: 28 814,5 кв. км (26,77%);
Население: 2 173 153 души (2011) 34,1%; (1 736 391 на 31.12.2016)
Гъстота: 60,26 д./кв. км
Използване на споделените териториални преимущества, естествени и културни благосъстояния за интегрирано развиване на туризма, селското и горското стопанство, науката и технологиите
Развитие на центровете по оста (изграждане на инфраструктурата и пътят) Петрич, Гоце Делчев, Сатовча, Доспат, Девин, Смолян, Ардино, Кърджали, Момчилград, Ивайловград, Любимец, Тополовград, Елхово, Бургас. За Пиринския и Родопския край този път има значение, както Автомагистрала „ Хемус ” за Северна България. Около него като огърлица са ситуирани общинските центрове, туристически обекти, балнеоложки курорти, ски писти, исторически монументи на културата и прелестни естествени забележителности.
СОФИЙСКИ РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ
ОБЛАСТИ: София град, Софийска, Пернишка, Кюстендилска
Територия: 13 850 кв. км (12,4%);
Население: 1 772 645 души (2011) 24,7%; (1 805 023 на 31. 12. 2016)
Гъстота: 128 д./кв. км
Софийският се отличава с по-малка територия, само че доста по-голяма плътност на популацията на кв. км. Това е обикновено за столичен район, само че разликите биха били фрапантни, в случай че изберем софийски регион в рамките единствено на Столична община. Тогава гъстотата на популацията в тази район при население 1,5 милиона би била 1100 д./кв. км, а при население 2 милиона ще скочи на 1500 д./кв. км. Това би било неправилно, небалансирано решение по повод качеството на обитаване, инфраструктурата и натоварването на естествената среда. То не е стабилно нито от позиция на социално-икономическото развиване, нито от екологична позиция, нито във връзка с градската среда, инфраструктурите, качеството на обитаване, подвижност и така нататък
Предложеното райониране дава отговор на всички условия на Регламент 1059/2003 година във връзка с броя на популацията. Има нещо по-важно, това райониране е съобразено с: природо-географските характерности на територията; исторически и културни особености; задачите и целите на европейски, макрорегионални, трансгранични; национални, районни, локални и секторни стратегически и планови документи; статистическите данни за положението и трендовете в демографското развиване на страната; трендовете в развиването на съдействието в границите на балканските страни; предстоящите промени през идващия планов интервал в провеждането на кохезионната политика на Европейски Съюз (Благоевградска област би била по-добре разположена в Южен район от позиция на поддръжката на структурните фондове на ЕС).
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ