Големите постижения на България след 1989 г.
Кои са огромните достижения в демократичната история на България? Отговор на този въпрос търсят публицистите Лора Крумова и Драгомир Симеонов в специфичния формат на NOVA - „ Големите достижения ”.
Изобретения, награди и триумфи, които са популяризирали българите по света. Десет забележителни момента след 1989 г. в разнообразни области са избрани след представително социологическо изследване на центъра за публични и политически проучвания „ Галъп интернешънъл “.
Всеки един от тях има свои бранители в лицето на публични фигури с потвърден престиж и известност. Заедно с тях, водещите ни връщат към тези основни събития, които са провокирали удивление и са оставили дълготраен отпечатък в съзнанието ни. Зад националните достижения постоянно се крият доста персонални мемоари, страсти и ентусиазъм.
Крайното решение кои ще бъдат трите най-големи достижения в историята на българската народна власт, ще дефинират феновете. Те ще имат опция да гласоподават за своите любимци.
„ Големите достижения ” след 1989 година е опит най-накрая да погледнем на себе си благосклонно, защото „ и ние сме дали нещо на света ” напълно не е клиширан откъс от класическото Вазово стихотворение, а мъчно спорен факт с детайли на разсъждение от учудващо позитивен темперамент. Понякога дребнотемието, от което сме заобиколени, заливащите ни отвред паники на актуалния свят, ни пречат да забележим какъв брой сериозен е извървеният от нас път и какъв брой доста сме постигнали.
С тази цел NOVA се обърна към социологическа организация „ Галъп Интернешънъл “, които в свое представително изследване зададоха същия въпрос: Кои са съгласно вас най-големите български достижения след 1989-а година? Получените отговори са извънредно забавни, даже вълнуващи и те са централният мотив за специфичното студио на NOVA.
Проведеното социологическо изследване открои 10 знакови достижения с най-голям резултат. Те са в региона на спорта, политиката, музиката и още нещо...
10 ноември 1989 година! Противниците на режима не са се надявали, а поддръжниците му не са очаквали, че ще доживеят рухването на Желязната завеса, което се случва съвсем по едно и също време във всички страни от Източния блок. У нас връщането към полезностите на демократичния свят ще бъде запомнено с театралния вътрешнопартиен прелом и унесено-празния взор на сваления от власт общоприет секретар. С учудване, че това може да се случи и в България, последвано от бурни прочувствени прояви по улици и площади в цялата страна, с надежда за едно по-смислено бъдеще. 10 ноември 1989 година е началото на сложното, само че безалтернативно завръщане на българската страна към фамилията на цивилизованите нации. Днес, от дистанцията на миналите 35 години, пристигна времето да погледнем на себе си с трезва оценка за претърпяното и постигнатото, с почитание и признателност към личностите и процесите, които ни карат да се гордеем, че сме българи, равностойна част от свободния и либерален свят.
Футболното лято на 1994 година: Четвърто място за българските национали в Световното състезание в Съединени американски щати и „ Златна топка ” за Христо Стоичков
„ България, българският футбол от Париж до Съединени американски щати, футболната 1994 година Това беше миг, в който всички ние повярвахме, че тази игра може да бъде велика и в България. Беше време за фантазии, време, в което повярвахме, че българският футбол е това, което постоянно ни се е желало да бъде. Американското лято през 1994 година, „ Златната топка ” на Христо Стоичков – всичко това беше нещо, което изживяхме като една фантазия, надявайки се тя да продължи постоянно. Най-върховното достижение на българския футбол, на българския спорт и на моя живот ”, споделя спортният публицист Борислав Борисов.
Сред огромните достижения на България през последните 35 години напълно закономерно намира място митологичната Пенева чета - превъзходната единайсеторка, която през лятото на 1994 година донася най-голямата наслада в историята на многострадалния ни футбол и хвърли страната в необуздана, доста повече от футболна нервност.
Почти на смешка, достигнал до Световното състезание в Съединени американски щати, българският народен тим по футбол сътвори международна сензация, за която анализатори и експерти към момента се пробват да дадат рационално пояснение. Предвождани от прочут пълководец и всепронизваща Кама, футболните ни гладиатори се саморазправиха със международни и европейски първенци и единствено съдийската свирка съумя да спре победоносния им марш към финала. В този случай спортът се трансформира и в обществена терапия, която върна усмивките на унизения и засегнат в най-трудните първи години на Прехода народ, който беше не запомнил какво е да се гордееш от това, че си българин.
„ Лятото на 1994 година беше необикновено. Първо цялата страна се сплоти, цялата страна стартира да мисли посредством футбола, стартира да усеща и мечтае посредством футбола. Няма метод това да не е най-великият състезателен момент за мен, за моя живот, за нашата страна ”, споделя Борислав Борисов.
В края на същата тази победоносна 1994 година един от тези национали затвърди големия български триумф, получавайки най-високото самопризнание в международния футбол – „ Златна топка ”, и изцяло справедливо застана до митове като Бекенбауер, Платини, Румениге, Ван Бастен или Боби Чарлтън. Разбира се, става дума за изключителния Христо Стоичков.
„ Златната топка ” на списание „ Франс Футбол ” се връчва от 1956 година и е заветна цел, за която всеки професионален футболист е подготвен да даде, в случай че не левия си крайник, то най-малко лявата си ръка. Нападателят на българския народен тим и футболен клуб „ Барселона ” се разминава с оценката още през 1992 година, само че през паметната 1994 година правдата най-сетне спечелва.
Футболният „ Оскар ” е самопризнание освен за самостоятелните качества на Христо Стоичков, само че и едно от най-значимите достижения в историята на българския футбол, а и в българската народна власт.
„ Футболната 1994 година и невероятното четвърто място на националите в Съединени американски щати, „ Златната топка ” на Христо стоичков – това са върховите достижения на спорта у нас. Постижения, които остават в историята ”, счита Борислав Борисов.
„ Българският народ постоянно е обичал футбола, желал е от футбола доста. През годините сме имали страхотни футболисти и тимове, само че нещо като че ли все не се получаваш. През 1994 година всичко си пристигна на мястото. В пътя на този тим до триумфа се мина през доста типични обстановки за нас. Започнахме със разногласия за капитанската лента, която отиде на вярната ръка, с цел да може тимът да върви. Минахме през мощно начало на квалификациите, разочароващи към края, съвсем без шансове да се класираме. И след това едно експлоадиране в Париж. След това отидохме в Съединени американски щати, губим една от доста значимите си персони в тима – Любослав Пенев, който не можа да играе тогава ”, разяснява още журналистът. „ Започнахме с упования против Нигерия, пък загубихме след пропуск. След това бихме Гърция, след това триумф над Аржентина, драма с Мексико, победа над Германия. Точно когато решаваме, че към този момент ще бъдем международни първенци, идва една неправда, която до ден сегашен усещаме. Това е историята. Всеки вижда по някакъв метод себе си в триумфа, в страданието, в проблемите към всичко това. Емоциите няма по какъв начин да не напират. Аз бях на 20 години тогава, играех футбол. И до ден сегашен свързвам думите „ всичко е допустимо ” с оня тим, с оня триумф, тъй като никой не го очакваше.А вярвахме в един миг, че може да стигнем до края, може да станем международни първенци. Аз споделям, може, въпреки че оня тим го правеше, тъкмо тъй като цялата страна беше оня тим. Всички бяхме такива ”, разяснява още журналистът.
Гласувайте за футболното лято на 1994 година с SMS на номер 19430
Приемането на България в НАТО през 2004 година
„ Преди 40 години, през 1984-та, майка ми купи трабант, тъй като за него минимум се чакаше и беше най-евтин. 20 години по-късно влязохме в НАТО и той ме съпровождаше през целия този път. А през днешния ден означаваме 20-ата годишнина от участието си в НАТО. За мнозина това картонено возило беше грозното патенце на социализма, само че за някои от нас то се трансформира в белия лебед на атлантизма ”, описа Соломон Паси.
Когато през 1991 година генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер минаваше през София в трабанта на Соломон Паси, България стоеше като изолирана нация, бореща се да премине от тоталитарно ръководство към демократично общество, отворено към останалия свят.
За България шансът да се причисли към НАТО съставлява освен стратегическа опция, само че и знак на интеграция в интернационалната общественост и най-силния защитителен съюз за групова сигурност.
Преди 20 години България направи историческата стъпка да се причисли към НАТО, отбелязвайки нова глава в пътя на нашата нация към гарантиране на нашата защитеност, на мускетарския принцип „ Един за всички, всички за един ”.
Защото НАТО не е просто съюз на Запад, всички 32 страни, в това число България, имат еднакъв глас. С участието в НАТО пристигна и отбрана на нашите споделени демократични полезности през днешния ден и на следващия ден. През последните две десетилетия България играе неразделна роля в процесите на взимане на решения в НАТО, като е равнопоставена измежду съдружниците.
България също способства за подсилване на груповата защита на Алианса и повишението на сигурността в Черно море. От мирозапазващи задачи до взаимни военни учения, България поредно способства за напъните на НАТО за поддържане на световната непоклатимост.
Членството донесе рационализация от засилено образование, усъвършенствани уреди и разширено съдействие с членките на Алианса. НАТО укрепи въоръжените сили на България.
„ Във Военноисторическия музей на Третата българска страна можем да създадем равносметка на какво се крепи нейната народна власт, а точно на избавление, съединяване, самостоятелност, НАТО и Европейски съюз ”, разяснява Соломон Паси.
И НАТО способства за спокойствието и просперитета на България, работейки на назад във времето. Често незабележим и нечут през последните 20 години, Алиансът подсигурява, че всички българи могат да живеят в мир, свободни да взимат свои лични решения и избори за себе си и техните фамилии.
Мнозина знаят сериозната роля, която НАТО играе в отбраната на нашите граници и нашата сигурност. Но това, което е по-малко известно, е работата на Алианса по киберотбраната и създаването на нови технологии, които ни пазят от нови провокации пред сигурността.
България и НАТО – 20 години за отбрана на свободата и демокрацията.
„ Приемането на България в НАТО остава един от най-големите триумфи в историята на страната ни след Освобождението. Гласувайте! ”, заключи Соломон Паси.
„ Три генерации българи работиха, с цел да се случи участието ни в НАТО. Ако би трябвало да определим шестте кита, на които България се крепи сега, това са – Освобождение, Съединение, Независимост, рухването на Берлинската стена и по-късно НАТО и Европейският съюз ”, счита Паси.
Гласувайте за приемането на България в НАТО с SMS на номер 19431
Веселин Пантелеев-Ешкенази, концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам
„ Веселин Пантелеев-Ешкенази. Или концерт за усмивка, гений, труд и неизменност. Веско Ешкенази – или животът на героя с цигулка в ръка ”, споделя Силвия Лулчева.
Цигулката, на пръв взор миловидно устройство, състоящо се от резонаторна кутия, шийка с гриф, охлюв с ключове, столче или магаренце, струнник, душичка и четири струнни, неизбежно кореспондиращи си със 75 сантиметровия лък, в действителност съставлява един от най-сложните за преодоляване музикални принадлежности, очернил детството на милиони деца (и техните съседи) на всички места по света.
Нищо комплицирано обаче не наподобява да има в него, когато се намира в ръцете на Веселин Пантелеев-Ешкенази, световноизвестният български цигулар, който в продължение на съвсем четвърт век заема една от най-престижните позиции в европейската музикална сцена, а точно концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам.
Международният триумф на Веско Ешкенази е знак на едно цяло потомство надарени и международно приети български цигулари, измежду които блестят имената и на Васко Василев, най-младият концертмайстор на Лондонската кралска опера, Албена Данаилова – концертмайстор на Виенската държавна опера, Йоанна Каменарска – първата жена концертмайстор в историята на Хамбургския филхармоничен оркестър, Светлин Русев и още доста, доста други.
„ Творчеството рядко е ария, а още по-рядко е по ноти. Зад огромното име има огромен път, старания и неизменност, жертви и загуби. Когато приказваме за Веско ЕШкенази разбираме по какъв начин всичко това се трансформира в гориво за гения, който той обилно ни раздава, с цел да ни подари благородно самочувствието да сме горди като българи, че сме разпознаваеми по света като надарени хора ”, споделя Силвия Лулчева.
Достоен наследник на почтени родители-музиканти, Веселин Пантелеев е приключен артикул на Софийското музикално учебно заведение и Държавната музикална академия, с последвала блестяща кариера на някои от най-големите подиуми в Европа и света, като едвам на 29 години става концертмайстор на световноизвестния Кралски Концертгебау оркестър в Амстердам, директно обвързван с имената на Едвард Григ и Густав Малер.
Освен сериозната си професионална претовареност, свързала го с митове като Алексис Вайсенберг, Минчо Минчев, сър Колин Дейвис, Юрий Башмет, Мстислав Ростропович, Веско Ешкенази развива и впечатляваща благотворителна активност, което единствено демонстрира, че огромният актьор не може да бъде подобен, в случай че не е и огромен човек.
„ Той е един от най-дискретните и може би по тази причина и един от най-впечатляващите герои на модерна България ”, счита Силвия Лулчева.
„ Изкуството е положение на духа. Тук става въпрос за безапелационна международна кариера, потвърдена, с труд и доста старания. Няма по какъв начин да го измерим ”, сподели Силвия Лулчева. „ Има единствено труд и гений. Тук става въпрос за доста сериозна кариера, почнала единствено на 11 години ”, разяснява актрисата.
Гласувайте за Веселин Пантелеев-Ешкенази с SMS на номер 19432
Приемането на България в Европейския съюз
„ Ставайки член на Европейския съюз, България си върна достолепието, сбъдна фантазията на потомство българи, които желаеха да видят страната ни да се върне измежду демократичните страни в Европа. Гласувайте за участието на България в Европейския съюз, една сбъдната фантазия за България ”, сподели Надежда Нейнски.
Плажче в Гърция, дълъг уикенд в Сицилия, положително учебно заведение за децата в Германия или Франция. Нищо, а и доста повече от това нямаше да бъде допустимо, в случай че България не беше станала член на Европейския съюз.
Обетована земя за народна власт, независимост и висок стандарт на живот, за която мечтаят всички, а страната ни съумя да осъществя след 17 годишни старания. Преди повече от 31 години, на 22 декември 1990 година, Великото Народно заседание приема решение за желанието на Република България да стане пълновръстен член на европейските общности.
На 25 април 2005 година, на тържествена гала в Люксембург, е подписан договорът за присъединение на България към Европейски Съюз от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министърката по европейските въпроси Меглена Кунева.
На 1 януари 2007 година България най-накрая става член на Европейския съюз. И този дълъг развой на присъединение към общността е невиждан заради политическото единогласие и наляво, и надясно, че България би трябвало да е стопански и политически съюз с другите европейски народи.
„ Това е едно дълго пътешестване, една фантазия, веднъж, по който тръгнахме преди доста години. Радвам се, че бях част от напъните тази фантазия да се сбъдне и България през днешния ден да бъде член на Европейския съюз.
Радвам се, че Европейският съюз отвори вратите за нашите деца, за вероятността да могат да се усещат равни с всички останали европейци, да пътуват и да учат в разнообразни страни да следват фантазиите си ”, уточни Нейнски.
Какво значи влизането на страната в фамилията на 27-те страни от общността?
Накратко, българският език е един от формалните в Европейския съюз, което дава опция на българските жители да споделят с европейските институции на своя език. В институциите, органите и организациите на Европейския съюз има български представители, което дава опция на България да въздейства върху решенията както на европейско равнище, по този начин и на световно.
Българските предприятия имат безграничен достъп до пазар с над 448 милиона души. Увеличават се и брутният вътрешен артикул, и покупателната дарба поради преимуществата на свободния пазар. Страната има достъп до безплатни средства посредством структурните и кохезионни фондове, чиято цел е основаването на работни места, повишение на икономическото и обществено развиване. България има достъп до облекчени условия за финансиране.
Всеки български жител може да пътува, да работи, да учи или живее във всяка една страна членка при равни условия като жителите на съответната страна. Включително и има правото да развие личен бизнес в страна членка и да употребява системите за обществено обезпечаване.
Всеки български жител се употребява от закрилата на дипломатическите и консулските органи на всяка друга страна членка на територията на страни, които не са членки на Европейския съюз и в които личната му страна членка няма посланичество.
Партньорството на Европейския съюз с НАТО пък е един от най-важните гаранти за личната ни сигурност. Да не приказваме, че влизането ни в НАТО през 2004 година в действителност е най-важната крачка към приемането ни в Европейския съюз. И още, и още, и още.
А в случай че някой ви каже, че Европейският съюз желае да ви отнеме шкембе чорбата, не му вярвайте.
„ Приемането на България в Европейския съюз е едно от най-големите достижения в актуалната българска история. Гласувайте за тази сбъдната фантазия! ”, обясни Нейнски.
„ Европейският съюз, за жалост, през последните години някак се трансформира в факсимиле. Но за генерации българи той беше фантазия, в действителност. Едва ли има нещо, което повече да е обединявало България от желанието ни да бъде еднакъв с другите европейски нации. И доста са знаците за това по какъв начин българите извървяха този път. Когато приказваме за благополучие, би трябвало да си даваме сметка, че с цел да бъде човек благополучен, животът му би трябвало да има смисъл и цел. Принадлежността към цивилизована Европа е било смисъл и цел на доста генерации българи. Понякога се запитвам какво би представлявала България през днешния ден, в случай че не беше член на Европейски Съюз. Някак си бързо свикнахме да одобряваме за даденост това, което имаме. Ние към този момент имаме инструментите, с които можем да се борим за това свое благополучие. Имаме сътрудниците, които ни оказват помощ и изправят, когато се огънем пред някое затруднение. Ние виждаме по какъв начин трудностите падат едно след друго пред България. България в Европейския съюз е доста повече от един подписан документ. България в Европейския съюз е вероятността, достолепието и щастието, което оставяме на децата си ”, заключи Надежда Нейнски.
Гласувайте за приемането на България в Европейския съюз с SMS на номер 19433
Ивет Лалова - европейска шампионка на 100 м
„ Никак не е елементарно да си топ бегач. Но няма човек, който да го прави с по-голяма лекост и усмивка от Ивет Лалова ”, споделя ултрамаратонецът Красимир Георгиев.
Шпайковете са забити крепко в аления тартан. Погледът ти е насочен напред. Пръстите са на линията. Усеща се напрежение, само че концентрацията е на 100%. Тялото ти е изопнато като пружина. Чакаш. Всеки миг би трябвало да се случи. И тогава се чува той. Звукът на револвера трансформира за момент евентуалната ти сила в кинетична и те освобождава от застиналата поза на старта. Политаш напред като че ли изстреляна от незабележим лък. Усещаш, че си се забавила леко първоначално, само че знаеш какъв брой старания си хвърлила и тъкмо през днешния ден, тъкмо тук няма мощ на света, която да те спре. Бърза си и се изравняваш се със съперничките си, които скоро ще останат зад теб. Първа си. Още единствено няколко крачки. Вече го виждаш. Финалът. 11 секунди и 28 стотни. Публиката в Хелзинки е на крайници и приветства новата кралица на Царицата на спортовете. Европейската шампионка на 100 м - Ивет Лалова. И в случай че върнем видеото на финиша, може да сме сигурни, че първото, което го минава, е нейната безконечна усмивка…
„ През 2012 година търча 260 км през камбоджанската джунгла. Недоял, недоспал, змии хвърчат от ляво и дясно, на мен ми е гадно. Минавам финалната линия, примирам. Хващам телефон и първото нещо, което виждам - Ивет Лалова е европейска шампионка на 100 метра. Какво по-яко от това ”, споделя Красимир Георгиев.
Този резултат носи на България и първа купа в късия спринт в богата ѝ лекоатлетическа история. И с цел да е още по-сладко, се случва тъкмо във финландската столица, където през 2005 година Ивет пропуща Световно състезание, по нейни думи, „ плачейки, до момента в който го гледа “. Причината е, че няколко месеца по-рано нашата спринтьорка чупи бедрената си кост в Атина при конфликт с различен лекоатлет на пистата. И макар голямата болежка и компликации след 2 години Ивет се завръща още по-усмихната и по-добра и печели още първото съревнование, в което взе участие.
В идващите няколко години бързото ни момиче е неизбежно измежду най-хубавите на планетата, до момента в който не идва и заветният спринт в Хелзинки, когато стъпва на европейския връх. Но не това достижение е нещото, което постоянно ни е карало да се усмихваме, до момента в който я гледаме. Нито петте оценки за спортист номер 1 на страната, нито петте участия на Олимпийските игри. Причината се крие точно в нейния безконечен позитивизъм и усмивка преди и след всяко съревнование, които ни карат и нас да сме малко по-добри и горди.
„ Ивет Лалова, за това, което направи тогава, всички можем да се гордеем. За да станеш европейски първенец на 100 метра, би трябвало доста преди този момент да си почнал. Знаем през какво е предходна ”, сподели Красимир Георгиев.
Гласувайте за Ивет Лалова - европейска шампионка на 100 м, с SMS на номер 19434
Райна Кабаиванска – носителка на най-високото отличие в света на операта през 2013 година
„ Райна Кабаиванска е абсолютният талант на операта. Символ за нашето изкуство, знак и за България, тъй като става въпрос за една изключителна персона. Ще остане постоянно по света със своето име, което е било знак, с изключение на на операта, и на България ”, споделя Дарина Такова.
Кой не знае Райна Кабаиванска, кой не е чувал за нея. И най-много слушал, тъй като нейният глас, в комбиниране с житейското ѝ достолепие, накара света да повярва в българския капацитет, в най-хубавите качества на българина, помагайки и на нас самите да имаме повече религия в личните си качества.
Дебютът на родената в Бургас прима е не къде да е, а в Миланската канара през 1961 година и от този момент до през днешния ден, Райна Кабаиванска се трансформира в един от най-значимите оперни актьори на нашето време.
Да се изброят сцените, на които е греел нейният удивителен гений, би провокирало съществено разбиране на челюстните мускули, само че няма по какъв начин да бъдат пропуснати „ Ковънт Гардън ” в Лондон, Парижката опера, „ Театро Реал ” в Мадрид, „ Метрополитън опера ” и „ Карнеги Хол ” в Ню Йорк, „ Театро Колон ” в Буенос Айрес, „ Щатсопер ” в Хамбург, „ Дойче опер ” в Берлин, Софийската опера, „ Болшой спектакъл ” в Москва, операта в Токио, Фестивала в Залцбург, а впечатляващата ѝ кариера в Италия е обвързвана с небезизвестните „ Ла Скала ”, „ Театро Верди ” в Триест, „ Ла Фениче ” във Венеция, „ Арена ди Верона ”, театрите в Торино, Генуа, Парма, Болоня, Модена, Рим. Велики тенори са нейните обичани сътрудници и другари – Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Франко Корели, Марио дел Монако и още толкоз доста.
„ Сега, в годината на Райна Кабаиванска, тъй като през декември, на 15 декември, тя ще навърши 90, не го крие и го споделя с горделивост, тъй като в действителност е горделивост. Тя е един безспорен естествен феномен и е показателно по какъв начин един човек, с помощта на духа си, на огромното изкуство, в което тя не стопира да обитава, го резервира толкоз млад, толкоз бляскав, толкоз ослепителен и толкоз необикновен ”, изяснява Такова.
Получила неизброимо доста и най-престижни оперни оценки през дългогодишната си кариера, в това число за цивилен заслуги и принос за развиването на демокрацията в България, един от безспорните върхове на огромната певица си остава наградата от 2013 година на Международните награди за опера, известни още и като „ Оперният „ Оскар ”, считан за най-високото самопризнание в оперния свят.
Разбира се, признанията не се мерят по височина и не са нищо повече, само че и нищо по-малко от самопризнание, опит за пояснение в обич към гений с голяма диря в цялата история на изкуството. „ Проектирана съм в бъдещето ”, споделя постоянно за себе си Райна Кабаиванска и го потвърждава с преподавателската си активност през последните години, откривайки и развивайки, в това число със лични средства, нови генерации оперни артисти. А всичко това може да буди само удивление.
„ Знам какво е оставила и какво продължава да оставя тази грандама на международната опера и на България. Абсолютен знак. Това е последната огромна дива на международната опера и на операта за всички времена. Защото е невероятна. Тя е оставила отпечатък в едни от най-знаковите персонажи на операта. Райна Кабаиванска е единственият огромен оперен актьор на България, който сътвори школа. Създаде доста огромни оперни актьори, които шестват по света и славят нейното име, името на нейната школа и големия ѝ принос, който има за България ”, показа Дарина Такова.
Гласувайте за Райна Кабаиванска – носителка на най-високото отличие в света на операта през 2013 година, с SMS на номер 19435
Българки, утвърдили се на интернационалната политическа сцена
„ Ако желаете нещо да се каже, помолете някой мъж. Ако желаете нещо да се свърши, то би трябвало да помолите някоя жена ”. Мъдрата мисъл на Желязната лейди Маргарет Тачър съвсем безусловно може да се проектира върху забележителните достижения на българките в интернационалната политика и тяхното благотворно отражение върху интернационалния авторитет на страната.
Всъщност политическият матриархат е напълно логически цивилизационен развой, който обаче у нас, най-малко до преди 30-ина години, беше съвсем чужд, в случай че изключим тоталитарната принцеса Людмила Живкова. Сред тези, които започнаха да разчупват обичайния модел, бе Ренета Инджова - първата българска министър-председателка. Последва първата българка външен министър на страната - Ирина Бокова, след това и общоприет шеф на ЮНЕСКО, а след нея пристигна ерата на Надежда Михайлова – дамата, която отпред на българската дипломация съумя да върне позакъснялото доверие към цялостната политическа ориентировка на страната, а по този начин оглави и цивилизационния скок на страната към жадуваната интеграция в Европейския съюз. Падането на визите по време на нейния мандат се подрежда измежду най-важните стъпки към реализирането на българската фантазия за независимост и пълноправие в Европа и света.
„ През 1924 година в българската политика има нула дами. Дотогава ни е било позволено единствено да гласуваме. 100 години по-късно, през 2024 година в Народно събрание има единствено 57 дами и още няколко на интернационалната политическа сцена. Вярвам, че младите дами в България би трябвало да имат повече образци, повече ролеви модели за дами със мощ, с власт, които да могат да взимат решения и които да вършат политики, от които зависи животът на всички нас ”, споделя Оля Малинова.
Напълно невероятно е да бъдат изброени имената на всички почтени българки, работили и работещи за интернационалния авторитет на страната, само че няма по какъв начин да бъдат пропуснати имената на Меглена Кунева - министър по европейските въпроси в две следващи държавни управления и европейски комисар по отбрана на потребителите след приемането ни в Европейския съюз; Кристалина Георгиева – ръководител на Международния валутен фонд, основен изпълнителен шеф на Световната банка, европейски комисар и международно приет експерт по въпросите на устойчивото развиване, вицепрезидент на Световната банка, обявявана с цялостно съображение за „ комисар и европеец на годината ”; Мария Габриел - два пъти еврокомисар и също с огромен интернационален авторитет.
И всичко това единствено идва да покаже, че българите са повече от прави, когато в скорошно национално социологическо изследване, преобладаващият % от участвалите показват вярата си повече български дами да се занимават с политика и дипломация.
„ Аз като министър на щастието доста се вълнувам, че мога да лобирам за повече дами в политиката. За три минути мъчно ще опиша за всички дами в политиката, които са създали огромни промени, които са сложили България на международната политическа карта, които са трансформирали България вечно – Надежда Нейнски, Миглена Кунева, Гергана Паси, Кристалина Георгиева ”, съобщи Оля Малинова. „ В България към момента дамите заемат дребна част от управителните позиции на държавно равнище ”, счита тя. „ В българската политика е явна нуждата от хора, които имат увереност, поредност, обществена ангажираност, с персонални качества. Това не е непокътната територия за мъжете. 52% от популацията на България са дами. А в политическите партии няма задоволително дами. В листите те са и на неизбираеми места. Жените нормално са вицепрезиденти. Жените в никакъв случай не са били повече от 26% в Народното събрание. Само 15% от общините в България се управляват от дами ”, сподели Оля Малинова. Според нея българките имат качества, с цел да влизат в политиката.
Гласувайте за българките, утвърдили се на интернационалната политическа сцена, с SMS на номер 19436
Григор Димитров измежду първите трима в международния тенис
„ Да бъдеш №3 в света е в действителност голямо достижение. Мисля, че всички ние, българите, можем да се радваме и да се любуваме на триумфите на Григор ”, споделя Мануела Малеева.
Висок е 1 метър и 91 см. Започва да играе постоянно тенис в родния си град Хасково, когато е на пет, а нередовно – от 3-годишна възраст. Приятният му, да не кажем стабилен сервис, доближава до 220 километра в час. Използва източен до полузападен захват на форхенда, което също е приятна панорама. Разполага и с бекхенд – по какъв начин другояче – стандартен, с една ръка, а пък приятното възприятие остава и в този детайл на играта му. Всичко това, само че и доста повече от това, съставлява Григор Димитров – чудото на българския тенис и една от най-големите наслади на многострадалния български народ, следящ жадно и с разтуптяно сърце забележителните му достижения.
Поне до този миг, най-големият триумф на българския тенисист е достигането до трето място на сингъл в международната класация, на което остава цели 10 поредни седмици, което се случва през 2017 година, откакто печели купата на заключителния заключителен шампионат на Асоциацията на професионалните тенисисти (АТП).
„ Успехът на Григор е в действителност голям, изключително в този момент, когато международният тенис избухна на равнища, които не съм предполагала, че може да се осъществят. Не знам дали мога да го опиша единствено накратко какво е да бъдеш професионален тенисист. Разликата е в душeвността. Да се устиска на значима точка, на един мачбол, на един сетбол. Това сега Григор го прави ужасно. Израсна внезапно, играе с голямо предпочитание. Последните месеци е страховит ”, изяснява Малеева.
Димитров е определян като един от най-забележителните гении в тениса още от ранна детска възраст, сравняван по качества на играта даже с легендата Роджър Федерер. И като огледа човек постигнатото, по какъв начин да не се съгласи. Още през 2005 година е разгласен за най-хубав тенисист в Европа при момчетата до 14-годишна възраст. През 2007 става европейски първенец до 16 година, без нито един изгубен сет. През 2008-а печели юношеската шампионска купа в Уимбълдън и е първенец от Откритото състезание на Съединени американски щати. През октомври 2013 година в Стокхолм Димитров става първият българин, спечелил купа на ATP Tour. През юли 2014 година за първи път се изкачва в Топ 10 на най-хубавите тенисисти в света, като в интервала юли 2014 година – ноември 2018 година, Григор Димитров е бил общо 81 седмици измежду най-хубавите 10 тенисисти в света с висшото достижение от 2017-а, когато се подрежда измежду челната тройка на международния тенис. Успешната му кариера продължава и през актуалната 2024 година, когато милиони българи останаха будни в ранните часове на денонощието, с цел да проследим гладиаторските му конфликти в Австралия.
„ В момента Григор играе един от най-хубавия си тенис. Той сплотява милиони българи по целия свят. Не можете да си визиите какъв брой доста известия получавам: „ Видя ли? ”, „ Чу ли? ”, „ Гледа ли? ”.
Наистина има българи, които живеят с него. Той е международен феномен. Когато кажем Григор, споделяме България ”, показа Мануела Малеева.
Гласувайте за Григор Димитров измежду първите трима в международния тенис с SMS на номер 19437
Златен олимпийски орден за ансамбъла по художествена гимнастика – Токио, 2021 година
„ Школата на българската художествена гимнастика е чисто български феномен в международен проект. Златният олимпийски орден от Токио беше единственото, което още нямахме, с цел да сме вечно на върха ”, споделя Симона Пейчева.
Феноменът „ Българска художествена гимнастика ” не от през вчерашния ден възпламенява съзнанието на експерти и анализатори на всички места по света. Как по този начин от тази междинна по размерите си страна в Европа се раждат такива изумителни гении, които без значение от политически турбуленции и мъчителни исторически преходи съумяват да бъдат на върха, остава мистерия за мнозина, само че не и за устойчивата българска треньорска школа и нейните възпитанички, неповторимо съчетаващи през годините прелест, темперамент и техническо съвършенство. Започна се с първата бяла лястовица на гимнастиката ни - трикратната международна шампионка Мария Гигова, мина се през феномена „ Златните девойки ” на Нешка Робева, в годините на прехода се появиха нови и все по този начин златни девойки, шампионки, отборно и поединично на международни и европейски шампионати. И единствено едно злато липсваше в дългия лист от най-престижни оценки – олимпийското. И след това пристигнаха Олимпийските игри в Токио през 2021 година.
„ Спечелването на олимпийски орден е фантазията на всеки състезател. Аз като участник на 2 олимпиади нямах опцията да печеля това отличие. Но всяка гимнастичка, дала сърцето и душата си на Българската художествена гимнастика, е станала съпричастна към спечелването на нашия златен олимпийски орден ”, споделя Симона Пейчева.
Невероятно, само че факт! В последния ден от Олимпийските игри в Токио, българският отбор по художествена гимнастика, в състав Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова, без конкуренция в многобоя и с общ общ брой от над 92 точки, завоюваха златния орден, който само липсваше във витрината на този спорт у нас и хвърлиха страната в немислим екстаз, посред хваналата света за гушата зараза от COVID-19! Не би трябвало да се пропуснат заслугите за този триумф на треньорския щаб, отпред с Весела Димитрова и Михаела Маевска, на Илияна
Раева и цялата Българска федерация по художествена гимнастика.
До този миг на Олимпийски игри България има 4 оценки в този спорт. Три при ансамблите – 1 сребърен от Атланта 1996-а, 2 бронзови от Атина през 2004 година и Рио де Жанейро през 2016 година, и един в самостоятелното на Адриана Дунавска от 1988 година в Сеул. Но единствено до този миг, до Олимпиадата в Токио, увенчал старания и персонални жертви, които единствено състезателките и техните треньори могат опишат, какво в действителност им е коствало.
„ Златният орден от Олимпийските игри в Токио е горделивост за художествената ни гим
Изобретения, награди и триумфи, които са популяризирали българите по света. Десет забележителни момента след 1989 г. в разнообразни области са избрани след представително социологическо изследване на центъра за публични и политически проучвания „ Галъп интернешънъл “.
Всеки един от тях има свои бранители в лицето на публични фигури с потвърден престиж и известност. Заедно с тях, водещите ни връщат към тези основни събития, които са провокирали удивление и са оставили дълготраен отпечатък в съзнанието ни. Зад националните достижения постоянно се крият доста персонални мемоари, страсти и ентусиазъм.
Крайното решение кои ще бъдат трите най-големи достижения в историята на българската народна власт, ще дефинират феновете. Те ще имат опция да гласоподават за своите любимци.
„ Големите достижения ” след 1989 година е опит най-накрая да погледнем на себе си благосклонно, защото „ и ние сме дали нещо на света ” напълно не е клиширан откъс от класическото Вазово стихотворение, а мъчно спорен факт с детайли на разсъждение от учудващо позитивен темперамент. Понякога дребнотемието, от което сме заобиколени, заливащите ни отвред паники на актуалния свят, ни пречат да забележим какъв брой сериозен е извървеният от нас път и какъв брой доста сме постигнали.
С тази цел NOVA се обърна към социологическа организация „ Галъп Интернешънъл “, които в свое представително изследване зададоха същия въпрос: Кои са съгласно вас най-големите български достижения след 1989-а година? Получените отговори са извънредно забавни, даже вълнуващи и те са централният мотив за специфичното студио на NOVA.
Проведеното социологическо изследване открои 10 знакови достижения с най-голям резултат. Те са в региона на спорта, политиката, музиката и още нещо...
10 ноември 1989 година! Противниците на режима не са се надявали, а поддръжниците му не са очаквали, че ще доживеят рухването на Желязната завеса, което се случва съвсем по едно и също време във всички страни от Източния блок. У нас връщането към полезностите на демократичния свят ще бъде запомнено с театралния вътрешнопартиен прелом и унесено-празния взор на сваления от власт общоприет секретар. С учудване, че това може да се случи и в България, последвано от бурни прочувствени прояви по улици и площади в цялата страна, с надежда за едно по-смислено бъдеще. 10 ноември 1989 година е началото на сложното, само че безалтернативно завръщане на българската страна към фамилията на цивилизованите нации. Днес, от дистанцията на миналите 35 години, пристигна времето да погледнем на себе си с трезва оценка за претърпяното и постигнатото, с почитание и признателност към личностите и процесите, които ни карат да се гордеем, че сме българи, равностойна част от свободния и либерален свят.
Футболното лято на 1994 година: Четвърто място за българските национали в Световното състезание в Съединени американски щати и „ Златна топка ” за Христо Стоичков
„ България, българският футбол от Париж до Съединени американски щати, футболната 1994 година Това беше миг, в който всички ние повярвахме, че тази игра може да бъде велика и в България. Беше време за фантазии, време, в което повярвахме, че българският футбол е това, което постоянно ни се е желало да бъде. Американското лято през 1994 година, „ Златната топка ” на Христо Стоичков – всичко това беше нещо, което изживяхме като една фантазия, надявайки се тя да продължи постоянно. Най-върховното достижение на българския футбол, на българския спорт и на моя живот ”, споделя спортният публицист Борислав Борисов.
Сред огромните достижения на България през последните 35 години напълно закономерно намира място митологичната Пенева чета - превъзходната единайсеторка, която през лятото на 1994 година донася най-голямата наслада в историята на многострадалния ни футбол и хвърли страната в необуздана, доста повече от футболна нервност.
Почти на смешка, достигнал до Световното състезание в Съединени американски щати, българският народен тим по футбол сътвори международна сензация, за която анализатори и експерти към момента се пробват да дадат рационално пояснение. Предвождани от прочут пълководец и всепронизваща Кама, футболните ни гладиатори се саморазправиха със международни и европейски първенци и единствено съдийската свирка съумя да спре победоносния им марш към финала. В този случай спортът се трансформира и в обществена терапия, която върна усмивките на унизения и засегнат в най-трудните първи години на Прехода народ, който беше не запомнил какво е да се гордееш от това, че си българин.
„ Лятото на 1994 година беше необикновено. Първо цялата страна се сплоти, цялата страна стартира да мисли посредством футбола, стартира да усеща и мечтае посредством футбола. Няма метод това да не е най-великият състезателен момент за мен, за моя живот, за нашата страна ”, споделя Борислав Борисов.
В края на същата тази победоносна 1994 година един от тези национали затвърди големия български триумф, получавайки най-високото самопризнание в международния футбол – „ Златна топка ”, и изцяло справедливо застана до митове като Бекенбауер, Платини, Румениге, Ван Бастен или Боби Чарлтън. Разбира се, става дума за изключителния Христо Стоичков.
„ Златната топка ” на списание „ Франс Футбол ” се връчва от 1956 година и е заветна цел, за която всеки професионален футболист е подготвен да даде, в случай че не левия си крайник, то най-малко лявата си ръка. Нападателят на българския народен тим и футболен клуб „ Барселона ” се разминава с оценката още през 1992 година, само че през паметната 1994 година правдата най-сетне спечелва.
Футболният „ Оскар ” е самопризнание освен за самостоятелните качества на Христо Стоичков, само че и едно от най-значимите достижения в историята на българския футбол, а и в българската народна власт.
„ Футболната 1994 година и невероятното четвърто място на националите в Съединени американски щати, „ Златната топка ” на Христо стоичков – това са върховите достижения на спорта у нас. Постижения, които остават в историята ”, счита Борислав Борисов.
„ Българският народ постоянно е обичал футбола, желал е от футбола доста. През годините сме имали страхотни футболисти и тимове, само че нещо като че ли все не се получаваш. През 1994 година всичко си пристигна на мястото. В пътя на този тим до триумфа се мина през доста типични обстановки за нас. Започнахме със разногласия за капитанската лента, която отиде на вярната ръка, с цел да може тимът да върви. Минахме през мощно начало на квалификациите, разочароващи към края, съвсем без шансове да се класираме. И след това едно експлоадиране в Париж. След това отидохме в Съединени американски щати, губим една от доста значимите си персони в тима – Любослав Пенев, който не можа да играе тогава ”, разяснява още журналистът. „ Започнахме с упования против Нигерия, пък загубихме след пропуск. След това бихме Гърция, след това триумф над Аржентина, драма с Мексико, победа над Германия. Точно когато решаваме, че към този момент ще бъдем международни първенци, идва една неправда, която до ден сегашен усещаме. Това е историята. Всеки вижда по някакъв метод себе си в триумфа, в страданието, в проблемите към всичко това. Емоциите няма по какъв начин да не напират. Аз бях на 20 години тогава, играех футбол. И до ден сегашен свързвам думите „ всичко е допустимо ” с оня тим, с оня триумф, тъй като никой не го очакваше.А вярвахме в един миг, че може да стигнем до края, може да станем международни първенци. Аз споделям, може, въпреки че оня тим го правеше, тъкмо тъй като цялата страна беше оня тим. Всички бяхме такива ”, разяснява още журналистът.
Гласувайте за футболното лято на 1994 година с SMS на номер 19430
Приемането на България в НАТО през 2004 година
„ Преди 40 години, през 1984-та, майка ми купи трабант, тъй като за него минимум се чакаше и беше най-евтин. 20 години по-късно влязохме в НАТО и той ме съпровождаше през целия този път. А през днешния ден означаваме 20-ата годишнина от участието си в НАТО. За мнозина това картонено возило беше грозното патенце на социализма, само че за някои от нас то се трансформира в белия лебед на атлантизма ”, описа Соломон Паси.
Когато през 1991 година генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер минаваше през София в трабанта на Соломон Паси, България стоеше като изолирана нация, бореща се да премине от тоталитарно ръководство към демократично общество, отворено към останалия свят.
За България шансът да се причисли към НАТО съставлява освен стратегическа опция, само че и знак на интеграция в интернационалната общественост и най-силния защитителен съюз за групова сигурност.
Преди 20 години България направи историческата стъпка да се причисли към НАТО, отбелязвайки нова глава в пътя на нашата нация към гарантиране на нашата защитеност, на мускетарския принцип „ Един за всички, всички за един ”.
Защото НАТО не е просто съюз на Запад, всички 32 страни, в това число България, имат еднакъв глас. С участието в НАТО пристигна и отбрана на нашите споделени демократични полезности през днешния ден и на следващия ден. През последните две десетилетия България играе неразделна роля в процесите на взимане на решения в НАТО, като е равнопоставена измежду съдружниците.
България също способства за подсилване на груповата защита на Алианса и повишението на сигурността в Черно море. От мирозапазващи задачи до взаимни военни учения, България поредно способства за напъните на НАТО за поддържане на световната непоклатимост.
Членството донесе рационализация от засилено образование, усъвършенствани уреди и разширено съдействие с членките на Алианса. НАТО укрепи въоръжените сили на България.
„ Във Военноисторическия музей на Третата българска страна можем да създадем равносметка на какво се крепи нейната народна власт, а точно на избавление, съединяване, самостоятелност, НАТО и Европейски съюз ”, разяснява Соломон Паси.
И НАТО способства за спокойствието и просперитета на България, работейки на назад във времето. Често незабележим и нечут през последните 20 години, Алиансът подсигурява, че всички българи могат да живеят в мир, свободни да взимат свои лични решения и избори за себе си и техните фамилии.
Мнозина знаят сериозната роля, която НАТО играе в отбраната на нашите граници и нашата сигурност. Но това, което е по-малко известно, е работата на Алианса по киберотбраната и създаването на нови технологии, които ни пазят от нови провокации пред сигурността.
България и НАТО – 20 години за отбрана на свободата и демокрацията.
„ Приемането на България в НАТО остава един от най-големите триумфи в историята на страната ни след Освобождението. Гласувайте! ”, заключи Соломон Паси.
„ Три генерации българи работиха, с цел да се случи участието ни в НАТО. Ако би трябвало да определим шестте кита, на които България се крепи сега, това са – Освобождение, Съединение, Независимост, рухването на Берлинската стена и по-късно НАТО и Европейският съюз ”, счита Паси.
Гласувайте за приемането на България в НАТО с SMS на номер 19431
Веселин Пантелеев-Ешкенази, концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам
„ Веселин Пантелеев-Ешкенази. Или концерт за усмивка, гений, труд и неизменност. Веско Ешкенази – или животът на героя с цигулка в ръка ”, споделя Силвия Лулчева.
Цигулката, на пръв взор миловидно устройство, състоящо се от резонаторна кутия, шийка с гриф, охлюв с ключове, столче или магаренце, струнник, душичка и четири струнни, неизбежно кореспондиращи си със 75 сантиметровия лък, в действителност съставлява един от най-сложните за преодоляване музикални принадлежности, очернил детството на милиони деца (и техните съседи) на всички места по света.
Нищо комплицирано обаче не наподобява да има в него, когато се намира в ръцете на Веселин Пантелеев-Ешкенази, световноизвестният български цигулар, който в продължение на съвсем четвърт век заема една от най-престижните позиции в европейската музикална сцена, а точно концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам.
Международният триумф на Веско Ешкенази е знак на едно цяло потомство надарени и международно приети български цигулари, измежду които блестят имената и на Васко Василев, най-младият концертмайстор на Лондонската кралска опера, Албена Данаилова – концертмайстор на Виенската държавна опера, Йоанна Каменарска – първата жена концертмайстор в историята на Хамбургския филхармоничен оркестър, Светлин Русев и още доста, доста други.
„ Творчеството рядко е ария, а още по-рядко е по ноти. Зад огромното име има огромен път, старания и неизменност, жертви и загуби. Когато приказваме за Веско ЕШкенази разбираме по какъв начин всичко това се трансформира в гориво за гения, който той обилно ни раздава, с цел да ни подари благородно самочувствието да сме горди като българи, че сме разпознаваеми по света като надарени хора ”, споделя Силвия Лулчева.
Достоен наследник на почтени родители-музиканти, Веселин Пантелеев е приключен артикул на Софийското музикално учебно заведение и Държавната музикална академия, с последвала блестяща кариера на някои от най-големите подиуми в Европа и света, като едвам на 29 години става концертмайстор на световноизвестния Кралски Концертгебау оркестър в Амстердам, директно обвързван с имената на Едвард Григ и Густав Малер.
Освен сериозната си професионална претовареност, свързала го с митове като Алексис Вайсенберг, Минчо Минчев, сър Колин Дейвис, Юрий Башмет, Мстислав Ростропович, Веско Ешкенази развива и впечатляваща благотворителна активност, което единствено демонстрира, че огромният актьор не може да бъде подобен, в случай че не е и огромен човек.
„ Той е един от най-дискретните и може би по тази причина и един от най-впечатляващите герои на модерна България ”, счита Силвия Лулчева.
„ Изкуството е положение на духа. Тук става въпрос за безапелационна международна кариера, потвърдена, с труд и доста старания. Няма по какъв начин да го измерим ”, сподели Силвия Лулчева. „ Има единствено труд и гений. Тук става въпрос за доста сериозна кариера, почнала единствено на 11 години ”, разяснява актрисата.
Гласувайте за Веселин Пантелеев-Ешкенази с SMS на номер 19432
Приемането на България в Европейския съюз
„ Ставайки член на Европейския съюз, България си върна достолепието, сбъдна фантазията на потомство българи, които желаеха да видят страната ни да се върне измежду демократичните страни в Европа. Гласувайте за участието на България в Европейския съюз, една сбъдната фантазия за България ”, сподели Надежда Нейнски.
Плажче в Гърция, дълъг уикенд в Сицилия, положително учебно заведение за децата в Германия или Франция. Нищо, а и доста повече от това нямаше да бъде допустимо, в случай че България не беше станала член на Европейския съюз.
Обетована земя за народна власт, независимост и висок стандарт на живот, за която мечтаят всички, а страната ни съумя да осъществя след 17 годишни старания. Преди повече от 31 години, на 22 декември 1990 година, Великото Народно заседание приема решение за желанието на Република България да стане пълновръстен член на европейските общности.
На 25 април 2005 година, на тържествена гала в Люксембург, е подписан договорът за присъединение на България към Европейски Съюз от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министърката по европейските въпроси Меглена Кунева.
На 1 януари 2007 година България най-накрая става член на Европейския съюз. И този дълъг развой на присъединение към общността е невиждан заради политическото единогласие и наляво, и надясно, че България би трябвало да е стопански и политически съюз с другите европейски народи.
„ Това е едно дълго пътешестване, една фантазия, веднъж, по който тръгнахме преди доста години. Радвам се, че бях част от напъните тази фантазия да се сбъдне и България през днешния ден да бъде член на Европейския съюз.
Радвам се, че Европейският съюз отвори вратите за нашите деца, за вероятността да могат да се усещат равни с всички останали европейци, да пътуват и да учат в разнообразни страни да следват фантазиите си ”, уточни Нейнски.
Какво значи влизането на страната в фамилията на 27-те страни от общността?
Накратко, българският език е един от формалните в Европейския съюз, което дава опция на българските жители да споделят с европейските институции на своя език. В институциите, органите и организациите на Европейския съюз има български представители, което дава опция на България да въздейства върху решенията както на европейско равнище, по този начин и на световно.
Българските предприятия имат безграничен достъп до пазар с над 448 милиона души. Увеличават се и брутният вътрешен артикул, и покупателната дарба поради преимуществата на свободния пазар. Страната има достъп до безплатни средства посредством структурните и кохезионни фондове, чиято цел е основаването на работни места, повишение на икономическото и обществено развиване. България има достъп до облекчени условия за финансиране.
Всеки български жител може да пътува, да работи, да учи или живее във всяка една страна членка при равни условия като жителите на съответната страна. Включително и има правото да развие личен бизнес в страна членка и да употребява системите за обществено обезпечаване.
Всеки български жител се употребява от закрилата на дипломатическите и консулските органи на всяка друга страна членка на територията на страни, които не са членки на Европейския съюз и в които личната му страна членка няма посланичество.
Партньорството на Европейския съюз с НАТО пък е един от най-важните гаранти за личната ни сигурност. Да не приказваме, че влизането ни в НАТО през 2004 година в действителност е най-важната крачка към приемането ни в Европейския съюз. И още, и още, и още.
А в случай че някой ви каже, че Европейският съюз желае да ви отнеме шкембе чорбата, не му вярвайте.
„ Приемането на България в Европейския съюз е едно от най-големите достижения в актуалната българска история. Гласувайте за тази сбъдната фантазия! ”, обясни Нейнски.
„ Европейският съюз, за жалост, през последните години някак се трансформира в факсимиле. Но за генерации българи той беше фантазия, в действителност. Едва ли има нещо, което повече да е обединявало България от желанието ни да бъде еднакъв с другите европейски нации. И доста са знаците за това по какъв начин българите извървяха този път. Когато приказваме за благополучие, би трябвало да си даваме сметка, че с цел да бъде човек благополучен, животът му би трябвало да има смисъл и цел. Принадлежността към цивилизована Европа е било смисъл и цел на доста генерации българи. Понякога се запитвам какво би представлявала България през днешния ден, в случай че не беше член на Европейски Съюз. Някак си бързо свикнахме да одобряваме за даденост това, което имаме. Ние към този момент имаме инструментите, с които можем да се борим за това свое благополучие. Имаме сътрудниците, които ни оказват помощ и изправят, когато се огънем пред някое затруднение. Ние виждаме по какъв начин трудностите падат едно след друго пред България. България в Европейския съюз е доста повече от един подписан документ. България в Европейския съюз е вероятността, достолепието и щастието, което оставяме на децата си ”, заключи Надежда Нейнски.
Гласувайте за приемането на България в Европейския съюз с SMS на номер 19433
Ивет Лалова - европейска шампионка на 100 м
„ Никак не е елементарно да си топ бегач. Но няма човек, който да го прави с по-голяма лекост и усмивка от Ивет Лалова ”, споделя ултрамаратонецът Красимир Георгиев.
Шпайковете са забити крепко в аления тартан. Погледът ти е насочен напред. Пръстите са на линията. Усеща се напрежение, само че концентрацията е на 100%. Тялото ти е изопнато като пружина. Чакаш. Всеки миг би трябвало да се случи. И тогава се чува той. Звукът на револвера трансформира за момент евентуалната ти сила в кинетична и те освобождава от застиналата поза на старта. Политаш напред като че ли изстреляна от незабележим лък. Усещаш, че си се забавила леко първоначално, само че знаеш какъв брой старания си хвърлила и тъкмо през днешния ден, тъкмо тук няма мощ на света, която да те спре. Бърза си и се изравняваш се със съперничките си, които скоро ще останат зад теб. Първа си. Още единствено няколко крачки. Вече го виждаш. Финалът. 11 секунди и 28 стотни. Публиката в Хелзинки е на крайници и приветства новата кралица на Царицата на спортовете. Европейската шампионка на 100 м - Ивет Лалова. И в случай че върнем видеото на финиша, може да сме сигурни, че първото, което го минава, е нейната безконечна усмивка…
„ През 2012 година търча 260 км през камбоджанската джунгла. Недоял, недоспал, змии хвърчат от ляво и дясно, на мен ми е гадно. Минавам финалната линия, примирам. Хващам телефон и първото нещо, което виждам - Ивет Лалова е европейска шампионка на 100 метра. Какво по-яко от това ”, споделя Красимир Георгиев.
Този резултат носи на България и първа купа в късия спринт в богата ѝ лекоатлетическа история. И с цел да е още по-сладко, се случва тъкмо във финландската столица, където през 2005 година Ивет пропуща Световно състезание, по нейни думи, „ плачейки, до момента в който го гледа “. Причината е, че няколко месеца по-рано нашата спринтьорка чупи бедрената си кост в Атина при конфликт с различен лекоатлет на пистата. И макар голямата болежка и компликации след 2 години Ивет се завръща още по-усмихната и по-добра и печели още първото съревнование, в което взе участие.
В идващите няколко години бързото ни момиче е неизбежно измежду най-хубавите на планетата, до момента в който не идва и заветният спринт в Хелзинки, когато стъпва на европейския връх. Но не това достижение е нещото, което постоянно ни е карало да се усмихваме, до момента в който я гледаме. Нито петте оценки за спортист номер 1 на страната, нито петте участия на Олимпийските игри. Причината се крие точно в нейния безконечен позитивизъм и усмивка преди и след всяко съревнование, които ни карат и нас да сме малко по-добри и горди.
„ Ивет Лалова, за това, което направи тогава, всички можем да се гордеем. За да станеш европейски първенец на 100 метра, би трябвало доста преди този момент да си почнал. Знаем през какво е предходна ”, сподели Красимир Георгиев.
Гласувайте за Ивет Лалова - европейска шампионка на 100 м, с SMS на номер 19434
Райна Кабаиванска – носителка на най-високото отличие в света на операта през 2013 година
„ Райна Кабаиванска е абсолютният талант на операта. Символ за нашето изкуство, знак и за България, тъй като става въпрос за една изключителна персона. Ще остане постоянно по света със своето име, което е било знак, с изключение на на операта, и на България ”, споделя Дарина Такова.
Кой не знае Райна Кабаиванска, кой не е чувал за нея. И най-много слушал, тъй като нейният глас, в комбиниране с житейското ѝ достолепие, накара света да повярва в българския капацитет, в най-хубавите качества на българина, помагайки и на нас самите да имаме повече религия в личните си качества.
Дебютът на родената в Бургас прима е не къде да е, а в Миланската канара през 1961 година и от този момент до през днешния ден, Райна Кабаиванска се трансформира в един от най-значимите оперни актьори на нашето време.
Да се изброят сцените, на които е греел нейният удивителен гений, би провокирало съществено разбиране на челюстните мускули, само че няма по какъв начин да бъдат пропуснати „ Ковънт Гардън ” в Лондон, Парижката опера, „ Театро Реал ” в Мадрид, „ Метрополитън опера ” и „ Карнеги Хол ” в Ню Йорк, „ Театро Колон ” в Буенос Айрес, „ Щатсопер ” в Хамбург, „ Дойче опер ” в Берлин, Софийската опера, „ Болшой спектакъл ” в Москва, операта в Токио, Фестивала в Залцбург, а впечатляващата ѝ кариера в Италия е обвързвана с небезизвестните „ Ла Скала ”, „ Театро Верди ” в Триест, „ Ла Фениче ” във Венеция, „ Арена ди Верона ”, театрите в Торино, Генуа, Парма, Болоня, Модена, Рим. Велики тенори са нейните обичани сътрудници и другари – Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Франко Корели, Марио дел Монако и още толкоз доста.
„ Сега, в годината на Райна Кабаиванска, тъй като през декември, на 15 декември, тя ще навърши 90, не го крие и го споделя с горделивост, тъй като в действителност е горделивост. Тя е един безспорен естествен феномен и е показателно по какъв начин един човек, с помощта на духа си, на огромното изкуство, в което тя не стопира да обитава, го резервира толкоз млад, толкоз бляскав, толкоз ослепителен и толкоз необикновен ”, изяснява Такова.
Получила неизброимо доста и най-престижни оперни оценки през дългогодишната си кариера, в това число за цивилен заслуги и принос за развиването на демокрацията в България, един от безспорните върхове на огромната певица си остава наградата от 2013 година на Международните награди за опера, известни още и като „ Оперният „ Оскар ”, считан за най-високото самопризнание в оперния свят.
Разбира се, признанията не се мерят по височина и не са нищо повече, само че и нищо по-малко от самопризнание, опит за пояснение в обич към гений с голяма диря в цялата история на изкуството. „ Проектирана съм в бъдещето ”, споделя постоянно за себе си Райна Кабаиванска и го потвърждава с преподавателската си активност през последните години, откривайки и развивайки, в това число със лични средства, нови генерации оперни артисти. А всичко това може да буди само удивление.
„ Знам какво е оставила и какво продължава да оставя тази грандама на международната опера и на България. Абсолютен знак. Това е последната огромна дива на международната опера и на операта за всички времена. Защото е невероятна. Тя е оставила отпечатък в едни от най-знаковите персонажи на операта. Райна Кабаиванска е единственият огромен оперен актьор на България, който сътвори школа. Създаде доста огромни оперни актьори, които шестват по света и славят нейното име, името на нейната школа и големия ѝ принос, който има за България ”, показа Дарина Такова.
Гласувайте за Райна Кабаиванска – носителка на най-високото отличие в света на операта през 2013 година, с SMS на номер 19435
Българки, утвърдили се на интернационалната политическа сцена
„ Ако желаете нещо да се каже, помолете някой мъж. Ако желаете нещо да се свърши, то би трябвало да помолите някоя жена ”. Мъдрата мисъл на Желязната лейди Маргарет Тачър съвсем безусловно може да се проектира върху забележителните достижения на българките в интернационалната политика и тяхното благотворно отражение върху интернационалния авторитет на страната.
Всъщност политическият матриархат е напълно логически цивилизационен развой, който обаче у нас, най-малко до преди 30-ина години, беше съвсем чужд, в случай че изключим тоталитарната принцеса Людмила Живкова. Сред тези, които започнаха да разчупват обичайния модел, бе Ренета Инджова - първата българска министър-председателка. Последва първата българка външен министър на страната - Ирина Бокова, след това и общоприет шеф на ЮНЕСКО, а след нея пристигна ерата на Надежда Михайлова – дамата, която отпред на българската дипломация съумя да върне позакъснялото доверие към цялостната политическа ориентировка на страната, а по този начин оглави и цивилизационния скок на страната към жадуваната интеграция в Европейския съюз. Падането на визите по време на нейния мандат се подрежда измежду най-важните стъпки към реализирането на българската фантазия за независимост и пълноправие в Европа и света.
„ През 1924 година в българската политика има нула дами. Дотогава ни е било позволено единствено да гласуваме. 100 години по-късно, през 2024 година в Народно събрание има единствено 57 дами и още няколко на интернационалната политическа сцена. Вярвам, че младите дами в България би трябвало да имат повече образци, повече ролеви модели за дами със мощ, с власт, които да могат да взимат решения и които да вършат политики, от които зависи животът на всички нас ”, споделя Оля Малинова.
Напълно невероятно е да бъдат изброени имената на всички почтени българки, работили и работещи за интернационалния авторитет на страната, само че няма по какъв начин да бъдат пропуснати имената на Меглена Кунева - министър по европейските въпроси в две следващи държавни управления и европейски комисар по отбрана на потребителите след приемането ни в Европейския съюз; Кристалина Георгиева – ръководител на Международния валутен фонд, основен изпълнителен шеф на Световната банка, европейски комисар и международно приет експерт по въпросите на устойчивото развиване, вицепрезидент на Световната банка, обявявана с цялостно съображение за „ комисар и европеец на годината ”; Мария Габриел - два пъти еврокомисар и също с огромен интернационален авторитет.
И всичко това единствено идва да покаже, че българите са повече от прави, когато в скорошно национално социологическо изследване, преобладаващият % от участвалите показват вярата си повече български дами да се занимават с политика и дипломация.
„ Аз като министър на щастието доста се вълнувам, че мога да лобирам за повече дами в политиката. За три минути мъчно ще опиша за всички дами в политиката, които са създали огромни промени, които са сложили България на международната политическа карта, които са трансформирали България вечно – Надежда Нейнски, Миглена Кунева, Гергана Паси, Кристалина Георгиева ”, съобщи Оля Малинова. „ В България към момента дамите заемат дребна част от управителните позиции на държавно равнище ”, счита тя. „ В българската политика е явна нуждата от хора, които имат увереност, поредност, обществена ангажираност, с персонални качества. Това не е непокътната територия за мъжете. 52% от популацията на България са дами. А в политическите партии няма задоволително дами. В листите те са и на неизбираеми места. Жените нормално са вицепрезиденти. Жените в никакъв случай не са били повече от 26% в Народното събрание. Само 15% от общините в България се управляват от дами ”, сподели Оля Малинова. Според нея българките имат качества, с цел да влизат в политиката.
Гласувайте за българките, утвърдили се на интернационалната политическа сцена, с SMS на номер 19436
Григор Димитров измежду първите трима в международния тенис
„ Да бъдеш №3 в света е в действителност голямо достижение. Мисля, че всички ние, българите, можем да се радваме и да се любуваме на триумфите на Григор ”, споделя Мануела Малеева.
Висок е 1 метър и 91 см. Започва да играе постоянно тенис в родния си град Хасково, когато е на пет, а нередовно – от 3-годишна възраст. Приятният му, да не кажем стабилен сервис, доближава до 220 километра в час. Използва източен до полузападен захват на форхенда, което също е приятна панорама. Разполага и с бекхенд – по какъв начин другояче – стандартен, с една ръка, а пък приятното възприятие остава и в този детайл на играта му. Всичко това, само че и доста повече от това, съставлява Григор Димитров – чудото на българския тенис и една от най-големите наслади на многострадалния български народ, следящ жадно и с разтуптяно сърце забележителните му достижения.
Поне до този миг, най-големият триумф на българския тенисист е достигането до трето място на сингъл в международната класация, на което остава цели 10 поредни седмици, което се случва през 2017 година, откакто печели купата на заключителния заключителен шампионат на Асоциацията на професионалните тенисисти (АТП).
„ Успехът на Григор е в действителност голям, изключително в този момент, когато международният тенис избухна на равнища, които не съм предполагала, че може да се осъществят. Не знам дали мога да го опиша единствено накратко какво е да бъдеш професионален тенисист. Разликата е в душeвността. Да се устиска на значима точка, на един мачбол, на един сетбол. Това сега Григор го прави ужасно. Израсна внезапно, играе с голямо предпочитание. Последните месеци е страховит ”, изяснява Малеева.
Димитров е определян като един от най-забележителните гении в тениса още от ранна детска възраст, сравняван по качества на играта даже с легендата Роджър Федерер. И като огледа човек постигнатото, по какъв начин да не се съгласи. Още през 2005 година е разгласен за най-хубав тенисист в Европа при момчетата до 14-годишна възраст. През 2007 става европейски първенец до 16 година, без нито един изгубен сет. През 2008-а печели юношеската шампионска купа в Уимбълдън и е първенец от Откритото състезание на Съединени американски щати. През октомври 2013 година в Стокхолм Димитров става първият българин, спечелил купа на ATP Tour. През юли 2014 година за първи път се изкачва в Топ 10 на най-хубавите тенисисти в света, като в интервала юли 2014 година – ноември 2018 година, Григор Димитров е бил общо 81 седмици измежду най-хубавите 10 тенисисти в света с висшото достижение от 2017-а, когато се подрежда измежду челната тройка на международния тенис. Успешната му кариера продължава и през актуалната 2024 година, когато милиони българи останаха будни в ранните часове на денонощието, с цел да проследим гладиаторските му конфликти в Австралия.
„ В момента Григор играе един от най-хубавия си тенис. Той сплотява милиони българи по целия свят. Не можете да си визиите какъв брой доста известия получавам: „ Видя ли? ”, „ Чу ли? ”, „ Гледа ли? ”.
Наистина има българи, които живеят с него. Той е международен феномен. Когато кажем Григор, споделяме България ”, показа Мануела Малеева.
Гласувайте за Григор Димитров измежду първите трима в международния тенис с SMS на номер 19437
Златен олимпийски орден за ансамбъла по художествена гимнастика – Токио, 2021 година
„ Школата на българската художествена гимнастика е чисто български феномен в международен проект. Златният олимпийски орден от Токио беше единственото, което още нямахме, с цел да сме вечно на върха ”, споделя Симона Пейчева.
Феноменът „ Българска художествена гимнастика ” не от през вчерашния ден възпламенява съзнанието на експерти и анализатори на всички места по света. Как по този начин от тази междинна по размерите си страна в Европа се раждат такива изумителни гении, които без значение от политически турбуленции и мъчителни исторически преходи съумяват да бъдат на върха, остава мистерия за мнозина, само че не и за устойчивата българска треньорска школа и нейните възпитанички, неповторимо съчетаващи през годините прелест, темперамент и техническо съвършенство. Започна се с първата бяла лястовица на гимнастиката ни - трикратната международна шампионка Мария Гигова, мина се през феномена „ Златните девойки ” на Нешка Робева, в годините на прехода се появиха нови и все по този начин златни девойки, шампионки, отборно и поединично на международни и европейски шампионати. И единствено едно злато липсваше в дългия лист от най-престижни оценки – олимпийското. И след това пристигнаха Олимпийските игри в Токио през 2021 година.
„ Спечелването на олимпийски орден е фантазията на всеки състезател. Аз като участник на 2 олимпиади нямах опцията да печеля това отличие. Но всяка гимнастичка, дала сърцето и душата си на Българската художествена гимнастика, е станала съпричастна към спечелването на нашия златен олимпийски орден ”, споделя Симона Пейчева.
Невероятно, само че факт! В последния ден от Олимпийските игри в Токио, българският отбор по художествена гимнастика, в състав Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова, без конкуренция в многобоя и с общ общ брой от над 92 точки, завоюваха златния орден, който само липсваше във витрината на този спорт у нас и хвърлиха страната в немислим екстаз, посред хваналата света за гушата зараза от COVID-19! Не би трябвало да се пропуснат заслугите за този триумф на треньорския щаб, отпред с Весела Димитрова и Михаела Маевска, на Илияна
Раева и цялата Българска федерация по художествена гимнастика.
До този миг на Олимпийски игри България има 4 оценки в този спорт. Три при ансамблите – 1 сребърен от Атланта 1996-а, 2 бронзови от Атина през 2004 година и Рио де Жанейро през 2016 година, и един в самостоятелното на Адриана Дунавска от 1988 година в Сеул. Но единствено до този миг, до Олимпиадата в Токио, увенчал старания и персонални жертви, които единствено състезателките и техните треньори могат опишат, какво в действителност им е коствало.
„ Златният орден от Олимпийските игри в Токио е горделивост за художествената ни гим
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ