Повратни убийства
Кои покушения през 30-те години преход обръщат посоката на обществото трайно и задълго? Какво ще последва от отстраняването на Алексей Петров и ще бъде ли и то точка на изкривяване?
Говорещите глави се надпреварват да вършат паралели с ранните години на 90-те или с нулевите години, през които имаше доста наемни убийства. Очевидно е, че историята няма задна скорост и убийството на Алексей Петров е нов миг в българската реалност, и въобще да се поставят всички убийства под един знаменател, е настоящата демонстрация на синдрома на Дънинг-Крюгер*.
Неизбежно е да се вършат паралели, само че в случай че ще търсим прилика, може би би трябвало малко належащо по-остро да се съсредоточим върху убийствата, които трансформираха хода на българската история през последните 30 години.
Своеобразните tipping points (повратни точки) и какво е последвало след тях. Защото без значение кой е причинителят или поръчителят, някои от тях трансформираха доста България. А когато някъде има военни дейности, постоянно има предложение на сходен жанр услуги и надлежно във веригата на доставки, щом има supply (предлагане), ще има и demand (търсене), както ни учат бащите на политикономията.
Главният въпрос е какво ще последва в този момент
Как ще се отрази на огромните тематики на България - приемането ни в Шенген и еврозоната да вземем за пример. Или един абсурден резултат е да вземем за пример това, че може би прословутата правосъдна промяна ще се случи. Безкрайното повторение, че ни би трябвало правосъдна промяна, стартира по времето на основния прокурор Никола Филчев. Тогава бе погубен военният прокурор Николай Колев и доста се спекулираше, че надали не причинител е бил самият Алексей Петров.
Историческата подигравка е в това, че той взе участие в основаването на болшинството, което ще я реализира.
Алексей Петров несъмнено бе проминентен вид. Приема се, че той не е губил политическо и публично въздействие, и се спекулира, че е оказал помощ за реализирането на сглобката - сложното сформиране на настоящото ни държавно управление. Но от това, че към този момент го няма, става ли въпросната сглобка по-хлабава, или противоположното - стяга се повече? Отговорът на този въпрос би трябвало да се търси по прилика - по какъв начин през годините убийства на фигури като Алексей Петров трансформираха родината ни.
Сега анализаторите връщат лентата чак до убийството на Стефан Мирославов-Крушата, поради общия генезис на Петров и Мирославов - от тетевенските помаци. Но в действителност те са извънредно разнообразни проблеми. Крушата е малък бияч с районно значение, отхвърлен от съперниците си.
Докато Алексей Петров е подготвен командос с интернационално самопризнание поради ареста на член на Die Rote Аrmee Fraktion, от време на време наричана и бандата на Баадер-Майнхоф по семействата на водачите ѝ - западногерманската терористична организация от 70-те години на предишния век, на софийската Централна гара.
Каквото и да знаем за починалия Алексей Петров, той бе забележителна персона с огромни упоритости.
Непрекъснато правеше опити да взе участие и да въздейства в българската политика и да се занимава със ярък бизнес
Застрахователната му компания, въпреки да има корени в гръмотевичните години, всъщност бе една от дребното работещи у нас с позиции в автомобилното обезпечаване - през последните години е водач в застраховката “Гражданска отговорност ”, която въобще не може да бъде подозирана, че се прави с незаконни средства.
По-скоро в убийството му може да се търси прилика с убийството на Васил Илиев, именитият създател на ВИС1. Неговото премахване докара до появяването на нов тип бизнес, който измести обичайния рекет с защитата. И евентуално е българският принос в историята на проведената престъпност, а точно застраховките. Иначе насилствената защита е активност от времената на Джон Готи и Майер Лански.
Отстрелът на Васил Илиев пред ресторант “Мираж ” на улица “Луи Айер ” в София даде старт на превръщането на насилствената защита в наложително обезпечаване. На пръв взор дребна смяна, само че бе доста мъчно да се изкорени, тъй като всъщност това е чисто легална активност.
Какви ли не измислици трябваха, с цел да се отстранен стикерите от “застрахованите обекти ”, закриха в един миг всички застрахователи, с цел да отстранен рекета.
И това бе в действителност повратна точка. И до ден сегашен застрахователите поставят стикери, които не са брандирани с логото на сдруженията, а са отбрана на птиците или нещо сходно.
Втората такава повратна точка бе убийството на Андрей Луканов
Освен че бе някогашен министър председател, Луканов бе основен човек в българския бизнес. Той назначаваше алените милионери с всичката конвенционалност на тази активност. След отстраняването му се появиха и така наречените сини милионери, което пък докара до приемането на България в НАТО и предшествалия го напредък на ОДС.
Макар следствието по убийството му да търсеше дългата ръка на Москва и той да минаваше за американски сътрудник, в действителност повратът, който настъпи, бе в посока запад.
Повратните точки от време на време са парадоксални за тривиалното мислене на така наречен кукловоди.
Вероятно отстраняването на Алексей Петров няма да докара до спихване на сглобката, както внушават “анализаторите ”, а тъкмо противоположното - евентуално “сглобката ” ще стане “заварка ”, тъй като без мощни сенчести фигури стават мощни тези, които са на слънце.
Подобно примерно на третата “повратна гибел ” в българската история - тази на Илия Павлов
Точно по времето, когато се приемаше, че той е всесилен демиург, който, като не го одобряват за масон в формалната българска ложа, си внася ложа по различен обред и в нея го одобряват. Има държавни управления, депутати, бизнес, командва мутрите, държи кранчетата на газа и каквото се сетите. Той е гръмнат пред офиса си на 7 март 2003 година, до момента в който приказва по мобифона. След неговата гибел повратът е максимален - България е призната в Европейски Съюз, а можеше да я сполети ориста на Украйна - десетилетия корумпирани проруски ръководства, които най-после приключват с анексия.
Убийството на военния прокурор Николай Колев, за което се подозираше точно Алексей Петров, даде старт на устойчивата мантра, че прокуратурата би трябвало радикално да бъде изменена, че на България ѝ би трябвало правосъдна промяна. Тази мантра стана толкоз устойчива, че най-после въпреки всичко Иван Гешев, въпреки това да се случи след два мандата и половина, бе наложително отхвърлен и се върви към обезсилване въобще на основния прокурор посредством смяна в Конституцията.
В този поменик няма по какъв начин да не споменем и убийството на Стоил Славов. Той беше елементарна мутра от СИК, само че похищението против него се извърши в митичната постройка на бул. “Джеймс Баучер ” 87. По това време СИК и въобще борците изглеждаха всесилни. Промяната, която се усети, бе на житейско равнище, понижа възприятието на боязън, което докара до появяването на доста законен бизнес и покачване на приходите на популацията като разследване от това.
Говорещите глави се надпреварват да вършат паралели с ранните години на 90-те или с нулевите години, през които имаше доста наемни убийства. Очевидно е, че историята няма задна скорост и убийството на Алексей Петров е нов миг в българската реалност, и въобще да се поставят всички убийства под един знаменател, е настоящата демонстрация на синдрома на Дънинг-Крюгер*.
Неизбежно е да се вършат паралели, само че в случай че ще търсим прилика, може би би трябвало малко належащо по-остро да се съсредоточим върху убийствата, които трансформираха хода на българската история през последните 30 години.
Своеобразните tipping points (повратни точки) и какво е последвало след тях. Защото без значение кой е причинителят или поръчителят, някои от тях трансформираха доста България. А когато някъде има военни дейности, постоянно има предложение на сходен жанр услуги и надлежно във веригата на доставки, щом има supply (предлагане), ще има и demand (търсене), както ни учат бащите на политикономията.
Главният въпрос е какво ще последва в този момент
Как ще се отрази на огромните тематики на България - приемането ни в Шенген и еврозоната да вземем за пример. Или един абсурден резултат е да вземем за пример това, че може би прословутата правосъдна промяна ще се случи. Безкрайното повторение, че ни би трябвало правосъдна промяна, стартира по времето на основния прокурор Никола Филчев. Тогава бе погубен военният прокурор Николай Колев и доста се спекулираше, че надали не причинител е бил самият Алексей Петров.
Историческата подигравка е в това, че той взе участие в основаването на болшинството, което ще я реализира.
Алексей Петров несъмнено бе проминентен вид. Приема се, че той не е губил политическо и публично въздействие, и се спекулира, че е оказал помощ за реализирането на сглобката - сложното сформиране на настоящото ни държавно управление. Но от това, че към този момент го няма, става ли въпросната сглобка по-хлабава, или противоположното - стяга се повече? Отговорът на този въпрос би трябвало да се търси по прилика - по какъв начин през годините убийства на фигури като Алексей Петров трансформираха родината ни.
Сега анализаторите връщат лентата чак до убийството на Стефан Мирославов-Крушата, поради общия генезис на Петров и Мирославов - от тетевенските помаци. Но в действителност те са извънредно разнообразни проблеми. Крушата е малък бияч с районно значение, отхвърлен от съперниците си.
Докато Алексей Петров е подготвен командос с интернационално самопризнание поради ареста на член на Die Rote Аrmee Fraktion, от време на време наричана и бандата на Баадер-Майнхоф по семействата на водачите ѝ - западногерманската терористична организация от 70-те години на предишния век, на софийската Централна гара.
Каквото и да знаем за починалия Алексей Петров, той бе забележителна персона с огромни упоритости.
Непрекъснато правеше опити да взе участие и да въздейства в българската политика и да се занимава със ярък бизнес
Застрахователната му компания, въпреки да има корени в гръмотевичните години, всъщност бе една от дребното работещи у нас с позиции в автомобилното обезпечаване - през последните години е водач в застраховката “Гражданска отговорност ”, която въобще не може да бъде подозирана, че се прави с незаконни средства.
По-скоро в убийството му може да се търси прилика с убийството на Васил Илиев, именитият създател на ВИС1. Неговото премахване докара до появяването на нов тип бизнес, който измести обичайния рекет с защитата. И евентуално е българският принос в историята на проведената престъпност, а точно застраховките. Иначе насилствената защита е активност от времената на Джон Готи и Майер Лански.
Отстрелът на Васил Илиев пред ресторант “Мираж ” на улица “Луи Айер ” в София даде старт на превръщането на насилствената защита в наложително обезпечаване. На пръв взор дребна смяна, само че бе доста мъчно да се изкорени, тъй като всъщност това е чисто легална активност.
Какви ли не измислици трябваха, с цел да се отстранен стикерите от “застрахованите обекти ”, закриха в един миг всички застрахователи, с цел да отстранен рекета.
И това бе в действителност повратна точка. И до ден сегашен застрахователите поставят стикери, които не са брандирани с логото на сдруженията, а са отбрана на птиците или нещо сходно.
Втората такава повратна точка бе убийството на Андрей Луканов
Освен че бе някогашен министър председател, Луканов бе основен човек в българския бизнес. Той назначаваше алените милионери с всичката конвенционалност на тази активност. След отстраняването му се появиха и така наречените сини милионери, което пък докара до приемането на България в НАТО и предшествалия го напредък на ОДС.
Макар следствието по убийството му да търсеше дългата ръка на Москва и той да минаваше за американски сътрудник, в действителност повратът, който настъпи, бе в посока запад.
Повратните точки от време на време са парадоксални за тривиалното мислене на така наречен кукловоди.
Вероятно отстраняването на Алексей Петров няма да докара до спихване на сглобката, както внушават “анализаторите ”, а тъкмо противоположното - евентуално “сглобката ” ще стане “заварка ”, тъй като без мощни сенчести фигури стават мощни тези, които са на слънце.
Подобно примерно на третата “повратна гибел ” в българската история - тази на Илия Павлов
Точно по времето, когато се приемаше, че той е всесилен демиург, който, като не го одобряват за масон в формалната българска ложа, си внася ложа по различен обред и в нея го одобряват. Има държавни управления, депутати, бизнес, командва мутрите, държи кранчетата на газа и каквото се сетите. Той е гръмнат пред офиса си на 7 март 2003 година, до момента в който приказва по мобифона. След неговата гибел повратът е максимален - България е призната в Европейски Съюз, а можеше да я сполети ориста на Украйна - десетилетия корумпирани проруски ръководства, които най-после приключват с анексия.
Убийството на военния прокурор Николай Колев, за което се подозираше точно Алексей Петров, даде старт на устойчивата мантра, че прокуратурата би трябвало радикално да бъде изменена, че на България ѝ би трябвало правосъдна промяна. Тази мантра стана толкоз устойчива, че най-после въпреки всичко Иван Гешев, въпреки това да се случи след два мандата и половина, бе наложително отхвърлен и се върви към обезсилване въобще на основния прокурор посредством смяна в Конституцията.
В този поменик няма по какъв начин да не споменем и убийството на Стоил Славов. Той беше елементарна мутра от СИК, само че похищението против него се извърши в митичната постройка на бул. “Джеймс Баучер ” 87. По това време СИК и въобще борците изглеждаха всесилни. Промяната, която се усети, бе на житейско равнище, понижа възприятието на боязън, което докара до появяването на доста законен бизнес и покачване на приходите на популацията като разследване от това.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ