Когото Господ иска да погуби, първо му взема ума. А

Когото Господ желае да погуби, първо му взема мозъка. А когато някой човек желае да откри тирания върху останалите индивиди – първо лишава думите от смисъл. Това следим, у нас, от парламентарните избори насам, разяснява заполитологът Евгений Дайнов. Властта се пробва да се трансформира в тирания и по тази причина стремително обезсмисля думите, с които описваме света. Защото, когато няма да имаме думи, няма да можем да описваме света; и няма да можем да го разбираме. Ще сме подготвени да живеем като без-словесен добитък – жертви на мощните и на корпулентните. Затова, в случай че не желаеме да ставаме добитък – време е да се ангажираме с просветителско изпитание. Да върнем смисъла на думите, споделя още той пред Дир.бг

Кравите са тези, които не познават думите. Ние не сме – не трябва да сме – крави. Да, знам, че в днешно време незнанието е съвременно, а знанието се счита за някакво полово извращение.

Но – да опитаме. Да вземем, да вземем за пример, думата „ олигарх”. Всички размятат тази думичка по този начин, щото тя към този момент просто значи „ един, който не харесвам”. А тя въобще не значи това. Тя е съответно разбиране и има своите корени в „ олигархия”, разказана от Аристотел (преди 2 300 години) по този начин: „ Олигархия – група заможни мъже, ръководещи страната не за общото богатство, а за своето благо”. В по-нови времена и първо в Русия преди 20-тина години думата „ олигарх” (м.р. ед.ч.) придобива по-съвременна трактовка: „ Олигарх – мъж, който употребява своята непосредственост с властта, с цел да присвоява публичен запас и да изкривява разпоредбите на стопанската система в своя полза”. Ясно? Хайде в този момент да наложим върху действителността тези дефиниции – тези думи, които спасихме от безсмислието, размишлява Дайнов.

Кой ни ръководи сега? Отдадени на Отечеството безсребреници – или „ група заможни мъже, ръководещи страната за своето благо”? В тази групичка има ли мъже, които да „ употребяват своята непосредственост с властта, с цел да присвояват публичен запас и да изкривяват разпоредбите на стопанската система в своя полза”? Да печелят нагласени публични поръчки? Да крадат от строителството на пътища? Да откриват монополи, като изкривяват разпоредбите на конкуренцията?

Знаете отговорите на тия въпроси. Знаете и имената на забърканите корпулентни деятели. Забележете: с цел да си олигарх, би трябвало да си част от държавната власт, посредством която работиш за личното си богатство. Ако не си част от държавната власт – не си никакъв олигарх. Аз, да вземем за пример, и да желая – не съм олигарх. Не съм в държавната власт. Даскал съм и то – в частен университет. Не ставам. И други набедени не стават. Какъв олигарх може, да вземем за пример, да бъде нароченият в последно време Иво Прокопиев” Той не е в държавната власт. Няма достъп до публични запаси. И няма опцията да постанова монопол върху никой бранш на стопанската система – точно тъй като не има парче от държавната власт. И по този начин кръгът се затваря, смта той.

Или да вземем другата засегнатост, разхвърляна по всички страни от корпулентните медии и други прислужници на властта: „ грантаджия”. Грантаджиите били неприятни, тъй като клатели стабилността; а пък държавното управление било положително, тъй като не вземало „ грантове”... Да забележим. Що е то – „ грант”? Това са пари, давани безплатно, само че под надзор, с цел да бъде свършена някаква общественополезна работа. Швейцария, да вземем за пример, дава такива пари на български държавни и не-държавни организации, с цел да опазваме природата. Това са „ грантове” от по няколко стотици до няколко хиляди франка. Техните получатели са нормално попържани като „ грантаджии”. Грантове са обаче и „ европейските средства”. Тук към този момент не става пари за хиляди, а за милиарди – дотук над 15 милиарда. Огромната част от тези милиарди отиват в държавното управление и по-малка част – в общините. И какво излиза? Правителството, което било клатено от „ грантаджиите” се оказва... най-големият „ грантаджия”, безусловно без всякаква конкуренция, споделя още политологът.

Последно – думата „ либерал”. Кой ли не е псуван на „ либерал” в последно време. Но и тази дума си има тъкмо избран смисъл. „ Либералите” се появяват в края на 17-ти век и настояват следните неща. Всички хора са свободни, тъй като никой няма стопанин над себе си. А щом никой няма стопанин – значи, всички хора са и равни между тях (никой не е стопанин някому, та да е по-малко равен). Оттук: хората, с цел да живеят дружно без безредици, е добре по този начин да си създадат обществото, че то да брани правата на всеки обособен човек. Да няма изоставени, онеправдани или обезчестени. В средата на 20-ти век всичко това към този момент е залегнало в конституциите на множеството естествени страни, както и в основите на интернационалните организации, които те основават, като да вземем за пример Организация на обединените нации. Та – кое му е неправилното човек да е „ либерал”? Лошо е да имаме права? Лошо е да нямаме господари над главите си? Лошо е да имаме свободата да решаваме сами, какво да вършим с живота си?, счита той.

Или е неприятно това, че каквото и да решим да вършим с живота си, нямаме правото да настъпваме някой различен? Или може би е неприятно това, че защото всички хора са равни и имат еднообразно достолепие, то съгласно „ либералите” те, хората, би трябвало да се отнасят възпитано и почтително един към различен? Лошо ли е да се обръщаме един към различен с „ бихте ли бил по този начин добър”, вместо с – „ абе педерас прогнил, ще ти смачкам муцуната...”?

Думите имат своите тъкмо избрани смисли и смисли. Убиването на думите убива смислите. А там, където няма смисъл – постоянно има тирания, т.е. някой се афишира за наш стопанин и стартира да ни стриже. Предлагам да не оказваме помощ на мераклиите за диктатори; имат си задоволително платени помагачи, приключва Дайнов.