Когато звезди с маса между 10 и 25 пъти тази

Когато звезди с маса сред 10 и 25 пъти тази на Слънцето избухнат в свръхнова, те оставят след себе си неутронна звезда – обект, който е толкоз компактен, че една чаена лъжичка от него би тежала колкото цяла планина. Сега астрономи оповестяват, че са създали нови измервания на HESS J1731-347 – и тази неутронна звезда разрушава всевъзможни върхове. Нейната маса е едвам 0,77 пъти тази на нашето Слънце. Това значи, че тя евентуално е най-леката, откривана в миналото. Ако изобщо става дума за неутронна звезда. Екипът счита, че не е изключено да става дума за нещо изцяло друго.

„ Направените от нас калкулации на масата демонстрират, че централният стилен обект (CCO) в HESS J1731-347 е най-леката неутронна звезда, откривана досега, и евентуално един по-екзотичен обект – т.е. „ чудноват звезден “ претендент. Подчертаваме, че до момента в който първата част от изявлението нагоре да съставлява стабилен резултат, второто е завладяваща опция, която е консистентна с нашия разбор “, пишат създателите в своя нов теоретичен труд.

Учените съумяват да извършат своите калкулации чрез наблюдения в рентгеновия набор на обсерваторията XMM-Newton, до момента в който прецизни данни за дистанцията са набавени от „ Гая “. HESS J1731-347 се разказва като централен стилен обект, ситуиран в ядрото на останка от свръхнова – облак от парчета, формиран при експлоадирането на звезда,

Експлозивната звездна гибел основава някои изключително рискови условия. По време на свръхнова ядрото на звездата се подлага на толкоз мощно налягане, че протоните и електроните в атомите се сливат и образуват неутрони. Неутроните са електронеутрални (както подсказва и самото име). Съответно не съществува електромагнитно отбиване. Въпреки че тежи колкото Слънцето, неутронната звезда не надвишава размерите на един характерен град. При сходна невероятна компактност се задействат резултатите на квантовата механика и те пречат на неутронната звезда да се трансформира в черна дупка.

Физиците развиват теорията, че по време на групировката на сходен обект може да се случи и нещо по-различно.

Протоните и неутроните са формирани от тройки горни и долни кваркове – това е общоприетата настройка на елементарната материя. При рискови условия обаче можем да получи кварково-глуонна плазма – в тази ситуация глуоните са частици, които посредничат сред мощните нуклеарни сили и поддържат протоните и неутроните в границите на атомите. Кварковата материя е различен вид фаза на материята, която също се образува при рискови условия, само че те са по-различни от тези, при които поражда кварково-глуонната плазма.

В частност настройка, която наподобява постоянна в теоретичните модели, съставлява странна кваркова звезда. Странният кварк е по-тежка версия на долния кварк. В този сюжет когато звездата рухва, цялата материя се преобразува в чудноват кварк. Допълнителни наблюдения, осъществени както над HESS J1731-347, по този начин и над други сходни обекти, биха могли да ни оказват помощ да разберем дали тези странни звезди фактически съществуват в галактическото пространство или не.

Изследването е оповестено в Nature Astronomy.

Източник: IFLScience