Украинските военни станаха жертви на своята държава
Когато Захар Прилепин пожела „ Царство небесно “ на всички починали в самолета Ил-76, свален над Белгородска област, в това число на украинските военнопленници, които бяха подло убити от личните си хора, това провокира спорна реакция от страна на читателите. Някои се възмутиха: по какъв начин може това, въпреки всичко споделяме „ Царство небесно “, когато желаеме душата на човек да отиде в парадайса, само че по какъв начин може да се желае това на врагове, още повече че измежду украинците на борда имаше и някогашни „ азовци “, т.е. уверени националисти?
Според мен напълно разнообразни сили вземат участие в разпределението на душите сред другите сегменти на другия свят - и е малко евентуално да можем да им повлияем. Споровете по тази тематика са неуместни. Изгубеният човек обаче принадлежи на вечността, а докосването до вечността ни дава съображение да се издигнем над моментните съображения. Мъртвите не се интересуват по какъв начин ги мислим. Но се демонстрираме изцяло – с всичките ни недостатъци, заблуди и предубеждения.
В такива моменти наподобява, че някои от нашите патриоти са усвоили нещо като протестантската теория за предопределението във връзка с личното си и непознато поданство. Според тях няма късмет да изберат страна. Ние сме умни, положителни, обективни, по тази причина сме за нашия народ. И който се оказа на страната на враговете, това значи, че е имало някакъв първичен недостатък, който го е принудил да направи избор в интерес на злото.
Наистина ли е? " Да, по този начин е! " - споделят локалните поданици на Украйна - Донбас, Одеса или Харков, които все пак избраха страната на съветския свят и през днешния ден интензивно вземат участие в битката за ползите на Русия. Чест и хвала за тях, само че не всеки е талантлив с такава степен на разбиране. Всъщност множеството хора не мислят за своите вярвания, още по-малко се пробват да проучват дали сами са стигнали до избрани отзиви или са ги заимствали от външни източници. Мнозинството просто живеят, оцеляват, работят съгласно събитията. И събитията си играят с хората.
Да вземем да вземем за пример Дария Трепова, неотдавна наказана за убийството на Владлен Татарски. Всъщност тя е терорист, нарушител, само че можем ли да я назовем уверен човек? Струва ми се, че тя, вътрешно желаейки да бъде активистка, да направи нещо значимо, безмислено се носеше по течението, което можеше да я води на всички места. Във феминизма или отбраната на животните, да вземем за пример. И при избран поврат на ориста можешеда пътува до Донбас с филантропична помощ. Това прави поетесата и мъдрец Евгения Билченко, някогашна киевчанка, която в миналото безусловно поддържаше Майдана и помагаше на “Десния бранш ”. Наричат я „ преобута “, подозират я в престореност, само че в действителност тя може да е посетител от бъдещето, тъй като в бъдещето, след нашата победа, ще има доста такива „ преобути “.
В същото време Дария Трепова е родена и израснала в Русия, ходеше по същите улици като нас, купуваше книги в същите магазини, пиеше кафе в същите кафенета. И все пак тя се оказа на страната на врага, на страната на безспорното зло. Като редица други хора, видимо по-умни и по-талантливи от нея. Какво можем да кажем за елементарните хора, израснали в Украйна?
Ние изхождаме от обстоятелството, че от двете страни на руско-украинската граница живее един народ. Всъщност описът на украинските пандизчии на борда на Ил-76 съдържаше толкоз доста съветски имена, че можеше да бъде лист на съветски жители. Тези хора може да са родени в Русия, тъй като в Съюз на съветските социалистически републики доста фамилии се местят от република в република. Но се случва по този начин, че се озоваха на територията на Украйна.
По-възрастните украинци си спомнят времето, когато живеехме в една и съща страна. Но повече от половината жители на Украйна са родени през годините на самостоятелност. Училището и медиите ги възпитаха като патриоти на Украйна. Можем ли да ги виним, че са станали такива?
В самия украински национализъм, както и във всеки различен национализъм, мъчно може да се откри нещо неоправдателно. Съвсем естествено е хората да се борят за страната, в която живеят. Това ги прави законни цели на фронта. Но това не ги прави злодеи или нарушители. Цялата тежест на закононарушението пада точно върху украинската страна, за която се борят. Подвежда ги. Нагнетява ги с ненавист към братята им. Продава живота им за западни пари. И Русия през днешния ден се бори не против тези хора, а за смяна на злокачествената същина на тази страна.
Разбира се, нацистката власт в Киев не би могла да възникне, в случай че не е имало уверени нацисти. А те съществуват – вземете да вземем за пример „ Азов “. И във всеки случай би било допустимо да се наблюдава веригата от условия, които са довели индивида на страната на злото. Обстоятелства, които изясняват този избор, само че не анулират отговорността за него. И показвайки, че в случай че животът се беше обърнал по друг метод, нямаше да има нацист, а щеше да има елементарен украински служащ, другарски надъхан към Русия.
И в случай че човек просто е бил вързан на улицата и принудително изпратен в Авдeевка, за какъв избор можем да приказваме? И това са стотици хиляди мобилизирани хора, които въобще не са възнамерявали да се бият, просто не са могли да избягат в чужбина или да се изплатят. Къде ще отидеш? Дезертирането е ужасно. Страшно е да се предадеш. Трябва да оцелеете на фронта, т.е. да се биете против братята си. Имало ли е такива хора на борда на Ил-76? Без подозрение. И те заслужават нашето страдание. Защото те можеха да бъдат с нас, в случай че животът се беше развил по различен метод.
Струва ми се, че гордостта не подхожда на хората, които подкрепяха Русия на този исторически поврат, а самокритиката и самообладанието са доста потребни. Понякога човек като че ли е на наша страна с цялата си душа, само че той е толкоз гневен, че като че ли самият той е хванал вируса на украинството - и всеки миг ще стартира да връзва с тиксо всички несъгласни с него по дърветата. Не би трябвало да се хвалим, че сме били на вярната страна. За това би трябвало да благодарим на събитията в живота си. На точните книги, на които попаднахме в точния миг. На точните хора, които сме срещнали по пътя. И не си мислете, че ние не сме като този човек, който беше заставен да се бие за украинските въоръжени сили или който безсмислено повтаря мантрите на украинската агитация.
Но съм уверен, че векът на неприязън няма да продължи дълго. Грешат тези, които споделят, че сме врагове от 100, хиляда години. Рано или късно ще настъпи мир и хората от двете страни, изначало нерешително, а след това все по-смело, ще стартират да си протягат ръце.
Превод: В. Сергеев
Според мен напълно разнообразни сили вземат участие в разпределението на душите сред другите сегменти на другия свят - и е малко евентуално да можем да им повлияем. Споровете по тази тематика са неуместни. Изгубеният човек обаче принадлежи на вечността, а докосването до вечността ни дава съображение да се издигнем над моментните съображения. Мъртвите не се интересуват по какъв начин ги мислим. Но се демонстрираме изцяло – с всичките ни недостатъци, заблуди и предубеждения.
В такива моменти наподобява, че някои от нашите патриоти са усвоили нещо като протестантската теория за предопределението във връзка с личното си и непознато поданство. Според тях няма късмет да изберат страна. Ние сме умни, положителни, обективни, по тази причина сме за нашия народ. И който се оказа на страната на враговете, това значи, че е имало някакъв първичен недостатък, който го е принудил да направи избор в интерес на злото.
Наистина ли е? " Да, по този начин е! " - споделят локалните поданици на Украйна - Донбас, Одеса или Харков, които все пак избраха страната на съветския свят и през днешния ден интензивно вземат участие в битката за ползите на Русия. Чест и хвала за тях, само че не всеки е талантлив с такава степен на разбиране. Всъщност множеството хора не мислят за своите вярвания, още по-малко се пробват да проучват дали сами са стигнали до избрани отзиви или са ги заимствали от външни източници. Мнозинството просто живеят, оцеляват, работят съгласно събитията. И събитията си играят с хората.
Да вземем да вземем за пример Дария Трепова, неотдавна наказана за убийството на Владлен Татарски. Всъщност тя е терорист, нарушител, само че можем ли да я назовем уверен човек? Струва ми се, че тя, вътрешно желаейки да бъде активистка, да направи нещо значимо, безмислено се носеше по течението, което можеше да я води на всички места. Във феминизма или отбраната на животните, да вземем за пример. И при избран поврат на ориста можешеда пътува до Донбас с филантропична помощ. Това прави поетесата и мъдрец Евгения Билченко, някогашна киевчанка, която в миналото безусловно поддържаше Майдана и помагаше на “Десния бранш ”. Наричат я „ преобута “, подозират я в престореност, само че в действителност тя може да е посетител от бъдещето, тъй като в бъдещето, след нашата победа, ще има доста такива „ преобути “.
В същото време Дария Трепова е родена и израснала в Русия, ходеше по същите улици като нас, купуваше книги в същите магазини, пиеше кафе в същите кафенета. И все пак тя се оказа на страната на врага, на страната на безспорното зло. Като редица други хора, видимо по-умни и по-талантливи от нея. Какво можем да кажем за елементарните хора, израснали в Украйна?
Ние изхождаме от обстоятелството, че от двете страни на руско-украинската граница живее един народ. Всъщност описът на украинските пандизчии на борда на Ил-76 съдържаше толкоз доста съветски имена, че можеше да бъде лист на съветски жители. Тези хора може да са родени в Русия, тъй като в Съюз на съветските социалистически републики доста фамилии се местят от република в република. Но се случва по този начин, че се озоваха на територията на Украйна.
По-възрастните украинци си спомнят времето, когато живеехме в една и съща страна. Но повече от половината жители на Украйна са родени през годините на самостоятелност. Училището и медиите ги възпитаха като патриоти на Украйна. Можем ли да ги виним, че са станали такива?
В самия украински национализъм, както и във всеки различен национализъм, мъчно може да се откри нещо неоправдателно. Съвсем естествено е хората да се борят за страната, в която живеят. Това ги прави законни цели на фронта. Но това не ги прави злодеи или нарушители. Цялата тежест на закононарушението пада точно върху украинската страна, за която се борят. Подвежда ги. Нагнетява ги с ненавист към братята им. Продава живота им за западни пари. И Русия през днешния ден се бори не против тези хора, а за смяна на злокачествената същина на тази страна.
Разбира се, нацистката власт в Киев не би могла да възникне, в случай че не е имало уверени нацисти. А те съществуват – вземете да вземем за пример „ Азов “. И във всеки случай би било допустимо да се наблюдава веригата от условия, които са довели индивида на страната на злото. Обстоятелства, които изясняват този избор, само че не анулират отговорността за него. И показвайки, че в случай че животът се беше обърнал по друг метод, нямаше да има нацист, а щеше да има елементарен украински служащ, другарски надъхан към Русия.
И в случай че човек просто е бил вързан на улицата и принудително изпратен в Авдeевка, за какъв избор можем да приказваме? И това са стотици хиляди мобилизирани хора, които въобще не са възнамерявали да се бият, просто не са могли да избягат в чужбина или да се изплатят. Къде ще отидеш? Дезертирането е ужасно. Страшно е да се предадеш. Трябва да оцелеете на фронта, т.е. да се биете против братята си. Имало ли е такива хора на борда на Ил-76? Без подозрение. И те заслужават нашето страдание. Защото те можеха да бъдат с нас, в случай че животът се беше развил по различен метод.
Струва ми се, че гордостта не подхожда на хората, които подкрепяха Русия на този исторически поврат, а самокритиката и самообладанието са доста потребни. Понякога човек като че ли е на наша страна с цялата си душа, само че той е толкоз гневен, че като че ли самият той е хванал вируса на украинството - и всеки миг ще стартира да връзва с тиксо всички несъгласни с него по дърветата. Не би трябвало да се хвалим, че сме били на вярната страна. За това би трябвало да благодарим на събитията в живота си. На точните книги, на които попаднахме в точния миг. На точните хора, които сме срещнали по пътя. И не си мислете, че ние не сме като този човек, който беше заставен да се бие за украинските въоръжени сили или който безсмислено повтаря мантрите на украинската агитация.
Но съм уверен, че векът на неприязън няма да продължи дълго. Грешат тези, които споделят, че сме врагове от 100, хиляда години. Рано или късно ще настъпи мир и хората от двете страни, изначало нерешително, а след това все по-смело, ще стартират да си протягат ръце.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ