Погребвани живи, пребивани до смърт и задушавани с голи ръце: Съдбата на уличните кучета в Турция
К огато за първи път се реалокирах в Истанбул през 2010 година, без да познавам съвсем никого и боравейки с чужд език, локалните улични кучета бяха първите, които ме въвлякоха в новия ми живот. Чико, стара немска овчарка, и Херкюл, лабрадор, живееха на ъгъла покрай жилището ми, където следиха живота в квартала с внимателно успокоение. Това написа създателят Александър Милър за The Guardian.
Местните хора ги хранеха и с учудване научих, че някои даже се сплотяват, с цел да платят сметките за ветеринар, в случай че кучетата са заболели или ранени. Поздравяването им всеки ден се трансформира в обред, показва Милър.
Тази просвета, в която уличните животни са признати и социализирани в градския живот, очарова, омагьосва и от време на време отблъсква посетителите на Истанбул от епохи. Пъстрият живот на кучетата в града е обект на документален филм, озаглавен " Бездомни ". Той получи утвърждението на критиците през 2021 г.
Сега турското държавно управление наподобява има желание да ги изтреби със закон. Идеята е да се съберат към 4 милиона бездомни кучета в страната, а по-късно да се умъртвят тези, които не бъдат осиновени в границите на 30 дни - съвсем несъмнено голямото болшинство, показва създателят на The Guardian.
" Имаме проблем с бездомните кучета, какъвто не съществува в нито една развита страна ", съобщи президентът Реджеп Тайип Ердоган предишния месец, предлагайки това " коренно решение " на казуса, който съгласно него е трагично повишаване на популацията на уличните кучета, нападенията и случаите на бяс.
Ердоган е прав, защото е невероятно да си представим този спор в която и да е друга развита страна - сигурно не и във Англия, където локалните управляващи могат да евтаназират бездомните кучета след седем дни и където към градските здания се слагат колчета за птици, защото даже бъркотията от гълъби се счита за непоносима.
Напротив, Турция е може би единствената страна в света, където бездомните животни имат законно право да населяват улицата, с помощта на закон от 2004 година, признат от самия Ердоган. Този закон пази популацията от улични животни, чието наличие от дълго време служи като сурогат на по-широки обществени диспути за понятията " развиване " и " цивилизация ".
По време на османската ера грижата на турците за животните, които споделят градското им пространство, е била отбелязвана в разказите на съвсем всеки европейски клиент на страната. Кучетата са били форма на " социална благосъстоятелност ", написа дипломатът Ожие Жиселин дьо Бусбек, който идва в Истанбул през 50-те години на XV в. и разказва корита за вода и кучкарници, сложени на улицата, търговци, които продават части месо, с цел да ги хранят, и религиозни фондации, отдадени на тяхната прехрана.
Но с упадъка на Османската империя в лицето на съперничещите си европейски сили, както чужденците, по този начин и османските реформатори стартират да виждат в кучетата знак на по-широка назадничавост.
" Как и с какво съображение жителите на такава страна могат да се изправят пред братството на цивилизованите нации? " - написа Абдуллах Джевдет, един от създателите на радикалната реформаторска партия " Младотурци ", в публикация от 1908 година, в която се афишира против кучетата в Истанбул.
Erdoğan’s plan to cull Turkey’s street dogs will destroy far more than just animals | Alexander Christie-Miller
— Guardian Australia (@GuardianAus)
Когато скоро по-късно придвижването на Джевдет поема контрола над империята, те вкарват най-прочутото изтребване на кучета в града, като макар ожесточената опозиция в благочестивите мюсюлмански квартали, където културата е най-силна, събират хиляди от тях и ги изхвърлят на ненаселен остров, където те умират постепенно от апетит и жадност.
Сегашното предложение на Ердоган евентуално ще бъде също толкоз брутално. През последните години в Турция се появиха известия за общински чиновници, които изкарват кучетата в безсъзнание и ги погребват живи, пребиват ги до гибел с лопати или ги задушават с голи ръце.
Има данни, че през последните години популацията на бездомните кучета в Турция е повишена доста, като огромни и от време на време рискови групи от едва социализирани улични кучета бродят в покрайнините на градовете. Правителството обаче не поставя особени старания за въвеждане на по-умерени ограничения за надзор на популацията, като да вземем за пример акции за кастрация и рутинно чипиране на домашните кучета, с цел да се попречва изхвърлянето им.
Иронията на дебата е, че силите, които се изправиха за и срещу кучетата, наподобява са сменили страните си. Ердоган, предстоящ бранител на османското и ислямското завещание на Турция, е притискан да ги отстрани от ислямистки и десни деятели, които показват съперниците си като столични елити, които се грижат повече за правата на животните, в сравнение с за благосъстоянието на своите съграждани.
Въпросът за кучетата се трансформира в следващото огнище на културните войни в Турция - което още веднъж е иронично, тъй като самият аз съм следил, че културата на уличните кучета може да бъде нещо, което сплотява общността. Именно кучетата ме вкараха в живота на истанбулския квартал, а когато няколко години по-късно бях доброволец в един подслон за животни, видях, че хората, привлечени там, обгръщат цялата гама на турското общество, споделя още Милър.
Съществува обаче и по-дълбока подигравка в концепцията, че стерилизирането на градските пространства от животни - в Турция или другаде - съставлява прогрес. Впечатлението за непорочност, което се основава, е подправено и поддържа илюзията за " човешки " свят, предпазлив и спретнат, в миг, когато нашите лични отпадъчни артикули убиват екосистемите ни и тровят въздуха, който дишаме.
Обратно, културата на уличните животни в Турция поражда схващане, че сме част от един по-широк безчовечен свят, който би трябвало да почитаме и да одобряваме. Истинският прогрес би бил да осигурим нейното оцеляване и да извлечем по-широки поучения от нея.
Припомняме и тази изложба от нашия списък:
* Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Местните хора ги хранеха и с учудване научих, че някои даже се сплотяват, с цел да платят сметките за ветеринар, в случай че кучетата са заболели или ранени. Поздравяването им всеки ден се трансформира в обред, показва Милър.
Тази просвета, в която уличните животни са признати и социализирани в градския живот, очарова, омагьосва и от време на време отблъсква посетителите на Истанбул от епохи. Пъстрият живот на кучетата в града е обект на документален филм, озаглавен " Бездомни ". Той получи утвърждението на критиците през 2021 г.
Сега турското държавно управление наподобява има желание да ги изтреби със закон. Идеята е да се съберат към 4 милиона бездомни кучета в страната, а по-късно да се умъртвят тези, които не бъдат осиновени в границите на 30 дни - съвсем несъмнено голямото болшинство, показва създателят на The Guardian.
" Имаме проблем с бездомните кучета, какъвто не съществува в нито една развита страна ", съобщи президентът Реджеп Тайип Ердоган предишния месец, предлагайки това " коренно решение " на казуса, който съгласно него е трагично повишаване на популацията на уличните кучета, нападенията и случаите на бяс.
Ердоган е прав, защото е невероятно да си представим този спор в която и да е друга развита страна - сигурно не и във Англия, където локалните управляващи могат да евтаназират бездомните кучета след седем дни и където към градските здания се слагат колчета за птици, защото даже бъркотията от гълъби се счита за непоносима.
Напротив, Турция е може би единствената страна в света, където бездомните животни имат законно право да населяват улицата, с помощта на закон от 2004 година, признат от самия Ердоган. Този закон пази популацията от улични животни, чието наличие от дълго време служи като сурогат на по-широки обществени диспути за понятията " развиване " и " цивилизация ".
По време на османската ера грижата на турците за животните, които споделят градското им пространство, е била отбелязвана в разказите на съвсем всеки европейски клиент на страната. Кучетата са били форма на " социална благосъстоятелност ", написа дипломатът Ожие Жиселин дьо Бусбек, който идва в Истанбул през 50-те години на XV в. и разказва корита за вода и кучкарници, сложени на улицата, търговци, които продават части месо, с цел да ги хранят, и религиозни фондации, отдадени на тяхната прехрана.
Но с упадъка на Османската империя в лицето на съперничещите си европейски сили, както чужденците, по този начин и османските реформатори стартират да виждат в кучетата знак на по-широка назадничавост.
" Как и с какво съображение жителите на такава страна могат да се изправят пред братството на цивилизованите нации? " - написа Абдуллах Джевдет, един от създателите на радикалната реформаторска партия " Младотурци ", в публикация от 1908 година, в която се афишира против кучетата в Истанбул.
Erdoğan’s plan to cull Turkey’s street dogs will destroy far more than just animals | Alexander Christie-Miller
— Guardian Australia (@GuardianAus)
Когато скоро по-късно придвижването на Джевдет поема контрола над империята, те вкарват най-прочутото изтребване на кучета в града, като макар ожесточената опозиция в благочестивите мюсюлмански квартали, където културата е най-силна, събират хиляди от тях и ги изхвърлят на ненаселен остров, където те умират постепенно от апетит и жадност.
Сегашното предложение на Ердоган евентуално ще бъде също толкоз брутално. През последните години в Турция се появиха известия за общински чиновници, които изкарват кучетата в безсъзнание и ги погребват живи, пребиват ги до гибел с лопати или ги задушават с голи ръце.
Има данни, че през последните години популацията на бездомните кучета в Турция е повишена доста, като огромни и от време на време рискови групи от едва социализирани улични кучета бродят в покрайнините на градовете. Правителството обаче не поставя особени старания за въвеждане на по-умерени ограничения за надзор на популацията, като да вземем за пример акции за кастрация и рутинно чипиране на домашните кучета, с цел да се попречва изхвърлянето им.
Иронията на дебата е, че силите, които се изправиха за и срещу кучетата, наподобява са сменили страните си. Ердоган, предстоящ бранител на османското и ислямското завещание на Турция, е притискан да ги отстрани от ислямистки и десни деятели, които показват съперниците си като столични елити, които се грижат повече за правата на животните, в сравнение с за благосъстоянието на своите съграждани.
Въпросът за кучетата се трансформира в следващото огнище на културните войни в Турция - което още веднъж е иронично, тъй като самият аз съм следил, че културата на уличните кучета може да бъде нещо, което сплотява общността. Именно кучетата ме вкараха в живота на истанбулския квартал, а когато няколко години по-късно бях доброволец в един подслон за животни, видях, че хората, привлечени там, обгръщат цялата гама на турското общество, споделя още Милър.
Съществува обаче и по-дълбока подигравка в концепцията, че стерилизирането на градските пространства от животни - в Турция или другаде - съставлява прогрес. Впечатлението за непорочност, което се основава, е подправено и поддържа илюзията за " човешки " свят, предпазлив и спретнат, в миг, когато нашите лични отпадъчни артикули убиват екосистемите ни и тровят въздуха, който дишаме.
Обратно, културата на уличните животни в Турция поражда схващане, че сме част от един по-широк безчовечен свят, който би трябвало да почитаме и да одобряваме. Истинският прогрес би бил да осигурим нейното оцеляване и да извлечем по-широки поучения от нея.
Припомняме и тази изложба от нашия списък:
* Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ