За съветско-афганистанските ветерани войната в Украйна е безчестна
Когато Юрий Сибук е на 18 години, той е свикан в руската войска, с цел да се бие в Афганистан, написа " Евронюз ". " Тренирах три месеца. Научих се да мятам гранати, да изстрелвам с пушка ", сподели Сибук, в този момент на 62 години в Кишинев, Молдова.
Той е привикан в спор, който ще коства на Съветския съюз 15 000 бойци - минимум 300 от тях от Молдова, по-късно от Молдовската руска социалистическа република - и става прочут като " Виетнам на Съюз на съветските социалистически републики ". " Муджахидините ", които прогониха Съюз на съветските социалистически републики от Афганистан през 1988 година, в последна сметка ще се трансфорат в талибаните, твърдите ислямисти, които са на власт в Кабул през днешния ден.
Четири десетилетия по-късно Сибук си спомня муджахидините - и си спомня техните способи, жестоко съединени крайпътни бомби, унищожаващи камиони. " Не мисля, че има хора без боязън, в случай че нямат психологични проблеми. Бяхме на 18 и когато пристигнахме там, бяхме уплашени. Има друга почва, друга миризма на въздуха ".
Но той също по този начин си спомня, че се е гордял с войната, която са водили - горделивост, споделя той, която би трябвало да отсъства в този момент в съветските бойци, които сега се бият в Украйна. " Тогава бяхме млади и красиви. Беше чест да вземам участие в отбраната на границите на Съюз на съветските социалистически републики ", сподели Сибук.
" Не виждам чест за руснаците, които в този момент се бият в Украйна. Мисля, че те осъзнават какво вършат и къде са изпратени. В тази война руснаците убиват руснаци. "
Михаил Карп, различен деец, е на 28 години, когато е изпратен в Афганистан през 1985 година За разлика от други, той е доброволец, откакто е служил в Германия и Туркменистан. Воюва там до края на войната през 1988 година, когато Съветският съюз се отдръпна от страната.
В един миг по време на войната конвоят му попада в засада от муджахидините. " Бях в бронирана кола. Скочих на една страна и в този миг до мен избухна граната ", сподели той. Ударен е от шрапнели, някои от които са отстранени едвам през 2020 година
Но както физическите, по този начин и психическите белези остават, още повече, че някои от мъжете, с които е служил в Афганистан, в този момент се бият в Украйна.
" За мен е мъчително това, което се случва в Украйна през днешния ден, тъй като някои от моите другари, с които се биех в Афганистан, в този момент са в Украйна, Русия и Беларус. Не разбирам за какво Украйна и Русия като приятелски страни не можаха да седнат на договаряния, на маса и да се схванат ", сподели той.
Карп сподели, че както в Афганистан, Русия разчита на " блицкриг " в Украйна, надявайки се, че страната може да бъде бомбардирана, с цел да се подчини. Той счита, че съпротивата на украинците изненадва Русия.
" Нарастващият национализъм в Украйна през последните години даде опция на хората да се съпротивляват. В резултат на това руснаците трансформираха тактиката си. Ако първо желаеха да победят украинската войска, в този момент бомбардират инфраструктурата и доста градове са под обсада ", сподели той.
Андрей Ковриг служи в Афганистан в продължение на 10 години обучавайки артилеристи, разследващи патрули и водачи. Той си спомня по какъв начин молдовските бойци са се държали дружно и остава другар с някои от мъжете в неговата част и през днешния ден.
" Спомням си, че отидох при група молдовски новобранци и ги попитах кой е от Резина, моят дом в Молдова. Един от тях подвигна ръка тогава и ми сподели, че е от село Туфести, където учих в последния клас по време на гимназията ", сподели Ковриг.
" Заведох го у дома и му дадох купа гореща храна. След това той тренира с мен шест месеца в артилерийския полк, след което отиде на задача в Афганистан. Когато се върнах в Кишинев през 1992 година, го срещнах още веднъж и останахме другари за цялостен живот. "
Пенсиониран полковник, Ковриг означи, че Съединени американски щати доставят бунтовниците в Афганистан тъкмо както изпращат оръжия в Украйна през днешния ден. И в двата случая Русия е превъзхождана, сподели той.
" Проблемът с съветските оръжия, които даже не работят и тази обстановка е породена от забележителна корупция и липса на промени ", сподели той.
Не е известно какъв брой съветски бойци са убити в Украйна - и какъв брой други могат да загинат, до момента в който войната продължава - само че всички тези години по-късно загубата на неговите приятели към момента преследва Сибук. В доста случаи той не знае какво се е случило с приятелите му.
" За двете години, които прекарах там, към осем момчета от Молдова се причислиха към батальона, в който бях. Те бяха високи, здрави момчета, малко по-големи от мен. Имаха характери и не одобряваха да бъдат унижавани от сътрудниците си ", той споделих.
След като се сбиха и осемте бяха вкарани в разследващо поделение за наказване, сподели Сибук, което значи, че са били ситуирани на фронтовата линия. Той в никакъв случай повече не чува нищо за тях. " Все още ги диря и през днешния ден ", сподели той, въздъхвайки. " Не мога да намеря нищо за тях. "
Източник:
Снимка - Термез, Узбекистан - 15 февруари 1989 година: Последният руски боец напуща територията на Афганистан на границата с Узбекистан
Той е привикан в спор, който ще коства на Съветския съюз 15 000 бойци - минимум 300 от тях от Молдова, по-късно от Молдовската руска социалистическа република - и става прочут като " Виетнам на Съюз на съветските социалистически републики ". " Муджахидините ", които прогониха Съюз на съветските социалистически републики от Афганистан през 1988 година, в последна сметка ще се трансфорат в талибаните, твърдите ислямисти, които са на власт в Кабул през днешния ден.
Четири десетилетия по-късно Сибук си спомня муджахидините - и си спомня техните способи, жестоко съединени крайпътни бомби, унищожаващи камиони. " Не мисля, че има хора без боязън, в случай че нямат психологични проблеми. Бяхме на 18 и когато пристигнахме там, бяхме уплашени. Има друга почва, друга миризма на въздуха ".
Но той също по този начин си спомня, че се е гордял с войната, която са водили - горделивост, споделя той, която би трябвало да отсъства в този момент в съветските бойци, които сега се бият в Украйна. " Тогава бяхме млади и красиви. Беше чест да вземам участие в отбраната на границите на Съюз на съветските социалистически републики ", сподели Сибук.
" Не виждам чест за руснаците, които в този момент се бият в Украйна. Мисля, че те осъзнават какво вършат и къде са изпратени. В тази война руснаците убиват руснаци. "
Михаил Карп, различен деец, е на 28 години, когато е изпратен в Афганистан през 1985 година За разлика от други, той е доброволец, откакто е служил в Германия и Туркменистан. Воюва там до края на войната през 1988 година, когато Съветският съюз се отдръпна от страната.
В един миг по време на войната конвоят му попада в засада от муджахидините. " Бях в бронирана кола. Скочих на една страна и в този миг до мен избухна граната ", сподели той. Ударен е от шрапнели, някои от които са отстранени едвам през 2020 година
Но както физическите, по този начин и психическите белези остават, още повече, че някои от мъжете, с които е служил в Афганистан, в този момент се бият в Украйна.
" За мен е мъчително това, което се случва в Украйна през днешния ден, тъй като някои от моите другари, с които се биех в Афганистан, в този момент са в Украйна, Русия и Беларус. Не разбирам за какво Украйна и Русия като приятелски страни не можаха да седнат на договаряния, на маса и да се схванат ", сподели той.
Карп сподели, че както в Афганистан, Русия разчита на " блицкриг " в Украйна, надявайки се, че страната може да бъде бомбардирана, с цел да се подчини. Той счита, че съпротивата на украинците изненадва Русия.
" Нарастващият национализъм в Украйна през последните години даде опция на хората да се съпротивляват. В резултат на това руснаците трансформираха тактиката си. Ако първо желаеха да победят украинската войска, в този момент бомбардират инфраструктурата и доста градове са под обсада ", сподели той.
Андрей Ковриг служи в Афганистан в продължение на 10 години обучавайки артилеристи, разследващи патрули и водачи. Той си спомня по какъв начин молдовските бойци са се държали дружно и остава другар с някои от мъжете в неговата част и през днешния ден.
" Спомням си, че отидох при група молдовски новобранци и ги попитах кой е от Резина, моят дом в Молдова. Един от тях подвигна ръка тогава и ми сподели, че е от село Туфести, където учих в последния клас по време на гимназията ", сподели Ковриг.
" Заведох го у дома и му дадох купа гореща храна. След това той тренира с мен шест месеца в артилерийския полк, след което отиде на задача в Афганистан. Когато се върнах в Кишинев през 1992 година, го срещнах още веднъж и останахме другари за цялостен живот. "
Пенсиониран полковник, Ковриг означи, че Съединени американски щати доставят бунтовниците в Афганистан тъкмо както изпращат оръжия в Украйна през днешния ден. И в двата случая Русия е превъзхождана, сподели той.
" Проблемът с съветските оръжия, които даже не работят и тази обстановка е породена от забележителна корупция и липса на промени ", сподели той.
Не е известно какъв брой съветски бойци са убити в Украйна - и какъв брой други могат да загинат, до момента в който войната продължава - само че всички тези години по-късно загубата на неговите приятели към момента преследва Сибук. В доста случаи той не знае какво се е случило с приятелите му.
" За двете години, които прекарах там, към осем момчета от Молдова се причислиха към батальона, в който бях. Те бяха високи, здрави момчета, малко по-големи от мен. Имаха характери и не одобряваха да бъдат унижавани от сътрудниците си ", той споделих.
След като се сбиха и осемте бяха вкарани в разследващо поделение за наказване, сподели Сибук, което значи, че са били ситуирани на фронтовата линия. Той в никакъв случай повече не чува нищо за тях. " Все още ги диря и през днешния ден ", сподели той, въздъхвайки. " Не мога да намеря нищо за тях. "
Източник:
Снимка - Термез, Узбекистан - 15 февруари 1989 година: Последният руски боец напуща територията на Афганистан на границата с Узбекистан
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ