Когато встъпваме в новата година, трябва да плагодарим на Бог

Когато встъпваме в новата година, би трябвало да плагодарим на Бог за миналата. Това се споделя в обръщението на българския патриарх Неофит във връзка настъпващата Нова година. В него той отбелязва, че 2017-а не е била по никакъв начин лека, изпълнена бе с доста терористични офанзиви, лишили живота на доста почтени хора. Всичко това обаче е било тестване за вярата и уроци, които Господ ни е преподал.

Ето и цялото послание на патриарха:

 

Възлюбени в Господа рожби на светата ни черква,

Премъдрият Бог, сътворил този свят, е определил за индивида да живее във времето. Времето е необикновен подарък и по тази причина ние би трябвало да го ценим (вж. Еф. 5:16), тъй като никой от нас не знае какъв брой ни е отредено да живеем тук, на земята. Не е в наша власт да знаем „ времената и годините ” (Деян. 1:7), само че наш дълг е да използваме всяка минута, с цел да служим Богу, да пребъдваме в Него и да следваме заповедите Му.

Встъпвайки в новата година, би трябвало да благодарим на Господа за всичко (вж. 1 Сол. 5:18), което се е случило през миналата година. Трябва да имаме съзнанието, че компликациите, скърбите и страданията са тествания, през които сме минали, „ та изпитаната наша религия да излезе по-рагоценна от нетрайното, въпреки и посредством огън изпитвано злато ” (1 Петр. 1:7). Сложните житейски обстановки са това тестване, което ни демонстрира дали постъпваме като християни, или като хора, които не желаят да знаят за Бога.

Ние би трябвало да благодарим на Бога за тези духовни уроци, които ни е преподал, да Му благодарим за това, че удължава дните на нашия земен живот, че ни дава време за смирение и изправление, за наставление в положителното, за присъединяване в тайнствата на Църквата, дава ни опция да разкрием Божия облик в душата си.

Измина една нелека година - на неустановеност, на терористични офанзиви, взели десетки човешки жертви, напомнящи ни какъв брой бързопреходен е човешкият живот. Но нашата жива религия ни оказва помощ да посрещаме тестванията, които Бог ни изпраща, без да униваме, а помъдрели от тях - с още по-голямо старание да се стремим да възрастваме духовно. Разбира се, неведоми са житейските ни пътища отсега нататък, само че ние като християни би трябвало да живеем по този начин, че във всеки миг да сме подготвени да застанем пред Престола на Всевишния, тъй като не знаем „ ни деня, ни часа, когато ще пристигна ” (Мат. 25:13) Господ Иисус Христос в Своето Второ пришествие. Затова да оставим „ всяка завист и всяко лукавство, всяко двуличие, злоба и клюка ” (1Петр. 2:1); да изгоним от сърцата си всичко, което осквернява нашето естество, когато ние с думи и в мислите си наскърбяваме своите ближни; да не позволяваме да има посред ни „ раздори и различия ” (1 Кор. 3:3); да не отвръщаме „ зло за зло ”, а постоянно да желаем „ положителното един другиму, и на всички ” (1 Сол. 5:15).

Всеки от нас има собствен път в живота, своя сфера на активност, на която ние отдаваме душевните и телесните си сили. И какъв брой е значимо силата на положителното, свързваща всички православни хора, да не оскъдява, братската обич да се преумножава, а единодушието в човешкото общество да крепне, както би трябвало да крепне православната религия във всяко сърце. Имайки религия, ние откриваме същинския смисъл на живота. Вярата ни укрепява и ни оказва помощ да понасяме всевъзможни ограничения, неуредици и човешки премеждия.

На всички рожби на родната ни Църква, живеещи в родината и отвън нейните лимити, благопожелаваме да се подвизават „ с положителния героизъм на вярата ” (1 Тим. 6:12), като положат „ всяко усърдие ”, с цел да привнесат „ към вярата си добродетел, към добродетелта познание, към знанието самоограничение, към въздържанието самообладание, към търпението благочестие, към благочестието братолюбие, към братолюбието обич ” (2 Петр. 1:5-7). Господ да благослови всички нас да живеем във вярата, да крепнем в вярата и да пребъдваме в любовта!

Честита и доброплодна да е Новата 2018 година!