Проблемът да бъдеш красив
Когато видите хубав човек, кои са първите психически качества, които ви идват на разум? Без да знаете нищо за този човек, приемате ли го за образован, благополучен, сполучлив и разговорлив? Или, противоположното, допускате ли, че е суетлив, нарцистичен и самовглъбен?
Стереотипите за хората, които са физически привлекателни, се основават на догатки, че външният тип на индивида отразява неговите вътрешни качества. Но както е и при другите стандарти, основани на външни черти, тези по отношение на хубостта са по своята същина неправилни.
„ Раждането на Венера “, худ. Ботичели
Според Да Еуа Хан от Университета в Илинойс в Урбана-Шампейн и Шон Лоран от Пенсилванския държавен университет, „ Едно от най-стабилните и добре известни открития в логиката на психиката е резултатът „ красивото е положително “. Само тъй като констатацията е добре известна обаче, не значи, че е точна, съгласно създателите. Ключовият въпрос е смисъла на „ положително “. Изследователският екип на Университета в Илинойс отбелязва, че в случай че дефинирате това качество от позиция на морала, резултатът е по-точно да се промени на „ красивото наподобява по-малко морално и по-неморално “.
Според Хан и Лоран хората могат да заключат добрина от красивото заради „ резултата на ореола “, при който един набор от позитивни атрибути (в този случай красота) се трансферира към различен откъслечен с него набор от позитивни атрибути (в този случай доброта). Ефектът на ореола се ускорява след това от наклонността да виждаме единствено положителното държание на хората, които към този момент сме приели за положителни, тъй като са привлекателни.
За да работи резултатът на ореола, всички атрибути на стандарта би трябвало да са позитивни – преди да заключим, че красивият човек е добър, този човек би трябвало също да се преглежда като човек, който не е суетлив. След като в главата ни се промъкне мисълта, че този толкоз удивителен човек също е и самоуверен, в случай че не и малко нарцистичен, ореолът може да стартира да се разпада. По думите на създателите, „ суетата сама по себе си е линия, на която се гледа много отрицателно от другите “. Не единствено, че хората с висока суетност се възприемат като евентуално егоистични и самонадеяни, само че също могат да бъдат възприети и като нарцистични и всички нежелани качества, които тази линия допуска.
Възприятието, че са суетни, може да работи против резултата на ореола, само че какво може да помогне за повишение на привидната нравственост на един прелъстителен човек? Както показват Хан и Лоран, общителността е част от стандарта за красивия човек, учреден на схващането, че привлекателните имат положителни обществени умения. Въпреки че общителността няма нищо общо с морала сама по себе си, тя е обвързвана с топлината. В резултат на това „ общителните хора са по-склонни да бъдат възприемани като морални и по-малко аморални “. В края на краищата, в случай че ни е грижа за другите хора, теоретично би трябвало да е по-малко евентуално да се възползваме от тях или да ги измамим.
Бюст не Нефертити
В серия от 9 опита изследователският екип на университета разказва качествата на няколко хипотетични индивида, които или са разказани външно, или са показани фотоси на лицата им на участниците. В тези опити създателите тестват резултата „ красивото е положително “, като трансформират външния тип на индивидите и описанията им. По този метод те се надяват да дефинират дали явно по-високата суетност на привлекателните хора ще накара участниците да ги оценят като по-неморални. И в същото време създателите имат вяра също, че на красивите ще бъдат приписани по-голяма топлина или словоохотливост.
Констатациите в тези опити, всички от които включват хора на възраст от 35 до 45 години, поддържат цялостния модел, в който по-привлекателните човеци се възприемат като по-нискоморални заради по-високата си хипотетична суетност. Отново, както се предвижда, по-привлекателните хора се възприемат и като по-общителни, което от своя страна пък предсказва оценки за по-висок морал. Ефектът „ красивото е положително “ изчезва, когато суетата влезе в уравнението.
Сега, откакто имате повсеместен взор върху резултатите от изследването, време е да се върнем към въпроса за какво хората бързат да си вършат изводи, когато преценят добротата единствено въз основа на лицето на човек. Според създателите този логически скок се случва освен тъй като привлекателните хора наподобява реализират хубостта си, като отделят време за външния си тип. Суетата е част от по-голямо съзвездие от нежелани черти, свързани с нарцисизма, като лицемерие и прочувствена безчувственост, поради които е обсъждана като „ аморален недостатък “.
Помислете за резултатите от един от опитите, в които Хан и Лоран се пробват да открият дали хората, разказани като суетни, ще бъдат оценени и като по-привлекателни. Сценарият за най-суетният човек разказва „ Ник “ като типичен нарцисист:
„ Изключително суетлив и самовлюбен, когато става въпрос за външния му вид… той в никакъв случай не напуща къщата, без да се увери, че всичко по него наподобява добре… всеки подробност би трябвало да бъде тестван и препроверен, с цел да се увери, че външният му тип е на максимума си… Ник в никакъв случай не подминава късмет да се огледа в огледало. “
С какво усещане оставате за Ник? Ако бяхте като хората в изследването, бихте си показали този нарцистичен субект като извънредно прелъстителен. Освен това, в сходство с главните прогнози на проучването, бихте го оценили като по-малко честен и по-неморален. Не единствено, че привлекателните хора се одобряват за суетни, както демонстрира този опит, само че и суетните хора се одобряват за привлекателни, завършвайки кръга от асоциции.
Да бъдеш хубав може да има своите доста преимущества, въз основа на изследването на Хан и Лоран, само че може и да накара хората да вършат неприятни заключения освен за личността, само че и за морала ти. Тъй като пътят от суетата до други нежелани характерности на нарцисизма е къс, заключението, че човек е прелъстителен, суетлив или и двете, може да докара еднообразно до неправилни схващания по отношение на другите му персонални качества.
