Тази резачка е била създадена за израждане на бебета
Когато видите по какъв начин някой реже дърво благодарение на резачка, надали си казвате „ Хей, обзалагам се, че това ще свърши чудесна работа и при раждането на дете. “ Е, грешите. Оказва се, че преди да намерят приложение за отсичането на гигантските дъбове, резачките са били употребявани за израждането на деца и рязането на органи.
Днес раждането може и да не е най-лесното нещо на света, само че преди диазотния оксид, санитизирането и нашия добър другар – морфина, е било даже по-тежко. Първите писмени доказателства за сполучливо цезарово сечение датират от началото на XVI век в Швейцария. То е било осъществено от професионален кастратор на крави върху личната му брачна половинка. Според сведенията, записани 82 години по-късно и след това оспорвани от историците – майката и детето оцеляват, като детето доживява до 77-годишна възраст.
Първите оповестени сведения за цезарово сечение в Съединени американски щати обаче са надалеч по-зловещи. В брой на списание Western Journal of Medical and Physical Sciences от 1830-та доктор Джон Л. Ричмънд разказва случай на мъчно раждане по време на стихия. След като дамата не съумява да роди в продължение на голям брой часове, лекарят преценя, че животът ѝ е в сериозна заплаха и „ изпитвайки надълбоко и съществено възприятие на отговорност, и единствено с няколко постоянно срещани джобни принадлежности на разположение, в почти 01:00 часа прибягнах до цезарово сечение. “
Използвайки чифт ножици вместо скалпел, той разрязва майката и се пробва да извади зародиша. Той като обаче той е бил „ извънредно огромен, а майката – доста дебела, и без никаква непозната помощ, осъзнах, че интервенцията е доста по-трудна, в сравнение с чаках “, написа той. Докато дамата е в същинска мъка, лекарят решава, че „ майка без дете е по-добре, в сравнение с дете без майка “. Ето за какво той подхваща ограничения, с които да избави живота на дамата и да отстрани зародиша.
Важно е да отбележим, че преди откриването на обезболяващите, цезаровото сечение е било извънредно рисково и надлежно – необичайност.
Далеч по-често срещана (поне от 1597-а досега, в който цезаровото сечение става безопасно) е била хирургическа процедура, известна като симфизиотомия. При нея лекарите срязват мускула, свързващ тазобедрената кост с хрущяла, с цел да „ освободят “ бебето по-лесно.
Подобно на всички хирургически процедури по времето, и тази не била безрискова, а скоростта, с която се правила, била от основно значение. Колкото по-малко време прекарвала пациентката на операционната маса, толкоз по-малък бил шансът да изпадне в потрес или да развие смъртоносна зараза.
В края на XVIII век двама шотландски лекари – Джон Атикен и Джеймс Джефри – вземат решение, че общоприетия нож лишава прекалено много време и постоянно е изключително мъчителен за пациентката. За да може процедурата да бъде усъвършенствана и за двете страни, те основават устройство, което е по-прецизно и бързо в рязането. Така се ражда и първата резачка в света, която разполагала с верига от зъби и която работила с ръчно навиващ се лост.
Наистина злокобната част в тази ситуация е, че потреблението на резачка вместо нож в действителност било голямо усъвършенстване. През 1806-а лекарите стартират да я употребяват за отстраняването на болни стави и даже я механизират.
Чак през 1905-а на един съобразителен разум в Сан Франциско му хрумва, че това кошмарно откритие може да бъде послужи за рязането на дървета. Той моделира концепцията за актуалната резачка и я патентова.
Източник: IFLScience
