11 общи характеристики на хората, които обичат да пътуват
Когато ви попитат за какво пътувате, можете да изредите милион аргументи:
1. Обичате да се срещате с нови хора.
2. Обичате да преживявате нови неща.
3. Обичате да виждате нови места.
4. Обичате да пробвате нови храни.
5. Обичате приключението и спонтанността, която носи пътешествието.
6. Обичате да излизате от зоната си на комфорт.
7. Обичате личностното израстване, което случва във вас като кулминационна точка на всичко, което сте претърпели и всички, които сте срещнали.
Искам да обърна изключително внимание на тази точка – личностното израстване и трансформацията, която се случва вътре, тъй като e по-трудно да се изрази, в случай че не се замислите съществено върху това, написа Ник Дарлингтън за LifeHack.
Знам, че съм се мъчил да го изразя с думи, когато се върнах от странствуване самичък с раница на тил преди година. Бях претърпял голяма личностна смяна. Но по какъв начин може да се опише тя на хартия?
Нека проучваме няколко общи характерности на хората, които обичат да пътуват. Имайте поради, че доста от тези черти не са вродени – те се построяват и развиват, колкото повече пътува човек. И в случай че сте новак странник, най-хубавият съвет, който мога да ви дам, е просто да се гмурнете. Пътуването ще ви промени към по-добро. Без подозрение.
1. Ние сме авантюристичен настроени
Пътуването най-често включва впускане в непознатото. То включва отиване на ново място, среща с нови хора и нови прекарвания. Като пътешественици ние имаме авантюристичен дух. Той е част от нашата същина и колкото повече пътуваме, толкоз повече усещаме този дух. Пътешествието е естественото за нас.
2. Ние сме съчувствени
Имаме мощно възприятие на емпатия. Това е кулминационна точка от нашите многообразни прекарвания, другите култури, с които се срещаме и многообразието на хората, с които се срещаме. Споделяме истории със инцидентни непознати. Работим най-различни работи, от барман до чистач.
Преживявали сме сложни времена – да вземем за пример да ни изоставят сами или да откраднат всичкия ни багаж. Всички тези прекарвания и срещи ни разрешава да приемем и да оценим разликите сред хората. Те ни разрешават да забележим света друго и да забележим нещата от гледната точка на другия.
3. Обичаме да учим, любознателни сме
Когато се движим от място на място и срещаме нови хора ние непрестанно виждаме по какъв начин научаваме нови неща (волно или неволно). Развиваме мощно любознание към всичко и предпочитание да учим нови неща – без значение дали това са културни традиции или нови умения.
4. Приветстваме смяната. Тя е метод на живот
Когато пътуваме, единствената константа е смяната. Непрекъснато сме заобиколени от нови места и хора. С времето се научаваме да приветстваме тези промени. Когато срещнем нов човек, сме наясно с обстоятелството, че този човек има собствен маршрут в съзнанието си и евентуално няма постоянно да е в близост. Промяната се трансформира в нов метод на живот.
5. По-наясно сме със себе си
Себепознанието се отнася до степента, в която сме наясно със личната си персона и темперамент. Това е първата стъпка от развиването на прочувствената просветеност и се оформя от нашите прекарвания. Като пътешественици, ние черпим от разнороден набор от прекарвания, защото той е обвързван с хората и културите. Честото пътешестване и размисълът за тези прекарвания развива по-високо съзнание.
6. Имаме по-високо самочувствие
Докато пътуваме, ние не стопираме да се изтръгваме от зоната си на комфорт. Срещаме нови хора в хостели. Правим проекти, до момента в който сме в придвижване. Преодоляваме провокации, да вземем за пример по какъв начин да се оправим, когато ни откраднат парите (цялата ми сметка беше изпразнена в Нова Зеландия). Всичко това усъвършенства увереността ни в личните си качества, в умеенето да се оправяме с провокациите по пътя. Пътуването развива самочувствието ни.
7. Ние сме по-наблюдателни
Може да не наподобява явно, че пътешествениците са наблюдателни. В извънредно сметка има прекалено много усещания, които би трябвало да поемем при напредването от място на място. Умовете ни може би филтрират прекалено много информация, с цел да предотвратят претоварване?
Ако се замислите, таман това е повода да бъдем наблюдателни. Свикваме с множеството усещания. Със сетивното претоварване, в случай че щете. С гледките. Местата. Хората. Мозъците ни са привикнали да одобряват доста повече и като резултат, филтрираме по-малко. Научили сме се да следим повече. И имаме доста по-малко разсейващи фактори като мобилни телефони и преносими компютри.
8. Ние сме по-благодарни
Благодарността е основата, от която идва умеенето да цениш. Когато пътуваме, постоянно попадаме на други хора, които живеят в последна беднотия. Това ни прави по-благодарни за нещата, които имаме. За това, че имаме какво да ядем. За това че въобще можем да си позволим да пътуваме. Лесно е да се не помни.
9. Ценим всичко
От възприятието на признателност развиваме по-добро умеене да ценим всичко. Откриваме хубост в нещата, които по-рано сме приемали за даденост. Приемаме, че чинията с храна ни обезпечава нужните хранителни субстанции. Признаваме нейната стойност. Благодарни сме, че имаме тези туристически обувки, които поддържат краката ни поход след поход. Ценим приятелите и околните вкъщи. Оценяваме ги повече.
10. Много самостоятелни сме
Когато пътувах и дойдох в Нова Зеландия, нямах доста пари, само че се оправих с тях, с цел да провеждам работата и настаняването си. Когато пътуваме, осъзнаваме, че сами в необятния бял свят. Отговорни сме за всяка стъпка и всяко деяние, което подхващаме. За това къде отиваме, за местата, които виждаме, хората, с които поддържаме връзка. Учим се да се оправяме с всевъзможни провокации, които могат да се изправят на пътя ни, без значение дали би трябвало да се оправяме с визите, да се настаняваме или да намерим работа.
11. Адаптираме се добре
Пътуването изисква от нас непрестанно да се приспособяваме – към нови среди, прекарвания и хора. Пътуването в нова страна, която има друга храна, езици и метод на живот, изисква да приспособяваме навиците си на хранене, да научим най-малко ненапълно езика и да действаме при нови закони. Промяната е непрекъсната и се постанова непрестанно да се приспособяваме. Използвайте това в CV-то си, когато кандидатствате за работа и някой може да се усъмни в качествата ви да се адаптирате към новото работно място.
1. Обичате да се срещате с нови хора.
2. Обичате да преживявате нови неща.
3. Обичате да виждате нови места.
4. Обичате да пробвате нови храни.
5. Обичате приключението и спонтанността, която носи пътешествието.
6. Обичате да излизате от зоната си на комфорт.
7. Обичате личностното израстване, което случва във вас като кулминационна точка на всичко, което сте претърпели и всички, които сте срещнали.
Искам да обърна изключително внимание на тази точка – личностното израстване и трансформацията, която се случва вътре, тъй като e по-трудно да се изрази, в случай че не се замислите съществено върху това, написа Ник Дарлингтън за LifeHack.
Знам, че съм се мъчил да го изразя с думи, когато се върнах от странствуване самичък с раница на тил преди година. Бях претърпял голяма личностна смяна. Но по какъв начин може да се опише тя на хартия?
Нека проучваме няколко общи характерности на хората, които обичат да пътуват. Имайте поради, че доста от тези черти не са вродени – те се построяват и развиват, колкото повече пътува човек. И в случай че сте новак странник, най-хубавият съвет, който мога да ви дам, е просто да се гмурнете. Пътуването ще ви промени към по-добро. Без подозрение.
1. Ние сме авантюристичен настроени
Пътуването най-често включва впускане в непознатото. То включва отиване на ново място, среща с нови хора и нови прекарвания. Като пътешественици ние имаме авантюристичен дух. Той е част от нашата същина и колкото повече пътуваме, толкоз повече усещаме този дух. Пътешествието е естественото за нас.
2. Ние сме съчувствени
Имаме мощно възприятие на емпатия. Това е кулминационна точка от нашите многообразни прекарвания, другите култури, с които се срещаме и многообразието на хората, с които се срещаме. Споделяме истории със инцидентни непознати. Работим най-различни работи, от барман до чистач.
Преживявали сме сложни времена – да вземем за пример да ни изоставят сами или да откраднат всичкия ни багаж. Всички тези прекарвания и срещи ни разрешава да приемем и да оценим разликите сред хората. Те ни разрешават да забележим света друго и да забележим нещата от гледната точка на другия.
3. Обичаме да учим, любознателни сме
Когато се движим от място на място и срещаме нови хора ние непрестанно виждаме по какъв начин научаваме нови неща (волно или неволно). Развиваме мощно любознание към всичко и предпочитание да учим нови неща – без значение дали това са културни традиции или нови умения.
4. Приветстваме смяната. Тя е метод на живот
Когато пътуваме, единствената константа е смяната. Непрекъснато сме заобиколени от нови места и хора. С времето се научаваме да приветстваме тези промени. Когато срещнем нов човек, сме наясно с обстоятелството, че този човек има собствен маршрут в съзнанието си и евентуално няма постоянно да е в близост. Промяната се трансформира в нов метод на живот.
5. По-наясно сме със себе си
Себепознанието се отнася до степента, в която сме наясно със личната си персона и темперамент. Това е първата стъпка от развиването на прочувствената просветеност и се оформя от нашите прекарвания. Като пътешественици, ние черпим от разнороден набор от прекарвания, защото той е обвързван с хората и културите. Честото пътешестване и размисълът за тези прекарвания развива по-високо съзнание.
6. Имаме по-високо самочувствие
Докато пътуваме, ние не стопираме да се изтръгваме от зоната си на комфорт. Срещаме нови хора в хостели. Правим проекти, до момента в който сме в придвижване. Преодоляваме провокации, да вземем за пример по какъв начин да се оправим, когато ни откраднат парите (цялата ми сметка беше изпразнена в Нова Зеландия). Всичко това усъвършенства увереността ни в личните си качества, в умеенето да се оправяме с провокациите по пътя. Пътуването развива самочувствието ни.
7. Ние сме по-наблюдателни
Може да не наподобява явно, че пътешествениците са наблюдателни. В извънредно сметка има прекалено много усещания, които би трябвало да поемем при напредването от място на място. Умовете ни може би филтрират прекалено много информация, с цел да предотвратят претоварване?
Ако се замислите, таман това е повода да бъдем наблюдателни. Свикваме с множеството усещания. Със сетивното претоварване, в случай че щете. С гледките. Местата. Хората. Мозъците ни са привикнали да одобряват доста повече и като резултат, филтрираме по-малко. Научили сме се да следим повече. И имаме доста по-малко разсейващи фактори като мобилни телефони и преносими компютри.
8. Ние сме по-благодарни
Благодарността е основата, от която идва умеенето да цениш. Когато пътуваме, постоянно попадаме на други хора, които живеят в последна беднотия. Това ни прави по-благодарни за нещата, които имаме. За това, че имаме какво да ядем. За това че въобще можем да си позволим да пътуваме. Лесно е да се не помни.
9. Ценим всичко
От възприятието на признателност развиваме по-добро умеене да ценим всичко. Откриваме хубост в нещата, които по-рано сме приемали за даденост. Приемаме, че чинията с храна ни обезпечава нужните хранителни субстанции. Признаваме нейната стойност. Благодарни сме, че имаме тези туристически обувки, които поддържат краката ни поход след поход. Ценим приятелите и околните вкъщи. Оценяваме ги повече.
10. Много самостоятелни сме
Когато пътувах и дойдох в Нова Зеландия, нямах доста пари, само че се оправих с тях, с цел да провеждам работата и настаняването си. Когато пътуваме, осъзнаваме, че сами в необятния бял свят. Отговорни сме за всяка стъпка и всяко деяние, което подхващаме. За това къде отиваме, за местата, които виждаме, хората, с които поддържаме връзка. Учим се да се оправяме с всевъзможни провокации, които могат да се изправят на пътя ни, без значение дали би трябвало да се оправяме с визите, да се настаняваме или да намерим работа.
11. Адаптираме се добре
Пътуването изисква от нас непрестанно да се приспособяваме – към нови среди, прекарвания и хора. Пътуването в нова страна, която има друга храна, езици и метод на живот, изисква да приспособяваме навиците си на хранене, да научим най-малко ненапълно езика и да действаме при нови закони. Промяната е непрекъсната и се постанова непрестанно да се приспособяваме. Използвайте това в CV-то си, когато кандидатствате за работа и някой може да се усъмни в качествата ви да се адаптирате към новото работно място.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ