Разходка в морга и атомен туризъм: Какви екстремни хобита са се практикували в миналото?
Когато ви е скучно, имате лукса да играете видеоигри, да гледате филм или да слушате музика. Но в предишното хората е трябвало да бъдат изобретателни, когато търсели способи да убият времето. Наистина тревожно изобретателни.
В този текст ще ви разкажем за някои рискови занимания от предишното, които звучат измислени, само че са изцяло достоверни:
Развиване на мумии
Човешката фикс идея по мрачното не стартира с филмите на ужасите от 80-те години или престъпните романи. Оказва се, че хората постоянно са се наслаждавали на злокобното. И малко са по-ужасяващи от празненствата за насърчаване на мумии. Въпреки че думата „ мумия “ нормално се свързва с Древен Египет, тук става въпрос за много по-късен интервал – Викторианска Англия от 19-ти век, където най-богатите и авторитетни ексцентрици купували всички мумии, до които можели да се докопат. Важни членове на висшето общество били канени да видят тези трупове, иронично, в средата на всекидневната, където те били развивани пред аудитория, бинтовете и облеклата им захвърлени . Трябвало е да притежавате малко шоуменство, с цел да организирате едно от тези мрачни събирания, както да вземем за пример известният хирург Томас Петигрю , който бил фамозен като един от най-хубавите в развиването на мумии. Това траяло, до момента в който рецензиите не довели до излизането на тези празненства от мода.
Моргата
Обикновено моргата е непокътната за хора с телесна температура много под 37 градуса. Но Париж от 19-ти век съумял да трансформира въпроса „ Хей, хлапе, искаш ли да видиш мъртво тяло? “ в преуспяващ бизнес модел. През 1886 година публикация съобщила за четиригодишно момиче, умряло единствено от синина на ръката. Любопитни членове на обществото се стичали в моргата, с цел да видят детето, изложено на показ. Тази полуда се счита, че трансформирала предназначението на моргата от място за идентифициране на останките на близки във вълнуващо занятие за френски жители и английски гости. До края на 19-ти век моргата била считана за наложителна дестинация във Франция . Телата били излагани пред прозорците на моргата за всеобщо гледане, от време на време в продължение на няколко дни, сходно на днешните манекени.
Пикник по време на Гражданската война
По време на борбата при Бул Рън, първата сухопътна борба от Американската революция, мнозина можели да видят кръвопролитията, до момента в който си хапвали лека закуска. Много хора излизали и организирали пикници покрай бойното поле, с цел да следят борбата онлайн, уверени, че силите на Съюза бързо ще завоюват победа. Никой не знае тъкмо за какво някой е считал, че е добра концепция да се любува на сандвич, до момента в който приятелите и съседите им стрелят с оръдия един против различен. Но е задоволително да кажем, че феновете бързо съжалили за решението си, когато същинските боеве почнали. Съобщенията за фенове, бързащи да избягат, са разказани като цялостен безпорядък. Пътищата били задръстени от счупени файтони, опитващи се да се измъкнат от действието, в това, което станало известно като „ огромното бягство “.
Масов футбол
Преди NFL и " Супербоул ", съществувал всеобщият футбол. Голяма част от актуалния футбол произлиза от тази ранна версия на спорта, основана в началото през 12-ти век. Както и през днешния ден, играта се играела с топка от свинска кожа, за която се борили два противникови тима, опитващи се да вкарат гол. За разлика от днешната игра обаче, трябвало да вкараш три гола , с цел да получиш една точка . Освен това имало единствено едно предписание – без убийства .
Бъчви с катран
Около 17-ти век най-модерният аксесоар не били бижутата или изисканите облекла. Била това безусловно горяща бъчва с катран, която носиш по улицата. Тази странна традиция датира в Отери Сейнт Мери в Англия, където обичаят да се носят горящи бъчви с катран по пътя е уважаван от 1605 година, малко след известния барутен скрит план на Гай Фокс. Бъчвите с катран символизират 36-те бъчви с барут, употребявани от Фокс в опита му да взриви Народното събрание. Първоначално бъчвите били търкаляни по улицата. Днес те се носят по улиците на гърбовете на разчувствани участници.
Ритане в пищялите
Първото олимпийско събитие по ритване в пищялите в Котсуолд се провело през 1612 година покрай Чипинг Кампдън. За мнозина в британската провинция това занимание към момента е известно повече от 400 години по-късно. Играта еволюирала, включвайки ритници в пищялите, удари и битка, до момента в който съперникът не падне на земята. Известният юрист Робърт Довър се счита за татко на олимпийското ритване в пищялите. Събитието траяло близо 200 години без спиране, преди да бъде спряно през 1642 година по време на Английската революция. Но ритането в пищялите било възобновено през 1965 година и от този момент набира невероятна известност, като хиляди участници се причисляват година след година.
Атомен туризъм
През 1951 година детонацията на атомна бойна глава над пустините на Невада дала началото на мода, известна като атомен туризъм. Властите не губили време да разгласят Вегас за атомната туристическа столица на страната. През 50-те години на предишния век в цялостен Лас Вегас е можело да се видят шоу девойки, носещи облекла, въодушевени от гъбовидни облаци, атомни коктейли, сервирани в питейните заведения, и даже зони, където можело да се следи жива експлозия от релативно безвредно разстояние. Фенове посещавали Вегас през 50-те, с цел да видят атомните облаци, да си купят колекционерски пощенски картички или календари и да вдишат свежа доза радиоактивни частици. В последна сметка през 1963 година бил въведен стеснен тестови бан, който забранил надземните нуклеарни тествания. Модата може да е била краткотрайна, само че спомените и отравянето от радиация ще останат за цялостен живот.
Фотография без глава
Друг метод, по който Викторианска Англия задоволявала манията си по мрачното, била модата на „ безглавата “ снимка, която е тъкмо това, което звучи. Вероятно измислена от пионера фотограф Оскар Густав Райландер през 1856 година, „ безглавата “ снимка била една от ранните форми на фотографска операция. Методът включвал работа с истинските негативи, както и изрязване и залепване – с същински ножици и лепило, а не просто натискане на Control+C. Основното предизвикателство било да се направи по този начин, че обособените изображения да наподобяват като една фотография. Другото предизвикателство било да обясниш за какво имаш фотография на безглав човек. Експерименталните фотографи успявали да употребяват разнообразни способи, с цел да основат правдиво изглеждащи обезглавявания, всичко това в името на тъмно развлечение. Новаторски фотографии като тези били поръчвани през 19-ти век и претендирали изключителни фотографски умения, с цел да бъдат изпълнени. Това били пионерските дни преди Adobe Photoshop, когато умелите художници трябвало да приключват работата си в същински фотоателиета.
Котки
Древните египтяни високо ценели доста животни, само че никое не било по-уважавано от тези от фамилията на котките. Египетските кралски особи имали огромни котки, като лъвове и гепарди, които употребявали в ловните си експедиции или просто държали като екзотични домашни любимци. Тогава не съществувала работа за лов на риба и дивеч. Всеки можел да държи менажерия от екзотични животни като наркобарон от Маями. Любимец бил гепардът , който имал особено значение за египетския народ. Гепарди можело да се намерят в доста авторитетни семейства в района. Било известно занятие да се опитомяват гепарди, защото можели да се употребяват за лов на мишки и змии, както и на наедрял дивеч. Гепардите били толкоз почитани, че постоянно можело да се види по какъв начин биват погребвани дружно със притежателя си, което в действителност не е толкоз друго от актуалните притежатели на котки, нали?
Водно рицарство
Когато един спорт стане отегчителен, направи го във водата, както гласи остарялата сентенция. Това била вярата на основателите на водното рицарство, когато взели обичайното рицарство и преместили цялата интервенция в реката. Смята се, че водното рицарство датира чак от Древен Египет и било разпространявано във Франция към 570 година пр.н.е. като източник на развлечение за френските кралски особи. Идеята е сходна на естественото рицарство, с тази разлика, че се играе, до момента в който стоиш в лодка на река вместо яздиш кон. Гребците гребели към съперника, до момента в който рицарят се опитвал да го събори във водата. Гребци, а? Няма моторни лодки или въздушни лодки. Сигурни ли сме, че не би трябвало да е по-малко скучно? Преобладаващите мачове се провеждали по река Саон в Лион, където се приказва, че даже кралица Елизабет I гледала един от шампионатите. Хобито към момента се практикува във Франция и остава много известно. Можете да посетите страната през август по време на фестивала Сен-Луи, с цел да гледате по какъв начин тимове се състезават един против различен под звуците на средновековни песни, тъкмо както са го замислили техните предшественици.
Кое от тези занимания бихте желали да опитате?
В този текст ще ви разкажем за някои рискови занимания от предишното, които звучат измислени, само че са изцяло достоверни:
Развиване на мумии
Човешката фикс идея по мрачното не стартира с филмите на ужасите от 80-те години или престъпните романи. Оказва се, че хората постоянно са се наслаждавали на злокобното. И малко са по-ужасяващи от празненствата за насърчаване на мумии. Въпреки че думата „ мумия “ нормално се свързва с Древен Египет, тук става въпрос за много по-късен интервал – Викторианска Англия от 19-ти век, където най-богатите и авторитетни ексцентрици купували всички мумии, до които можели да се докопат. Важни членове на висшето общество били канени да видят тези трупове, иронично, в средата на всекидневната, където те били развивани пред аудитория, бинтовете и облеклата им захвърлени . Трябвало е да притежавате малко шоуменство, с цел да организирате едно от тези мрачни събирания, както да вземем за пример известният хирург Томас Петигрю , който бил фамозен като един от най-хубавите в развиването на мумии. Това траяло, до момента в който рецензиите не довели до излизането на тези празненства от мода.
Моргата
Обикновено моргата е непокътната за хора с телесна температура много под 37 градуса. Но Париж от 19-ти век съумял да трансформира въпроса „ Хей, хлапе, искаш ли да видиш мъртво тяло? “ в преуспяващ бизнес модел. През 1886 година публикация съобщила за четиригодишно момиче, умряло единствено от синина на ръката. Любопитни членове на обществото се стичали в моргата, с цел да видят детето, изложено на показ. Тази полуда се счита, че трансформирала предназначението на моргата от място за идентифициране на останките на близки във вълнуващо занятие за френски жители и английски гости. До края на 19-ти век моргата била считана за наложителна дестинация във Франция . Телата били излагани пред прозорците на моргата за всеобщо гледане, от време на време в продължение на няколко дни, сходно на днешните манекени.
Пикник по време на Гражданската война
По време на борбата при Бул Рън, първата сухопътна борба от Американската революция, мнозина можели да видят кръвопролитията, до момента в който си хапвали лека закуска. Много хора излизали и организирали пикници покрай бойното поле, с цел да следят борбата онлайн, уверени, че силите на Съюза бързо ще завоюват победа. Никой не знае тъкмо за какво някой е считал, че е добра концепция да се любува на сандвич, до момента в който приятелите и съседите им стрелят с оръдия един против различен. Но е задоволително да кажем, че феновете бързо съжалили за решението си, когато същинските боеве почнали. Съобщенията за фенове, бързащи да избягат, са разказани като цялостен безпорядък. Пътищата били задръстени от счупени файтони, опитващи се да се измъкнат от действието, в това, което станало известно като „ огромното бягство “.
Масов футбол
Преди NFL и " Супербоул ", съществувал всеобщият футбол. Голяма част от актуалния футбол произлиза от тази ранна версия на спорта, основана в началото през 12-ти век. Както и през днешния ден, играта се играела с топка от свинска кожа, за която се борили два противникови тима, опитващи се да вкарат гол. За разлика от днешната игра обаче, трябвало да вкараш три гола , с цел да получиш една точка . Освен това имало единствено едно предписание – без убийства .
Бъчви с катран
Около 17-ти век най-модерният аксесоар не били бижутата или изисканите облекла. Била това безусловно горяща бъчва с катран, която носиш по улицата. Тази странна традиция датира в Отери Сейнт Мери в Англия, където обичаят да се носят горящи бъчви с катран по пътя е уважаван от 1605 година, малко след известния барутен скрит план на Гай Фокс. Бъчвите с катран символизират 36-те бъчви с барут, употребявани от Фокс в опита му да взриви Народното събрание. Първоначално бъчвите били търкаляни по улицата. Днес те се носят по улиците на гърбовете на разчувствани участници.
Ритане в пищялите
Първото олимпийско събитие по ритване в пищялите в Котсуолд се провело през 1612 година покрай Чипинг Кампдън. За мнозина в британската провинция това занимание към момента е известно повече от 400 години по-късно. Играта еволюирала, включвайки ритници в пищялите, удари и битка, до момента в който съперникът не падне на земята. Известният юрист Робърт Довър се счита за татко на олимпийското ритване в пищялите. Събитието траяло близо 200 години без спиране, преди да бъде спряно през 1642 година по време на Английската революция. Но ритането в пищялите било възобновено през 1965 година и от този момент набира невероятна известност, като хиляди участници се причисляват година след година.
Атомен туризъм
През 1951 година детонацията на атомна бойна глава над пустините на Невада дала началото на мода, известна като атомен туризъм. Властите не губили време да разгласят Вегас за атомната туристическа столица на страната. През 50-те години на предишния век в цялостен Лас Вегас е можело да се видят шоу девойки, носещи облекла, въодушевени от гъбовидни облаци, атомни коктейли, сервирани в питейните заведения, и даже зони, където можело да се следи жива експлозия от релативно безвредно разстояние. Фенове посещавали Вегас през 50-те, с цел да видят атомните облаци, да си купят колекционерски пощенски картички или календари и да вдишат свежа доза радиоактивни частици. В последна сметка през 1963 година бил въведен стеснен тестови бан, който забранил надземните нуклеарни тествания. Модата може да е била краткотрайна, само че спомените и отравянето от радиация ще останат за цялостен живот.
Фотография без глава
Друг метод, по който Викторианска Англия задоволявала манията си по мрачното, била модата на „ безглавата “ снимка, която е тъкмо това, което звучи. Вероятно измислена от пионера фотограф Оскар Густав Райландер през 1856 година, „ безглавата “ снимка била една от ранните форми на фотографска операция. Методът включвал работа с истинските негативи, както и изрязване и залепване – с същински ножици и лепило, а не просто натискане на Control+C. Основното предизвикателство било да се направи по този начин, че обособените изображения да наподобяват като една фотография. Другото предизвикателство било да обясниш за какво имаш фотография на безглав човек. Експерименталните фотографи успявали да употребяват разнообразни способи, с цел да основат правдиво изглеждащи обезглавявания, всичко това в името на тъмно развлечение. Новаторски фотографии като тези били поръчвани през 19-ти век и претендирали изключителни фотографски умения, с цел да бъдат изпълнени. Това били пионерските дни преди Adobe Photoshop, когато умелите художници трябвало да приключват работата си в същински фотоателиета.
Котки
Древните египтяни високо ценели доста животни, само че никое не било по-уважавано от тези от фамилията на котките. Египетските кралски особи имали огромни котки, като лъвове и гепарди, които употребявали в ловните си експедиции или просто държали като екзотични домашни любимци. Тогава не съществувала работа за лов на риба и дивеч. Всеки можел да държи менажерия от екзотични животни като наркобарон от Маями. Любимец бил гепардът , който имал особено значение за египетския народ. Гепарди можело да се намерят в доста авторитетни семейства в района. Било известно занятие да се опитомяват гепарди, защото можели да се употребяват за лов на мишки и змии, както и на наедрял дивеч. Гепардите били толкоз почитани, че постоянно можело да се види по какъв начин биват погребвани дружно със притежателя си, което в действителност не е толкоз друго от актуалните притежатели на котки, нали?
Водно рицарство
Когато един спорт стане отегчителен, направи го във водата, както гласи остарялата сентенция. Това била вярата на основателите на водното рицарство, когато взели обичайното рицарство и преместили цялата интервенция в реката. Смята се, че водното рицарство датира чак от Древен Египет и било разпространявано във Франция към 570 година пр.н.е. като източник на развлечение за френските кралски особи. Идеята е сходна на естественото рицарство, с тази разлика, че се играе, до момента в който стоиш в лодка на река вместо яздиш кон. Гребците гребели към съперника, до момента в който рицарят се опитвал да го събори във водата. Гребци, а? Няма моторни лодки или въздушни лодки. Сигурни ли сме, че не би трябвало да е по-малко скучно? Преобладаващите мачове се провеждали по река Саон в Лион, където се приказва, че даже кралица Елизабет I гледала един от шампионатите. Хобито към момента се практикува във Франция и остава много известно. Можете да посетите страната през август по време на фестивала Сен-Луи, с цел да гледате по какъв начин тимове се състезават един против различен под звуците на средновековни песни, тъкмо както са го замислили техните предшественици.
Кое от тези занимания бихте желали да опитате?
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ