Навършват се 100 години от рождението на изтъкнатия етномузиколог акад. Николай Кауфман
„ Когато към този момент започнах да последвам музика, това ми доставяше такава наслада, че не съм усещал, че работя, а съм имал чувството, че хвърча. Такава наслада е! “, споделя акад. Николай Кауфман в изявление през 2016 година Днес се навършват 100 години от рождението на изтъкнатия български етномузиколог, доайен в проучването на българския фолклор, занаятчия на обработка на българските национални песни и танци, един от продължителите на делото на Филип Кутев. Той записва национални песни в над 2000 градове и села в страната.
Николай Кауфман е роден на 23 септември 1925 година в Русе, в фамилията на ашкеназки евреи. Детството му минава в Габрово. В казармата Николай Кауфман е боен оркестрант, а по-късно една година следва философия в Софийския университет (СУ) „ Климент Охридски “, само че в последна сметка влечението към музиката надвива и той кандидатства в Държавната музикална академия по едно и също време в два факултета – „ учителския “ (днес теоретичен) и „ практическия “ (днес инструментален) със компетентност тромпет. Учи при проф. Атанас Гърдев.
През 1952 година се дипломира и директно по-късно стартира работа в Института за музика при Българската академия на науките (днес Институт за проучване на изкуствата, бранш „ Музика “) като механически, а от 1959 година като теоретичен помощник в секция „ Музикален фолклор “. От 1959 година е младши теоретичен помощник, от 1966 година - старши теоретичен помощник втора степен. Негови сътрудници и ръководители са фолклористите акад. Петко Стайнов и Райна Кацарова. От 1967 година самият Николай Кауфман става началник на секцията в Института. От 1977 година е старши теоретичен помощник първа степен. В Института работи до 1988 година, а от 1988 година е в Института за фолклор на Българска академия на науките, където е бил ръководител на Научния съвет.
През 1962 година пази дисертация на тематика „ Музикалния фолклор на българските мохамедани “. От 1967 година е доцент в Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “). Темата на дисертацията му е „ Българската многогласна национална ария “. От 1978 година е професор в Държавната музикална академия. От 1996 година е професор във Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “. През 1997 година е определен за член-кореспондент на Българска академия на науките, а през 2003 година - за учен.
От 1963 година е член е на Етномузиколожката секция на ЮНЕСКО, а през 1990 година е определен за член на Кралския антропологически институт на Англия.
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ
Условията, в които акад. Николай Кауфман стартира теренно-изследователската си активност са сравними с тези, в които работят първите ни записвачи от началото на 20-и век, с тази разлика, че разполага със звукозаписна техника, въпреки и несъвършена - фонограф, магнетофон и касетофон.
Със брачната половинка си Димитрина Кауфман, професор по музика, обикалят българските градове и села и записват национални песни. В спомените си акад. Кауфман споделя, че са обиколили над 2 000 селища в България с тази цел. Записва на терен и измежду българската общественост в Съветския съюз.
Изследва фолклорните особености на Родопите, Пиринско, Врачанско, Пазарджишко, Добруджа. Проучва районните особености на българския музикален фолклор, изследва за първи път българското национално многогласие, прави първо детайлно проучване на българите мохамедани, първо проучване на музикалния фолклор на други етнически групи в България - евреи, казаци-некрасовци. Дефинира главните жанрове в българския фолклор - сватбената ария, недоволствата, баладата. Извън страната търси фолклора на българските преселници - малоазийските, бесарабските и банатските българи. Работи в проучването и на градската музикална просвета, на градската ария и шлагера, градската инструментална музика, възрожденската ария, песните в революционните битки и така нататък
В Софийската синагога от 1951 до 1994 година Николай Кауфман записва службите на хазан Хаим Мешулам - един от последните носители на истинската Одринска романьотска школа.
Немалък дял от научната продукция на Кауфман са изявленията му. Автор е и на книги, сборници и голям брой студии и публикации. Сред значимите му монографии са: „ Българската многогласна национална ария “, „ Български градски песни ”, „ Някои общи черти сред националната ария на българите и източните славяни “ (1968), „ Българската сватбена ария “ (1976), „ Погребални и други недоволства в България “ (1988), “1500 български градски песни ”. т. 1-3, Неделински двуглас “ (съавт. Р. Братанова) (2002), „ Български национални песни на полски труд “ (2003). Автор е на „ Песните на българското работническо придвижване от 1891 до 1944 година “ (1959) - първото проучване в света на работническата ария в една страна. Негови са двата тома с „ 3000 национални песни на бесарабските българи “.
Публикувал е над 400 публикации, студии, книги. Автор е на сборници за националните песни на Югозападна България и на Родопския край „ Народни песни от Югозападна България. Пирински край “ (1967) – взаимно с Тодор Тодоров, български етномузиколог.
За размера на работата му свидетелства фактът, че още през 1986 година Иван Вълев и Милка Миладинова издават Био-библиографския етюд „ Николай Кауфман “. А през 2005 година Веселка Тончева издава книгата „ Фолклористът Николай Кауфман “, която в границите на 350 страници разказва житейския път и постижения на композитора.
КОМПОЗИТОР
Музиката му е обвързвана с песенни и инструментални фолклорни мостри. Като композитор е създател на над 1000 обработки на български и еврейски (сефарадски и ашкеназки) национални песни, шест тома клавирни пиеси (сред които четири тома „ Антология на българските метроритми “ за пиано), квартети, квинтети, музика за солови принадлежности, музика за музикално-танцови постановки и други
Сред известните му песни са „ Даньова мама “, „ Трендафилчето, карамфилчето “, „ Гуйгу льо, юначе “, „ Заро моме “, „ Седенките горят “, „ Заспало е челебийче “, „ Дунаве, бели Дунаве “, „ Заспала ли си, Ягодо “, „ Ой пелине “.
Творбите му се извършват с триумф от български и непознати музиканти. Негови обработки на национални песни са включени в световноизвестните албуми „ Мистерия на българските гласове “ на швейцарския продуцент Марсел Селие. Във втория албум, получил премията „ Грами “ (1990), акад. Кауфман има три авторски хорови песни. Едни от най-хубавите му творби са включени в албума „ Портрет на Николай Кауфман “, в осъществяване на „ Мистерия на българските гласове “, „ Космически гласове “ и Хора на Ансамбъл „ Пирин “.
Авторски произведения на Кауфман като композитор, са част от репертоара на ансамблите „ Филип Кутев “ и „ Пирин “, на Детския хор на БНР, хор „ Ваня Монева “ и други
Николай Кауфман е измежду създателите на фестивалите „ Златен кестен “ и „ Пирин фест “/ “Пирин фолк “.
ПРИЗНАНИЕ
Носител е на медал „ Кирил и Методий “ първа степен (1965) и втора степен (1980), на медал „ Стара планина “ първа степен (28 декември 2000), на първа премия на Съюза на българските композитори за 1979 година за национални песни (1980), на медал „ Паисий Хилендарски “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и Българска академия на науките (1983), на почетния знак (медал) „ Марин Дринов “ на Българска академия на науките (1995). Удостоен е със званието „ Заслужил деятел на изкуството “ (24 май 1985).
През 2000 година Николай Кауфман е почетен с почетното звание „ Доктор хонорис идея “ на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „ Проф. Асен Диамандиев “ в Пловдив за неговия извънреден принос в изследването и съхраняването на българския музикален фолклор, за високи достижения в композиторското творчество и за персоналната му съпричастност към развиването на академията.
Носител е на Първа премия на Европейския конкурс за хорова музика на Радио Братислава през 1981 година и Първа премия за хорова музика на Международния конкурс „ Нека пеят народите ” – Будапеща, Унгария, 1985г.
Носител на годишната премия „ Кристална лира “ за музикален фолклор на Съюза на българските музикални танцови дейци (2000), на премията на Националния център за музика и танц при Министерството на културата и Радио „ Класик ФМ “ (1 ноември 2000), на премията за проучвания „ Питре “ на Международен център по етноистория в Кастровилари, обл. Калабрия, Италия (20 март 2007).
През 2016 година Министерският съвет предлага на Народното събрание Николай Кауфман да получава пожизнена държавна парична премия за „ изключителни достижения и повсеместен принос в региона на културата “.
Умира на 26 март 2018 година Година след гибелта на маестрото неговото семейство и моделиерът Митко Дамов основават фондация „ Академик Николай Кауфман “, с цел да запазят голямото му музикално завещание. Благодарение на фондацията през днешния ден сполучливо се изявява българският женски еврейски хор „ Николай Кауфман “.
Академик Кауфман има четири деца, всички те са музиканти.
Във връзка със 100-годишнината от рождението му, през 2025 година, премията на Българската академия на науките в състезанието за най-хубава обява на млад академик в региона на филантропичните и обществените науки носи името на акад. Николай Кауфман.
