Колко зле е инфраструктурата в Германия?
Когато в нощта на 11-и септември 2024-а година рухна един от четирите моста на Елба в центъра на Дрезден, всички изпаднаха в потрес. Това, че се размина без жертви и ранени, граничеше с знамение: в региона на саксонската столица живеят съвсем 800 000 души, а повече от два милиона туристи посещават града всяка година. Последният нощен трамвай е минал по моста единствено 18 минути преди сриването.
Причината бързо стана ясна: стоманата, употребена при градежа на моста сред 1967-а и 1971-а година, е била корозирала. За страдание в Германия хиляди мостове също са в неприятно положение и незабавно би трябвало да бъдат ремонтирани.
За мостовете са нужни най-малко пет милиарда евро годишно
В Германия има към 130 000 моста, от които 40 000 са на автомагистрали и основни пътища и са изключително значими за националния трафик. По данни на Федералното министерство на превоза към 5000 от тези мостове се нуждаят от незабавен ремонт или би трябвало да бъдат разрушени и издигнати отначало.
В бюджета за 2024-а година бяха планувани 4,6 милиарда евро за обновяването на автомагистрали, основни пътища и обвързваните с тях мостове. При остарялото държавно управление в бюджета за 2025-а за тази цел бяха планувани пет милиарда евро, само че съгласно държавната компания " Автомагистрали " това не е задоволително.
При това са нужни освен ремонтни действия по мостовете, само че и по остарелите пътища и железопътни линии, енерго- и водоснабдяването, телекомуникациите, учебните заведения, университетите и лечебните заведения. Както техническата, по този начин и обществената инфраструктура са били подценявани в продължение на десетилетия.
Освен това изостава модернизацията. Преустройството и разширението на енергийната, климатично неутрална инфраструктура лишава време, а цифровизацията на страната куца. В неотдавнашно изследване на Германската индустриално-търговска камара (DIHK) над една четвърт от интервюираните компании се оплакват от неналичието на задоволително бърз интернет.
Ремонт на 40 значими железопътни сектора
Икономистите от дълго време упорстват пред политиците, че са нужни повече вложения. През лятото на 2024-а изследване на Института за немска стопанска система стигна до извода, че за идващите 10 години ще са нужни 600 милиарда евро - най-вече за националната транспортна инфраструктура.
Планът за изцяло възобновяване на железопътната мрежа планува до 2030-а година да бъдат ремонтирани 40-те най-важни прави (общо към 4 200 километра). По този проект обаче към момента не е обезпечено финансиране в размер на 13 милиарда евро.
Колко безценен може да стане един инфраструктурен транспортен план, илюстрира добилият печална популярност " Щутгарт 21 " - за преустрояване на железопътния възел в града. Строителните работи не престават към този момент 15 години, а формалните оценки за разноските набъбнаха от първичните четири на единайсет милиарда евро, без това да е окончателната сума.
Как електричеството да се придвижва от север на юг?
Огромни суми ще са нужни и за по-нататъшното разширение на възобновимите енергийни източници и на електропреносната мрежа. Вятърната сила се създава главно в северната част на Германия и е належащо да се изградят повече и по-мощни електропроводи за разпределението на силата в цялата страна. Операторите считат, че единствено разширението на електропреносните мрежи ще коства 55 милиарда евро - настрана от 110-те милиарда, които ще погълне разширението на локалните разпределителни мрежи до 2033-а година.
Досега разноските са били прехвърляни под формата на мрежови такси върху потребителите, а оттова и върху предприятията. Това обаче ги прави по-малко конкурентоспособни в международен мащаб. Ако страната желае да облекчи тежестта за потребителите, ще би трябвало да покрие част от мрежовите такси. Освен това са нужни средства за създаване на аварийни електроцентрали, уреди за предпазване на електрическа енергия и атомна мрежа.
Жилищата не доближават и са скъпи
В цялата страна има и забележителен дефицит на жилища, изключително в градовете и градските центрове, заради което през последните години наемите тук-там се покачиха фрапантно. В Мюнхен да вземем за пример при сключването на нови контракти наемът от 24 евро на квадратен метър към този момент не е нещо извънредно. Това има доста отрицателни последствия: хората със междинни приходи все по-често не могат да си разрешат да живеят в градовете, а работодателите, които не заплащат високи заплати, могат да намерят служащи единствено в случай че оферират служебни жилища.
В своя разбор Съюзът на немската промишленост пресмята, че през идващите 10 години ще би трябвало да се влагат в допълнение 56 милиарда евро, с цел да се подтиква жилищното строителство, а и с цел да може да се строи екологично.
Образованието и опазването на здравето също имат потребност от вложения
Обновяването на детските градини, учебните заведения и университетите, както и цифровизацията на всички просветителни институции също ще костват доста - сред 100 и 130 милиарда евро. " Германската просветителна система е като огромна строителна площадка. Задачите са големи ", се споделя в позиция на Синдиката за образование и просвета. Оттам акцентират, че дефицитът на квалифицирана работна ръка, изключително в детските градини и учебните заведения, е " трагичен ".
Образованието е в компетенциите на обособените федерални провинции, което значи, че те носят главната отговорност. Градовете и общините обаче също поддържат инфраструктура, която остарява и се нуждае от незабавна рационализация. Общините влагат минимум, тъй като просто нямат задоволително средства.
В бранша на опазването на здравето има закъснение в вложенията от към 50 милиарда евро, дефицитът в гражданската отбрана възлиза на към 10 милиарда евро. Става дума за отбраната при рецесии и огромни произшествия като наводнения и други метеорологични бедствия, само че също по този начин - и за отбраната от рискове, произлизащи от войни.
Ако се съберат всички тези суми, през идващите няколко години фактически ще са нужни стотици милиарди евро, с цел да се възвърне положителното положение на техническата и обществената инфраструктура в Германия.
Автор: Сабине Кинкарц
