Когато в началото на годината топмоделът Карли Клос се появи

Когато при започване на годината топмоделът Карли Клос се появи в списание „ Уолстрийт джърнъл “ с елегантен колан, напомнящ български пафти, а измежду заемите на фотосесията се видя името Sonia Petroff, се впуснахме в разплитането на една история, отвеждаща до Рим, Лондон и Париж.В английската столица се намира централата на стилния бранд, носещ името на българката Соня Петроф, която напуща този свят през лятото на 2015 година Тогава брачният партньор й, италиански инженер, кани своя племенник и жена му Мария Леони-Шети в Рим, с цел да показа с тях откритието си – сбирката на Соня от аксесоари, скици, персонални движимости и обекти от българския фолклор, наброяващи над 800 предмета. Приживе Соня е легендата на семейството, чиито български корени изплуват в откритите скици – разработки за аксесоари за сбирките на Valentino, Nina Ricci, Balmain и близката й другарка, американската фешън дизайнерка Даян декор Фюрстенберг.Соня Петроф е родена в семейство на дипломати, които през 1950 година са прогонени от комунистическия режим. Намират краткотраен дом в Румъния и Швейцария, само че се откриват трайно в Буенос Айрес. В този интервал аржентинската столица е оповестена за една от 5-те топдестинации в света и посреща авантюристи от близо и надалеч. Градът тупти с провокационен и артистичен темп, настоящ пристрастяващо за бохемите по душа. Сред тях е и родената на 13 юли 1933 година хубавица Соня Петроф. Подвластна на своя зодиакален знак Рак (години по-късно, ракът ще стане и знак на марката с нейното име), в живота тя следва само интуицията си и нарушава всички препоръки, давани й от нейните родители. Като да вземем за пример да си откри почтена половинка, да се задоми и да живее „ естествен “ живот. За Соня това е равностойно да сложат сърцето й в окови. Мечтите й са напълно разнообразни. Използва българските си корени като ентусиазъм за основаването на бижута и бързо намира място на стилната карта. Светските събития, които не пропуща, я водят в компанията на Валентино Гаравани и дългогодишния му житейски и бизнес сателит Джанкарло Джамети, които идват в Буенос Айрес, привлечени от блестящите празненства. Джамети усеща, че българката има гений. Кани я да се причисли към екипа, създаващ аксесоарите за сбирките на италианския фешън ас. Много скоро от помощник на основния дизайнер Соня става управителна фигура в екипа му. Обикаля целия свят, намира се с кралски особи, модели и артистични фигури от това време, опиянена от живота на високи обороти и номадския темп. Бунтарка, със мощно изявено чувство за самостоятелност, тя не страда от липса на мъжко внимание. В персоналната й преписка, наследена от Мария Леони-Шети (създателка и мотор на марката Sonia Petroff), са открити многочислени писма от родителите й, които упорстват да укроти живота си и да се омъжи. Соня обаче нито за момент не изневерява на стила на живот, който води, и провежда бурни празненства с другари от стилния и артистичния свят. Сред тях е филмовата и театрална звезда Марлон Брандо, с който съгласно фотосите и бележките, открити в архива й, са имали краткотрайна връзка. През годините поддържа постоянен контакт с Брандо, с който споделят идентична пристрастеност към живота. Виждат се най-често в имението на другари в Южна Франция, където Соня отсяда постоянно, с цел да работи върху сбирките бижута за известни дизайнери.На 40 тя въпреки всичко се взема решение да направи значимата крачка и да застане пред олтара. Съпругът й, инженер от Рим, я приема с отворени прегръдки, тъй като самата Соня наподобява на скъпо украшение. Винаги на гребена на вълната, артистична, дръзка, мощна – тя като че ли не живее, а танцува с благосклонната орис.В изявление за EVA от Лондон моторът на марката в този момент – Мария Леони-Шети, си спомня за първия си конфликт с тайфуна Соня Петроф. „ За първи път я видях, когато започнах да излизам с бъдещия ми брачен партньор в края на 80-те години. Точно тогава тя беше взела решение да не работи повече и за мен, както и за останалите в фамилията беше известна единствено и само като „ вуйна Соня “. Но помня и до през днешния ден, че където и да влезеше, погледите се обръщаха след нея. Притежаваше харизма и умееше да провокира вниманието на хората, даже без да приказва, единствено с походката, жестовете и усмивката си! “В архивите на Соня, които отварят след гибелта й, намират богата персонална преписка и доста фамилни фотоси. Сред тях са спомените й от детството, прекарано в България, в фамилията на татко й, дипломата Стоян Владимиров Петров-Чомаков. Важна политическа фигура, през 1919 година той е секретар на българската делегация за подписването на Ньойския кротичък контракт, а през годините се трансформира в посланик от класа.По време на едно от пътуванията си във Франция през 1928 година се влюбва в дъщерята на Едуард де Поортер – създател на компанията за произвеждане на карбураторите „ Клодел “, която става негова брачна половинка. От брака им се раждат две деца – Владимир и Соня, които са възпитавани в обич към България, фолклора и историята на страната. Уви, при започване на 50-те години комунистическият режим им лишава българското поданство и ги прогонва от страната. Дори и отвън нея Стоян Петров продължава родолюбивата си активност, основава българско сдружение в Буенос Айрес, прави скици за българската черква, издигната по-късно, и увлича по българските обичаи и фолклор щерка си. Соня събира фотоси на дами в обичайни носии и преработва авторски аксесоарите на красивите българки – гривни, колани с пафти и обици. В работата й като дизайнер за аксесоари за Валентино и Балмен тя също употребява фрагменти и знаци от българския фолклор. Голямата фантазия на Соня е да се върне в родината си и да откри движимостите на фамилията си, най-много фамилните фотоси. Но това по този начин и не се случва. Поддържа дейна връзка с американския публицист от български генезис Димитър Паница и неговата брачна половинка, които живеят в Париж. Навестява ги постоянно, тъй като усеща острата нужда да приказва за България, да научава новини за страната, в която е родена и за която татко й е градил съществени политически проекти. Мария Леони-Шети си спомня ентусиазма, с който Соня след срещите с Паница споделя всичко със фамилията си – очакванията България да има естествен живот, да е свободна страна, и с който поддържа самодейностите на Паница, свързани с фондацията му. „ Соня беше бродяга, изключителна жена с доста огромна обич към България в сърцето. През последните години от живота й това се ускори. Може би тъй като се вълнуваше доста от измененията в страната. От това, което й разказваше Дими Паница. Тя беше заслужен правоприемник на татко си, посланик от класа и постоянно с мисъл за България преди всичко. В артистичния дизайн на аксесоари, нейния непокътнат знак, се усещаше толкоз тънко и нежно наличието на българския фолклор. Много съм щастлива, че някой от България като списание EVA се обърна към нас, тъй като по някакъв метод това е самопризнание за българската диря на Соня. Винаги е мечтала да се върне в България и щеше да е доста щастлива, в случай че хората в нейната родна страна чуят за бижутата й и че е творила с България в сърцето! “, разяснява от Лондон Мария Леони-Шети.