Когато в края на 19-и век археолози ексхумират около 30

...
Когато в края на 19-и век археолози ексхумират около 30
Коментари Харесай

Черната смърт вероятно е възникнала на едно доста неочаквано място

Когато в края на 19-и век археолози ексхумират към 30 скелета от гробове в северен Киргизстан, те нямат никаква визия, че съвсем 130 години по-късно тези остатъци ще разкрият нови доказателства за произхода на Черната гибел.

Черната гибел е първата вълна от една 500-годишна пандемия, провокирана от бактерията Yersinia pestis, която ще влезе в историята като най-смъртоносната за всички времена. Тя хвърля тъмна сянка върху Средновековието и лишава живота на милиони.

И до ден сегашен обаче учените, които вървят по следите на от дълго време заровените антични геноми на Y. pestis, не са сигурни къде тъкмо поражда за първи път.

Това ново проучване, съгласно което Черната гибел води началото си от Централна Евразия, в действителност е част от поредност археологически и палеоекологични открития, които лека-полека пренаписват знанията ни за чумата.

„ Нашето проучване дава отговор на един от най-големите и забележителни въпроси в историята и дефинира къде и по кое време поражда най-известния и злокобен палач на човешки същества “, споделя историкът Фил Славин от Стърлингския университет, който работи дружно с водещия създател на проучването Мария Спиру – археолог от Тюбингенски университет, и биохимикът Йоханес Краус от института по еволюционна антропология „ Макс Планк “.

В по-старо проучване, което съпоставя античните геноми на остатъци на хора, умряли от чумата в Англия, Франция, Германия и други кътчета на света, Спиру и Краус съумяват да проследят корените на втората пандемия от чума до крайречен град в Русия.

Други екипи също настояват, че са разкрили най-старата известна жертва на чумата, умряла в днешна Латвия от не чак толкоз инфектиран вариант, предхождащ този на Y. pestis – хиляди години, преди Черната гибел да внесе безпорядък в света в средата на 14-ти век.

Произходът на втората пандемия от чума – злокобна сага, която стартира с Черната гибел и продължава цели пет века – дълго време е обект на спор, а евроцентричният фокус единствено пречи на напъните на археолозите в това отношение.

Сега новото проучване измества началната точка по на изток – в Централна Азия. То се базира на ДНК доказателства, получени от останките на седем души, ексхумирани от две гробища в сегашен Киргизстан.

Гробищата, ситуирани в Чуйската котловина край езерото Исък Кул, в действителност са разкопани в интервала 1885 – 1892 година Те са маркирани с надгробни плочи, съдържащи неразбираеми детайлности за незнайна болест. Възникването на локалното огнище съответствува с началото на втората пандемия от чума, само че точната причина за гибелта по този начин и не е доказана.

За да изследва този въпрос, екипът извлича ДНК от зъбите на изкопаните скелети, прави секвенция на генетичния материал и го съпоставя със актуалните и историческите геноми на Y. pestis.

„ Въпреки евентуалния риск от евентуално замърсяване и без да имаме каквито и да било гаранции, че бактерията ще е непокътната, ние успяхме да секвренираме [древната] ДНК, извлечена от седем души “, споделя Спиру.

Специалистите откриват следи от античното ДНК на бактерията Y. pestis в зъбите на три от седемте скелета.

„ Най-накрая можем да покажем, че епидемията, упомената в надгробните плочи, в действителност е провокирана от чумата “, споделя Славин.

Два от реконструираните антични генома съставляват един-единствен вариант, датиран от първата половина на 14-ти век. Според направената геномна параленост този античен вариант довежда до солидна агресия на разнообразни варианти на чума, които се разклоняват и дават началото на пандемията.

„ Открихме, че тези антични варианти от Киргизстан се намират тъкмо в центъра на тази солидна диверсификация – споделя Спиру. – С други думи, открихме главния вариант на Черната гибел и даже знаем по кое време тъкмо се е появил. “

Кога? Според учените точната година е 1338 година Тя е изписана на античния сирийски език на надгробната плоча на скелета.

Надгробната плоча на една от жертвите на чумата в Чуйската котловина. Източник: A.S. Leybin, август 1886 година

Разбира се, датирането на ДНК-то не е 100-процентово – въпреки всичко то е извлечено от разпадащи се скелетни остатъци. На базата на доказателствата, с които разполагат на този стадий обаче, откривателите откриват, че античният вариант прилича актуалните, циркулиращи из популациите от гризачи в намиращата се наоколо планинска система Тяншан. Това допуска, че Черната гибел е зародила в локалния район, а не е пристигнала от друго място.

„ Това подсказва, че предшественикът на Черната гибел е зародил в Централна Азия “, изяснява Краус.

Как се е популяризирала Черната гибел? Това към този момент е различен въпрос, на който учените към момента нямат безапелационен отговор. Смята се, че войните и търговията евентуално са главните виновници.

Изследователите считат, че Чуйската котловина е била дом на разнородни общества, които са търгували постоянно с разнообразни райони из Евразия. Тези търговски пътища най-вероятно са пренесли и бактерията Y. pestis.

Откритията са оповестени в Nature.

Източник: Science Alert

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР