Най-талантливият български политик
Когато в далечната 1991 година Волен Сидеров написа във вестник " Демокрация ", че " Там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, с изключение на иго, хората не са узнавали " надали самичък е предполагал, че десетилетия по-късно в едно ранно утро ще сервира цветя пред паметника на руската войска, казвайки, че е време да признаем Сталин за популярен общественик.
Тук изобщо няма да се занимаваме с въпроса кое от двете е правилно, тъй като и двете са ефектни нелепости. Нито на всички места, където е стъпвал съветски боец, никнат робства, нито може да има популярен общественик с подобен висок коефициент на изтребване на личния му народ. При Сидеров обаче това към този момент е изведено до биографичен жанр - първо провежда цялостен прелом на позициите си, а след това заема единствените територии, които може да населява - полюсите. Изглежда и има нещо ужасно харизматично в това да залягаш под масата и да крещиш " Курви на Бойко ", а след това да си удобно на власт със същия. Курвите прочее са по-последователни.
Последиците от тези добре проведени лупинги са надалеч по-големи от това по какъв начин ще рефлектират върху политическото съществуване на този човек. И те са в това, че стартират да съществуват ходещи оксиморини; хора, които са изпаднали в несъгласията на несъгласията си. Сънят на прехода ражда хибридни чудовища: стартират да бродят фрапантни мостри - да вземем за пример някогашен отстъпник, прогресиращ в Българска социалистическа партия, евролиберал - оказал се сътрудник от Държавна сигурност, неприкрит русофоб с комсомолски достижения, ляв специалист, предложил плоския налог, десен глобалист, събудил се в национална носия. Венецът на политическата кариера е да обявиш, че ще уволниш Бойко Борисов, а след това да му станеш консултант (Яне Янев) или да напишеш книга против премиера, а сетне да се превърнеш в негов народен представител (Антон Тодоров).
Някъде сега пораства най-талантливият български политик. Той ще е някогашен болшевик, минал през Реформаторския блок, станал народен представител от ГЕРБ, който, застъпвайки се за наказания против Русия, сервира цветя на паметника на Альоша, до момента в който мислено преброява това, което е усвоил като грант, размазвайки всички соросоиди; ще живее през деня в Народното събрание, нощем във ВИП брат, лично трансджендър, оповестил се против гей парада, дал своя вот както за, по този начин и срещу Истанбулската спогодба, с фетиш към Хитлер и в същото време полегата политкоректна кариера в Европейския парламент; този човек ще има участие в БХК, ще напише книга против циганските малцинства, а най-после ще направи ария с Криско.
Впрочем, вие ще го изберете. Защото в този момент предпочитате да спите.
Автор: Райко Байчев
Тук изобщо няма да се занимаваме с въпроса кое от двете е правилно, тъй като и двете са ефектни нелепости. Нито на всички места, където е стъпвал съветски боец, никнат робства, нито може да има популярен общественик с подобен висок коефициент на изтребване на личния му народ. При Сидеров обаче това към този момент е изведено до биографичен жанр - първо провежда цялостен прелом на позициите си, а след това заема единствените територии, които може да населява - полюсите. Изглежда и има нещо ужасно харизматично в това да залягаш под масата и да крещиш " Курви на Бойко ", а след това да си удобно на власт със същия. Курвите прочее са по-последователни.
Последиците от тези добре проведени лупинги са надалеч по-големи от това по какъв начин ще рефлектират върху политическото съществуване на този човек. И те са в това, че стартират да съществуват ходещи оксиморини; хора, които са изпаднали в несъгласията на несъгласията си. Сънят на прехода ражда хибридни чудовища: стартират да бродят фрапантни мостри - да вземем за пример някогашен отстъпник, прогресиращ в Българска социалистическа партия, евролиберал - оказал се сътрудник от Държавна сигурност, неприкрит русофоб с комсомолски достижения, ляв специалист, предложил плоския налог, десен глобалист, събудил се в национална носия. Венецът на политическата кариера е да обявиш, че ще уволниш Бойко Борисов, а след това да му станеш консултант (Яне Янев) или да напишеш книга против премиера, а сетне да се превърнеш в негов народен представител (Антон Тодоров).
Някъде сега пораства най-талантливият български политик. Той ще е някогашен болшевик, минал през Реформаторския блок, станал народен представител от ГЕРБ, който, застъпвайки се за наказания против Русия, сервира цветя на паметника на Альоша, до момента в който мислено преброява това, което е усвоил като грант, размазвайки всички соросоиди; ще живее през деня в Народното събрание, нощем във ВИП брат, лично трансджендър, оповестил се против гей парада, дал своя вот както за, по този начин и срещу Истанбулската спогодба, с фетиш към Хитлер и в същото време полегата политкоректна кариера в Европейския парламент; този човек ще има участие в БХК, ще напише книга против циганските малцинства, а най-после ще направи ария с Криско.
Впрочем, вие ще го изберете. Защото в този момент предпочитате да спите.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ