Има само един начин да обичаш жена с разбито сърце
„ Когато тя седи притихнала в стаята ти, позволявайки ти да галиш ръцете ѝ по метода, който я успокоява и унася, обърни изключително внимание на китките ѝ. Върху тях евентуално има дребни белези от онова далечно минало, което тя още не ти е разкрила. Но един ден ще го направи. Тогава ще научиш по какъв начин е станала по-силна и се е трансформирала в дамата, която сега стои до теб. Приеми тези белези като бърз способ за преброяване на болката, като оня, с който затворникът отброяват дните по стените на килията си. Една линия за първия път, в който са я наранили същински. Втора линия за оня път, в който си е мислела, че болката може да бъде заличена с друга болежка. Трета линия за онази нощ, в която е плакала безутешно на пода в банята. Четвърта линия за оня път, в който в действителност е мислела да се откаже. Нека тези черти не те натъжават, просто се радвай, че не е поставила петата диагонална линия, с която да завърши всичко.
Когато ти споделя, че се срами от тялото си, до момента в който лежи гола пред теб за първи път, когато се пробва да се прикрие с чаршафите, кажи ѝ, че е красива. Кажи ѝ, че кожата ѝ ти припомня на гънките на гальовен сатен. Кажи ѝ, че кожата ѝ е като кадифен облак в мастиленосинята вечер. Кажи ѝ, че синината на коляното ѝ е аметист, а ожуленото на лакътя ѝ е диря от четката на художник. Прокарай пръсти по ребрата ѝ и ги гали нежно, като че ли галиш струни на китара. Помогни ѝ да сътвори музика с частите на тялото си, които се пробва да прикрие.
Когато ти каже, че някоя ария ѝ е обичана, вслушай се. Слушай деликатно. Всяка дума има значение за нея. Всяка пауза я кара да стаява дъха си. Тя желае да показа тази ария с теб, тъй като желае да показа парченце от себе си, затворена в музика. Тя живее в песента, която двамата слушате притихнали в колата ти. Когато извръща взор и гледа през прозореца, тя не вижда нищо съответно, просто света, затворен в ария. В съзнанието си прави пируети и танцува по очертанията на всеки стих. Следващия път, когато тя си тананика тази ария, до момента в който си мие зъбите вечер, помоли я да запее на глас. “
Кара Скай
