Психологическата склонност когнитивен дисонанс: някои проявления на финансовите пазари
Когато би трябвало да изберем сред други възможности, а това се случва доста постоянно, както в житейски проект, по този начин и на финансовите пазари се появява известно чувство за психически спор, дискомфорт след акта на взимане на решение. Това е по този начин, тъй като действително към този момент определената алтернативата постоянно има дефекти, до момента в който отхвърлената опция не е действителна и има избавителни и надали освен " идеални " характерности. В региона на финансите съществуват модели (Drees and Eckwert, 2005), които изясняват по какъв начин въздействието на когнитивния дисонанс провокира игнориране на новопостъпилата отрицателна или позитивна пазарна информация и вследствие на това се стига до подценяване или надценяване на финансовите активи. По този метод ирационалното държание на вложителите може да докара до подценяване на риска на личните вложения или на целия капиталов портфейл (Barberis, 2013; Benabou, 2015; Benabou et al., 2018). Неглижирането на риска от погрешно развиване на вложенията намира доста ясно удостоверение в това, че вложителите избират да не трансформират експозицията си в капиталови фондове, които имат по-ниска рентабилност от сравнимите с тях, даже и при нескончаем интервал с по-ниска рентабилност. Това е по този начин тъй като те би трябвало да признаят пред самите себе си, че в предишното са създали погрешно капиталово решение. А това е психически мъчително и множеството от нас биха предпочели другите да им кажат, че са сбъркали, в сравнение с сами пред себе си да признаят неверното си капиталово решение. По този метод удостоверяват въздействието на когнитивния дисонанс върху техните капиталови решения и тактика (Goetzmann and Peles, 1997). Такова ирационално държание вследствие на въздействието на психическата податливост когнитивен дисонанс е сериозно значимо и може да има за резултат огромни загуби на финансовите пазари и при ръководство на активи - освен от самостоятелни само че и от институционални вложители. Ирационалното държание на вложителите повлияни от тази податливост резултира в поредност от неправилни капиталови решения и дейности, които наложително ще бъдат повтаряни и в бъдеще. Тези неточности ще бъдат повтaряеми освен на финансовите пазари само че и при други стопански и житейски обстановки и решения.
Научете повече за поведенческите финанси от доктор Боян Иванчев,, който ще се организира на 19-ти октомври в хотел InterContinental.
Това е по този начин тъй като рационалният вложител не желае да признае пред себе си позволената неточност. Поради това този вид участници на финансовите пазари могат дълъг интервал от време да задържат губещи финансови активи в капиталовия си портфейл, тъй като изпитват боязън, че в случай че си признаят позволена грешката и затворят губещите позиции, е допустимо да изгубят личното си самоуважение и религия в правилността на своите решения. Този боязън от загуба на религия и убеденост за вземаните капиталови решения може да бъде толкоз мощен и мощен, че да направи немислима продажбата на губещите финансови активи. Този боязън може да повлияе на капиталовата тактика на вложителя по този начин, че да бъде невероятно използването на стоп лос предели (ограничаване на загубата на отворена позиция) когато пазарната посока бъде противоположна на първичната капиталова концепция. При такава пазарна и капиталова обстановка, ирационалните вложители, които са под въздействието на когнитивния дисонанс могат да преизобретяват и реинтерпретират протичащото се на пазара и протичащото се с тяхната съответна позиция единствено и единствено да не признаят грешката си. Те могат да се самоубедят, че " В момента нямам потребност от ликвидност и пари в брой, тъй че няма да продавам губещата позиция " или че " Животът е пред нас, а пазарите са безконечни и позицията един ден ще стане печеливша " и по този начин да отстраняват зародилия когнитивен дисонанс. Поради тези аргументи нездравословното въздействие на когнитивния дисонанс може да докара до съществено закъснение на продажбата на губещи активи и вложения и тяхната насилствена продажба в най-лошия пазарен миг - когато се изисква марджин прът за отворената позиция и търговецът е заставен да затвори позицията или пък вложителят има потребност от моментална ликвидност, а пазарната цена на финансовия актив тъкмо в този миг е стигнала до най-ниското си равнище. Поради това, задържането на губещи финансови активи и неприлагането на стоп лос предели за ограничение на загубите непосредствено може да провокира финансов провал на вложителя.
Следващата доста известна неточност измежду вложителите, които са под въздействието на когнитивния дисонанс е във връзка със задържането на активи, които демонстрират по-ниска рентабилност и не толкоз добра вероятност спрямо финансови принадлежности от същия пазарен сегмент с идентичен или подобен капиталов рейтинг, риск и ликвидност. Те не желаят да осмислят, че позитивният пазарен тренд и отношение на вложителите към печелившия през минали интервали финансов инструмент, неговите корпоративни и/или пазарни вероятности към този момент не са толкоз положителни или към този момент са завършили. Този вид държание е даже още по-разпространен и твърдоглав от задържането на губещи финансови активи. Това е по този начин заради обстоятелството, че в действителност вложителите не осъществят съответна загуба а имат загуба на различен приход от различен капиталов инструмент. Поради това този вид ирационални вложители дълготрайно задържат по-ниско доходните активи, вместо да преструктурират капиталовия си портфейл и да ги заменят с по-доходни, различни финансови принадлежности.
В разследване на въздействието на когнитивния дисонанс поражда и модел на държание, при който се усилва експозицията във финансови активи, чиято пазарна цена е намаляваща. Когнитивният дисонанс принуждава ирационалните вложителите да усилват безспорната стойност на експозицията си във финансови активи, откакто междинната им стойност и относителното им тегло в капиталовия портфейл са спаднали доста. Инвестирайки спомагателни пари в тези активи, те се пробват да препотвърдят правилността на по-рано взето от тях икономическо или капиталово решение. Този вид държание е ясно изявено и при, някои професионални дилъри, които към момента не са израснали в специалността си. Те вършат по този начин нареченото " Усредняване на позицията " като влагат спомагателни средства в актива със спадаща цена, радвайки се, че по този метод понижават междинната цена на общата експозиция, която съгласно тях продължава да бъде перспективна и скоро ще се върне на предходните високи равнища и тогава те ще завоюват спомагателен марж в резултат на усреднената позиция. Тези ирационални вложители и дилъри бягат от появяването на нова когниция, която е срещуположна на в началото взетото от тях решение и надлежно ще докара до поява на ментален дискомфорт. Те не съумяват да проучват обективно спомагателните покупки и увеличението на експозицията въз основата на новата пазарна, макроикономическа и корпоративна информация за съответния финансов актив. Не се замислят дали пазарната цена на инвестицията не спада, заради настъпили фундаментални промени за съответния финансов актив, които чертаят дълготрайно отрицателни прогнози. Този вид капиталова неточност провокира дълготрайно по-ниска междинна рентабилност на капиталовия портфейл по отношение на съответния капиталов бенчмарк. Така нареченото " усредняване на позицията " е една добре позната заблуда на не толкоз положителните дилъри, които могат да влошат резултатите на финансовите институции, за които работят, а при множеството непрофесионални вложители, това деяние може да докара и до обилни загуби на фамилното благосъстояние.
За създателя: Д-р Боян Иванчев е учредител на невроикономиката в България. Той има двадесет и пет годишен опит във финансовата сфера. През 1993 година стартира работа във ФБК София АД като брокер на фондовата борса. В разнообразни финансови служби поредно е дилър, основен дилър и шеф " Ликвидност и пазари ". През 2001г. ръководи 80 млн. евро портфейл от скъпи книги на външни пазари. Завършва приблизително обучение в Чехословакия, висше и докторска степен придобива от Warsaw School of Economics. Специализиран в Deka Bank Hold., Bayerische Landes-bank, ATTF Люксембург, Harvard Kennedy School of Government, Китайска академия за ръководство, ENA-Paris.
Публикува първата българска книга за поведенчески финанси " Всеки може да влага сполучливо, в случай че избегнете илюзиите и ирационалното държание ", " История на българския финансов пазар 1862-1948 година Иванчев създава нова доктрина за парите оповестена от Emerald publshing " Postmoney theory: value function in the domain of postmoney ". Към момента е консултант на огромна корпорация.
Научете повече за поведенческите финанси от доктор Боян Иванчев,, който ще се организира на 19-ти октомври в хотел InterContinental.
Това е по този начин тъй като рационалният вложител не желае да признае пред себе си позволената неточност. Поради това този вид участници на финансовите пазари могат дълъг интервал от време да задържат губещи финансови активи в капиталовия си портфейл, тъй като изпитват боязън, че в случай че си признаят позволена грешката и затворят губещите позиции, е допустимо да изгубят личното си самоуважение и религия в правилността на своите решения. Този боязън от загуба на религия и убеденост за вземаните капиталови решения може да бъде толкоз мощен и мощен, че да направи немислима продажбата на губещите финансови активи. Този боязън може да повлияе на капиталовата тактика на вложителя по този начин, че да бъде невероятно използването на стоп лос предели (ограничаване на загубата на отворена позиция) когато пазарната посока бъде противоположна на първичната капиталова концепция. При такава пазарна и капиталова обстановка, ирационалните вложители, които са под въздействието на когнитивния дисонанс могат да преизобретяват и реинтерпретират протичащото се на пазара и протичащото се с тяхната съответна позиция единствено и единствено да не признаят грешката си. Те могат да се самоубедят, че " В момента нямам потребност от ликвидност и пари в брой, тъй че няма да продавам губещата позиция " или че " Животът е пред нас, а пазарите са безконечни и позицията един ден ще стане печеливша " и по този начин да отстраняват зародилия когнитивен дисонанс. Поради тези аргументи нездравословното въздействие на когнитивния дисонанс може да докара до съществено закъснение на продажбата на губещи активи и вложения и тяхната насилствена продажба в най-лошия пазарен миг - когато се изисква марджин прът за отворената позиция и търговецът е заставен да затвори позицията или пък вложителят има потребност от моментална ликвидност, а пазарната цена на финансовия актив тъкмо в този миг е стигнала до най-ниското си равнище. Поради това, задържането на губещи финансови активи и неприлагането на стоп лос предели за ограничение на загубите непосредствено може да провокира финансов провал на вложителя.
Следващата доста известна неточност измежду вложителите, които са под въздействието на когнитивния дисонанс е във връзка със задържането на активи, които демонстрират по-ниска рентабилност и не толкоз добра вероятност спрямо финансови принадлежности от същия пазарен сегмент с идентичен или подобен капиталов рейтинг, риск и ликвидност. Те не желаят да осмислят, че позитивният пазарен тренд и отношение на вложителите към печелившия през минали интервали финансов инструмент, неговите корпоративни и/или пазарни вероятности към този момент не са толкоз положителни или към този момент са завършили. Този вид държание е даже още по-разпространен и твърдоглав от задържането на губещи финансови активи. Това е по този начин заради обстоятелството, че в действителност вложителите не осъществят съответна загуба а имат загуба на различен приход от различен капиталов инструмент. Поради това този вид ирационални вложители дълготрайно задържат по-ниско доходните активи, вместо да преструктурират капиталовия си портфейл и да ги заменят с по-доходни, различни финансови принадлежности.
В разследване на въздействието на когнитивния дисонанс поражда и модел на държание, при който се усилва експозицията във финансови активи, чиято пазарна цена е намаляваща. Когнитивният дисонанс принуждава ирационалните вложителите да усилват безспорната стойност на експозицията си във финансови активи, откакто междинната им стойност и относителното им тегло в капиталовия портфейл са спаднали доста. Инвестирайки спомагателни пари в тези активи, те се пробват да препотвърдят правилността на по-рано взето от тях икономическо или капиталово решение. Този вид държание е ясно изявено и при, някои професионални дилъри, които към момента не са израснали в специалността си. Те вършат по този начин нареченото " Усредняване на позицията " като влагат спомагателни средства в актива със спадаща цена, радвайки се, че по този метод понижават междинната цена на общата експозиция, която съгласно тях продължава да бъде перспективна и скоро ще се върне на предходните високи равнища и тогава те ще завоюват спомагателен марж в резултат на усреднената позиция. Тези ирационални вложители и дилъри бягат от появяването на нова когниция, която е срещуположна на в началото взетото от тях решение и надлежно ще докара до поява на ментален дискомфорт. Те не съумяват да проучват обективно спомагателните покупки и увеличението на експозицията въз основата на новата пазарна, макроикономическа и корпоративна информация за съответния финансов актив. Не се замислят дали пазарната цена на инвестицията не спада, заради настъпили фундаментални промени за съответния финансов актив, които чертаят дълготрайно отрицателни прогнози. Този вид капиталова неточност провокира дълготрайно по-ниска междинна рентабилност на капиталовия портфейл по отношение на съответния капиталов бенчмарк. Така нареченото " усредняване на позицията " е една добре позната заблуда на не толкоз положителните дилъри, които могат да влошат резултатите на финансовите институции, за които работят, а при множеството непрофесионални вложители, това деяние може да докара и до обилни загуби на фамилното благосъстояние.
За създателя: Д-р Боян Иванчев е учредител на невроикономиката в България. Той има двадесет и пет годишен опит във финансовата сфера. През 1993 година стартира работа във ФБК София АД като брокер на фондовата борса. В разнообразни финансови служби поредно е дилър, основен дилър и шеф " Ликвидност и пазари ". През 2001г. ръководи 80 млн. евро портфейл от скъпи книги на външни пазари. Завършва приблизително обучение в Чехословакия, висше и докторска степен придобива от Warsaw School of Economics. Специализиран в Deka Bank Hold., Bayerische Landes-bank, ATTF Люксембург, Harvard Kennedy School of Government, Китайска академия за ръководство, ENA-Paris.
Публикува първата българска книга за поведенчески финанси " Всеки може да влага сполучливо, в случай че избегнете илюзиите и ирационалното държание ", " История на българския финансов пазар 1862-1948 година Иванчев създава нова доктрина за парите оповестена от Emerald publshing " Postmoney theory: value function in the domain of postmoney ". Към момента е консултант на огромна корпорация.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ