Българската икономика: Ишлемарска и 50 % сива
Когато трендът на световната стопанска система премине в цикъл на спад и евросредствата от безплатни преминат във финансови принадлежности, а лихвите се вдигнат, при тази конструкция на капитала и стопанската система, институционална съсипия и продължаваща демографска рецесия, България нищо хубаво не я чака.
Това проучва за ФАКТИ Росен Миленов.
Най – присъщата линия на българската стопанска система през днешния ден е, че тя е мощно отворена, както във връзка с вноса, по този начин и във връзка с износа. Вследствие на това, положението ѝ зависи от трендовете и процесите, разрастващи се в международен мащаб, които в актуалното ревю единствено ще щрихирам.
Свидетели сме на световен стопански напредък, който за обособените райони и страни е друг, с оглед техните благоприятни условия и качества за присъединяване в международните вериги на доставките. За конкурентните стопански системи, въпросният напредък води до подем – образец за това е „ бумтящата “ стопанска система на Германия с остатък по настоящата сметка (измерваща придвижването на артикули, услуги и инвестиции) в размер на 287 милиарда $ и рекорден бюджетен остатък от 38,4 милиарда евро през 2017 година За други – „ балониращ “ като Съединени американски щати, с 500 милиарда $ недостиг, от които 275 милиарда с Китай.
А за трети като България – „ болнав “, който не дава главното, а точно – приближаване до приходите на развитите страни от огромното европейско семейство – (Eвропейския съюз), част от което сме. Философията на този напредък се крие в позитивизма, който се постанова от заинтригуваните лица с оглед техния интерес (финансовите институции, финансовите пазари, държавните управления и др.), а в резултат на това порастват пазарите на всички континенти, както при развитите, по този начин и при разрастващите се страни.
Друг е въпросът дали този позитивизъм е действително подплатен от устойчиви стопански процеси или частично е изкуствено поддържан с политики, които водят до несъответствия и съставляват опасности за настъпване на идната рецесия, която ще е отново дългова, без значение дали ще пристигна от изток или от запад. Най-открояваща се и основна е паричната политика на Централните банки (ФЕД на Съединени американски щати, ЕЦБ на Европейски Съюз, ЯЦБ на Япония и др.) с стратегиите за количествени удобства и поддържаните ниски лихви, при някои към момента негативни.
Количествените удобства, прилагани от централните банки съставляват всъщност „ крепко “ отпечатване на пари и закупуване с тях през финансовите пазари най-вече на държавни задължения, които се натрупат от политическите елити. Пример в тази тенденция е ЕЦБ, която стартира през 2015 година с изкупуване на активи в размер на 80 милиарда евро на месец, през 2017 година те бяха понижени на 60 милиарда евро, а от януари месец тази година – на 30, като това е планувано да продължи до септември 2018 година, когато общата сума ще доближи 2,5 трилиона евро. Все отново някой би трябвало да поддържа мощно задлъжнелите южноевропейски страни – Гърция, Италия, Португалия, Испания и други, които са с обществени задължения в размер на покрай и над 100 % от Брутният вътрешен продукт. За информация, единствено дългът на държавните управления по света се равнява на 63 трилиона $ (в интервала 2007-2017 година е повишен с 25 трлн. долара) или над 80 % от световната стопанска система, която съгласно МВФ през 2017 година ще доближи 78 трилиона $. Общият международен дълг през 2017 година доближава 233 трилиона $. Тази задлъжнялост има корелативна връзка с концентрацията на капитал на световно ниво и надлежно дълбокото обществено неравноправие, което ще поясня в детайли по-долу.
Когато приказваме за стопански напредък, наложително би трябвало да отчетем и трендовете при потреблението, т.е. пазара.
Силно усещане прави разгръщането на капацитета на пазара на Изток, в Азия, откъм покупателна дарба, който надлежно е и най-големия в света по бройка. Само в Китай през последните 15 години имаме феноменално повишаване на междинната класа, т.е. на покупателната дарба на популацията, която наброява 300 млн. и е повече от цялото население на най-голямата стопанска система в света – Съединени американски щати. Довод в тази посока са рекордните продажби на нови коли в Китай. Само немският авто тръст „ Фолксваген груп “, за 11-те месеца на 2017 година, е осъществил 3 724 000 продажби на нови коли. И това повишаване на покупателната дарба се следи освен там, а за цяла Азия – пазар с занапред разрастващ се капацитет, изключително при третата категория нискобюджетни консуматори във Виетнам, Филипините, Индонезия и други страни от района, които в този момент купуват телефони, парфюми и дребни неща, а след 3-5 години ще са в междинната класа и те ще купуват коли. Новооткритите работни места през 2017 година в Китай са над 7 млн., във Виетнам и другите посочени нагоре страни – с над 1 млн. всяка година. Както виждаме, става въпрос за големи мащаби. Наред с това, страните от Изтока, като Китай, към този момент са освен международно дружество с ниски разноски, а и равносилен пазар и генератор на нововъведения и вложения, които са най-важния фактор през днешния ден за икономическия напредък. Един образец в тази тенденция е китайската софтуерна компания „ HUAWEI “, която е в топ 3 на международните производители на смарт телефони. И въпреки да започва преди 30 години като на ниска цена подизпълнител в морския град Шънджън, групата реализира световен триумф, като заложи на съществена тактика – вложения в развойна активност, в размер на 10% от приходите ѝ. Общо занимаващите се с развойна активност в групата са над 70 хиляди чиновници, разпределени в 15 развойни, 35 иновационни и 45 обучителни центъра в целия свят. Може да се посочат и други образци като „ Tencent “ (собственик на УиЧат – китайския вид на Facebook, на най-големия локален телеком и други компании), която в края на предходната година дocтигнa пaзapнa ĸaпитaлизaция oт 500 милиapдa дoлapa, cтaвaйĸи пъpвaтa ĸитaйcĸa тexнoлoгичнa ĸoмпaния, ĸoятo ce нapeждa в eлитнaтa гpyпa, дoминиpaнa oт aмepиĸaнcĸите софтуерни гигaнти „ Apple “, „ Alphabet “, „ Microsoft “, „ Amazon “ и „ Фейсбук “.
Важно е да се означи, че в Китай също е разполагаем казусът със свръхзадлъжнялост, изключително на корпоративния бранш,
по тази причина държавно управление на Си Дзинпин се състезава с времето при преодоляването на нови пазари като Африка и Източна Европа, с които да балансира дълговите проблеми. Същевременно на другия полюс, на Запад в Съединени американски щати, имаме прекалено ползване, което се показва в 1 трилиона $ отговорности единствено по кредитните карти. При последното коледното извършване на покупки, 50 % от купувачите там са задлъжнели от 1 хиляди до 5 хиляди $. Това са покупки за настоящи потребности, които и съгласно самите американци, в немалката си част, са непотребни, само че те са резултат от ерата на консуматорството и развилата се във времето шопинг фикс идея. Като прибавим и другите заеми на жителите – студентски заеми – 1 трилион, лизинг на коли – 1,3 трилиона, ипотечни заеми – 1 трилион и други, общата сума в края на 2017 година доближава 13 трилиона $. А занапред на хоризонта се задават още задължения в обществения бранш по отношение на оповестената от президента Доналд Тръмп акция за възобновяване на американската транспортна инфраструктура, за което той уточни планирана сума от 1,5 трилиона $. Според американските стопански анализатори тази задлъжнялост не е проблем, тъй като паралелно с нея се повишавало и благосъстоянието на семействата, главно поради растежа на тържищата. Но тъкмо там пазарът на акции и облигации е надценен до балонизиране. През предишния месец целият свят видя по какъв начин за няколко часа тези тържища изтриха няколко трилионна $, като единствено за Уолстрийт бяха над 1,25 трилиона. Затова тази задлъжнялост в Съединени американски щати, в комбиниране с политиката на ФЕД по повдигане на лихвите, ще докара до проблеми в бъдеще на американските финансови пазари. А те, както знаем от рецесията от 2008 година, рефлектират върху Европа и Азия, тъй като въпреки всичко това е най-голямата стопанска система в света, която е тясно обвързана капиталово, дългово и посредством стоков продан с тях. Например, най-големият покупател на американски ДЦК (тоест дълга на САЩ) е Китай, който към края на 2017 година е вложил 1,18 трилионна $ в такива.
Този растеж на международното ползване докара индустриалния бранш в края на предходната година до върхове в по-голяма част от еврозоната – Германия – 11 годишен връх, Франция – 17 годишен, както и при други страни – членки. Вследствие на това заетостта в индустрията нараства за 41-ви следващ месец през януари тази година. В Съединени американски щати също регистрират 13 годишен индустриален връх. Стигна се до такава степен, че извънредно бързото повишаване на поръчки за експорт в Германия забави доставките, тъй като индустриалните мощности не смогват на размерите.
Не на последно място би трябвало да отчетем бързите стъпки, с които се развиват и избрани стопански системи в Африка. В момента там се поставят основите – построяването на инфраструктура (транспортна, комерсиална, съобщителна и т. н.) – за разрастване на предстоящ стопански капацитет, както за вложения и произвеждане, по този начин и за пазар, тъй като този континент е към този момент с население над 1 милиарда души и надлежно с максимален ритъм на приръст. Най – интензивно в тази посока работи още веднъж Китай, като за последните няколко години на континента трайно са се открили над 1 млн. китайци, които са вложители, високоспециализирани чиновници и служащи. Същите придвижват там своята просвета и приготвят почвата за развиване по техните правила. Повече от 10 000 китайски компании работят в Африка през 2017 година Инвестициите на Китай са във всички посоки – най-вече обекти на инфраструктурата, енергетиката, телекомуникациите, добивните браншове, образованието и други. Горепосочената софтуерна компания „ Huawei “ приготвя 12 000 студенти по телекомуникации в образователни центрове в Конго, Ангола, Кения, ЮАР и други Същевременно Съединени американски щати и Европа, в лицето на някогашните колониални страни, не престават с модела на добиване на първични материали от страните там и подценяват капацитета на локалните стопански системи като търговски сътрудник.
Гореизложените международни стопански процеси повлияха удобно и на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) –
районът, който включва и България. За 2017 година, 12 от стопанските системи на Европейски Съюз – 28 са с растеж над 3 %, като 9 от тях са от ЦИЕ. Румъния е преди всичко с 6,4 %. Подемът в този район е главно обвързван с възобновяване на Западна Европа на равнища отпреди спешните години, главно Германия, която, поради свръхпоръчките, най-вече в промишлеността, изнесе производства поради ниските разноски, най-много за труд, с което усили износа на страните от района. Това докара до разкриване на нови работни места, покачване на трудовите хонорари, а оттова и повишаване на вътрешното ползване. Разбира се, евросредствата не престават да имат сериозен принос като вложения за стопанските системи на тези страни. В Полша, за интервала 2014-2017 година, над 50 % от вложенията са от Европейски Съюз, за същия интервал тя е внесла в бюджета на Общността 28 милиарда евро, а е получила над 100 милиарда В Румъния над 60 % от обществените разноски са финансирани с евросредства. Това е особено надлежно и за България.
Всички гореизброени условия относими към световната, европейската и районна стопанска система, плюс наличните, следени от великите сили геополитически рецесии и спорове в Близкия и Среден изток, които директно повлияха преди три години върху локалните браншове (военнопромишлен комплекс и туризъм) доведоха до следения прогресивен тренд на българската стопанска система през последните години. Тук е мястото да отбележим, че актуалното държавно управление, както и всички други управлявали до сегашния миг страната, нямат никаква заслуга за това.
Затова, с съображение през днешния ден стопанската система на страната може да се дефинира като конюнктурна. Позитивните световни пазарни трендове движат растежа на обособените експортно – насочени стопански браншове и основават условия за вътрешно ползване. Така износът и вътрешното ползване се явяват главните мотори на Брутният вътрешен продукт (стоките и услугите, създадени в страната за една година). Същият през последните четири години, в това число и 2017 година, пораства с близо 4-5 милиарда лева, като за 2014 година е в размер на 83 милиарда лева, а през 2017 година по предварителни данни на Национален статистически институт от предходната седмица е 98,6 милиарда лева Въпреки тези данни и всекидневно натяквания от ръководещите напредък, той с съображение може да се дефинира като болнав. Защото, в случай че създадем едно съпоставяне с други страни от Общността по макропоказателя Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, се вижда следното – в България през 2017 година той е 7 хиляди евро, което при стопански растеж от 3,6 % (по предварителни данни), регистриран през същата година, прибавя към 250 евро на човек от горната страна, а за еврозоната въпросният макропоказател е приблизително 30 хиляди евро на човек. При междинен растеж на стопанската система там от 2 %, се получава, че те прибавят 600 евро от горната страна. Е, по какъв начин ще ги стигнем западноевропейците...
Основни браншове, които способстват за растежа на Брутният вътрешен продукт в страната:
1. Аутсорсинг – актуалното название на ишлемето, представляващо изнесени производства на артикули и услуги, главно на огромни западни компании към външни компании, само че в множеството случай явяващи се дъщерни, с единствена цел – понижаване на разноските. Най-голям дял у нас има аутсорсингът на услугите. Според оценка в отчета от 2017 година на Българската аутсорсинг асоциация, заетите в страната са 55 хиляди души. Приносът на аутсорсинга на услуги е към 3,3 милиарда лева Въпросната промишленост навлезе преди 7-8 години с познатите на всички прът центровете, като през днешния ден към този момент имаме в необятен набор аутсорсинг на бизнес процеси – фактуриране и покупки на артикули, маркетингова идея, техническа поддръжка и други Аутсорсингът на осведомителни технологии е подвид на този бранш. Той е с най – висока добавена стойност. Близо 10 % от износа на страната се дължи на софтуерния бизнес. Трябва да се има поради, че 75% от бранша на осведомителните и информационни технологии (ИКТ) в страната е експортно – насочен. Само фонд работна заплата в бранша за 2016 година е 1 милиарда лева Тук са и високите заплати приблизително към 2,5 и достигащи до 5 хиляди лева Заетите в бранша са към 25 хиляди души. Причината за този взрив е, че тези технологии всяка минута завладяват от ден на ден обществения и икономическия живот, пораждат нови специалности, които ги нямаше през вчерашния ден и всичко това отваря голям вакум за такива фрагменти, като единствено в Европейския съюз има дефицит на 500 хиляди ИТ експерти. Перспективите пред специалностите в тази област са огромни, имайки поради скоростта, с която се работи по въвеждането на самостоятелни коли, разширена виртуална действителност, изкуствен интелект – все неща от четвъртата и петата индустриална гражданска война.
И не на последно място е така наречен промишлен аутсорсинг, т.е. изнесени производства, главно на части и автокомпоненти, реализирани в шумно представяните в последно време индустриални зони. Близо 140 предприятия в бранша са наели над 40 хиляди души за производството на съставни елементи за повече от 20 марки коли съгласно Аутомотив Клъстер България (АКБ) - организация с нестопанска цел, която съставлява фирмите в сектора. Тези компании генерират над 3,5 милиарда лева за Брутният вътрешен продукт през 2017 година
България влиза в топ 10 на най-предпочитаните дестинации за аутсорсинг в света, а преди година беше в топ 5. Тази прелест се дължи на следните налични условия в страната:
- евтина работна ръка, освен това качествена. Пример в тази тенденция е заплащането при производства на автокомпоненти в страната. В един недодялан град в България, при произвеждане на ел. платки за автоклиматици на поточна линия се получава работна заплата в границите на 700-800 лева За същата работа в Централна Европа (Чехия, Унгария) се заплаща 2 хиляди лева, а в Германия – над 3,5 хиляди лева И това са разлики при нискоквалифицирания труд, а при висококвалифицираните действия тези пропорции неколкократно се усилват. Така да вземем за пример, в изнесен отдел „ финансов одит “ на английска компания в България месечното заплащане на чиновниците е 2 хиляди лева, за същата служба във Англия заплатата е 5 – 6 хиляди лева Качествата, които вършат изключително привлекателни локалните фрагменти за аутсорсинга на услугите е владеенето на непознати езици и положителната компютърна просветеност при младите, стъпващи на пазара на труда, които в същото време нямат доста искания към работата и споделят просвета, която е близка до тази на западните възложители. Дори Индия, меката на аутсорсинга, не може да предложи такива условия като България. Владеенето на непознати езици се дължи на събитието, че години наред, в междинната просветителна система, езиковите гимназии в страната се оформиха като най-елитните и най-търсени учебни заведения и надлежно поддържащи положително равнище на просветителния развой. Все отново огромна част от родителите виждаха и не престават да виждат бъдещото на децата им да се случва в чужбина. Докато други профили, най-много техническите допреди няколко години не представляваха интерес, просто тъй като стопанска система нямаше потребност от такива експерти, изобщо произвеждане липсваше.
- ниска цена на строителството „ на зелено “, електрическа енергия, наемите на офиси и индустриални бази и най-ниските налози в Европейски Съюз – корпоративен и подоходен по 10 %, единствено Унгария от предходната година вкара по-ниска данъчна ставка от 9 %, само че единствено за огромните компании.
Въобще оперативните и други разноски при реализиране на активността на непознатите западни компании в страната падат с над 50 %. Същевременно те са претрупани с поръчки в резултат на процесите, посочени нагоре, които отварят потребност от нови и нови индустриални мощности.
2. Туризъм
Ръстът на туристите, посещаващи страната стартира преди няколко години. Това се дължи, от една страна, на международната наклонност, изразяваща се в извънредно нараснал интерес на хората към интернационалното пътешестване, изключително към избрани приятни туристически дестинации. Хърватия е образец в тази тенденция – през 2017 година тя е посетена от 20 млн. туристи и с доходи в хазната от над 12 милиарда евро, а преди 5 години са били близо 10 млн., т.е. удвоила ги е. Въобще подобен взрив се следи в цяла Европа, където туристите за последното десетилетие са се нараснали с 500 млн. Могат да се дадат образци и от други точки на света като Тайланд, който също „ чупи “ връх по привлечени задгранични туристи – единствено през декември в страната са влезнали 3,5 млн., а локалните управляващи плануват за 2018 година да привлекат 37 млн. гости и доходи от 94 милиарда $.
Другият фактор, които подкрепя растежа в туризма ни преди три години, бяха геополитически процеси, свързани с конфликтни точки на изток и вълна на терористични актове, както и извънредно изострените тогава държавни връзки сред Русия и Турция. Традиционни до този миг дестинации за туристи от целия свят като Египет, Тунис, Турция и други станаха рискови предвид на сигурността там и пренасочването на туристите даде позитивно отражение върху локалния бранш. С времето този благоприятстващ фактор губеше значение, само че паралелно с това се надигаше вълната на нискотарифните полети до нашата страна, които доведоха до взрив на културния туризъм в градска и историческа среда при започване на предходната година – факт, който всеки може да види действително в центъра на София през уикендите. Именно на това се дължи 30 % - ния растеж на пасажери на Летище „ София “ през 2017 година Днес този тип туризъм приближава размерите на летния в страната. Поради гореизложените условия, всяка година имаме с над 1 млн. повече непознати туристи, влезнали страната. Туризмът образува към 13 % от Брутният вътрешен продукт за 2016 година, а през цялата 2017 година задграничните визити на туристи у нас са били близо 8,9 млн. и надлежно постъпленията са в размер на 6,8 милиарда лева
3. Военно-промишлен комплекс
България е изнесла оръжие за близо 2 милиарда лева през 2016 година съгласно годишния отчет на Междуведомствената комисия за експортен надзор и неразпространение на оръжията за всеобщо заличаване. Най-голяма част от осъществения експорт е за Ирак, Саудитска Арабия, Съединени американски щати, Афганистан и Индия. Другото, което прави усещане от изнесените данни е продуктовата листа, а точно – леко стрелково оръжие и боеприпаси, бомби, ракети, други взривни устройства и заряди, съоръжение и такъми за тях, които са главното въоръжение на външно следени военни групировки, настоящи в размирните зони и спорове на изток. Преди няколко години България беше включена в тази скица като деен снабдител на оръжия и муниции от водеща международна мощ, ръководеща най-голямата коалиция в размирните райони заради редица фактори, относими за страната (налични индустриални мощности за оръжия и боеприпаси, съвместими с употребяваните от десетилетия във въпросните райони, обезпечени транспортни коридори и др.). За голямо страдание облагите от стотици милиони отиват в медиатори - комисионери (политици и съмнителни бизнесмени), паразитиращи на изхода на държавните оръжейни фабрики в страната. Във връзка с тези крупни облаги и преразпределение на оръжейния пазар в страната, през 2017 година се стигна до открита война в общественото пространство сред обособените играчи от бранша, несъмнено, с присъединяване на ръководещите.
4. Транспортът заема второ място при износа на услуги от страната и генерира над 3 милиарда лева Ниските разноски, свързани с по-ниско възнаграждение, обществените осигуровки на водачите, разрешителни и такси, както и липса на рестриктивните мерки на изискванията на труд (почивки, обезпечаване тук-там за нощувки на водачите и др.) прави нашите превозвачи мощно конкурентноспособни на вътрешния пазар в Европа. Шофьорите от българските транспортни компании в Западна Европа получават 1,6 – 2 хиляди евро, до момента в който локалните там към 2,5 – 2,7 хиляди евро, с подсигурени места за нощувки, а не в кабините на камионите и обезпечавани на действителните им приходи. В тази връзка, преди няколко години, лица от Западна Европа записаха в България над хиляда транспортни компании за товарни услуги, с цел да понижат разноските си. Миналата година тези преимущества на транспортните компании от Източна Европа бяха избрани от политическите ръководители на огромните европейски страни като „ обществен дъмпинг “, посредством който се подкопават техните вътрешни пазари на труд. Дори френският президент Еманюел Макрон направи тогава специфична обиколка на Източна Европа, с цел да търси поддръжка за унищожаване на тези преимущества, избрани като „ нелоялна конкуренция “ с смяна на разпоредбите за командированите служащи в други страни членки, без да регистрира фундаменталното право на съюза, а точно свободното придвижване на работна мощ.
5. Трансфер на парични средства от българите в чужбина – за 2017 година се чака да бъдат към 1,7 милиарда лева, само че това са единствено записаните парични банкови преводи и такива от профилирани организации, а действително в страната влизат към 2,5 милиарда лева годишно. По данни на Българска народна банка, за последните 10 години изпратените пари в страната от емигрантите възлизат на 16,7 милиарда лева Трябва да се подчертае, че тези парични средства се употребяват основно за облекчаване на съществени битови потребности, просветителни и здравни потребности. Налице е слаба капиталова устременост на трансферираните пари, като аргументите за това са задушаването на дребния и междинен бизнес в България и най-много в неналичието на конкурентност и бистрота в пазарната среда, в случай че изобщо може да се приказва за такава.
6. Евросредства
Тази неповторима финансова инжекция в актуалната история на България, типично по нашенски бе опорочена, както всичко през последните няколко десетилетия. Най-лошото е, че в бъдеще тези пари ще излязат извънредно „ солено “ на българския народ и по-конкретно на онази част от него, която не се докосна до „ усвояването “, а то направи много хора милионери – комисионери, само че не и градивни предприемачи. По първия програмен интервал 2007-2013 година, България е внесла в бюджета на Общността 6,2 милиарда лева, а е получила 20,9 милиарда лева по предприсъединителните принадлежности, кохезионни и структурни фондове. Иначе казано страната ни е спечелила 14,7 милиарда лева за седем години. За втория програмен интервал 2014-2020 година, заплащането на който ще продължи до 2022 година, общия бюджет на европейските фондове възлиза на 16,4 милиарда евро. От тях, 14 милиарда са европейско финансиране, а 2,4 милиарда евро от националния бюджет. Относно тяхната „ резултатност “ и „ успеваемост “, ще дам единствено няколко образеца от обособените области, където е главното им приложение:
В инфраструктурата (транспорт, води, боклуци и др.) досега са вложени над 50 % от средствата по другите стратегии. Общоизвестно е, че приблизително 30 % от средствата по тези планове се крадат чрез публичните поръчки, като 10 % от тях са за възложителя под формата на комисионна (министри, кметове, шефове на разнообразни държавни и общински институции и др.) и другите 20 % за изпълнителя, посредством надписване на цени и размери осъществена активност, което води до некачествено осъществяване. Другата дисторция е съсредоточаването на осъществяването на плановете в избран кръг от компании, което е в детайли прегледано по-надолу, при публичните поръчки, в частта сива стопанска система.
Тук би трябвало да прибавим и изцяло безсмислените и без никаква добавена стойност планове, като игрища на стойност от 5 млн. лева, в села с 200 поданици на междинна възраст 60-70 години, за пазаруване на провежданите там избори. Това е тотална пагуба! Благодарение на порочните практики, всички тези инфраструктурни уреди скоро ще стартират да се амортизират и то доста преди приключването на открития период за употреба. Затова ръководещите бързат да вкарат нови схеми за събиране на пари от данъкоплатеца, с цел да продължат да пълнят хазната след намаляването на евросредствата и надлежно да я източват през публичните поръчки, както се прави сега. Всичко това, несъмнено, е замаскирано под положителни планове. Говори се за възстановяване положението на пътната мрежа в страната с въвеждането на ТОЛ системата. Първоначално бе планувано да обхващаха 16 хиляди км. или 80 % от цялата пътна мрежа. Това го няма на никое място в света – много вулгарно, нали?! Впоследствие обсега бе свален на 11 хиляди км. Тази система, според плановата документи, се чака да генерира доходи от над 1 милиарда лева годишно, съгласно премиера – даже 1,5 милиарда, при сегашните 347 млн. лева за 2017 година Въпросните 600 млн. лева от горната страна действително няма да ги платят транспортните компании, тъй като пътните такси ще бъдат калкулирани в цената на стоките за извънредно ползване (храни, облекла, медикаменти, горива и т.н.). Де факто, още веднъж данъкоплатецът ще поеме тежестта, само че същият няма да бъде обезщетен за това с нужното повишаване на приходите му или понижаване на някои данъчни тежести, тъй като, наблягам още веднъж, стопанската система ни е вторична, неконкурентоспособна и феодализирана.
Друг образец за нецелесъобразно и неефективно систематизиране на евросредствата е земеделието. В този бранш, след 2007 година, в резултат на прилаганото субсидиране, което стартира още с предприсъединителните фондове (само по време на тях са усвоени 6 милиарда лева.), се следят следните отрицателни трендове, с произлизащите от това резултати:
1. Концентрация на земя и капитал. Днес 1,5 % от всички регистрирани стопанства у нас обработват 82 % от земеделската земя в страната. От 17 666 компании в бранша, 10 имат оборот от 2, 89 милиарда лева, при общ размер на бранша в Брутният вътрешен продукт от 4 милиарда годишно. Това са така наречен агроолигарси – зърнопроизводители. Същите, за интервала 2007 – 2013 година, са усвоили по първи (директните плащания) и по втори дирек (развитие на селските райони) към 14 милиарда лева, несъмнено, против съответната комисионна за политическите лица.
2. Монокултурно земеделие – развъждане единствено на зърнени култури, които изнасяме като суровина с ниска добавена стойност. Същевременно имаме мощно лимитирано произвеждане на обичайните за нашия географски регион животни, зеленчуци и плодове. Вследствие на това, потребностите на локалния пазар, както за директна консумация, по този начин и за преработващия бранш (консерви, млечни артикули и колбаси) се запълват с импорт. За 2016 година създаденото месо е било 150 хиляди тона, а потреблението годишно в страната е 400 хиляди тона, т.е. през днешния ден 250 хиляди са импорт. В него не са включени мембрани, сланини и месни отрязъци (в Западна Европа те не се влагат в колбасарството), които се внасят десетки години наред в страната и се влагат в саламите, с цел да отговорят на ниската покупателна дарба на популацията. В това се корени и наболелият проблем, на който бе дадена публичност предходната година, а точно, че питателните артикули, създавани за Източна Европа, са с по-ниско качество. За информация, през 1989 година количеството създадено месо е било 1, 272 млн. тона и отглеждани 17 млн. чифтокопитни (свине, говеда и овце) против 2,4 млн. такива през 2016 година Също по този начин, 70-75 % от млякото, употребявано като суровина в млечните артикули – сирена, масла и други, които се продават в комерсиалната мрежа, също е импорт – млечен микс от Полша и Германия, сухи млека и пожеланото палмово масло, с влагането на което би трябвало да се отговори още веднъж на ниската покупателна дарба на популацията.
При зеленчукопроизводството ситуацията е същото – през 80 – те години на предишния век сме произвеждали по 800 хиляди тона домати годишно, а през 2016 година – 141 хиляди тона. Според разбор на предварителните данни на Национален статистически институт, за интервала януари-ноември 2017 година сме внесли 213 хиляди тона зеленчуци, изнесли сме 34,1 хиляди тона, внесли сме 262,6 хиляди тона плодове, изнесли сме 36,1 хиляди тона. Това е огромен неуспех за една страна, притежаваща съвършени условия за развиване на зеленчукопроизводство. Е, имаме растеж при засадените площи с тикви, само че това не поради търсенето на пазара, а поради обстоятелството, че с 50 хиляди лева разноски за обработка, се вземат 500 хиляди лева дотации.
Същевременно е нарушена връзката сред примитивен бранш – селско стопанство и второстепенен – преправка на аграрни първични материали и произвеждане, дистрибуция и търговия с подготвени за консумация артикули. Затова както на вътрешния, по този начин и на външните пазари липсват достоверни крайни български артикули от хранително – вкусовата индустрия. Доказателство за това е фактът, че макар преобладаващия дял на зърнопроизводството, България внася хлебопекарни смеси и хлебни полуфабрикати.
Според проучване, направено от доцент Огнян Боюклиев от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките, за интервала, в който България е член на Европейски Съюз, теоретично с модела на прилаганото досега свръхедро, монокултурно земеделие, спрямо модела на обичайното българско произвеждане, страната е изгубила към 10 милиарда лв. добавена стойност и към 500 хиляди работни места (условно целогодишно заети).
А най-страшната последица от протичащото се в земеделието и обвързваните с него вторични браншове е обезлюдяването на дребните обитаеми места, където главното прехранване и надлежно опциите за икономическа активност са били постоянно налични главно в селското стопанство. България по този начин и не съумя да сътвори обичайните за европейските страни фамилни ферми и над тях да се надгради вторичния бранш, както и да го свърже с други браншове с капацитет в страната, какъвто е туризмът. За разлика – Гърция, където с изключение на поради чистите морски води, се върви и поради вкусната обичайната локална кухня, която се предлага на туристите.
В умозаключение може да се каже, че агросекторът целеустремено беше моделиран, главно посредством субсидирането, в посока да се генерират неестествени облаги за едно малцинство, а не да се задоволяват продоволствените потребности на страната и да се развива обществената му роля за обезпечаване на претовареност и приходи.
Евросредствата, като се изключи че се крадат и влагат в стопански неефективни планове, водят и до други отрицателни трендове с финансово изражение. Прави усещане е, че немалка част от последните огромни държавни заеми отиват за националното съфинансиране на планове с евросредства в пиковите години на усвояването им – характерен образец беше 2015 година, когато изтичаше първия програмен интервал. Тогава националният трансфер към европроектите бе в размер на 2,5 милиарда лева, а същата година бе изтеглен държавен заем в размер на 16 милиарда лева от второто държавно управление на Борисов, под предлог че е нужен за заплащания по остарели дългови излъчвания и обезпечаване на средства за Фонда за гарантиране влоговете в банките (ФГВБ) по отношение на банкрута на КТБ. Успоредно с тази наклонност се следи заменяне на националните обществени финансови разноски (включващи придобиване на дълготрайни активи и главен ремонт на материалната база и техническата инфраструктура) от финансови разноски с евросредства. През 2008 година националните срества са били 3,8 милиарда лева, а европейските – 500 млн. лева, през 2015 година – националните са 1,6 милиарда, а европейските 5,2 милиарда лева Възниква въпросът къде отиват сумите от бюджета, които преди да бъдат заместени от евросредствата, са били предопределени за финансовите разноски? Днес за всички е видно, че няма очевидно усъвършенстване на положението на който и да е от публичните браншове (здравеопазване, обучение, сигурност и др.) в страната, с цел да се одобри, че тези средства са вложени там. Същевременно през всичките тези години Брутният вътрешен продукт на страната пораства, надлежно се усилват и постъпленията в бюджета. Става дума още веднъж за приключване на обществени средства към нечии джобове. В умозаключение за евросредствата може с съображение да се каже, че над 50 % от тях не са нищо друго с изключение на „ усвоени “ пари, целящи облагодетелстване на близки до властта лица (клиентелата) за пазаруване на власт и продължение на грабежа.
Вътрешното ползване е втория по значимост мотор за икономическия напредък на стараната, като през втората половина на предходната година даже изпревари износа. Основни фактори, които повлияха върху растежа на вътрешното ползване са:
1. Експортно – насочените браншове като аутсорсинга, както и локални предприятия, работещи за чужбина, заради огромния размер поръчки и неналичието накадри, подвигнаха равнищата на възнаграждение на чиновниците. Това оказа напън и върху останалите браншове в страната, като принуди локалните работодателите да създадат същото, притиснати от риска да изгубят фрагментите си, макар явното отвращение на немалка част от тях, демонстрирано с оправданието, че ще изгубят конкурентоспособността си. Увеличените трудови хонорари с растеж от 10 % единствено за 2017 година доведоха до по-голяма покупателна дарба, за жалост единствено за една част от популацията.
2. Паричната политика на централните банки (в случая за България – ЕЦБ) с поддържането на ниски лихви освободи по-голяма разполагаема сума от приходите на хората със заеми, изключително на тези с жилищните такива, които са на огромна стойност. Лихвите по тях в следкризисните години доближиха 10-11 %, а през днешния ден са на равнища от 3-4 %, т.е. при заем от 80 хиляди лева, действителното понижение на вноската е към 300 лева
3. Туризмът в страната, за който бе посочено по – горе че „ лети “, има директно въздействие върху търговията на дребно, изключително в областта на бързо разрастващия се в днешно време културен туризъм в градска среда.
4. Трансферът на пари от българите в чужбина продължава да заема значителен дял при потреблението, а в избрани райони, където половината от дейното население се труди на открито и с това изхранва своите фамилии, той е главен.
5. Пазарът на недвижими парцели – посочените нагоре условия – повишаването на заплатите, ниските лихви по заемите, откритите нови работни места, главно в огромните стопански центрове София и Пловдив, доведоха до взрив на жилищното търсене там през 2017 година, надлежно и повишаване на цените с 9 %. През предходната година покупките са били главно осъществявани с заем за персонални потребности, за разлика от по-миналата година, когато се се правили с капиталова цел и са се заплащали в кеш от хората със спестени пари, пренасочващи ги от банките към недвижимите парцели поради по-голяма рентабилност от порядъка на 5-7 %, съпоставена с нищожната 0,15 % при спестяванията, дължаща се на сегашните междинни лихве
Това проучва за ФАКТИ Росен Миленов.
Най – присъщата линия на българската стопанска система през днешния ден е, че тя е мощно отворена, както във връзка с вноса, по този начин и във връзка с износа. Вследствие на това, положението ѝ зависи от трендовете и процесите, разрастващи се в международен мащаб, които в актуалното ревю единствено ще щрихирам.
Свидетели сме на световен стопански напредък, който за обособените райони и страни е друг, с оглед техните благоприятни условия и качества за присъединяване в международните вериги на доставките. За конкурентните стопански системи, въпросният напредък води до подем – образец за това е „ бумтящата “ стопанска система на Германия с остатък по настоящата сметка (измерваща придвижването на артикули, услуги и инвестиции) в размер на 287 милиарда $ и рекорден бюджетен остатък от 38,4 милиарда евро през 2017 година За други – „ балониращ “ като Съединени американски щати, с 500 милиарда $ недостиг, от които 275 милиарда с Китай.
А за трети като България – „ болнав “, който не дава главното, а точно – приближаване до приходите на развитите страни от огромното европейско семейство – (Eвропейския съюз), част от което сме. Философията на този напредък се крие в позитивизма, който се постанова от заинтригуваните лица с оглед техния интерес (финансовите институции, финансовите пазари, държавните управления и др.), а в резултат на това порастват пазарите на всички континенти, както при развитите, по този начин и при разрастващите се страни.
Друг е въпросът дали този позитивизъм е действително подплатен от устойчиви стопански процеси или частично е изкуствено поддържан с политики, които водят до несъответствия и съставляват опасности за настъпване на идната рецесия, която ще е отново дългова, без значение дали ще пристигна от изток или от запад. Най-открояваща се и основна е паричната политика на Централните банки (ФЕД на Съединени американски щати, ЕЦБ на Европейски Съюз, ЯЦБ на Япония и др.) с стратегиите за количествени удобства и поддържаните ниски лихви, при някои към момента негативни.
Количествените удобства, прилагани от централните банки съставляват всъщност „ крепко “ отпечатване на пари и закупуване с тях през финансовите пазари най-вече на държавни задължения, които се натрупат от политическите елити. Пример в тази тенденция е ЕЦБ, която стартира през 2015 година с изкупуване на активи в размер на 80 милиарда евро на месец, през 2017 година те бяха понижени на 60 милиарда евро, а от януари месец тази година – на 30, като това е планувано да продължи до септември 2018 година, когато общата сума ще доближи 2,5 трилиона евро. Все отново някой би трябвало да поддържа мощно задлъжнелите южноевропейски страни – Гърция, Италия, Португалия, Испания и други, които са с обществени задължения в размер на покрай и над 100 % от Брутният вътрешен продукт. За информация, единствено дългът на държавните управления по света се равнява на 63 трилиона $ (в интервала 2007-2017 година е повишен с 25 трлн. долара) или над 80 % от световната стопанска система, която съгласно МВФ през 2017 година ще доближи 78 трилиона $. Общият международен дълг през 2017 година доближава 233 трилиона $. Тази задлъжнялост има корелативна връзка с концентрацията на капитал на световно ниво и надлежно дълбокото обществено неравноправие, което ще поясня в детайли по-долу.
Когато приказваме за стопански напредък, наложително би трябвало да отчетем и трендовете при потреблението, т.е. пазара.
Силно усещане прави разгръщането на капацитета на пазара на Изток, в Азия, откъм покупателна дарба, който надлежно е и най-големия в света по бройка. Само в Китай през последните 15 години имаме феноменално повишаване на междинната класа, т.е. на покупателната дарба на популацията, която наброява 300 млн. и е повече от цялото население на най-голямата стопанска система в света – Съединени американски щати. Довод в тази посока са рекордните продажби на нови коли в Китай. Само немският авто тръст „ Фолксваген груп “, за 11-те месеца на 2017 година, е осъществил 3 724 000 продажби на нови коли. И това повишаване на покупателната дарба се следи освен там, а за цяла Азия – пазар с занапред разрастващ се капацитет, изключително при третата категория нискобюджетни консуматори във Виетнам, Филипините, Индонезия и други страни от района, които в този момент купуват телефони, парфюми и дребни неща, а след 3-5 години ще са в междинната класа и те ще купуват коли. Новооткритите работни места през 2017 година в Китай са над 7 млн., във Виетнам и другите посочени нагоре страни – с над 1 млн. всяка година. Както виждаме, става въпрос за големи мащаби. Наред с това, страните от Изтока, като Китай, към този момент са освен международно дружество с ниски разноски, а и равносилен пазар и генератор на нововъведения и вложения, които са най-важния фактор през днешния ден за икономическия напредък. Един образец в тази тенденция е китайската софтуерна компания „ HUAWEI “, която е в топ 3 на международните производители на смарт телефони. И въпреки да започва преди 30 години като на ниска цена подизпълнител в морския град Шънджън, групата реализира световен триумф, като заложи на съществена тактика – вложения в развойна активност, в размер на 10% от приходите ѝ. Общо занимаващите се с развойна активност в групата са над 70 хиляди чиновници, разпределени в 15 развойни, 35 иновационни и 45 обучителни центъра в целия свят. Може да се посочат и други образци като „ Tencent “ (собственик на УиЧат – китайския вид на Facebook, на най-големия локален телеком и други компании), която в края на предходната година дocтигнa пaзapнa ĸaпитaлизaция oт 500 милиapдa дoлapa, cтaвaйĸи пъpвaтa ĸитaйcĸa тexнoлoгичнa ĸoмпaния, ĸoятo ce нapeждa в eлитнaтa гpyпa, дoминиpaнa oт aмepиĸaнcĸите софтуерни гигaнти „ Apple “, „ Alphabet “, „ Microsoft “, „ Amazon “ и „ Фейсбук “.
Важно е да се означи, че в Китай също е разполагаем казусът със свръхзадлъжнялост, изключително на корпоративния бранш,
по тази причина държавно управление на Си Дзинпин се състезава с времето при преодоляването на нови пазари като Африка и Източна Европа, с които да балансира дълговите проблеми. Същевременно на другия полюс, на Запад в Съединени американски щати, имаме прекалено ползване, което се показва в 1 трилиона $ отговорности единствено по кредитните карти. При последното коледното извършване на покупки, 50 % от купувачите там са задлъжнели от 1 хиляди до 5 хиляди $. Това са покупки за настоящи потребности, които и съгласно самите американци, в немалката си част, са непотребни, само че те са резултат от ерата на консуматорството и развилата се във времето шопинг фикс идея. Като прибавим и другите заеми на жителите – студентски заеми – 1 трилион, лизинг на коли – 1,3 трилиона, ипотечни заеми – 1 трилион и други, общата сума в края на 2017 година доближава 13 трилиона $. А занапред на хоризонта се задават още задължения в обществения бранш по отношение на оповестената от президента Доналд Тръмп акция за възобновяване на американската транспортна инфраструктура, за което той уточни планирана сума от 1,5 трилиона $. Според американските стопански анализатори тази задлъжнялост не е проблем, тъй като паралелно с нея се повишавало и благосъстоянието на семействата, главно поради растежа на тържищата. Но тъкмо там пазарът на акции и облигации е надценен до балонизиране. През предишния месец целият свят видя по какъв начин за няколко часа тези тържища изтриха няколко трилионна $, като единствено за Уолстрийт бяха над 1,25 трилиона. Затова тази задлъжнялост в Съединени американски щати, в комбиниране с политиката на ФЕД по повдигане на лихвите, ще докара до проблеми в бъдеще на американските финансови пазари. А те, както знаем от рецесията от 2008 година, рефлектират върху Европа и Азия, тъй като въпреки всичко това е най-голямата стопанска система в света, която е тясно обвързана капиталово, дългово и посредством стоков продан с тях. Например, най-големият покупател на американски ДЦК (тоест дълга на САЩ) е Китай, който към края на 2017 година е вложил 1,18 трилионна $ в такива.
Този растеж на международното ползване докара индустриалния бранш в края на предходната година до върхове в по-голяма част от еврозоната – Германия – 11 годишен връх, Франция – 17 годишен, както и при други страни – членки. Вследствие на това заетостта в индустрията нараства за 41-ви следващ месец през януари тази година. В Съединени американски щати също регистрират 13 годишен индустриален връх. Стигна се до такава степен, че извънредно бързото повишаване на поръчки за експорт в Германия забави доставките, тъй като индустриалните мощности не смогват на размерите.
Не на последно място би трябвало да отчетем бързите стъпки, с които се развиват и избрани стопански системи в Африка. В момента там се поставят основите – построяването на инфраструктура (транспортна, комерсиална, съобщителна и т. н.) – за разрастване на предстоящ стопански капацитет, както за вложения и произвеждане, по този начин и за пазар, тъй като този континент е към този момент с население над 1 милиарда души и надлежно с максимален ритъм на приръст. Най – интензивно в тази посока работи още веднъж Китай, като за последните няколко години на континента трайно са се открили над 1 млн. китайци, които са вложители, високоспециализирани чиновници и служащи. Същите придвижват там своята просвета и приготвят почвата за развиване по техните правила. Повече от 10 000 китайски компании работят в Африка през 2017 година Инвестициите на Китай са във всички посоки – най-вече обекти на инфраструктурата, енергетиката, телекомуникациите, добивните браншове, образованието и други. Горепосочената софтуерна компания „ Huawei “ приготвя 12 000 студенти по телекомуникации в образователни центрове в Конго, Ангола, Кения, ЮАР и други Същевременно Съединени американски щати и Европа, в лицето на някогашните колониални страни, не престават с модела на добиване на първични материали от страните там и подценяват капацитета на локалните стопански системи като търговски сътрудник.
Гореизложените международни стопански процеси повлияха удобно и на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) –
районът, който включва и България. За 2017 година, 12 от стопанските системи на Европейски Съюз – 28 са с растеж над 3 %, като 9 от тях са от ЦИЕ. Румъния е преди всичко с 6,4 %. Подемът в този район е главно обвързван с възобновяване на Западна Европа на равнища отпреди спешните години, главно Германия, която, поради свръхпоръчките, най-вече в промишлеността, изнесе производства поради ниските разноски, най-много за труд, с което усили износа на страните от района. Това докара до разкриване на нови работни места, покачване на трудовите хонорари, а оттова и повишаване на вътрешното ползване. Разбира се, евросредствата не престават да имат сериозен принос като вложения за стопанските системи на тези страни. В Полша, за интервала 2014-2017 година, над 50 % от вложенията са от Европейски Съюз, за същия интервал тя е внесла в бюджета на Общността 28 милиарда евро, а е получила над 100 милиарда В Румъния над 60 % от обществените разноски са финансирани с евросредства. Това е особено надлежно и за България.
Всички гореизброени условия относими към световната, европейската и районна стопанска система, плюс наличните, следени от великите сили геополитически рецесии и спорове в Близкия и Среден изток, които директно повлияха преди три години върху локалните браншове (военнопромишлен комплекс и туризъм) доведоха до следения прогресивен тренд на българската стопанска система през последните години. Тук е мястото да отбележим, че актуалното държавно управление, както и всички други управлявали до сегашния миг страната, нямат никаква заслуга за това.
Затова, с съображение през днешния ден стопанската система на страната може да се дефинира като конюнктурна. Позитивните световни пазарни трендове движат растежа на обособените експортно – насочени стопански браншове и основават условия за вътрешно ползване. Така износът и вътрешното ползване се явяват главните мотори на Брутният вътрешен продукт (стоките и услугите, създадени в страната за една година). Същият през последните четири години, в това число и 2017 година, пораства с близо 4-5 милиарда лева, като за 2014 година е в размер на 83 милиарда лева, а през 2017 година по предварителни данни на Национален статистически институт от предходната седмица е 98,6 милиарда лева Въпреки тези данни и всекидневно натяквания от ръководещите напредък, той с съображение може да се дефинира като болнав. Защото, в случай че създадем едно съпоставяне с други страни от Общността по макропоказателя Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, се вижда следното – в България през 2017 година той е 7 хиляди евро, което при стопански растеж от 3,6 % (по предварителни данни), регистриран през същата година, прибавя към 250 евро на човек от горната страна, а за еврозоната въпросният макропоказател е приблизително 30 хиляди евро на човек. При междинен растеж на стопанската система там от 2 %, се получава, че те прибавят 600 евро от горната страна. Е, по какъв начин ще ги стигнем западноевропейците...
Основни браншове, които способстват за растежа на Брутният вътрешен продукт в страната:
1. Аутсорсинг – актуалното название на ишлемето, представляващо изнесени производства на артикули и услуги, главно на огромни западни компании към външни компании, само че в множеството случай явяващи се дъщерни, с единствена цел – понижаване на разноските. Най-голям дял у нас има аутсорсингът на услугите. Според оценка в отчета от 2017 година на Българската аутсорсинг асоциация, заетите в страната са 55 хиляди души. Приносът на аутсорсинга на услуги е към 3,3 милиарда лева Въпросната промишленост навлезе преди 7-8 години с познатите на всички прът центровете, като през днешния ден към този момент имаме в необятен набор аутсорсинг на бизнес процеси – фактуриране и покупки на артикули, маркетингова идея, техническа поддръжка и други Аутсорсингът на осведомителни технологии е подвид на този бранш. Той е с най – висока добавена стойност. Близо 10 % от износа на страната се дължи на софтуерния бизнес. Трябва да се има поради, че 75% от бранша на осведомителните и информационни технологии (ИКТ) в страната е експортно – насочен. Само фонд работна заплата в бранша за 2016 година е 1 милиарда лева Тук са и високите заплати приблизително към 2,5 и достигащи до 5 хиляди лева Заетите в бранша са към 25 хиляди души. Причината за този взрив е, че тези технологии всяка минута завладяват от ден на ден обществения и икономическия живот, пораждат нови специалности, които ги нямаше през вчерашния ден и всичко това отваря голям вакум за такива фрагменти, като единствено в Европейския съюз има дефицит на 500 хиляди ИТ експерти. Перспективите пред специалностите в тази област са огромни, имайки поради скоростта, с която се работи по въвеждането на самостоятелни коли, разширена виртуална действителност, изкуствен интелект – все неща от четвъртата и петата индустриална гражданска война.
И не на последно място е така наречен промишлен аутсорсинг, т.е. изнесени производства, главно на части и автокомпоненти, реализирани в шумно представяните в последно време индустриални зони. Близо 140 предприятия в бранша са наели над 40 хиляди души за производството на съставни елементи за повече от 20 марки коли съгласно Аутомотив Клъстер България (АКБ) - организация с нестопанска цел, която съставлява фирмите в сектора. Тези компании генерират над 3,5 милиарда лева за Брутният вътрешен продукт през 2017 година
България влиза в топ 10 на най-предпочитаните дестинации за аутсорсинг в света, а преди година беше в топ 5. Тази прелест се дължи на следните налични условия в страната:
- евтина работна ръка, освен това качествена. Пример в тази тенденция е заплащането при производства на автокомпоненти в страната. В един недодялан град в България, при произвеждане на ел. платки за автоклиматици на поточна линия се получава работна заплата в границите на 700-800 лева За същата работа в Централна Европа (Чехия, Унгария) се заплаща 2 хиляди лева, а в Германия – над 3,5 хиляди лева И това са разлики при нискоквалифицирания труд, а при висококвалифицираните действия тези пропорции неколкократно се усилват. Така да вземем за пример, в изнесен отдел „ финансов одит “ на английска компания в България месечното заплащане на чиновниците е 2 хиляди лева, за същата служба във Англия заплатата е 5 – 6 хиляди лева Качествата, които вършат изключително привлекателни локалните фрагменти за аутсорсинга на услугите е владеенето на непознати езици и положителната компютърна просветеност при младите, стъпващи на пазара на труда, които в същото време нямат доста искания към работата и споделят просвета, която е близка до тази на западните възложители. Дори Индия, меката на аутсорсинга, не може да предложи такива условия като България. Владеенето на непознати езици се дължи на събитието, че години наред, в междинната просветителна система, езиковите гимназии в страната се оформиха като най-елитните и най-търсени учебни заведения и надлежно поддържащи положително равнище на просветителния развой. Все отново огромна част от родителите виждаха и не престават да виждат бъдещото на децата им да се случва в чужбина. Докато други профили, най-много техническите допреди няколко години не представляваха интерес, просто тъй като стопанска система нямаше потребност от такива експерти, изобщо произвеждане липсваше.
- ниска цена на строителството „ на зелено “, електрическа енергия, наемите на офиси и индустриални бази и най-ниските налози в Европейски Съюз – корпоративен и подоходен по 10 %, единствено Унгария от предходната година вкара по-ниска данъчна ставка от 9 %, само че единствено за огромните компании.
Въобще оперативните и други разноски при реализиране на активността на непознатите западни компании в страната падат с над 50 %. Същевременно те са претрупани с поръчки в резултат на процесите, посочени нагоре, които отварят потребност от нови и нови индустриални мощности.
2. Туризъм
Ръстът на туристите, посещаващи страната стартира преди няколко години. Това се дължи, от една страна, на международната наклонност, изразяваща се в извънредно нараснал интерес на хората към интернационалното пътешестване, изключително към избрани приятни туристически дестинации. Хърватия е образец в тази тенденция – през 2017 година тя е посетена от 20 млн. туристи и с доходи в хазната от над 12 милиарда евро, а преди 5 години са били близо 10 млн., т.е. удвоила ги е. Въобще подобен взрив се следи в цяла Европа, където туристите за последното десетилетие са се нараснали с 500 млн. Могат да се дадат образци и от други точки на света като Тайланд, който също „ чупи “ връх по привлечени задгранични туристи – единствено през декември в страната са влезнали 3,5 млн., а локалните управляващи плануват за 2018 година да привлекат 37 млн. гости и доходи от 94 милиарда $.
Другият фактор, които подкрепя растежа в туризма ни преди три години, бяха геополитически процеси, свързани с конфликтни точки на изток и вълна на терористични актове, както и извънредно изострените тогава държавни връзки сред Русия и Турция. Традиционни до този миг дестинации за туристи от целия свят като Египет, Тунис, Турция и други станаха рискови предвид на сигурността там и пренасочването на туристите даде позитивно отражение върху локалния бранш. С времето този благоприятстващ фактор губеше значение, само че паралелно с това се надигаше вълната на нискотарифните полети до нашата страна, които доведоха до взрив на културния туризъм в градска и историческа среда при започване на предходната година – факт, който всеки може да види действително в центъра на София през уикендите. Именно на това се дължи 30 % - ния растеж на пасажери на Летище „ София “ през 2017 година Днес този тип туризъм приближава размерите на летния в страната. Поради гореизложените условия, всяка година имаме с над 1 млн. повече непознати туристи, влезнали страната. Туризмът образува към 13 % от Брутният вътрешен продукт за 2016 година, а през цялата 2017 година задграничните визити на туристи у нас са били близо 8,9 млн. и надлежно постъпленията са в размер на 6,8 милиарда лева
3. Военно-промишлен комплекс
България е изнесла оръжие за близо 2 милиарда лева през 2016 година съгласно годишния отчет на Междуведомствената комисия за експортен надзор и неразпространение на оръжията за всеобщо заличаване. Най-голяма част от осъществения експорт е за Ирак, Саудитска Арабия, Съединени американски щати, Афганистан и Индия. Другото, което прави усещане от изнесените данни е продуктовата листа, а точно – леко стрелково оръжие и боеприпаси, бомби, ракети, други взривни устройства и заряди, съоръжение и такъми за тях, които са главното въоръжение на външно следени военни групировки, настоящи в размирните зони и спорове на изток. Преди няколко години България беше включена в тази скица като деен снабдител на оръжия и муниции от водеща международна мощ, ръководеща най-голямата коалиция в размирните райони заради редица фактори, относими за страната (налични индустриални мощности за оръжия и боеприпаси, съвместими с употребяваните от десетилетия във въпросните райони, обезпечени транспортни коридори и др.). За голямо страдание облагите от стотици милиони отиват в медиатори - комисионери (политици и съмнителни бизнесмени), паразитиращи на изхода на държавните оръжейни фабрики в страната. Във връзка с тези крупни облаги и преразпределение на оръжейния пазар в страната, през 2017 година се стигна до открита война в общественото пространство сред обособените играчи от бранша, несъмнено, с присъединяване на ръководещите.
4. Транспортът заема второ място при износа на услуги от страната и генерира над 3 милиарда лева Ниските разноски, свързани с по-ниско възнаграждение, обществените осигуровки на водачите, разрешителни и такси, както и липса на рестриктивните мерки на изискванията на труд (почивки, обезпечаване тук-там за нощувки на водачите и др.) прави нашите превозвачи мощно конкурентноспособни на вътрешния пазар в Европа. Шофьорите от българските транспортни компании в Западна Европа получават 1,6 – 2 хиляди евро, до момента в който локалните там към 2,5 – 2,7 хиляди евро, с подсигурени места за нощувки, а не в кабините на камионите и обезпечавани на действителните им приходи. В тази връзка, преди няколко години, лица от Западна Европа записаха в България над хиляда транспортни компании за товарни услуги, с цел да понижат разноските си. Миналата година тези преимущества на транспортните компании от Източна Европа бяха избрани от политическите ръководители на огромните европейски страни като „ обществен дъмпинг “, посредством който се подкопават техните вътрешни пазари на труд. Дори френският президент Еманюел Макрон направи тогава специфична обиколка на Източна Европа, с цел да търси поддръжка за унищожаване на тези преимущества, избрани като „ нелоялна конкуренция “ с смяна на разпоредбите за командированите служащи в други страни членки, без да регистрира фундаменталното право на съюза, а точно свободното придвижване на работна мощ.
5. Трансфер на парични средства от българите в чужбина – за 2017 година се чака да бъдат към 1,7 милиарда лева, само че това са единствено записаните парични банкови преводи и такива от профилирани организации, а действително в страната влизат към 2,5 милиарда лева годишно. По данни на Българска народна банка, за последните 10 години изпратените пари в страната от емигрантите възлизат на 16,7 милиарда лева Трябва да се подчертае, че тези парични средства се употребяват основно за облекчаване на съществени битови потребности, просветителни и здравни потребности. Налице е слаба капиталова устременост на трансферираните пари, като аргументите за това са задушаването на дребния и междинен бизнес в България и най-много в неналичието на конкурентност и бистрота в пазарната среда, в случай че изобщо може да се приказва за такава.
6. Евросредства
Тази неповторима финансова инжекция в актуалната история на България, типично по нашенски бе опорочена, както всичко през последните няколко десетилетия. Най-лошото е, че в бъдеще тези пари ще излязат извънредно „ солено “ на българския народ и по-конкретно на онази част от него, която не се докосна до „ усвояването “, а то направи много хора милионери – комисионери, само че не и градивни предприемачи. По първия програмен интервал 2007-2013 година, България е внесла в бюджета на Общността 6,2 милиарда лева, а е получила 20,9 милиарда лева по предприсъединителните принадлежности, кохезионни и структурни фондове. Иначе казано страната ни е спечелила 14,7 милиарда лева за седем години. За втория програмен интервал 2014-2020 година, заплащането на който ще продължи до 2022 година, общия бюджет на европейските фондове възлиза на 16,4 милиарда евро. От тях, 14 милиарда са европейско финансиране, а 2,4 милиарда евро от националния бюджет. Относно тяхната „ резултатност “ и „ успеваемост “, ще дам единствено няколко образеца от обособените области, където е главното им приложение:
В инфраструктурата (транспорт, води, боклуци и др.) досега са вложени над 50 % от средствата по другите стратегии. Общоизвестно е, че приблизително 30 % от средствата по тези планове се крадат чрез публичните поръчки, като 10 % от тях са за възложителя под формата на комисионна (министри, кметове, шефове на разнообразни държавни и общински институции и др.) и другите 20 % за изпълнителя, посредством надписване на цени и размери осъществена активност, което води до некачествено осъществяване. Другата дисторция е съсредоточаването на осъществяването на плановете в избран кръг от компании, което е в детайли прегледано по-надолу, при публичните поръчки, в частта сива стопанска система.
Тук би трябвало да прибавим и изцяло безсмислените и без никаква добавена стойност планове, като игрища на стойност от 5 млн. лева, в села с 200 поданици на междинна възраст 60-70 години, за пазаруване на провежданите там избори. Това е тотална пагуба! Благодарение на порочните практики, всички тези инфраструктурни уреди скоро ще стартират да се амортизират и то доста преди приключването на открития период за употреба. Затова ръководещите бързат да вкарат нови схеми за събиране на пари от данъкоплатеца, с цел да продължат да пълнят хазната след намаляването на евросредствата и надлежно да я източват през публичните поръчки, както се прави сега. Всичко това, несъмнено, е замаскирано под положителни планове. Говори се за възстановяване положението на пътната мрежа в страната с въвеждането на ТОЛ системата. Първоначално бе планувано да обхващаха 16 хиляди км. или 80 % от цялата пътна мрежа. Това го няма на никое място в света – много вулгарно, нали?! Впоследствие обсега бе свален на 11 хиляди км. Тази система, според плановата документи, се чака да генерира доходи от над 1 милиарда лева годишно, съгласно премиера – даже 1,5 милиарда, при сегашните 347 млн. лева за 2017 година Въпросните 600 млн. лева от горната страна действително няма да ги платят транспортните компании, тъй като пътните такси ще бъдат калкулирани в цената на стоките за извънредно ползване (храни, облекла, медикаменти, горива и т.н.). Де факто, още веднъж данъкоплатецът ще поеме тежестта, само че същият няма да бъде обезщетен за това с нужното повишаване на приходите му или понижаване на някои данъчни тежести, тъй като, наблягам още веднъж, стопанската система ни е вторична, неконкурентоспособна и феодализирана.
Друг образец за нецелесъобразно и неефективно систематизиране на евросредствата е земеделието. В този бранш, след 2007 година, в резултат на прилаганото субсидиране, което стартира още с предприсъединителните фондове (само по време на тях са усвоени 6 милиарда лева.), се следят следните отрицателни трендове, с произлизащите от това резултати:
1. Концентрация на земя и капитал. Днес 1,5 % от всички регистрирани стопанства у нас обработват 82 % от земеделската земя в страната. От 17 666 компании в бранша, 10 имат оборот от 2, 89 милиарда лева, при общ размер на бранша в Брутният вътрешен продукт от 4 милиарда годишно. Това са така наречен агроолигарси – зърнопроизводители. Същите, за интервала 2007 – 2013 година, са усвоили по първи (директните плащания) и по втори дирек (развитие на селските райони) към 14 милиарда лева, несъмнено, против съответната комисионна за политическите лица.
2. Монокултурно земеделие – развъждане единствено на зърнени култури, които изнасяме като суровина с ниска добавена стойност. Същевременно имаме мощно лимитирано произвеждане на обичайните за нашия географски регион животни, зеленчуци и плодове. Вследствие на това, потребностите на локалния пазар, както за директна консумация, по този начин и за преработващия бранш (консерви, млечни артикули и колбаси) се запълват с импорт. За 2016 година създаденото месо е било 150 хиляди тона, а потреблението годишно в страната е 400 хиляди тона, т.е. през днешния ден 250 хиляди са импорт. В него не са включени мембрани, сланини и месни отрязъци (в Западна Европа те не се влагат в колбасарството), които се внасят десетки години наред в страната и се влагат в саламите, с цел да отговорят на ниската покупателна дарба на популацията. В това се корени и наболелият проблем, на който бе дадена публичност предходната година, а точно, че питателните артикули, създавани за Източна Европа, са с по-ниско качество. За информация, през 1989 година количеството създадено месо е било 1, 272 млн. тона и отглеждани 17 млн. чифтокопитни (свине, говеда и овце) против 2,4 млн. такива през 2016 година Също по този начин, 70-75 % от млякото, употребявано като суровина в млечните артикули – сирена, масла и други, които се продават в комерсиалната мрежа, също е импорт – млечен микс от Полша и Германия, сухи млека и пожеланото палмово масло, с влагането на което би трябвало да се отговори още веднъж на ниската покупателна дарба на популацията.
При зеленчукопроизводството ситуацията е същото – през 80 – те години на предишния век сме произвеждали по 800 хиляди тона домати годишно, а през 2016 година – 141 хиляди тона. Според разбор на предварителните данни на Национален статистически институт, за интервала януари-ноември 2017 година сме внесли 213 хиляди тона зеленчуци, изнесли сме 34,1 хиляди тона, внесли сме 262,6 хиляди тона плодове, изнесли сме 36,1 хиляди тона. Това е огромен неуспех за една страна, притежаваща съвършени условия за развиване на зеленчукопроизводство. Е, имаме растеж при засадените площи с тикви, само че това не поради търсенето на пазара, а поради обстоятелството, че с 50 хиляди лева разноски за обработка, се вземат 500 хиляди лева дотации.
Същевременно е нарушена връзката сред примитивен бранш – селско стопанство и второстепенен – преправка на аграрни първични материали и произвеждане, дистрибуция и търговия с подготвени за консумация артикули. Затова както на вътрешния, по този начин и на външните пазари липсват достоверни крайни български артикули от хранително – вкусовата индустрия. Доказателство за това е фактът, че макар преобладаващия дял на зърнопроизводството, България внася хлебопекарни смеси и хлебни полуфабрикати.
Според проучване, направено от доцент Огнян Боюклиев от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките, за интервала, в който България е член на Европейски Съюз, теоретично с модела на прилаганото досега свръхедро, монокултурно земеделие, спрямо модела на обичайното българско произвеждане, страната е изгубила към 10 милиарда лв. добавена стойност и към 500 хиляди работни места (условно целогодишно заети).
А най-страшната последица от протичащото се в земеделието и обвързваните с него вторични браншове е обезлюдяването на дребните обитаеми места, където главното прехранване и надлежно опциите за икономическа активност са били постоянно налични главно в селското стопанство. България по този начин и не съумя да сътвори обичайните за европейските страни фамилни ферми и над тях да се надгради вторичния бранш, както и да го свърже с други браншове с капацитет в страната, какъвто е туризмът. За разлика – Гърция, където с изключение на поради чистите морски води, се върви и поради вкусната обичайната локална кухня, която се предлага на туристите.
В умозаключение може да се каже, че агросекторът целеустремено беше моделиран, главно посредством субсидирането, в посока да се генерират неестествени облаги за едно малцинство, а не да се задоволяват продоволствените потребности на страната и да се развива обществената му роля за обезпечаване на претовареност и приходи.
Евросредствата, като се изключи че се крадат и влагат в стопански неефективни планове, водят и до други отрицателни трендове с финансово изражение. Прави усещане е, че немалка част от последните огромни държавни заеми отиват за националното съфинансиране на планове с евросредства в пиковите години на усвояването им – характерен образец беше 2015 година, когато изтичаше първия програмен интервал. Тогава националният трансфер към европроектите бе в размер на 2,5 милиарда лева, а същата година бе изтеглен държавен заем в размер на 16 милиарда лева от второто държавно управление на Борисов, под предлог че е нужен за заплащания по остарели дългови излъчвания и обезпечаване на средства за Фонда за гарантиране влоговете в банките (ФГВБ) по отношение на банкрута на КТБ. Успоредно с тази наклонност се следи заменяне на националните обществени финансови разноски (включващи придобиване на дълготрайни активи и главен ремонт на материалната база и техническата инфраструктура) от финансови разноски с евросредства. През 2008 година националните срества са били 3,8 милиарда лева, а европейските – 500 млн. лева, през 2015 година – националните са 1,6 милиарда, а европейските 5,2 милиарда лева Възниква въпросът къде отиват сумите от бюджета, които преди да бъдат заместени от евросредствата, са били предопределени за финансовите разноски? Днес за всички е видно, че няма очевидно усъвършенстване на положението на който и да е от публичните браншове (здравеопазване, обучение, сигурност и др.) в страната, с цел да се одобри, че тези средства са вложени там. Същевременно през всичките тези години Брутният вътрешен продукт на страната пораства, надлежно се усилват и постъпленията в бюджета. Става дума още веднъж за приключване на обществени средства към нечии джобове. В умозаключение за евросредствата може с съображение да се каже, че над 50 % от тях не са нищо друго с изключение на „ усвоени “ пари, целящи облагодетелстване на близки до властта лица (клиентелата) за пазаруване на власт и продължение на грабежа.
Вътрешното ползване е втория по значимост мотор за икономическия напредък на стараната, като през втората половина на предходната година даже изпревари износа. Основни фактори, които повлияха върху растежа на вътрешното ползване са:
1. Експортно – насочените браншове като аутсорсинга, както и локални предприятия, работещи за чужбина, заради огромния размер поръчки и неналичието накадри, подвигнаха равнищата на възнаграждение на чиновниците. Това оказа напън и върху останалите браншове в страната, като принуди локалните работодателите да създадат същото, притиснати от риска да изгубят фрагментите си, макар явното отвращение на немалка част от тях, демонстрирано с оправданието, че ще изгубят конкурентоспособността си. Увеличените трудови хонорари с растеж от 10 % единствено за 2017 година доведоха до по-голяма покупателна дарба, за жалост единствено за една част от популацията.
2. Паричната политика на централните банки (в случая за България – ЕЦБ) с поддържането на ниски лихви освободи по-голяма разполагаема сума от приходите на хората със заеми, изключително на тези с жилищните такива, които са на огромна стойност. Лихвите по тях в следкризисните години доближиха 10-11 %, а през днешния ден са на равнища от 3-4 %, т.е. при заем от 80 хиляди лева, действителното понижение на вноската е към 300 лева
3. Туризмът в страната, за който бе посочено по – горе че „ лети “, има директно въздействие върху търговията на дребно, изключително в областта на бързо разрастващия се в днешно време културен туризъм в градска среда.
4. Трансферът на пари от българите в чужбина продължава да заема значителен дял при потреблението, а в избрани райони, където половината от дейното население се труди на открито и с това изхранва своите фамилии, той е главен.
5. Пазарът на недвижими парцели – посочените нагоре условия – повишаването на заплатите, ниските лихви по заемите, откритите нови работни места, главно в огромните стопански центрове София и Пловдив, доведоха до взрив на жилищното търсене там през 2017 година, надлежно и повишаване на цените с 9 %. През предходната година покупките са били главно осъществявани с заем за персонални потребности, за разлика от по-миналата година, когато се се правили с капиталова цел и са се заплащали в кеш от хората със спестени пари, пренасочващи ги от банките към недвижимите парцели поради по-голяма рентабилност от порядъка на 5-7 %, съпоставена с нищожната 0,15 % при спестяванията, дължаща се на сегашните междинни лихве
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ