Когато тръгва на рискованото пътешествие, което има за цел да

Когато потегля на рискованото странствуване, което има за цел да изпълни трюмовете на петте му кораба с черен пипер, само че което в последна сметка ще потвърди, че Земята може да се обиколи с корабоплаване в една посока и затова е кръгла, Магелан не знае каква орис го чака. Преди отплаването си от Севиля на 10 август 1519 година, той написа наследство, в което подрежда след възможната му гибел по време на експедицията да бъдат отслужвани литургии, а тялото му да бъде заровено в определена от него катедрала, оставя дарения за манастири и лечебни заведения, погрижва се и за бъдещето на наследниците си – за жена си и двамата си сина, единият от които още нероден. Те ще наследят благородническата му купа и благосъстоянията, които следва да завоюва. Дава независимост на малайзийския си плебей Енрике и даже му обезпечава известни средства за живот. Съдбата отхвърля на Магелан всичко, за което я бе молил в часа на заминаването си, написа Стефан Цвайг в безусловно превъзходната си биография на мореплавателя. Магелан е погубен във Филипините, преди да приключи плаването си, трансформирало се в двугодишен призрачен сън. През това време цялото му семейство умира и може би е божия благосклонност, че той в никакъв случай не го научава. Нещо повече – даже откритият от него пролив, наименуван за безконечни времена Магеланов, се оказва без изключително значение за мореплаването и връзката сред континентите, тъй като е прекомерно далечен и прекомерно рисков за прекосяване. Обаче името Магелан остава като синоним на велико откривателство. Той и екипажът му са евентуално първите хора, които навлизат с кораби в Тихия океан от запад, точно той дава името El Pacifico на това голямо синьо „ нищо “, на - по думите на Цвайг - безкрайната водна пустиня. Експедицията му, въпреки и без него, приключва още веднъж в Севиля. Земята е обиколена за първи път.„ Магелан. Човекът и неговото дело “ на Стефан Цвайг се чете като поема, това е въодушевено писане от първата до последната писмен знак, това е писане, каквото може би към този момент няма. Кара те да следиш със спотаен мирис ориста на този тъмен човек с надвиснали вежди, лишен от дипломатически нюх, само че талантлив с честност и желязна воля, целенасочен като стадо препускащи бикове, некадърен в саморекламата, предател на родината си Португалия и недалновидния й крал, сложил се в услуга на Испания и Карл V („ негова същинска татковина не е към този момент отечеството му, а делото му “), раняван неведнъж, накуцващ, почнал от най-ниското ходило във флотата и татуирал цялото налично познание за мореплаването в сърцето си. Магелан в действителност потегля на път с една огромна илюзия, измамен от погрешна географска карта, – че знае по какъв начин да стигне по нов път до Островите на подправките, както тогава назовават Зондските острови, където пораства в големи количества черен пипер, скъп по това време съвсем колкото златото и много повече от човешкия живот. „ Само вярвайки, че знае една загадка, Магелан можа да реши най-голямата географска загадка на своето време. Само тъй като се съобщи с цялата си душа на една тленна илюзия, той можа да открие една нетленна истина “, написа Цвайг.А по какъв начин единствено Цвайг разказва кипежното време на Великите географски открития, когато основателите на географски карти са принудени да чертаят денонощно, с цел да нанасят върху хартията новите и още по-новите открития на мореплавателите и то когато споменът за Средновековието е още жив. Средновековието с неговия отвод от наследството на античните географи, Тъмните епохи, в които се твърди, че оттатък познатите морета е царство на гибелта, че водите там са огнени и подпалват корабите, че всеки християнин, дръзнал да поеме натам, ще стане чернокож. Как единствено разказва Цвайг разделянето на света от папата сред двете му обичани католически рожби – сред Испания и дребната Португалия, тази Пепеляшка на Европа! И тук не можем да не отдадем дължимото на превъзходния превод на Асен Разцветников, изработен през 1939 година, единствено година след публикуването на „ Магелан. Човекът и неговото дело “. Наистина конгениален превод, който в този момент четем и в новото издание на книгата от „ Колибри “.Потегляйки към незнайното, Магелан не е знаел какво го чака. Не е знаел за жалкия завършек на земния си път, само че може би се е надявал да популяризира името си. Пишейки биографията му, Цвайг към този момент е напуснал родната си Австрия поради надигащия се националсоциализъм. Сигурно му е било тежко, само че надали е предчувствал, че единствено след четири години, обезверен, ще постави завършек на живота си в далечна Бразилия. Идеята да написа за Фернандо Магелан, което даже не същинското име на мореплавателя – той се е подписвал като Фернао де Магеляеш, му хрумва, до момента в който прекосява с първокласен транспортен съд океана като част от по-раншно странствуване до Бразилия и Аржентина. На кораба, макар удобствата и палубните занимания, му става скучно. А след това му става срамно от това чувство, тъй като си показва по какъв начин първооткривателите са прекосявали непознатите им морета – с дребни риболовен корабчета, без да знаят пътя, с мизерни дажби от вмирисана от стоене в буретата вода и проядена от червеите храна, без никой вкъщи да получи новина от тях с месеци и дори години, зъзнещи в нощите и изгаряни през деня от слънцето, наблъскани в койките, безнадеждно сами в страховитата с необятността си океанска пустиня. И както става с същински осенените, още на кораба Цвайг, по сходство на героя си Магелан, сграбчва и употребява „ светкавичната секунда на решителния час “, онази секунда на вдъхновението, с която стартират благословените с гений каузи.