Когато този модел е правен, не е правен с представата,

„ Когато този модел е юридически, не е юридически с визията, че една или друга страна може в институционалното си развиване да е стигнала до там – да се намира в положение, което доктрината всекидневно назовава пленена страна.

Когато имате целеустремен бойкот на работата на този орган от някакви основни звена в съответната страна – е догадка, която не е планувана в европейската уредба. "

Това сподели тази заран в изявление пред БНР, отдадено на забележимите проблеми на Европейската прокуратура у нас, Христо Христев. 

Преподавателят по право на Европейски Съюз в Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски " регистрира, че следва вътрешен одит, назначен - по думите на министър Крум Зарков, от самата Лаура Кьовеши.

" Ще забележим какво ще излезе от този одит. Но в случай че вследствие на този одит се окаже, че в България има някакви предумишлено проведени дейности за блокиране на работата на Европейската прокуратура във връзка с следствията й у нас, това ще е следващият щрих от рецесията на правовата страна, в която България живее от години “, акцентира Христев.

Както и Клуб Z писа, към този момент пренатоварената със свръхочаквания EPPO няма впечатляващи резултати у нас и - макар големите по нашите стандарит заплати, е в перманентна кадрова рецесия. Фактите са, че по данни на Клуб Z до момента има едно споразумение (което се води неоправдателна присъда) с един служител от Държавна фирма " Земеделие ", и едно единстевно дело, което е минало разпоредително съвещание в Софийския градски съд.

" Има обществена информация, че дейността на Европейската прокуратура във връзка с България не протича изключително пълноценно по аргументи, свързани главно с нашата страна “, съобщи още Христев.

Той напомни забавянето в излъчването на задоволително делегирани европейски прокурори, които да се занимават с тези следствия.

„ От тези 9, които излъчихме, през последните седмици стана обществено притежание, че една не дребна част от тях са повишавани в системата на българската прокуратура и напущат Европейската прокуратура. На мен цялата работа стартира да ми наподобява на проведен саботаж на работата на Европейската прокуратура в България “, разяснява той в изявление за предаването „ Преди всички “.

И добави:

" Когато внезапно се покачват делегираните европейски прокурори до степен да стартира да се усеща кадрова рецесия в тази институция в България, когато групово напущат чиновници, деловодители... Не познавам вътрешните връзки в Европейската прокуратура, само че казусът е по-сериозен от връзките сред физическите лица X, Y и Z, които заемат едни длъжности ".  

По думите му по този начин по натурален път може да се окаже, че не можем да изпълняваме отговорностите си:

" Това не е единственият конкурс, в който хората с тясна специализация и подготовка и години наред работа в съответната материя, не вземат участие, тъй като не желаят да бъдат омаскарени от метода, по който се организира антиселекция ".

Христев обаче е безапелационен, че казусът ни не е личен:

" Имаме систематичен, систематичен, институционален проблем. За мен е сгрешен моделът на самата прокуратура ".

Според него трудностите пред работата на Европейската прокуратура в България ще продължат:

„ И назначението на нови европейски делегирани прокурори, и повишението на към този момент назначени такива е в пълномощията на българските институции, в частност на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет “.

Както Клуб Z писа, прокурорската гилдия до момента излъчи общо 9 от 15 нужни европейски делегирани прокурори. Това стана с разнообразни старания, като даже при един от оповестените състезания нямаше нито един претендент.

По думите му, когато имаше начално неспокойствие в България за старта на Европейската прокуратура, не трябваше да имаме свръхочаквания. И изясни, че този орган има избрана функционална подготвеност, европрокуратурата е способена в стеснен кръг закононарушения, свързани със отбрана на финансовите ползи на Европейски Съюз.

Според него не е минало задоволително време, с цел да се вършат общи заключения по какъв начин работи Европейската прокуратура по отношение на България. Една от цифрите за България е 143 извършени следствия, уточни той и добави:

„ Разследванията й, свързани с България, касаят главно са претендирани закононарушения по усвояването на европейски средства в България, а единствено 4 – хипотетични измами с Данък добавена стойност, 16 са случаите на корупция.

Когато повече от тези случаи стигнат до правосъдна фаза, тогава ще може да се сформира по-ясна картина за работата на Европейската прокуратура “.
Още по темата