Часът за правителство: Всяко важно решение носи риск, но отказ от...
Когато става въпрос за взимане на решения, множеството хора се опасяват да не създадат неверен ход.
В резултат на това седят и се надяват, че вярното решение ще пристигна естествено с времето. Или някой различен ще го вземе вместо тях. Това постоянно води до разочарования.
Ако си същински водач, няма да се страхуваш да вземеш значими решения, споделя психологът Елиът Джафа. Вземането на рашение върви ръка за ръка с поемането на отговорност, добавя учениаят.
Е, пристигнало е време за лидерски решения. Българите не се радваме на обилие в това отношение, само че моментът е сериозен и имаме потребност от самоуверен ход.
Крайно време е най-малко краткотрайно неудачните политически опити да спрат. Не е нужно човек да е Цицерон, с цел да осъзнае, че страната и всички в нея са на кръстопът. И че е нужно ръководство, както е споделил римският влъхва, което да „ успокои духовете и да даде опция на Рим да бъде Рим “. Време е България да бъде България, а не всички прилагателни, с които я венчаем през последните години. Често справедливо.
Само преди дни получихме мъчителен подтик от избора на проруски патриарх на Българската православна черква. Който не има вяра, да прочете възторжените трели, леещи се от путински олигарси и медии в чест на „ верния “ избор на Даниил, който щял да върне по-малката сестра – БПЦ – в прегръдките на РПЦ, командвана от полк. Гундяев, прочут още като съветски патриарх, прочул се като офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и с контрабанда на уиски и цигари…
Прибавете към това все по-категоричното заставане на президента Румен Радев на страната на агресора Путин, нахлул в самостоятелна Украйна. Последното „ просветление “ на държавния ни глава е, че украинците били храбри, само че нямало по какъв начин да победят непобедимата съветска войска.
В Европа текат процеси, които не дават мотиви за шампанско и ведро въодушевление. Във Франция нещата са повече от комплицирани. Дори футболната звезда Мбапе съобщи, че се задава огромна заплаха от извънредно десни обединения и това заплашва свободите и демократичните основи във Франция.
Във Англия също назряват процеси, които не се връзват с понятието оптимизъм.
В Северна Македония политици се пробват да унижават страната ни и да подценяват към този момент подписани контракти.
Светът, Европа и Балканите създават тревожни сигнали. В такава обстановка оцеляват тези страни, които вземат сложни, само че значими решения. Обмисленият риск в такива моменти е знак за увереност и кураж.
За министър председател е препоръчан Росен Желязков, човек, който има качества, познания и образование, които бяха недостиг у значително негови прародители. Да, за министри виждаме остарели партийни фрагменти от ГЕРБ, които са част от модел, който би трябвало да бъде изменен. Но моментът е подобен, че би трябвало да има работещо постоянно държавно управление, в работата на което Желязков да наложи нови правила. Също да разгласи ясно целите, по които ще работи. От своя страна обществото би трябвало да упражнява цивилен напън това да бъде изпълнено. Няма да е елементарно, тъй като до момента все не се е случвало, само че дано се направи първата крачка.
Искаме бистрота и доклад. Желязков и министрите няма да се оправят с корупцията, само че са длъжни да съблюдават законите, а това единствено по себе си е нещо положително.
Наистина сме на кръстопът. Не сме известни като нация, която осъзнава и отстоява сполучливо своите ползи в цели интервали от историята си, само че в действителност имаме късмет да не завием на Изток, към така наречен „ русский мир “ на Путин. Това ще ни върне десетилетия обратно. Живот в предишното е изменничество към новите генерации. Не ни би трябвало „ здрава ръка “, а господство на закона и работещи институции. Демокрация, въпреки и с дефекти, а не тирания.
Вече сме поели по път, дружно с други страни и нации от НАТО и Европейски Съюз. Отклонението ще ни погуби. Да помислим за децата и внуците си. Те заслужават различен живот – живот в цивилизован и гостолюбив свят.
България е част от този свят и това би трябвало да остане по този начин.
Емилия Вълчева
В резултат на това седят и се надяват, че вярното решение ще пристигна естествено с времето. Или някой различен ще го вземе вместо тях. Това постоянно води до разочарования.
Ако си същински водач, няма да се страхуваш да вземеш значими решения, споделя психологът Елиът Джафа. Вземането на рашение върви ръка за ръка с поемането на отговорност, добавя учениаят.
Е, пристигнало е време за лидерски решения. Българите не се радваме на обилие в това отношение, само че моментът е сериозен и имаме потребност от самоуверен ход.
Крайно време е най-малко краткотрайно неудачните политически опити да спрат. Не е нужно човек да е Цицерон, с цел да осъзнае, че страната и всички в нея са на кръстопът. И че е нужно ръководство, както е споделил римският влъхва, което да „ успокои духовете и да даде опция на Рим да бъде Рим “. Време е България да бъде България, а не всички прилагателни, с които я венчаем през последните години. Често справедливо.
Само преди дни получихме мъчителен подтик от избора на проруски патриарх на Българската православна черква. Който не има вяра, да прочете възторжените трели, леещи се от путински олигарси и медии в чест на „ верния “ избор на Даниил, който щял да върне по-малката сестра – БПЦ – в прегръдките на РПЦ, командвана от полк. Гундяев, прочут още като съветски патриарх, прочул се като офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и с контрабанда на уиски и цигари…
Прибавете към това все по-категоричното заставане на президента Румен Радев на страната на агресора Путин, нахлул в самостоятелна Украйна. Последното „ просветление “ на държавния ни глава е, че украинците били храбри, само че нямало по какъв начин да победят непобедимата съветска войска.
В Европа текат процеси, които не дават мотиви за шампанско и ведро въодушевление. Във Франция нещата са повече от комплицирани. Дори футболната звезда Мбапе съобщи, че се задава огромна заплаха от извънредно десни обединения и това заплашва свободите и демократичните основи във Франция.
Във Англия също назряват процеси, които не се връзват с понятието оптимизъм.
В Северна Македония политици се пробват да унижават страната ни и да подценяват към този момент подписани контракти.
Светът, Европа и Балканите създават тревожни сигнали. В такава обстановка оцеляват тези страни, които вземат сложни, само че значими решения. Обмисленият риск в такива моменти е знак за увереност и кураж.
За министър председател е препоръчан Росен Желязков, човек, който има качества, познания и образование, които бяха недостиг у значително негови прародители. Да, за министри виждаме остарели партийни фрагменти от ГЕРБ, които са част от модел, който би трябвало да бъде изменен. Но моментът е подобен, че би трябвало да има работещо постоянно държавно управление, в работата на което Желязков да наложи нови правила. Също да разгласи ясно целите, по които ще работи. От своя страна обществото би трябвало да упражнява цивилен напън това да бъде изпълнено. Няма да е елементарно, тъй като до момента все не се е случвало, само че дано се направи първата крачка.
Искаме бистрота и доклад. Желязков и министрите няма да се оправят с корупцията, само че са длъжни да съблюдават законите, а това единствено по себе си е нещо положително.
Наистина сме на кръстопът. Не сме известни като нация, която осъзнава и отстоява сполучливо своите ползи в цели интервали от историята си, само че в действителност имаме късмет да не завием на Изток, към така наречен „ русский мир “ на Путин. Това ще ни върне десетилетия обратно. Живот в предишното е изменничество към новите генерации. Не ни би трябвало „ здрава ръка “, а господство на закона и работещи институции. Демокрация, въпреки и с дефекти, а не тирания.
Вече сме поели по път, дружно с други страни и нации от НАТО и Европейски Съюз. Отклонението ще ни погуби. Да помислим за децата и внуците си. Те заслужават различен живот – живот в цивилизован и гостолюбив свят.
България е част от този свят и това би трябвало да остане по този начин.
Емилия Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ