Промяната възседна и обязди Пеевски
Когато става въпрос за Владимир Путин, гледната точка е единствено една. Той е тиранин, деспот, вероломен агресор, най-голямата опасност за свободния и либерален свят – т.е. и за България.
Когато става въпрос за Делян Пеевски обаче гледните точки са най-малко две. Според едната позиция, преобладаващата, той се е върнал на бял кон и ръководи страната.
Има обаче и друга позиция. Промяната по този начин добре възседна и обязди Пеевски, че от корпулентен евразийски вълк той се трансформира в добродушно, демократично, евроатлантическо агънце. Самият Пеевски си постави намордника, с който да бъде обязден.
Доминиращата позиция се аргументира най-много с медийните изяви на Пеевски. Доскоро те бяха изключителна необичайност, до момента в който в този мандат са всекидневие.
Всяка заран Пеевски ни свежда своите бъдещи креативен проекти. Държи се по този начин, все едно има лично парламентарно болшинство.
Освен това с корпулентно безсрамие се пъха да взе участие в срещи, които умерено могат да минат и без него. Номерът му минава и това не е изключително ласкаво за равнището на българските медии.
Другата позиция се базира на обстоятелства. Първо - актуалното държавно управление не зависи от Пеевски и Движение за права и свободи. Елементарна артиметика.
Второ. В този мандат Делян Пеевски и Движение за права и свободи гласоподават в поддръжка на законодателни текстове, които до неотдавна бяха разкол са тази партия. Движението, отпред с Пеевски, поддържа хрумвания, които до наскоро вероломно бламираше. Най-ясно това се вижда при гласуването на измененията в Конституцията.
Защитниците на концепцията " Пеевски се върна на бял кон " бяха изключително дейни, когато обясняваха по какъв начин той надали не е диктувал на премиера Николай Денков какво да прави, до момента в който вървяха договарянията с миньорите и енергетиците. Тази теза се базираше на частично изтекли видеозаписи от въпросните договаряния.
Сухите обстоятелства обаче са други. Премиерът Денков изрично съобщи на миньорите и енергетиците, че това, което те желаят – държавното управление да изтегли териториалните проекти – няма да стане. Такава решителност Пеевски не сподели нито един път. Той се озъби по едно време на енергийния министър, с цел да си придаде значимост, каквато няма, само че не и на миньорите и енергетиците.
И в последна сметка блокадите на автомагистралите бяха вдигнати. А териториалните проекти си останаха в Брюксел. Каквото сподели Денков – това и стана.
Промяната обязди Пеевски, опитоми го. Не " Продължаваме промяната ", а вятърът на смяната, който духа изключително мощно в България, откакто Путин атакува Украйна.
Предишният държавен модел, който Пеевски въплъщаваше, към този момент е неосъществим. Компромисите, които този модел получаваше от Запада, към този момент секнаха.
България няма по какъв начин да продължи да бъде евразийска кочина, пробита от съветски въздействия, каквато беше до неотдавна. Твърде близо сме до фронта сред цивилизацията и азиатската дивотия.
Прозападните хора у нас постоянно са били малцинство. За страдание те няма по какъв начин сами да обяздят Пеевски и евразийщината, която той въплъщава. Но в лицето на Запада, който се консолидира против Путин и неговите производни, в това число в България, прозападните хора сега имат мощен съдружник.
Новият Пеевски е със наказания " Магнитски ", които явно го принуждават да се промени. Той прави ежедневени медийни плонжове и парламентарни лупинги, каквито бяха под достолепието на остарелия Пеевски. Новият Пеевски, да вземем за пример, се написа най-големия душманин на " Лукойл ", какъвто остарелият Пеевски – меко казано – не беше.
Нормалните цивилизовани хора в България постоянно би трябвало да имат едно мислено, когато става дума за Пеевски и Движение за права и свободи. Но да им се придава тежест, каквато те нямат, е лишено от всякаква логичност.
Пеевски и Движение за права и свободи са все по този начин в политическа изолираност. Опитват се да я пробият и на медийно равнище реализират известни триумфи. В действителната политика обаче те чинно и покорно вършат това, което им се споделя. И което до неотдавна отричаха.
Дали това ще донесе на Пеевски политически изгоди? Дали той ще бъде " изпран "? Едва ли. Възможно е обаче да донесе изгода на България.
Моделът #кой сега се разгражда с общителното съдействие на Пеевски. Каква очарователна подигравка на ориста!
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Когато става въпрос за Делян Пеевски обаче гледните точки са най-малко две. Според едната позиция, преобладаващата, той се е върнал на бял кон и ръководи страната.
Има обаче и друга позиция. Промяната по този начин добре възседна и обязди Пеевски, че от корпулентен евразийски вълк той се трансформира в добродушно, демократично, евроатлантическо агънце. Самият Пеевски си постави намордника, с който да бъде обязден.
Доминиращата позиция се аргументира най-много с медийните изяви на Пеевски. Доскоро те бяха изключителна необичайност, до момента в който в този мандат са всекидневие.
Всяка заран Пеевски ни свежда своите бъдещи креативен проекти. Държи се по този начин, все едно има лично парламентарно болшинство.
Освен това с корпулентно безсрамие се пъха да взе участие в срещи, които умерено могат да минат и без него. Номерът му минава и това не е изключително ласкаво за равнището на българските медии.
Другата позиция се базира на обстоятелства. Първо - актуалното държавно управление не зависи от Пеевски и Движение за права и свободи. Елементарна артиметика.
Второ. В този мандат Делян Пеевски и Движение за права и свободи гласоподават в поддръжка на законодателни текстове, които до неотдавна бяха разкол са тази партия. Движението, отпред с Пеевски, поддържа хрумвания, които до наскоро вероломно бламираше. Най-ясно това се вижда при гласуването на измененията в Конституцията.
Защитниците на концепцията " Пеевски се върна на бял кон " бяха изключително дейни, когато обясняваха по какъв начин той надали не е диктувал на премиера Николай Денков какво да прави, до момента в който вървяха договарянията с миньорите и енергетиците. Тази теза се базираше на частично изтекли видеозаписи от въпросните договаряния.
Сухите обстоятелства обаче са други. Премиерът Денков изрично съобщи на миньорите и енергетиците, че това, което те желаят – държавното управление да изтегли териториалните проекти – няма да стане. Такава решителност Пеевски не сподели нито един път. Той се озъби по едно време на енергийния министър, с цел да си придаде значимост, каквато няма, само че не и на миньорите и енергетиците.
И в последна сметка блокадите на автомагистралите бяха вдигнати. А териториалните проекти си останаха в Брюксел. Каквото сподели Денков – това и стана.
Промяната обязди Пеевски, опитоми го. Не " Продължаваме промяната ", а вятърът на смяната, който духа изключително мощно в България, откакто Путин атакува Украйна.
Предишният държавен модел, който Пеевски въплъщаваше, към този момент е неосъществим. Компромисите, които този модел получаваше от Запада, към този момент секнаха.
България няма по какъв начин да продължи да бъде евразийска кочина, пробита от съветски въздействия, каквато беше до неотдавна. Твърде близо сме до фронта сред цивилизацията и азиатската дивотия.
Прозападните хора у нас постоянно са били малцинство. За страдание те няма по какъв начин сами да обяздят Пеевски и евразийщината, която той въплъщава. Но в лицето на Запада, който се консолидира против Путин и неговите производни, в това число в България, прозападните хора сега имат мощен съдружник.
Новият Пеевски е със наказания " Магнитски ", които явно го принуждават да се промени. Той прави ежедневени медийни плонжове и парламентарни лупинги, каквито бяха под достолепието на остарелия Пеевски. Новият Пеевски, да вземем за пример, се написа най-големия душманин на " Лукойл ", какъвто остарелият Пеевски – меко казано – не беше.
Нормалните цивилизовани хора в България постоянно би трябвало да имат едно мислено, когато става дума за Пеевски и Движение за права и свободи. Но да им се придава тежест, каквато те нямат, е лишено от всякаква логичност.
Пеевски и Движение за права и свободи са все по този начин в политическа изолираност. Опитват се да я пробият и на медийно равнище реализират известни триумфи. В действителната политика обаче те чинно и покорно вършат това, което им се споделя. И което до неотдавна отричаха.
Дали това ще донесе на Пеевски политически изгоди? Дали той ще бъде " изпран "? Едва ли. Възможно е обаче да донесе изгода на България.
Моделът #кой сега се разгражда с общителното съдействие на Пеевски. Каква очарователна подигравка на ориста!
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ