Хипотезата за Червената кралица: Безкрайната борба, която стимулира еволюцията
Когато става въпрос за натурален асортимент, животните би трябвало непрекъснато да се приспособяват, с цел да оцелеят в битката с конкурентни организми и врагове, които от своя страна също непрекъснато се развиват.
Идеята в хипотезата за Червената кралица е разказана за първи път от Лий Ван Вален през 1973 година, който я назовава „ нов постепенен закон “. По създание той демонстрира, че типовете освен еволюират, с цел да се приспособят към заобикалящата ги среда, те еволюират и взаимно с други типове. Изглежда, че еволюцията въпреки всичко ще се случи, тъй като организмите би трябвало непрестанно да се приспособяват, единствено с цел да могат да се оправят с конкуренцията за естествени запаси.
Видовете непрестанно се трансформират, само че в действителност не стават по-приспособени по отношение на съперниците, тъй като и те непрестанно еволюират. Следователно всички би трябвало да гребат против течението, единствено и единствено да останат на едно и също място, тъй като в противоположен случай ще изостанат.
Наименование на хипотезата е отпратка към диалога сред Алиса и Червената кралица в книгата на Луис Карол „ Алиса в Огледалния свят “, в който кралицата декларира: „ Ето, виждате ли – с цел да се задържите на едно и също място, е належащо да тичате колкото се може повече. “
Учените се базират на тази догадка, с цел да обяснят еволюцията на половото размножаване. Както Британско кралско научно сдружение изяснява: „ Идеята стартира, като се има поради, че гостоприемниците и паразитите еволюират дружно. Ако гостоприемниците са полови женски, те могат да основат поколение, което е генетично напреднало да се оправя със заразяването с паразити. Ако обаче гостоприемниците са клонирани женски, тяхното поколение няма способността да бъде толкоз генетично разнообразно и ще бъде по-податливо на офанзиви от паразити. По този метод коеволюцията с паразитите не разрешава на клонингите да вземат превес и дава преимущество на половите типове. “
Един различен метод да си представим хипотезата за Червената кралица е взаимоотношението хищник-жертва сред, да вземем за пример, заека и лисицата. За да избегнат гладните лисици, зайците могат да еволюират и да станат по-бързи. Едновременно с това обаче лисицата също еволюира да бяга по-бързо, което пък по-късно подтиква заека да еволюира отново, с цел да бяга по-бързо. Така двата типа се изправят един против различен в една безкрайна борба.
Особено забавен образец е взаимната еволюция на птиците, пеперудите и отровните растения. Растението асклепиас (известно още като млечок) е еволюирало да създава токсични съединения в опит да спре насекомите, които ядат листата му. Пеперудата монарх (на основната фотография най-горе) обаче развива резистентност към тези отрови, което ѝ разрешава да яде растението.
В идната глава от историята птиците пък получават същата генетична разновидност, която им разрешава надлежно да похапват пеперуди монарх, без да се отровят. Кой знае какво ще последва в тази сага, само че да се надяваме, че млечока ще реагира самобитно и забавно.
