Коментар на водещия: Новото лице на Европа
Когато става дума за нещо съдбоносно, човек не може да разчита на различен, с изключение на на себе си. Това важи и за страните. През тази седмица дефинитивно ми стана ясно, че думи като битка с корупцията и господство на закона са клишета, които към този момент дефинитивно изпадат от политическия фолклор на европейските институции.
Стремежът към върховенството на закона и битката с корупцията са сенки от предишното, които последователно ще бъдат изместени от новите съвременни словосъчетания, които ще бъдат посочени за цели – околна среда, климатични промени, тъждество сред половете.
Погледът на западната част на континента, все по-рядко ще се насочва към източната част на континента. Натрупа се отмалялост от наблюдението върху България и Румъния, което за 13 години реализира резултати, само че никога не докара до цялостно синхронизиране на стандартите, които да накарат да се почувстваме, че живеем в правова страна от европейски вид.
Но Брюксел няма да продължи да размахва пръст. В този блян София към този момент ще е все по-често сама, и все по този начин клеймосана. Тук като че ли се помириха с обстоятелството, че правораздавателните органи не работят напълно транспарантно, само че въпреки всичко продължаващият напън над София е плод на едно към този момент отминало време. Той освен, че няма да продължи, само че евентуално ще отслабва.
Днес, тематиките към този момент са други. Франция и Германия заговориха за " главен ремонт " на целия Европейски съюз, който стопански, политически, миграционно и пропагандно е обект на офанзиви от разнообразни страни в последните години.
Ясно е, че би трябвало да бъде открит метод Европа още веднъж да наподобява мощна, без постоянно да би трябвало да разчита на непредсказуемия си сътрудник в лицето на администрацията на президента Доналд Тръмп във Вашингтон.
Северна Македония и Албания се трансфораха в жертви точно на това ново време – няма кой да се занимава с тях, в случай, че целите са свързани по-скоро с нови формули за възраждането на Съюза, в сравнение с с неговото разширение. Звучи непочтено, само че това е действителността.
Все повече мислите и напъните ще са съсредоточени в центъра, в сравнение с в периферията. За източните страни-членки идва интервал на безвремие, в което всеки ще може да прави каквото си желае.
Състоянието на медиите в нашия район е образец за това. Полша, Унгария, България, Румъния, Малта – все страни със сходни проблеми, в които Брюксел все по-рядко се вглежда. Независимо, че гибелта на кмета на Гданск Павел Адамович да вземем за пример, погубен на сцената на концерт при започване на годината, е злокобно увещание по какъв начин една отровена медийна среда може и да убива.
Защото преди шизофреник да се качи, с цел да го прободе с нож в сърцето, този човек беше жертва на очерняща медийна акция, минала през ефира на националните медии в Полша.
В това отношение, обстановката в България е в пъти по-малко трагична. Все още. Новият взор на Европа обаче няма да насочи фокуса си към тези тематики. Вече като че ли не е съвременно, само че е все по този начин – саморазрушително.
Стремежът към върховенството на закона и битката с корупцията са сенки от предишното, които последователно ще бъдат изместени от новите съвременни словосъчетания, които ще бъдат посочени за цели – околна среда, климатични промени, тъждество сред половете.
Погледът на западната част на континента, все по-рядко ще се насочва към източната част на континента. Натрупа се отмалялост от наблюдението върху България и Румъния, което за 13 години реализира резултати, само че никога не докара до цялостно синхронизиране на стандартите, които да накарат да се почувстваме, че живеем в правова страна от европейски вид.
Но Брюксел няма да продължи да размахва пръст. В този блян София към този момент ще е все по-често сама, и все по този начин клеймосана. Тук като че ли се помириха с обстоятелството, че правораздавателните органи не работят напълно транспарантно, само че въпреки всичко продължаващият напън над София е плод на едно към този момент отминало време. Той освен, че няма да продължи, само че евентуално ще отслабва.
Днес, тематиките към този момент са други. Франция и Германия заговориха за " главен ремонт " на целия Европейски съюз, който стопански, политически, миграционно и пропагандно е обект на офанзиви от разнообразни страни в последните години.
Ясно е, че би трябвало да бъде открит метод Европа още веднъж да наподобява мощна, без постоянно да би трябвало да разчита на непредсказуемия си сътрудник в лицето на администрацията на президента Доналд Тръмп във Вашингтон.
Северна Македония и Албания се трансфораха в жертви точно на това ново време – няма кой да се занимава с тях, в случай, че целите са свързани по-скоро с нови формули за възраждането на Съюза, в сравнение с с неговото разширение. Звучи непочтено, само че това е действителността.
Все повече мислите и напъните ще са съсредоточени в центъра, в сравнение с в периферията. За източните страни-членки идва интервал на безвремие, в което всеки ще може да прави каквото си желае.
Състоянието на медиите в нашия район е образец за това. Полша, Унгария, България, Румъния, Малта – все страни със сходни проблеми, в които Брюксел все по-рядко се вглежда. Независимо, че гибелта на кмета на Гданск Павел Адамович да вземем за пример, погубен на сцената на концерт при започване на годината, е злокобно увещание по какъв начин една отровена медийна среда може и да убива.
Защото преди шизофреник да се качи, с цел да го прободе с нож в сърцето, този човек беше жертва на очерняща медийна акция, минала през ефира на националните медии в Полша.
В това отношение, обстановката в България е в пъти по-малко трагична. Все още. Новият взор на Европа обаче няма да насочи фокуса си към тези тематики. Вече като че ли не е съвременно, само че е все по този начин – саморазрушително.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ