Меркурий продължава да се смалява, но това не е фатално
Когато става дума за най-близката до Земята планета, доста хора загатват Марс или Венера. Всъщност и двата отговора са неверни, тъй като най-близо до Земята се доближава Меркурий, който се счита за първата планета от Слънцето. Факт е, че тя прекарва по-голямата част от времето си относително надалеч от звездата. А Меркурий се доближава и най-близо до всяка една друга планета в Слънчевата система (някои планети се доближават една до друга, само че незабавно се разминават). Но удивителните обстоятелства за него не свършват дотук. Още в средата на 70-те години задачата на НАСА „ Маринър 10 “ записва признаци, че планетата се свива. Впоследствие учените освен потвърдиха тази информация, а и даже съумяха да изчислят с какъв брой се е смалила планетата. До последно обаче не беше ясно дали този развой продължава или е спрял преди милиарди години.
Как са се образували издатините на повърхността на Меркурий
Меркурий е една от четирите земеподобни планети, дружно с Венера, Земя и Марс. Тя е най-малката от тях, само че по компактност е на второ място след Земята, защото е формирана главно от метали (70%) и силикати (30%). По наличие на метали Меркурий е отличник в Слънчевата система.
Но Меркурий не е толкоз забавен за учените, колкото Марс, да вземем за пример, тъй като изискванията на повърхността му са доста по-екстремни. Освен че няма атмосфера, температурата там доближава 430°C, а светлата част на деня е 59 земни дни. Въпреки това някои особености на тази планета карат учените да ѝ извърнат внимание. Такива особености включват нейното стесняване.
Трябва да се каже, че учените от дълго време знаят, че планетата се свива от милиарди години. Още през 1974 година апаратът „ Маринър 10 “, прелитайки около Меркурий, снима големи издатини, високи над един километър, които се простират по повърхността на планетата на стотици километри. През 2011-2015 година галактическият уред Messenger на НАСА откри, че лобовидните издатини се намират във всички елементи на планетата. Редом с тях се намират характерни стъпаловидни вдлъбнатини.
Според учените откритите издатини (корнизи) са резултат от вътрешната компресия на планетата. Когато размерът на вътрешната част на планетата понижава, повърхността получава прекалено много кора, вследствие на което би трябвало да понижи площта си. Това се случва посредством избутване на една област от кората върху друга, което значи, че една област от релефа се избутва над околния терен. Получаващите се вследствие на това издатини съставляват самобитни „ бръчки “, сходни на тези, които се появяват върху изсъхваща ябълка.
Още през 2014 година учените откриват, че възрастта на браздите е към 3 милиарда години. Методът за датиране е напълно елементарен – колкото по-голяма е гъстотата на ударните кратери, толкоз по-висока е възрастта на повърхността на корниза. Учените откриха също по този начин, че диаметърът на планетата е намалял със 7 километра.
Защо Меркурий понижава размера си
В самото начало на тази публикация с съображение казахме, че Меркурий може най-малко краткотрайно да се смята за най-близката до Земята планета. В резултат на това, че се отдалечава от Слънцето на обичайно разстояние, вътрешността му се охлажда заради приключване на топлота. Между другото, изстива освен вътрешността на Меркурий, само че и нашата планета. И това се случва по-бързо, в сравнение с до момента допускаха учените. Можем даже да предположим, че тези процеси са свързани с отслабването на магнитното поле на нашата планета.
Както е известно, веществата понижават размера си при изстудяване (с изключение на водата, която, в противен случай, се усилва при замръзване). Свиването на Меркурий е обвързвано с протичащите в него процеси.
Меркурий продължава да понижава
В неотдавнашно изследване, оповестено в списание Nature Geoscience, учените установяват, че скатовете не престават да се движат, макар че са се образували преди милиарди години. За това свидетелстват дребните пукнатини, които се простират по продължение на вдлъбнатините. На Земята тези пукнатини се появяват, когато земната кора се разтяга. Но по какъв начин биха могли да се появят на повърхността на Меркурий, чиято кора, в противен случай, се свива?
Според откривателите пукнатините са се появили вследствие на прегъване на напорния сектор на кората. Ако да вземем за пример вземете пластмасова линийка и започнете да натискате края ѝ в стена, тя ще се огъне, до момента в който в даден миг се напука. Същото се случва и с кората на Меркурий, която се свива по размер.
Според изследването пукнатините са необятни под един километър и дълбоки не повече от 100 метра. Това подсказва, че са се появили неотдавна, в противоположен случай не биха оставили следи в продължение на милиарди години. Предполага се, че възрастта на пукнатините или грабените, както ги назовават учените, е не повече от 300 милиона години, което е доста дребна възраст в геоложката канара на Меркурий.
Не може да се каже, че колонизирането на Меркурий може да бъде стопански обосновано. Създаването на колония на Меркурий е мъчно и скъпо начинание. От друга страна, колонизиране на планетата вероятно ще стане допустимо при потреблението на бъдещите технологии.
