Когато става дума за конкуренция на работните места, образованието винаги

Когато става дума за конкуренция на работните места, образованието постоянно е било решителен фактор за триумф. Възрастното население в Европа с висше обучение варира доста на континента, съгласно наличните данни. Средно съвсем 1/3 от хората на възраст 25-74 години в Европейски Съюз имат висше обучение от държавни и частни университети, колежи, институти за техническо образование и професионални учебни заведения. Образователното равнище също варира според от възрастта и пола.

Как се дефинират просветителните равнища?

Образователните равнища се дефинират като ниски (по-ниски от гимназия), междинни (гимназия) или високи (университетско обучение). Класификацията на Европейската организация за данни Евростат се основава на Международната общоприета подредба на образованието (ISCED) и се отнася до:

Ниско: Предучилищно, начално и прогимназиално обучение (ISCED равнища 0–2);

Средно: Гимназиално и полувисше обучение (ISCED равнища 3 и 4);

Високо: Висше обучение (нива 5–8 по ISCED) - включва държавни и частни университети, колежи, институти за техническо образование и професионални учебни заведения.

През 2022 година 31.8% от хората на възраст 25-74 години в Европейски Съюз са имали по-високо обучение, вариращо от 17.4% в Румъния до 49.8% в Ирландия. За същата година в България хората с ниска степен на обучение са били 17.6%, със междинна – 24.5%, а с висока – 33.8%.

Дяловете на приключилите висше обучение са по-високи от междинното за Европейски Съюз в скандинавските и балтийските страни. Швеция и Норвегия се подреждат на трето и четвърто място с над 45% от приключилите висше обучение. От латвийското население 44% са с висше обучение. Други скандинавски и балтийски страни също имат по-висок дял от междинния за Европейски Съюз на приключилите висше обучение.

В Обединеното кралство 43.5% от популацията на възраст 25-74 години има висше обучение, което е повече от страните от „ огромната четворка “ на Европейски Съюз. Франция (38.2%) има най-голям дял измежду тях, следвана от Испания (38%). След Румъния, Италия има най-нисък дял на приключилите висше обучение – 18.5%. Тази цифра също е малко под междинната за Европейски Съюз в Германия (31.5%).

Населението с по-ниско обучение е над 40% в четири страни от Европейски Съюз. Делът на популацията с висше обучение е доста по-нисък в страните-кандидатки за участие в Европейски Съюз. Турция има най-голям дял от популацията с ниско обучение, където 2/3 (61.8%) имат по-ниско от гимназиално обучение. Тази цифра също е под 40% в четири страни от Европейски Съюз, а точно Португалия, Италия, Малта и Испания.

Професионалното насочване

Ако разгледаме детайлите на междинните просветителни достижения, състоящи се от обща и професионална ориентировка, делът на професионалното обучение е доста по-висок в няколко страни. Делът на хората с професионална ориентировка на равнище приблизително обучение е над 45% в девет страни от Европейски Съюз, в това число Чехия (63.9%), Полша (52.2%) и Германия (47.4%), а в България e 33.8%.

Делът на приключилите висше обучение доста нараства измежду по-младото население в цяла Европа. Това също демонстрира по какъв начин се оправят страните през последните десетилетия. Така равнището на популацията на възраст 25–34 години се проучва значително от интернационалните институции, осведоми Euronews

През 2022 година 42% от популацията на Европейски Съюз на възраст 25-34 години е имало висше обучение. Тази цифра е над 50% в 1/3 от страните от Европейски Съюз. Десет страни от Европейски Съюз изостават от задачата на Блока до 2030 година висшистите да са 45%.

Жените са по-образовани от мъжете

В 35 европейски страни, за които има налични данни, дамите на възраст 25-34 години са имали по-висок дял на приключилите висше обучение спрямо мъжете. През 2022 година приблизително делът на дамите с висше обучение е 47.6%, до момента в който при мъжете той е 36.5 на 100.

С изключение на Финландия, разликата сред половете е доста по-висока в скандинавските и балтийските страни в интерес на дамите. Исландия (25.4%), Словения (23.8%) и Словакия (22.8%) означават най-висока разлика. Турция (1.3%), Швейцария (3.6%) и Германия (4.6%) регистрират най-малка разлика, което демонстрира, че дяловете на дамите и мъжете с висше обучение са близки. През 2022 година делът на дамите в България с висше обучение е 40.3%, а на мъжете – 27.7%.

Учене през целия живот

В Европейски Съюз делът на хората на възраст 25-74 години с висше обучение непрестанно нараства. Той се е нараснал от 19.1% през 2004 година на 31.8% през 2022 година Ученето през целия живот също е значимо, защото хората може да имат потребност да актуализират своите умения даже когато са по-възрастни. Според Евростат образованието за възрастни включва всички целенасочени образователни действия, без значение дали е официално, неофициално, или независимо. Целта е да се подобрят знанията, уменията и компетенциите на участниците. Обучението за възрастни е значим аспект, когато става дума за цифровизация и автоматизация на пазара на труда.

През 2022 година делът на хората на възраст от 25 до 64 години в Европейски Съюз, които са взели участие в някакъв вид образование или са придобили по-висока степен на обучение, е 11.9%, като процентът варира от 1.7% в България – която е на дъното на тази ранглиста - до 36.2% в Швеция. Делът на по-възрастните европейци, които се образоват, е висок в скандинавските страни, а балканските страни имат доста по-нисък дял в съпоставяне със междинния за Европейски Съюз.