Когато става дума за избори резултатите са малко по-оптимистични –

Когато става дума за избори резултатите са малко по-оптимистични – към половината от участниците в проучването по света по-скоро се съгласяват или дори напълно се съгласяват, че като цяло изборите в тяхната страна са свободни и почтени, а малко над 40% не се съгласяват. Отново делът на колебаещите се е най-малък (5%). Данните отразяват кардинални настроения и въпреки да се въздействат от конкретността на момента и от спецификите на всяка страна, разрешават да се реши къде народите са най-благосклонни към процедурите и наличието на демокрацията.

Това са някои от резултатите от последното световно проучване „ Гласът на хората “. Проведено е от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ в навечерието на 2022 година Изследването за демокрацията покрива 45 страни по света и към 42 000 пълнолетни жители – които съставляват към две трети от международното население. Данните са от времето, преди войната в Украйна, само че са кардинално настоящи – доколкото засягат фундаментални въпроси. А и доколкото в доста страни, изключително в Украйна и Русия, войната значи и изключително положение на всеобщото схващане, то меродавни за обичайните публични настройки в тези страни са точно данните от времената преди военните дейности.

През последните седем десетилетия международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ постоянно наблюдава усещанията на хората по света отношение на ръководството и честността на изборите.

Къде сме ние?

Равносметката: множеството избори през предходната година не са оставили българите с усещането за повече народна власт

Българите обичайно са скептични към своите ръководства. В равносметка за отминалия неотдавна плевел интервал на политическа неустойчивост 17% изричат единодушие с изказванието „ Страната ми се ръководи съгласно волята на народа “, а 77% дават отговор негативно.

Населението ни е по традиция измежду най-критичните във връзка с демократичната природа на ръководството си като цяло. В съпоставяне с предходната вълна на проучване настройките по този индикатор по-скоро се резервират и наподобяват даже по-критични. Следващото издание на проучването – след няколко месеца – ще покаже дали 2022 година до момента е донесла смяна в тези кардинални настройки.

Що се отнася до чувството за свободни и почтени избори оценката на българите наподобява е по-благосклонна, въпреки и още веднъж обществото ни да е измежду най-критичните. 22% от запитаните считат, че изборите у нас са свободни и почтени, а 65% са на противоположното мнение.

Така и по двата знака страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията, изразявайки незадоволство както от главния механизъм на посланичество в демокрациите (изборите), по този начин и от самия кардинален темперамент на упражняването на властта у нас.

Изглежда, че недоволството от ръководство, което не се управлява в задоволителна степен от волята на народа, е относително по-силно изразено в източните страни от Европейски Съюз, с които страната ни демонстрира сходни резултати. Отношението към метода на осъществяване на избори у нас обаче е очевидно по отрицателно на фона на Европейски Съюз като цяло, а и на страните от източната част на Съюза, които нормално са с близки до нашите настройки.

Следва въпреки всичко да се добави, че извършените три следващи парламентарни избори в нашата страна предходната година, съпроводени от неколкократни промени в изборния кодекс евентуално са оказали в допълнение въздействие за отрицателните настройки у нас.

Но и без политическата неустойчивост в страната ни през 2021 година, Индексът на демокрацията на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “ обичайно отрежда позиция на страната ни в по-скоро отрицателния завършек на скалата. Тази година 13% от българите считат, че живеем в условия на мощна народна власт, за 12% страната ни не дава отговор на едно от изискванията за либералност, а близо две трети намират равнището на демокрацията у нас за едва.