Учени откриха най-горчивото вещество на Земята
Когато става дума за горчив усет, евентуално си представяте лимони или кафе. Но тези артикули наподобяват като десерт спрямо веществото, което учени оповестиха за най-горчивото на планетата.
Изследователи от Техническия университет в Мюнхен откриха, че гъбата Amaropostia stiptica, известна още като горчива дървесна гъба, е най-горчивото нещо в света. Въпреки интензивния си усет, гъбата е нетоксична и е необятно публикувана във Англия.
Учените изолирали три непознати до момента горчиви съединения от гъбата, като едно от тях — олигоропорин D — е прието за най-горчивото вещество, откривано в миналото. Този химикал е толкоз мощен, че човек би усетил усета на единствено един грам, разперен в 106 вани с вода.
Олигоропорин D задейства профилирани рецептори за горчиво в човешката уста — същите, които алармират за съществуване на естествени токсини. Концентрацията, нужна за активиране на рецептора TAS2R46, е извънредно ниска — едвам 63 милионни елементи от грам на литър.
Въпреки че горчивият усет обичайно се свързва със отбрана от токсини, откритията слагат под въпрос тази доктрина. Изследователите припомнят, че горчиви рецептори са открити освен в устата, само че също в стомаха, дебелото черво и даже върху кожата, което допуска по-сложни функционалности.
Любопитното е, че до момента в който Amaropostia stiptica е съвсем неядивна поради горчивината си, тя не е рискова за консумация. За разлика от нея, смъртоносната гъба Amanita phalloides (зелена мухоморка) има прелестно орехов усет, макар че съдържа смъртоносни отрови. Това в допълнение оспорва концепцията, че еволюцията е " програмирала " вкусовите ни рецептори да откриват отровни субстанции.
Изследванията също по този начин демонстрират, че множеството известни до момента горчиви молекули произлизат от цветни растения или са синтетични. Горчивите субстанции, извлечени от гъби, бактерии или животни, са доста по-редки в базата данни BitterDB, която съдържа над 2400 молекули.
Откритието на олигоропорин D акцентира нуждата от по-широки проучвания на антични организми като гъбите. Докато цветните растения съществуват от към 200 милиона години, горчивите рецептори са се развили преди към 500 милиона години — което прави гъбите значим ключ към разгадаването на еволюцията на вкусовите усещания.
" Нашите резултати уголемяват познанията за молекулното многообразие и действието на естествените горчиви съединения, " споделя доктор Майк Беренс от Техническия университет в Мюнхен. " В дълготраен проект тези познания могат да намерят приложение в създаването на нови храни и здравословни артикули, които да въздействат позитивно на храносмилането и ситостта. "
Най-старите гъби на Земята
Изследвания върху проби от магмени скали, взети в Южна Африка, доведоха до откриването на най-древните известни следи от гъби на Земята. През 2017 година учени оповестиха, че са намерили вкаменени мехурчета с микроорганизми на 800 метра подземен, датирани на 2,4 милиарда години.
Това изобретение изпреварва предходните най-ранни еукариоти (суперцарство, включващо растенията, животните и гъбите) с цели 500 милиона години. Докато дълго се смяташе, че гъбите са се появили първо на сушата, тези антични организми са живели под морското дъно, при цялостна липса на светлина и О2.
С тези находки учените премислят освен произхода на гъбите, само че и нашето лично място в дългата история на живота на Земята, която е на към 4,6 милиарда години.
Изследователи от Техническия университет в Мюнхен откриха, че гъбата Amaropostia stiptica, известна още като горчива дървесна гъба, е най-горчивото нещо в света. Въпреки интензивния си усет, гъбата е нетоксична и е необятно публикувана във Англия.
Учените изолирали три непознати до момента горчиви съединения от гъбата, като едно от тях — олигоропорин D — е прието за най-горчивото вещество, откривано в миналото. Този химикал е толкоз мощен, че човек би усетил усета на единствено един грам, разперен в 106 вани с вода.
Олигоропорин D задейства профилирани рецептори за горчиво в човешката уста — същите, които алармират за съществуване на естествени токсини. Концентрацията, нужна за активиране на рецептора TAS2R46, е извънредно ниска — едвам 63 милионни елементи от грам на литър.
Въпреки че горчивият усет обичайно се свързва със отбрана от токсини, откритията слагат под въпрос тази доктрина. Изследователите припомнят, че горчиви рецептори са открити освен в устата, само че също в стомаха, дебелото черво и даже върху кожата, което допуска по-сложни функционалности.
Любопитното е, че до момента в който Amaropostia stiptica е съвсем неядивна поради горчивината си, тя не е рискова за консумация. За разлика от нея, смъртоносната гъба Amanita phalloides (зелена мухоморка) има прелестно орехов усет, макар че съдържа смъртоносни отрови. Това в допълнение оспорва концепцията, че еволюцията е " програмирала " вкусовите ни рецептори да откриват отровни субстанции.
Изследванията също по този начин демонстрират, че множеството известни до момента горчиви молекули произлизат от цветни растения или са синтетични. Горчивите субстанции, извлечени от гъби, бактерии или животни, са доста по-редки в базата данни BitterDB, която съдържа над 2400 молекули.
Откритието на олигоропорин D акцентира нуждата от по-широки проучвания на антични организми като гъбите. Докато цветните растения съществуват от към 200 милиона години, горчивите рецептори са се развили преди към 500 милиона години — което прави гъбите значим ключ към разгадаването на еволюцията на вкусовите усещания.
" Нашите резултати уголемяват познанията за молекулното многообразие и действието на естествените горчиви съединения, " споделя доктор Майк Беренс от Техническия университет в Мюнхен. " В дълготраен проект тези познания могат да намерят приложение в създаването на нови храни и здравословни артикули, които да въздействат позитивно на храносмилането и ситостта. "
Най-старите гъби на Земята
Изследвания върху проби от магмени скали, взети в Южна Африка, доведоха до откриването на най-древните известни следи от гъби на Земята. През 2017 година учени оповестиха, че са намерили вкаменени мехурчета с микроорганизми на 800 метра подземен, датирани на 2,4 милиарда години.
Това изобретение изпреварва предходните най-ранни еукариоти (суперцарство, включващо растенията, животните и гъбите) с цели 500 милиона години. Докато дълго се смяташе, че гъбите са се появили първо на сушата, тези антични организми са живели под морското дъно, при цялостна липса на светлина и О2.
С тези находки учените премислят освен произхода на гъбите, само че и нашето лично място в дългата история на живота на Земята, която е на към 4,6 милиарда години.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ