Кога престанахме да бъдем маймуни и се превърнахме в истински хора
Когато става дума за антични хора, доста от нас си показват неандерталците. Представяме си ги по какъв начин ловуват мамути, готвят на огън и се крият от хищниците в пещери. Всъщност животът на неандерталците е бил друг, което към този момент неведнъж са доказвали новите резултати от научните писания. Освен това те не са наши директни предшественици, въпреки че са родственици и са съумели да оставят елементи от своята ДНК в нас. Но в случай че не неандерталците, кой от античните хора е най-първият представител на човечеството? Кога маймуните са еволюирали в хора и какво въобще прави хората индивиди?
Учените към момента не могат да схванат в кой миг сме престанали да бъдем маймуни и сме се трансформирали в хора Как е еволюирал индивидът
Още от учебно заведение знаем, че хората са произлезли от маймуните. Съществуват доста разнообразни типове примати, които са еволюирали по разнообразни способи.
Според научното издание IFL Science линията на актуалните хора се е разделила от тази на шимпанзетата преди към 7 милиона години. Човек би си помислил, че актуалните хора ще са се появили по-късно, само че не. В продължение на няколко милиона години нашата линия е била продължена от австралопитеците. Най-известният австралопитек е Люси, член на типа Australopithecus afarensis, съществувал преди към 3,2 милиона години.
Австралопитекът Люси В хода на еволюцията човекоподобните примитивни същества стартират да развиват, което ги прави все по-подобни на актуалните хора. Те са почнали да създават принадлежности, да основават творби на изкуството и така нататък Като цяло античните примати последователно са правили всичко, което е присъщо на актуалните хора.
Какво прави индивида човек
За да разберем кои от античните примати са първите хора, би трябвало да вникнем в същността на това какво е в действителност е индивидът. Възможно ли е индивидът да е човек, който умее да носи облекла? Или пък към актуалния човек могат да бъдат причислени античните хора, които са се научили да създават принадлежности?
Също по този начин индивидът може да бъде разказан като примат, който е почнал да пътува по Земята Смята се, че хората се отличават от другите живи същества по редица фактори. На първо място, това е способността за нереално мислене, която оказва помощ за решаването на комплицирани проблеми и за основаването и предаването на познания. На второ място, индивидът има обществени връзки и води обществен живот. Трето, индивидът може да съпреживява с други същества, носи отговорност за дейностите си, а също по този начин има податливост към творчество.
Най-древният човек в света
През 2013 година в Етиопия учени откриха остатъци от античен човешки тип, живял преди 2,8 милиона години. Той няма име, само че откривателите оповестиха, че това е най-ранният тип на човешката раса. Не всички обаче са съгласни с това, тъй като антрополозите са изследвали единствено половината от челюстната кост, по която не може да се каже доста за метода на живот на този античен човек.
Много по-правдоподобно е първият представител на човешкия тип да е бил Homo habilis. Вкаменените остатъци на този примат са открити през 1960 година в Танзания. Съдейки по находките, представителите на този тип хора са имали уголемена мозъчна обвивка и са умеели да създават принадлежности. Но тази версия има и съперници, тъй като има доказателства, че Човекът-умел не е можел да преодолява огромни дистанции. Поради това този тип се счита за по-близък до австралопитека, в сравнение с до актуалните хора.
Човекът, въпреки и ловък, не е бил толкоз образован, че да се разграничава доста от австралопитеците Има въпроси по отношение на гореспоменатите типове. Към днешна дата за най-ранен човек се счита Homo erectus. Според изчисленията на учените този тип се е появил в Африка преди към 2 милиона години. Те могат да бъдат отделени от маймуните и считани за хора, тъй като съумяват да изоставен Африка и да се разпространят в по-голямата част от Азия, Китай и Индонезия.
Най-вероятно античните хора са престанали да бъдат маймуни след появяването на Homo erectus Съществуват и доказателства, че точно Homo erectus е изобретил огъня, научил се е да подготвя храна на огън и е основал по-сложни принадлежности от своите прародители. Комбинацията от всички тези особености не оставя у учените никакво подозрение, че Homo erectus е бил човешки тип.
В последна сметка се оказва, че първите примати, които са се трансформирали в хора в актуалния смисъл на думата, са били представители на рода Homo erectus.
Homo erectus
В наши дни учените се питат за какво тъкмо Homo erectus е първият човешки тип. Човешкият живот е момент в съпоставяне със стандартите на Вселената. И в случай че вземем поради, че всички еволюционни процеси на нашата планета са траяли милиони години, за какво единствено преди 300 000 години на Земята са живели най-малко девет типа хора? Къде са отишли всички те? Този въпрос е един от най-важните в историята на човешката еволюция – някои типове да вземем за пример са изчезнали, когато Homo sapiens е почнал интензивно да се придвижва от Африка към останалата част на света, само че дали има директна връзка сред миграцията на нашите предшественици и изгубването на други типове хоминини, не е известно.
Съществуват доста теории към изгубването на нашите „ братовчеди “ и лимитирани доказателства, с цел да се разбере какво тъкмо се е случило. За благополучие редица скорошни проучвания ни дават изкусителни улики, като да вземем за пример фактът, че преди към 40 000 години интелигентният човек е бил последният тип, който се е разграничил от огромната и разнообразна група двукраки хоминини.
Смята се, че първите популации на Homo sapiens са се появили в Африка преди към 300 000 години и не са приличали на актуалните хора (но са приличали повече на нас, в сравнение с другите типове Homo). Те са имали високи, закръглени черепи с съвсем отвесни чела и без намръщени вежди или изпъкнала челюст, споделят специалистите.
Само че резултатите от изследване, оповестено неотдавна в списание Nature, опровергават концепцията, че Хомо сапиенс е произтекъл от едно-единствено място в Африка вследствие на огромен постепенен скок. Анализирайки геномите на 290 индивида, откривателите потвърдиха, че Homo sapiens произлиза от най-малко две популации, които са живели в Африка в продължение на 1 милион години, преди да се обединят посредством няколко взаимоотношения.
Поне девет типа хоминини в миналото са обитавали Земята, тъй че какво е станало с нашите изчезнали предшественици? В палеонтологичните среди към момента не е сподавен шумният спор за това кой е бил най-преследният предходник на Homo sapiens (защото към момента няма безапелационни доказателства). Нещо повече, не съществува един-единствен генезис на Homo sapiens – антични остатъци от ранни представители на нашия тип са открити в Джебел Ирхуд в Мароко, Омо Кибиш в Етиопия и Флорисбад в Южна Африка, което допуска, че Homo sapiens в действителност е зародил в няколко района.
Кога Хомо сапиенс е напуснал Африка?
Друга тематика на спор е по кое време рационалният човек е напуснал Африка – генетичните данни сочат, че преди 80 000-60 000 години нашите предшественици са напуснали континента. Само че това не е била първата им експедиция – в Гърция е открит мистериозен череп на Хомо сапиенс на възраст най-малко 210 000 години.
Масло в огъня наливат и доказателствата за съществуването на няколко други групи Homo, които са съществували едновременно с Homo sapiens (преди 300 000 до 100 000 години). Някои от тях са били доста сходни с Homo sapiens: набитите неандерталци са понасяли добре студеното време в Европа, до момента в който загадъчните денисовци са живели в разредения въздух на територията на сегашен Сибир и Тибет, а може би и още по-далеч.
Другите типове Homo са били доста разнообразни от нас: едрият Homo naledi е обитавал гористите ливади на Южна Африка, а дребните Homo floresiensis и Homo luzonensis са живели, дишали и умирали надлежно на островите Флорес и Лусон в Индонезия и Филипините И по този начин, преди към 40 000 години Хомо сапиенс се оказва напълно самичък, трансформирайки се в единствения представител на тогавашното разнообразно семейство двукраки примати. И до момента в който преди няколко години откривателите приписваха това необикновено събитие на появяването на Homo sapiens само в Африка (откъдето се популяризирал из целия континент и изместил други видове), през днешния ден нещата не наподобяват толкоз безапелационни (както беше упоменато по-горе).
Изглежда, че интелигентният човек освен се е появил доста по-рано в няколко района по едно и също време, само че и отличителните му черти, в това число развиването на мозъка, са се развили последователно. Освен това стана напълно ясно, че Homo sapiens се е смесвал с други човешки типове – и точно този фактор евентуално е бил решителен за неговото владичество.
От многото типове антични хора сме останали единствено ние В прочут смисъл фактът, че Homo sapiens се е смесил с другите човешки линии, не би трябвало да е неочакван, защото кръстосването сред типовете постоянно играе значима роля в еволюционните процеси, което от време на време може да докара до основаването на популации и даже на нови типове, които са по-добре приспособени към новата или изменящата се среда, в сравнение с техните родители.
