Умението да почакаш: Най-важната тайна на щастието
Когато станеш на 35 и повече, всички другари и познати стартират внимателно да те успокояват, споделят ти, че с годините търпението, издръжливостта и самообладанието се усилват и това доста прибавя качество и цена , както е при старите виновност. Прави са, демон да го вземе.
Колко проблеми пораждат в живота единствено по тази причина, че не можеш да изчакаш! Нетърпеливостта у дамите, като предписание, е допълнително – не могат да почакат. Веднага избухват, когато шефът погрешно ги е санкционирал. Отговарят на секундата, когато ги нагрубят в магазина или градския превоз. Звънят на мъж, който не демонстрира интерес към тях. След час от кавгата тичат към обичания да се помирят, въпреки че той си е отговорен. Викат в отговор, когато мъжът им е повишил звук. И още доста други такива, тъй като когато си млада, страстите и хормоните са до безкрайност, а любовта към себе си е малко.
Когато станеш зряла персона, даже и тези, които преди са те изкарвали от кожата ти, виждат: „ О, какво хладнокръвие! “ И ти не знаеш да се радваш ли или не. Защото от една страна самообладанието изобщо не е симптом на младост, а от друга – от време на време получаваш немислим кеф от това, че умееш да се контролираш, че самодисциплината не е празна дума и че ти въпреки всичко умееш това.
И във вашия живот вероятно има или е имало нещо подобно… Написала си един ядосан SMSи ти се желае най-малко още осем да добавиш и всичко да обясниш. Скарала си се по телефона с прочут и се пръсваш от предпочитание да звъннеш още веднъж и да се доизкажеш до край и по този начин можеш да звъниш до момента в който не ти блокират телефона. Не ти е отворил някой вратата – ще звъниш на звънеца до момента в който не извика някой полиция. Написала си прощално писмо по ел. поща, а по-късно още три прощални, а след два дни – едно примирително. Казала си всичко на майка си, избягала си от къщи, на другия ден вечерта си се върнала, тъй като изобщо не е елементарно да си намериш квартира. Решила си да се разведеш, заявление за бракоразвод носиш в чантата си, а след ден му искаш пари за ботушки. Затръшнала си вратата на началника, след половин час си си подала заявката за овакантяване, цяла нощ си плакала, а сутринта си се съгласила на изключителна работа, не по длъжността ти. С всичко това убиваш постигнатото от първата крачка, губиш самоуважение и се показваш като извънредно неуравновесена персона.
Спри се тогава най-сетне…
Да прекратиш потока на съзнанието, когато бушуват урагани в душата ти е доста мъчно. Това е висок клас самоконтрол . Този, който може в нужния миг просто да си каже „ Стоп “, е кадърен да завоюва всяка война и всяка игра. Вие ще изберете кое ще ви помогне: да броите до 10 или до 100, да умножавате 365 по 247 на разум, да броите всички червени предмети в близост. Или да строшите телефона си, в случай че ръката ви се протяга да набере номера. Или да отиде да поревете във ваната. Или да излезете на улицата и да обиколите региона 15 пъти. Или да извършите 50 лицеви опори. Или още куп способи, с цел да се почувствате по-добре.
Изведнъж обаче в живота настава време, когато разбираш, че твоето си е твое и с това идва спокойствието. Започваш ясно да осъзнаваш, че по-добрият избор може да бъде надалеч друг, който ориста ти подмята в сегашния миг. Че в случай че по някакъв мотив ти се желае да поплачеш, то си коства да го направиш незабавно, само че всички писма и SMS-и изпрати сутринта (ако с настъпването на утрото не се развиделява и в душата). Че след твоите 35 години, ще има и 36, и 37… И че животът не стопира: и добър мъж ще срещнеш, и деца ще родиш, и работата по сърце ще си намериш. Какви ти там 25 години, какво ти там пришпорване?
Изглежда, умеенето да се изчаква е надали не най-важната загадка на щастието . Не се хващай за първия попаднал на разположение вид, а вземи точно това, за което си мечтала; не изтърсвай първото, което ти е пристигнало в главата и за което ще съжаляваш, а приказва правилно, тъкмо и в десятката – и получи същинско наслаждение от това, че си могла да издържиш и да поразиш задачата. Защото вярното решение е ястие, което е най-добре да се сервира студено.
Можете да възразите: „ А какво става с прочувствената просветеност, в случай че потискаме страстите си? “
Не да потискаме, а да ги осъзнаваме и да ги управляваме и надлежно да подпомогнем мисленето. Рядко решенията, взети преждевременно, са ефикасни. Емоционалната просветеност сигурно не е нервност.
И най-важното, твоята устойчивост поражда почитание към теб. Това е, вероятно, нещото, което си коства да се научи в живота.
Автор: Лилия Ахремчик
Превод от руски Таня Темелкова
