Когато стане въпрос за връх Шипка, почти няма българин, който

Когато стане въпрос за връх Шипка, съвсем няма българин, който да не знае историческите обстоятелства, свързани с него. Шипка е връх в Централна Стара планина, където са се водили епичните Шипченски боеве по време на Руско-турската освободителна война. Те са траяли три дни – от 9 до 11 август 1877 година по остарял жанр или от 21 до 23 август 1877 година по новия Григориански жанр. Върхът символизира героизма и саможертвата на руси и българи за освобождението на България от Османско иго. Народната благодарност и признателност към паметта на хилядите воини, дали живота си за нашата независимост, са намерили материален израз допълнително от 440 паметника, издигнати на разнообразни места в България.

Най-впечатляващ е Паметникът на свободата, повдигнат на връх Шипка. Паметникът на свободата, както е наименуван монумента, е висок 31,5 м. “На борците за свободата “, гласи надписът с железни букви, подложен над основния вход от северната му страна, а над него е повдигнат голям бронзов лъв с дължина 8 м, височина 4 м и тегло към 12 тона. Паметникът е открит на 26 август 1934 година персонално от цар Борис ІІІ. При откриването са участвали над 100 000 души, от които 80 живи опълченци, директни участници в епичните боеве. Великият български стихотворец Иван Вазов е написал епичното стихотворение „ Опълченците на Шипка “, което надали има българин, който да не е чувал за него.

Да, това написа в учебниците. Това са ни казвали учителите по история. Но има и много други, малко известни и любопитни обстоятелства, за които или не се написа или просто се подценяват от историята. 10 от тях показва в блога си „ За всекиго по нещо “ Питагорид.

1. Истинският връх Шипка се намира на север от основното било и превала на прохода и на запад от шосето на към 300 м северно от актуалния паркинг и ресторантчетата към него. Висок е 1232 м. На този връх се е намирало основното командване при защитата на прохода. Върхът, където се намира през днешния ден Паметникът на Свободата се е наричал връх Свети Никола и е висок 1326 м. По времето на социалистическия интервал е имало процедура, доста градове и исторически места да се преименуват. И връх Свети Никола не е пощаден и през 1951 година с декрет му е обещано ново име – връх Столетов (на името на военачалник Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). В това не е имало нищо неприятно, само че по незнайни аргументи през 1977 година, комунистическото ръководство още веднъж „ взема решение “ да преименува името на върха, като сякаш връща историческото му име Шипка. Но става същинска неразбория, тъй като връх Шипка към този момент съществува, и с това преименуване в действителност с едно и също име се именуват два разнообразни върха. Коя интелигентна глава е сторила тази нелепост не е известно, само че откакто се схваща за грешката, на същинския връх Шипка се дава също ново име Малка Шипка. Така че Днешния връх Шипка е „ изкуствено “ изместен с към 1 км на юг и е подложен на мястото на връх Свети Никола. Типично за българските парадокси.

2. Идеята за построяването на монумент е препоръчана още на съвещание на Учредителното национално заседание във Велико Търново през 1879 година Но тази концепция не се реализира на процедура за повече от 45 години. Все отново на местата, където са се водили Шипченските боеве, още през 1880 и 1881 година са издигнати голям брой възпоменателни монументи, най-големият от които е Големият съветски монумент, на мястото където е била „ Стоманената батарея “. На самия връх Свети Никола е имало относително дребен възпоменателен монумент (на мястото където през днешния ден се намира „ безконечният огън “.) Едва през 1921 година на конгрес на Опълченското поборническо сдружение „ Шипка “ се взема решение по отношение на 45-та годишнина от Шипченската епопея да се положат основите на паметник в памет на починалите съветски воини и български опълченци. Избрана е най-високата точка в покрайнината – връх „ Свети Никола “. На 24 август 1922 година по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея е положен главният камък на паметника. Но… за самия монумент няма план. Изготвянето на плана се забавя цели 3 години и най-после едвам на 3 юни 1924 година е разгласен конкурс с краен период 31 декември 1924 година За страдание резултатите от състезанието са анулирани. На 30 ноември 1925 година се организира втори конкурс. Най-висока оценка получава планът на проектант Атанас Донков и статуя Александър Андреев. На 3 февруари 1926 година е подписан договорът за започване на градежа с създателите на отличения план.

3. Самият градеж стартира напролет на 1926 година под управлението на инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов. За основен занаятчия е назначен Илия Мъглов. Той обаче изкарал паметника до равнището на костницата и заради суровите условия хората му се разбягали и изоставили градежа. Инж. Данчов назначава нов основен занаятчия – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко, прочут още като Пеньо Бомбето, тъй като непрекъснато и постоянно носел бомбе. През летата на 1927, 1928 и 1929 година кипи усилената строителна активност. Три години Пеньо Бомбето и хората му строили паметника. Работниците с безчовечен страдания издържали тежкото тестване: Кънчо Кавръков от с. Шипка бил занаятчия на ваденето на камъни. Каменоделците Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско с длета оформяли камъните за градежа. Грубите камъни се извозвали от кариерата до върха с два чифта биволи посредством особено направени железни коли. В една кола можело да се превозят до един звук каменни блокове доломит. Пясъкът са го карали от Мъглиж и Енина до Шипка с каруци, а оттова към върха в сандъци, натоварени на 40 каракачански катъра. Нямало даже коларски път до върха, тъй като ерозията заличила остарелия път през прохода. Хората от Шипка и Мъглиж създали нов път непринудено. Цимента, бетонното желязо и дървения материал превозвали от Казанлък до с. Шипка с камиони, а до върха с катърите, волски коли и конски каруци. Времето в планината доста постоянно било мъгливо и дъждовно. Строежът вървял мъчно и постепенно. Каменната кула е приключена в недодялан градеж едвам през лятото на 1929 година Но през септември същата година градежът внезапно се стопира по… политически аргументи. Както е известно от историята, след Междусъюзническата и Първата Световна война, България претърпява две национални произшествия и като бита страна би трябвало да се подчинява на редица интернационалните съглашения.

4. Според първичния план на паметника, на върха на пресечената пирамида е трябвало да се сложи голям бронзов лъв, който да гледа на север. Лъвът бил към този момент отлят в Софийския боен Арсенал от група майстори, отпред със Стефан Вежански по план на статуя Кирил Шиваров. Но точно този 8-метров лъв основал доста проблеми на създателите на плана и на българските държавни управления по време на градежа на мемориала. Самият лъв бил направен от 53 бронзови черупки с общо тегло към 12 тона. Трябвало за се придвижи на върха на части и там да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до заветния връх. И таман когато служащите умуват по какъв начин да го качат на кулата, румънското държавно управление остро стачкува. „ Не може българският народен знак да гледа на север! Това намирисва на териториални искания! “, отсичат власите, които към този момент са заграбили Южна Добруджа. Възниква сериозен политически напън от страна на Румънското държавно управление. Тогава министерският съвет се събрал и решил лъвът да се обърне на юг – архитектурният план го разрешавал. Веднага след тази стъпка обаче по едно и също време реагирали Гърция и Турция. Все още били пресни спомените от Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война и всички гледали на България с неприятно око. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския контракт. Под този интернационален напън от Румъния, Гърция и Турция, нашите политици вместо настойчиво да отстояват позицията си, се прекланят в кръста и „ смъкват “ лъва от върха на паметника и го „ слагат “ на козирката над основния вход от северната страна освен това извърнат на… запад. Сега мълниеносно реагирала Сърбия. Дали пък българите не търсят някакъв реванш за Македония и Западните околности? Сръбският дипломат даже връчил публична нота на външното министерство. „ Погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните връзки сред двете страни. “ И по този начин, отново се събрал Министерският съвет и най-после било взето решение лъвът да гледа на изток, откъдето са пристигнали Освободителите. След това решение, българите приели всичко на подбив. Те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, тъй като рибите в него са неми и не могат да стачкуват, а кабинетите на двама министри се занимавали с „ въртенето на лъва в другите направления на света… “. Така градежът на прекроеният монумент продължава още веднъж през 1931 година Трябвало да се сложи фигурата на лъва над основния вход на към този момент издигнатия монумент и да се създадат окончателните довършителни работи. За тези действия са включени и елементи на трудовата тегоба от Стара Загора.

Искам да споделя и няколко любопитни обстоятелството, които ми е разказал моя дядо, който е взел директно присъединяване при монтажа на бронзовия лъв. Дядо ми е бил трудовашки организатор и е водел трудовашка чета от по този начин наречената „ трудова тегоба “, въведена още от Александър Стамболийски. Трудовашката чета е наброявала към 30 индивида, формирана най-вече от необразовани млади момчета, а той е бил техен „ шеф “. А бе, казано по различен метод „ трудовашки фелдфебел “.

5. Паметникът е построен на жестоко от каменни блокове доломит. Главната врата от север е направена от желязо и доставена за монтаж. Оказало се обаче, че един голям каменен блок пречел вратата да бъде инсталирана на мястото си. Повече от 10 см от камъка трябвало да се отстрани, с цел да влезе вратата в отвора, очакван за нея. Вместо каменоделци бил поканен един италианец, който се наел да отстрани пречещото парче чрез… следено взривяване. Той пробил 7 отвора и сложил несъмнено количество взривно вещество. След гърмежа камъкът бил отсечен с акуратност до милиметри и вратата влезнала безусловно навръх мястото си.

6. И още един любопитен факт за Шипченските боеве. Става въпрос за Пълното лунно затъмнение, което е станало на 11 против 12 август 1877 (стар стил), в най-напрегнатата нощ от шипченската епопея.

7. Друго, с което постоянно се спекулира, това е че боевете на Шипка са траяли само… три дни. Това не е правилно. След спасяването на прохода, боевете не престават с нестихваща мощ още три дни, през които са дадени и най-вече жертви от страна на съветските войски.

8. Освен това на 17 септември 1877 година Сюлейман паша прави още един обезверен набег към Шипченската позиция.

9. Истинската покруса на Шипка е била при по този начин нареченото „ Шипченско стоене “ през лютата зима на 1877-1878 година Тогава са умрели от заболявания и мраз над 9000 съветски войни.

10. Може би доста са чували фразата: „ На Шипка всичко е умерено! “. Такъв е бил ежедневният доклад на командващия Шипченската позиция военачалник Радецки.