Полетът на паметника Бузлуджа - от символ на БКП до дистопичен декор
Жителите на Казанлък дали желаят локалната власт да поеме ръководството на монумента „ Бузлуджа “.
43 години след построяването си паметникът " Бузлуджа " провокира спорни реакции. Спомени от режим, разгласен за незаконен и в това време неповторима архитектура, която го прави известен, макар разрухата и даже попадна в топ 5 на най-красивите изоставени здания в света. Каква е историята му - напомня Мая Димитрова.
Да превъзхожда всички други монументи, правени до този миг в България - с това изискване през 1959 година комунистическата партия оповестила конкурс за паметник на връх Бузлуджа. Минали 15 години до първата копка. И още седем до август 1981 година, когато " Дом-паметникът ", който трябвало, по думите на самия Живков, да бъде знак на марксистката идеология, бил най-сетне приключен.
" Щастлив съм, че на мен се падна историческата чест да открия този монумент, повдигнат в чест на подвига на Димитър Благоев и неговите съратници, които преди 90 години построиха революционна марксистка партия в България ", споделя Тодор Живков.
Архитектурният план е дело на Георги Стоилов. При осъществяването му са вложени над 70 000 тона бетон, 3000 тона стомана и 40 тона стъкло. Над 6000 души са работили по паметника, измежду тях доста от най-хубавите за времето си български архитекти, художници, скулптори и инженери.
" Това бяха едни героични хора, на първо място строителите, защото изискванията на връх Бузлуджа са извънредно сложни, тежка зима, стихии, вятър, който доближава стотици километри в час. Това бяха млади строители с пагони на първо място. Освен това, бяха изпитани майстори като Бай Иван - воин на социалистическия труд. Така че това бяха опитни хора, калени или млади въодушевени строители, които одобриха поръчението за построяването на дома на нашата партия с изключителна отговорност ", споделя арх. Георги Стоилов.
Стилът на постройката може да се дефинира като напредничав брутализъм. Паметникът се състои от куполна зала, оприличена по-късно на " летяща паница " и 70-метров двоен стълб, който прилича байрак. На върха на пилона са инсталирани две светещи червени петолъчки. Мозайките пресъздават „ построяването на социалистическото общество ”. Композициите в коридора отразяват мирния труд. Като част от идеологическата агитация през идващите няколко години в постройката са проведени визити на възпитаници и трудови колективи.
" Тук получиха партийните си членски книжики 41 млади комунисти от Казанлъшката и 41 от Габровската партийни организации. "
" Блести в програмата на партията за създаване на зряло социалистическо общество, разлюляно от ритъма на петилетните борби, от които израства модерна България. "
Преди да доближи края на втората си петилетка обаче паметникът " Бузлуджа " затваря порти. Годината е 1989 и в идващите над 30 години признакът на комунизма е разграбен.
Първо изчезват мебелите, електрическите печки и килимите. Металните детайли са нарязани и продадени за скрап. Плочите от мрамор и гранит са свалени. Именно този дистопичен облик обаче разсънва отначало интереса към постройката. Достъпът до рушащата се постройка е неразрешен, само че младежи от целия свят влизат незаконно, с цел да усетят сюрреалистичната атмосфера.
Попзвезди, като Рита Ора и международни телевизонни канали снимат видеа и филми. Провеждат се фестивали. Стойността на паметника, като артефакт с времето побеждава идеологията.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
43 години след построяването си паметникът " Бузлуджа " провокира спорни реакции. Спомени от режим, разгласен за незаконен и в това време неповторима архитектура, която го прави известен, макар разрухата и даже попадна в топ 5 на най-красивите изоставени здания в света. Каква е историята му - напомня Мая Димитрова.
Да превъзхожда всички други монументи, правени до този миг в България - с това изискване през 1959 година комунистическата партия оповестила конкурс за паметник на връх Бузлуджа. Минали 15 години до първата копка. И още седем до август 1981 година, когато " Дом-паметникът ", който трябвало, по думите на самия Живков, да бъде знак на марксистката идеология, бил най-сетне приключен.
" Щастлив съм, че на мен се падна историческата чест да открия този монумент, повдигнат в чест на подвига на Димитър Благоев и неговите съратници, които преди 90 години построиха революционна марксистка партия в България ", споделя Тодор Живков.
Архитектурният план е дело на Георги Стоилов. При осъществяването му са вложени над 70 000 тона бетон, 3000 тона стомана и 40 тона стъкло. Над 6000 души са работили по паметника, измежду тях доста от най-хубавите за времето си български архитекти, художници, скулптори и инженери.
" Това бяха едни героични хора, на първо място строителите, защото изискванията на връх Бузлуджа са извънредно сложни, тежка зима, стихии, вятър, който доближава стотици километри в час. Това бяха млади строители с пагони на първо място. Освен това, бяха изпитани майстори като Бай Иван - воин на социалистическия труд. Така че това бяха опитни хора, калени или млади въодушевени строители, които одобриха поръчението за построяването на дома на нашата партия с изключителна отговорност ", споделя арх. Георги Стоилов.
Стилът на постройката може да се дефинира като напредничав брутализъм. Паметникът се състои от куполна зала, оприличена по-късно на " летяща паница " и 70-метров двоен стълб, който прилича байрак. На върха на пилона са инсталирани две светещи червени петолъчки. Мозайките пресъздават „ построяването на социалистическото общество ”. Композициите в коридора отразяват мирния труд. Като част от идеологическата агитация през идващите няколко години в постройката са проведени визити на възпитаници и трудови колективи.
" Тук получиха партийните си членски книжики 41 млади комунисти от Казанлъшката и 41 от Габровската партийни организации. "
" Блести в програмата на партията за създаване на зряло социалистическо общество, разлюляно от ритъма на петилетните борби, от които израства модерна България. "
Преди да доближи края на втората си петилетка обаче паметникът " Бузлуджа " затваря порти. Годината е 1989 и в идващите над 30 години признакът на комунизма е разграбен.
Първо изчезват мебелите, електрическите печки и килимите. Металните детайли са нарязани и продадени за скрап. Плочите от мрамор и гранит са свалени. Именно този дистопичен облик обаче разсънва отначало интереса към постройката. Достъпът до рушащата се постройка е неразрешен, само че младежи от целия свят влизат незаконно, с цел да усетят сюрреалистичната атмосфера.
Попзвезди, като Рита Ора и международни телевизонни канали снимат видеа и филми. Провеждат се фестивали. Стойността на паметника, като артефакт с времето побеждава идеологията.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ