Където стъпи Данаил Кирилов, правото капитулира
Когато стане въпрос за право, най-често си представяме стройна и трайна система от обществени правила, завършена с съвсем математическа точност. Е, през последните няколко години парламентарната комисия по правни въпроси съумя да потвърди цялостната неплатежоспособност на сходно разбиране. Нейната работа сподели, че правото е разтегливо разбиране, трайността му може да се простира от ден до пладне, а хората, които го творят, са способни на всевъзможни нелепици и трикове.
Това подозрително достижение изискуем в забележителна степен на депутата от ГЕРБ Данаил Кирилов, който оглавяваше комисията в сегашния и предишния парламент. От 2014 година насам съвсем всеки значителен законопроект, върху който е работило Народното събрание, е минал през правната комисия и през ръцете на новия правосъден министър. Затова и всеки законодателен скандал (а такива имаше безброй), подбуден от обвинявания в лобизъм, политически поръчки и съпровождащите ги юридически лупинги, неизбежно беше свързван с неговото име. Не ще и дума,
тази неприятна популярност ще го съпровожда и в правосъдното ведомство
Безобразията, които натвори правната комисия под управлението на Кирилов, са толкоз доста, че даже изброяването им е неимоверна компликация. Обществеността от дълго време е не запомнила да вземем за пример новия закон за концесиите, който ръководещите подхванаха през 2016 година под предлога, че би трябвало да се вкарат европейските стандарти в тази област. И апропо, предложиха да отпадне таванът от 35 години за продължителността на концесионните контракти. Герберите желаеха страната, общините и публичноправните организации сами да дефинират оптимален период на покупко-продажбите.
Неслучайно се нароиха прогнози, че се приготвят " безконечни концесии "
Тогава Данаил Кирилов самоотвержено се нагърби с многотонния проектозакон, на инат на обвиняванията, че държавното управление го употребява, с цел да прокара частни ползи. „ Времето на онази затворена стопанска система, в която имаме петима партийни олигарси и единствено те се състезават, ще свърши ", тържествено прокламира Кирилов. След месеци на разпри и критики управляващите не устояха и утвърдиха закона без „ безконечните концесии ". Остава отворен въпросът дали с приемането на закона партийните олигарси се трансфораха в заплашен тип. Случаят обаче потвърди, че на Кирилов може да се разчита, когато властта желае да пробута нещо изключително скандално в Народното събрание.
И той удостовери това мнение при огромното превръщане на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), което от ГЕРБ подеха в средата на 2017 година, а завършиха чак в края на 2018 година Законопроектът трудно си проправяше път в Народното събрание повече от година поради голямата опозиция, на която се натъкна от гражданските организации. Причината беше най-много в фрапантното увеличение на таксите при обжалване във Върховния административен съд (ВАС). Промяната беше направена под благовидния претекст да се разтовари Върховен административен съд, само че действително ограничи противодействието по правосъден път на изпълнителната власт. Все отново Върховен административен съд е последна инстанция по делата против подзаконовите актове на държавното управление, за мръсния въздух, противозаконните градежи в планините и по плажовете, за отхвърлен достъп до информация и други
Тук Кирилов беше в стихията си, водейки
безконечни словесни борби с неправителствените сдружения
по време на безкрайните съвещания на правната комисия. Нещо повече, той беше нападателната страна, присъединявайки се към кохортата обвинители на Неправителствени организации бранша, съгласно които всички жители, оспорващи дейностите на държавното управление, работят срещу публичния интерес. „ Няма да върша обстоен лист на случаите, в които парадоксално и неуместно - без даже внасяне на държавна такса, се блокират национални капиталови планове с европейски средства, умират хора на пътищата, тъй като вие - и това започнахте да ни трансферирате на нашия политически тил, с цел да се окаля и да се очерни това, което в действителност се реализира. Но помислете - не желая да връщам дебата в екологична тематика - колко жертви даваме поради невложени средства единствено в пътната инфраструктура? ", пенеше се Кирилов тогава. „ Ако отворим спор и по един различен закон, който е за спора на ползи, евентуално ще се види, че в доста от случаите, когато се финансира един план, по-късно се застъпват финансираните позиции. Затова ние всички молим за гласност и бистрота. Аз желая изясненост, на Иван Петров кой му дава 20 лева, с цел да му напише жалбата? А в някои случаи не се дават 20 лева В някои случаи донорите са доста великодушни. Не е ли почтено, откакто аз разказвам цялото си имущество, та освен моето, а и на фамилията си, и на лица, с които в миналото по някакъв мотив съм се сблъсквал житейски, го разказвам и го изваждам пред вашите очи. Не е ли редно и аз да попитам: Аджеба, когато се прави един план за зелено, за сиво, за алено, кой е дал парите и какъв брой пари е дал? ", питаше той.
С други думи, в случай че даден жител подаде тъжба в съда против страната или своята община, надали не ще би трябвало да пусне и декларация за имущество и спор на ползи - такава беше логиката на „ юридическото острие " на ГЕРБ. Всяко протестно деяние против държавното управление е политическо, следователно всеки протестиращ жител би трябвало да се третира като политик и да се проверява до дупка кой стои зад него - така се подреждат нещата в главата на Кирилов.
Сред законодателните „ подвизи " на новия правосъден министър не можем, несъмнено, да пропуснем антикорупционния закон. Толкова пъти беше преработен след приемането му при започване на 2018 година, че
към този момент се трансформира в шарено платно от законодателни кръпки,
сходна на Закона за придвижване по пътищата. И всяка сходна кръпка непроменяемо е съпроводена от скандал, привързан с името на Кирилов. По негово предложение, импортирано през декември предходната година да вземем за пример, Народното събрание на процедура отхвърли презумпцията за непорочност и одобри промени, позволяващи да се конфискува имущество даже на оправданите, против които по остарелия закон има развой за лишаване на имущество. В тази категория спадат банкерът Цветан Василев, издателят Иво Прокопиев, някогашният министър Трайчо Трайков. И тук главният мотив на Кирилов бяха развилнелите се олигарси. „ Волята ми е била инспекции против олигарси, които са почнали, да не бъдат прекратявани. Доколкото слушам, към този момент се приключват инспекции против именити български олигарси ", обясняваше той.
И не се спря с това, а изиска взаимно с Движение за права и свободи общинските съветници да бъдат извадени от обсега на антикорупционния закон. Иначе казано, на общинарите нямаше да се постанова да заявяват имущество и спор на ползи, както другите обществени държавни длъжности. И това в навечерието на локални избори! Оправданието беше повече от неуместно - много работа се създавала на антикорупционната комисия. А когато ставаше въпрос за жители, подаващи тъжби против държавното управление и общините, Кирилов искаше да им се ревизират приходите и ползите! Добре, че го смъмри персонално основният прокурор Сотир Цацаров, та
чинно обеща да изтегли безобразната си концепция
И като стана въпрос за избори, не можем да подминем акробатичните подскоци на Кирилов около последните промени в Изборния кодекс. Тогава Бойко Борисов направи на луди своите депутати, които преди малко бяха подкрепили Движение за права и свободи за ликвидирането на преференциите, а безусловно 2-3 дни по-късно трябваше да се отметнат и да ги върнат по негова заповед. От бързане да му се подчинят герберите изпревариха ветото, което президентът Румен Радев наложи върху първичните ремонти в кодекса. Така се вкараха в неуместна обстановка - първо трябваше да поддържат още веднъж високия предел на преференцията, с цел да отхвърлят ветото, а по-късно да се захванат с възобновяване на ниския предел. На Кирилов обаче даже не му мигна окото, а гордо съобщи, че шантавият законодателен маньовър на ръководещите бил „ огледална техника ". И продължи да изяснява, че поради преференциите в Народното събрание влизали по-малко адвокати. „ Юристите сме неатрактивни за това съревнование, тъй като не сме типични политици, които елементарно участваме в политическата борба и битка “, ожали се тогава някогашният народен представител.
Няма подозрение - същото ще стане и с правосъдното министерство, където Кирилов се настани. Вече набира скорост нов скандал към концепцията му да се вкара механизъм за следствие на " тримата огромни " в правосъдната власт - предложение, явно ориентирано към ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов, една от главните фигури, противопоставящи се на статуквото. А и след напускането на Кирилов Народното събрание не е в сигурност, тъй като законодателният жанр, който наложи, няма да се промени. Сигнал, че нещата в Народното събрание ще продължат постарому, е изборът на близката нему Анна Александрова за негов правоприемник отпред на правната комисия.
Това подозрително достижение изискуем в забележителна степен на депутата от ГЕРБ Данаил Кирилов, който оглавяваше комисията в сегашния и предишния парламент. От 2014 година насам съвсем всеки значителен законопроект, върху който е работило Народното събрание, е минал през правната комисия и през ръцете на новия правосъден министър. Затова и всеки законодателен скандал (а такива имаше безброй), подбуден от обвинявания в лобизъм, политически поръчки и съпровождащите ги юридически лупинги, неизбежно беше свързван с неговото име. Не ще и дума,
тази неприятна популярност ще го съпровожда и в правосъдното ведомство
Безобразията, които натвори правната комисия под управлението на Кирилов, са толкоз доста, че даже изброяването им е неимоверна компликация. Обществеността от дълго време е не запомнила да вземем за пример новия закон за концесиите, който ръководещите подхванаха през 2016 година под предлога, че би трябвало да се вкарат европейските стандарти в тази област. И апропо, предложиха да отпадне таванът от 35 години за продължителността на концесионните контракти. Герберите желаеха страната, общините и публичноправните организации сами да дефинират оптимален период на покупко-продажбите.
Неслучайно се нароиха прогнози, че се приготвят " безконечни концесии "
Тогава Данаил Кирилов самоотвержено се нагърби с многотонния проектозакон, на инат на обвиняванията, че държавното управление го употребява, с цел да прокара частни ползи. „ Времето на онази затворена стопанска система, в която имаме петима партийни олигарси и единствено те се състезават, ще свърши ", тържествено прокламира Кирилов. След месеци на разпри и критики управляващите не устояха и утвърдиха закона без „ безконечните концесии ". Остава отворен въпросът дали с приемането на закона партийните олигарси се трансфораха в заплашен тип. Случаят обаче потвърди, че на Кирилов може да се разчита, когато властта желае да пробута нещо изключително скандално в Народното събрание.
И той удостовери това мнение при огромното превръщане на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), което от ГЕРБ подеха в средата на 2017 година, а завършиха чак в края на 2018 година Законопроектът трудно си проправяше път в Народното събрание повече от година поради голямата опозиция, на която се натъкна от гражданските организации. Причината беше най-много в фрапантното увеличение на таксите при обжалване във Върховния административен съд (ВАС). Промяната беше направена под благовидния претекст да се разтовари Върховен административен съд, само че действително ограничи противодействието по правосъден път на изпълнителната власт. Все отново Върховен административен съд е последна инстанция по делата против подзаконовите актове на държавното управление, за мръсния въздух, противозаконните градежи в планините и по плажовете, за отхвърлен достъп до информация и други
Тук Кирилов беше в стихията си, водейки
безконечни словесни борби с неправителствените сдружения
по време на безкрайните съвещания на правната комисия. Нещо повече, той беше нападателната страна, присъединявайки се към кохортата обвинители на Неправителствени организации бранша, съгласно които всички жители, оспорващи дейностите на държавното управление, работят срещу публичния интерес. „ Няма да върша обстоен лист на случаите, в които парадоксално и неуместно - без даже внасяне на държавна такса, се блокират национални капиталови планове с европейски средства, умират хора на пътищата, тъй като вие - и това започнахте да ни трансферирате на нашия политически тил, с цел да се окаля и да се очерни това, което в действителност се реализира. Но помислете - не желая да връщам дебата в екологична тематика - колко жертви даваме поради невложени средства единствено в пътната инфраструктура? ", пенеше се Кирилов тогава. „ Ако отворим спор и по един различен закон, който е за спора на ползи, евентуално ще се види, че в доста от случаите, когато се финансира един план, по-късно се застъпват финансираните позиции. Затова ние всички молим за гласност и бистрота. Аз желая изясненост, на Иван Петров кой му дава 20 лева, с цел да му напише жалбата? А в някои случаи не се дават 20 лева В някои случаи донорите са доста великодушни. Не е ли почтено, откакто аз разказвам цялото си имущество, та освен моето, а и на фамилията си, и на лица, с които в миналото по някакъв мотив съм се сблъсквал житейски, го разказвам и го изваждам пред вашите очи. Не е ли редно и аз да попитам: Аджеба, когато се прави един план за зелено, за сиво, за алено, кой е дал парите и какъв брой пари е дал? ", питаше той.
С други думи, в случай че даден жител подаде тъжба в съда против страната или своята община, надали не ще би трябвало да пусне и декларация за имущество и спор на ползи - такава беше логиката на „ юридическото острие " на ГЕРБ. Всяко протестно деяние против държавното управление е политическо, следователно всеки протестиращ жител би трябвало да се третира като политик и да се проверява до дупка кой стои зад него - така се подреждат нещата в главата на Кирилов.
Сред законодателните „ подвизи " на новия правосъден министър не можем, несъмнено, да пропуснем антикорупционния закон. Толкова пъти беше преработен след приемането му при започване на 2018 година, че
към този момент се трансформира в шарено платно от законодателни кръпки,
сходна на Закона за придвижване по пътищата. И всяка сходна кръпка непроменяемо е съпроводена от скандал, привързан с името на Кирилов. По негово предложение, импортирано през декември предходната година да вземем за пример, Народното събрание на процедура отхвърли презумпцията за непорочност и одобри промени, позволяващи да се конфискува имущество даже на оправданите, против които по остарелия закон има развой за лишаване на имущество. В тази категория спадат банкерът Цветан Василев, издателят Иво Прокопиев, някогашният министър Трайчо Трайков. И тук главният мотив на Кирилов бяха развилнелите се олигарси. „ Волята ми е била инспекции против олигарси, които са почнали, да не бъдат прекратявани. Доколкото слушам, към този момент се приключват инспекции против именити български олигарси ", обясняваше той.
И не се спря с това, а изиска взаимно с Движение за права и свободи общинските съветници да бъдат извадени от обсега на антикорупционния закон. Иначе казано, на общинарите нямаше да се постанова да заявяват имущество и спор на ползи, както другите обществени държавни длъжности. И това в навечерието на локални избори! Оправданието беше повече от неуместно - много работа се създавала на антикорупционната комисия. А когато ставаше въпрос за жители, подаващи тъжби против държавното управление и общините, Кирилов искаше да им се ревизират приходите и ползите! Добре, че го смъмри персонално основният прокурор Сотир Цацаров, та
чинно обеща да изтегли безобразната си концепция
И като стана въпрос за избори, не можем да подминем акробатичните подскоци на Кирилов около последните промени в Изборния кодекс. Тогава Бойко Борисов направи на луди своите депутати, които преди малко бяха подкрепили Движение за права и свободи за ликвидирането на преференциите, а безусловно 2-3 дни по-късно трябваше да се отметнат и да ги върнат по негова заповед. От бързане да му се подчинят герберите изпревариха ветото, което президентът Румен Радев наложи върху първичните ремонти в кодекса. Така се вкараха в неуместна обстановка - първо трябваше да поддържат още веднъж високия предел на преференцията, с цел да отхвърлят ветото, а по-късно да се захванат с възобновяване на ниския предел. На Кирилов обаче даже не му мигна окото, а гордо съобщи, че шантавият законодателен маньовър на ръководещите бил „ огледална техника ". И продължи да изяснява, че поради преференциите в Народното събрание влизали по-малко адвокати. „ Юристите сме неатрактивни за това съревнование, тъй като не сме типични политици, които елементарно участваме в политическата борба и битка “, ожали се тогава някогашният народен представител.
Няма подозрение - същото ще стане и с правосъдното министерство, където Кирилов се настани. Вече набира скорост нов скандал към концепцията му да се вкара механизъм за следствие на " тримата огромни " в правосъдната власт - предложение, явно ориентирано към ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов, една от главните фигури, противопоставящи се на статуквото. А и след напускането на Кирилов Народното събрание не е в сигурност, тъй като законодателният жанр, който наложи, няма да се промени. Сигнал, че нещата в Народното събрание ще продължат постарому, е изборът на близката нему Анна Александрова за негов правоприемник отпред на правната комисия.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ