Камазоц: Богът прилеп, пред когото се прекланяли древните маи
Когато стане дума за човек прилеп, неизбежно незабавно се сещаме за Батман и неговите героични кино подвизи. Но какво ще кажете за застрашителен господ прилеп, пред който са се прекланяли античните маи преди повече от 2500 години и който за тях бил въплъщение на самата гибел?
Камазоц е името на антично провидение, изобразявано с глава на прилеп, нос, сходен на кремъчен нож, и жестоко хуманоидно тяло. Той е част от Мезоамериканската митология. Названието му идва от античния език на майския народ Киче в Гватемала и е комбиниране от техните думи kame - „ гибел “ и sotz - „ прилеп “. Или по-поетично казано - „ прилеп на гибелта “. Вярванията били, че Камазоц е свръхестествено и доста рисково създание, обитаващо пещерите и сеещо гибел. Смятан е с изключение на за злобен господ прилеп и за върколак, който изсмуквал кръвта на своите жертви. Камазоц е част от вярванията и традицията на маите, както и от тяхната литература и митология.
През хилядолетията се е запазила единствено нищожна информация за този всяващ смут стопанин на нощта. Един от дребното съхранени източници е Попол Вух (Popol Wuj), чието заглавие в превод от езика на Киче значи Книгата на Съвета или Книгата на Народа. Това е античен митологичен манускрипт (ръкопис), описващ визиите на античните мезоамериканци за сътворението на света, разказващ разнородни локални митове и даващ исторически сведения, изобразяващи мезоамериканската просвета, вярвания и обичаи.
В първата част от книгата се съдържат епоси за двамата герои - братята близнаци Хунахпу и Шбаланке. А във втората е поместена информация за историята на народа Киче и изказвания за божествения генезис на кралското семейство.В Попол Вух има данни и за безпощадния владетел на мрака Камазоц. Ръкописът споделя, че Чудовищният господ прилеп нападал своите жертви откъм врата, след което безмилостно ги обезглавявал. Такава орис сполетяла и митичния воин Хунахпу. Той и брат му – Шбаланке, трябвало да прекарат една нощ в пещерата, в която живеел Камазоц - Зоцилаха (Къщата на прилепите). Като минали няколко часа, Хунахпу надигнал глава, с цел да види дали е изгряло слънцето, богът прилеп мигновено се стрелнал към него и го обезглавил.
Камазоц като настойник на нощта, мрака, гибелта, а и на вампирите, изглеждал ужасяващо заплашителен за маите. За да бъде измолена милостта му, те принасяли кръвни жертви в негова чест. Легендата за бога прилеп се среща и при други племена и нации на територията на днешно Мексико и страните в Южна Америка. Различно е единствено името на злодеите (например Чончон - в Перу, Чили, Аржентина).
Затова мнозина имат вяра, че е допустимо концепцията за бога прилеп да е въодушевена от самата реалност. Причината са срещащите се по тези места прилепи вампири, които плашели до гибел локалното население. И най-много живелият по това време Гигантски прилеп върколак от типа Desmodus Draculae, кръстен по-късно на името на популярния граф Дракула. Той е бил с до 25%-30% по-голям от най-едрите си роднини. Огромните размери на бозайника евентуално са били свързани и с потребността му да употребява по-големи количества кръв, заради което се допуска, че е нападал и по-едри животни като говеда и коне, евентуално и хора.
За съществуването на Гигантския прилеп върколак свидетелства открита във Венецуела през 1988 година вкаменелост. По-късно са открити следи и в други Северно- и Южноамерикански страни.
Макар че Desmodus Draculae понастоящем се води липсващ тип, откривателите признават, че има открити кости и зъби от него, които не са под формата на вкаменелости. Това ще рече, че нощните бозайници от този тип не са изчезнали чак толкоз от дълго време, в случай че това изобщо се е случило. „ Всичко ново е добре забравено остаряло “
Поне по този начин гласи поговорката. Понякога може и да не сме изцяло съгласни с нея, но…
Ако се вгледаме във външните характерности на обичания за мнозина холивудски персонаж Батман – индивидът прилеп, с просто око ще открием сходството в чертите сред него и античния отблъскващ майски господ прилеп Камазоц. На този злокобен облик може да се натъкнете и в друга, по-нова, холивудска продукция – „ A Wrinkle In Time ”.
Но друг, за който ви описваме през днешния ден, а като въплъщение на самото всепоглъщащо изконно зло. Може би тези подмятания на разнообразни облици и избрани названия в киноиндустрията доближават до нас, с цел да ни накарат да се поровим малко повече в историята и скритите в нея секрети. Вероятно това е методът – посредством художественото им претворяване, те да стигнат до знанието и съзнанието ни.
Камазоц е името на антично провидение, изобразявано с глава на прилеп, нос, сходен на кремъчен нож, и жестоко хуманоидно тяло. Той е част от Мезоамериканската митология. Названието му идва от античния език на майския народ Киче в Гватемала и е комбиниране от техните думи kame - „ гибел “ и sotz - „ прилеп “. Или по-поетично казано - „ прилеп на гибелта “. Вярванията били, че Камазоц е свръхестествено и доста рисково създание, обитаващо пещерите и сеещо гибел. Смятан е с изключение на за злобен господ прилеп и за върколак, който изсмуквал кръвта на своите жертви. Камазоц е част от вярванията и традицията на маите, както и от тяхната литература и митология.
През хилядолетията се е запазила единствено нищожна информация за този всяващ смут стопанин на нощта. Един от дребното съхранени източници е Попол Вух (Popol Wuj), чието заглавие в превод от езика на Киче значи Книгата на Съвета или Книгата на Народа. Това е античен митологичен манускрипт (ръкопис), описващ визиите на античните мезоамериканци за сътворението на света, разказващ разнородни локални митове и даващ исторически сведения, изобразяващи мезоамериканската просвета, вярвания и обичаи.
В първата част от книгата се съдържат епоси за двамата герои - братята близнаци Хунахпу и Шбаланке. А във втората е поместена информация за историята на народа Киче и изказвания за божествения генезис на кралското семейство.В Попол Вух има данни и за безпощадния владетел на мрака Камазоц. Ръкописът споделя, че Чудовищният господ прилеп нападал своите жертви откъм врата, след което безмилостно ги обезглавявал. Такава орис сполетяла и митичния воин Хунахпу. Той и брат му – Шбаланке, трябвало да прекарат една нощ в пещерата, в която живеел Камазоц - Зоцилаха (Къщата на прилепите). Като минали няколко часа, Хунахпу надигнал глава, с цел да види дали е изгряло слънцето, богът прилеп мигновено се стрелнал към него и го обезглавил.
Камазоц като настойник на нощта, мрака, гибелта, а и на вампирите, изглеждал ужасяващо заплашителен за маите. За да бъде измолена милостта му, те принасяли кръвни жертви в негова чест. Легендата за бога прилеп се среща и при други племена и нации на територията на днешно Мексико и страните в Южна Америка. Различно е единствено името на злодеите (например Чончон - в Перу, Чили, Аржентина).
Затова мнозина имат вяра, че е допустимо концепцията за бога прилеп да е въодушевена от самата реалност. Причината са срещащите се по тези места прилепи вампири, които плашели до гибел локалното население. И най-много живелият по това време Гигантски прилеп върколак от типа Desmodus Draculae, кръстен по-късно на името на популярния граф Дракула. Той е бил с до 25%-30% по-голям от най-едрите си роднини. Огромните размери на бозайника евентуално са били свързани и с потребността му да употребява по-големи количества кръв, заради което се допуска, че е нападал и по-едри животни като говеда и коне, евентуално и хора.
За съществуването на Гигантския прилеп върколак свидетелства открита във Венецуела през 1988 година вкаменелост. По-късно са открити следи и в други Северно- и Южноамерикански страни.
Макар че Desmodus Draculae понастоящем се води липсващ тип, откривателите признават, че има открити кости и зъби от него, които не са под формата на вкаменелости. Това ще рече, че нощните бозайници от този тип не са изчезнали чак толкоз от дълго време, в случай че това изобщо се е случило. „ Всичко ново е добре забравено остаряло “
Поне по този начин гласи поговорката. Понякога може и да не сме изцяло съгласни с нея, но…
Ако се вгледаме във външните характерности на обичания за мнозина холивудски персонаж Батман – индивидът прилеп, с просто око ще открием сходството в чертите сред него и античния отблъскващ майски господ прилеп Камазоц. На този злокобен облик може да се натъкнете и в друга, по-нова, холивудска продукция – „ A Wrinkle In Time ”.
Но друг, за който ви описваме през днешния ден, а като въплъщение на самото всепоглъщащо изконно зло. Може би тези подмятания на разнообразни облици и избрани названия в киноиндустрията доближават до нас, с цел да ни накарат да се поровим малко повече в историята и скритите в нея секрети. Вероятно това е методът – посредством художественото им претворяване, те да стигнат до знанието и съзнанието ни.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ