Линда Нолан „непрекъснато се опитва да извлече максимума от живота“ на фона на диагнозата рак
Когато стана дума за десерта на нашия фамилен обяд на Великденска неделя, желаех Ticky Stoffee Pudding.
Всички се смяхме, беше смешно. Но също по този начин, не изцяло. За мен това не беше просто преиначаване на езика. Не можех да схвана вярно думите, те не идваха.
Освен че не помня имената, това нещо с думите се случва неотдавна. Склонни сме да се кикотим за това, само че може би моментът ме повлия повече, тъй като бяхме в прелестния пъб край реката, където ядохме за последно с Бърни, преди тя да почине. Това беше Денят на Свети Патрик през 2013 година и тя умря по-малко от четири месеца по-късно. Може просто да е резонирало.
В момента и аз съм по-клатещ се и треперенето на ръцете ми е по-изразено. Прибрах се вкъщи след брилянтен ден със фамилията и приятелите си и взех решение да легна на дивана, вместо да се причисля към Денис и Морийн на бингото. Прецених, че не мога да държа диббера неподвижно.
Знам, че се тревожех до отмалялост за сходни неща преди последните ми доста сканира...
Прочетете целия текст »
