Легендарната Даниела Гергелчева: Мечтая някой ден да видя европейски шампион по тенис на маса от България
Когато споменем български триумф на интернационална сцена в тениса на маса, няма по какъв начин незабавно да не излезе на напред във времето името на Даниела Гергелчева. И до през днешния ден тя продължава да бъде единствената българка при дамите в тениса на маса с европейска купа. Печели я през 1990-а година в Гьотеборг, Швеция. Отдадена на обичания си спорт, госпожа Гергелчева следи от близко протичащото се в “Арена Асарел”, където 2019 ITTF World Tour Asarel Bulgaria Open навлиза в решителната си фаза.
“Много съм сюрпризирана от този прекрасен шампионат. Такава огромна зала и толкоз доста хора. Радвам се извънредно, че в Панагюрище е направено нещо доста хубаво. А и наградният фонд е огромен. Надявам се всички да играят добре за България”, сподели Гергелчева.
От дълги години тя следи развиването на играта от Франция, където има над 10 национални трофеи като играч и треньор: “Нивото на тениса на маса освен у нас, само че и в другите страни от Европа, е ужасно променено. Играта стана доста по-бърза и за състезателите е още по-трудно да се конкурират с азиатците. За страдание българите изостават от ден на ден. Китайците бяха положителни, а в този момент са още по-добри. Не знам по какъв начин ще ги настигнем. Искам, обаче не знам по какъв начин ще се случи, ще бъде трудно”.
През 2017-а Мария Йовкова стана европейска шампионка на двойки за девойки, тръгвайки по стъпките на Даниела Гергелчева: “Мечтая някой ден още веднъж да видя европейски първенец по тенис на маса от България. Дали ще бъде мъж или жена, няма значение. Трябва да се работи извънредно доста. Най-важно е да се построи основа”.
Връщайки се към страстите от европейската купа, Гергелчева още веднъж подсети какво я е предиздвикало да слезе от подиума по време на церемонията по награждаването: “Качих се на почетната стълбичка и внезапно разбрах, че не звучи българският химн. А аз съм българка, желая българския химн! Веднага слязох! И внезапно го откриха, а ужким го нямаше”.
Госпожа Гергелчева се върна и към спомените от началото на своята кариера, когато в залата, в родния Момчилград, основава другарство с човек, след това спечелил три олимпийски трофеи, 7 златни медала от международни шампионати и две първи места от европейски шампионати: “Беше шестгодишен, когато пристигна в Момчилград. Първата ни среща беше доста забавна. Видях го в залата и започнах да се интересувам кое е това момче. В първия миг се зачудих по какъв начин може да е толкоз дребен, а да подвига над 20 кг. След това с Наим Сюлейманоглу станахме приятели”.
Въпреки че дълги години е надалеч от родината, Даниела Гергелчева продължава да бъде измежду най-значимите персони както за България, по този начин и в частност за Момчилград. В знак на почитание към личността и спортните й триумфи, скоро в града ще бъде кръстена зала на нейно име, с цел да могат почитателите й в тениса на маса да черпят още по-голямо ентусиазъм в преследването на нейните резултати.
“Много съм сюрпризирана от този прекрасен шампионат. Такава огромна зала и толкоз доста хора. Радвам се извънредно, че в Панагюрище е направено нещо доста хубаво. А и наградният фонд е огромен. Надявам се всички да играят добре за България”, сподели Гергелчева.
От дълги години тя следи развиването на играта от Франция, където има над 10 национални трофеи като играч и треньор: “Нивото на тениса на маса освен у нас, само че и в другите страни от Европа, е ужасно променено. Играта стана доста по-бърза и за състезателите е още по-трудно да се конкурират с азиатците. За страдание българите изостават от ден на ден. Китайците бяха положителни, а в този момент са още по-добри. Не знам по какъв начин ще ги настигнем. Искам, обаче не знам по какъв начин ще се случи, ще бъде трудно”.
През 2017-а Мария Йовкова стана европейска шампионка на двойки за девойки, тръгвайки по стъпките на Даниела Гергелчева: “Мечтая някой ден още веднъж да видя европейски първенец по тенис на маса от България. Дали ще бъде мъж или жена, няма значение. Трябва да се работи извънредно доста. Най-важно е да се построи основа”.
Връщайки се към страстите от европейската купа, Гергелчева още веднъж подсети какво я е предиздвикало да слезе от подиума по време на церемонията по награждаването: “Качих се на почетната стълбичка и внезапно разбрах, че не звучи българският химн. А аз съм българка, желая българския химн! Веднага слязох! И внезапно го откриха, а ужким го нямаше”.
Госпожа Гергелчева се върна и към спомените от началото на своята кариера, когато в залата, в родния Момчилград, основава другарство с човек, след това спечелил три олимпийски трофеи, 7 златни медала от международни шампионати и две първи места от европейски шампионати: “Беше шестгодишен, когато пристигна в Момчилград. Първата ни среща беше доста забавна. Видях го в залата и започнах да се интересувам кое е това момче. В първия миг се зачудих по какъв начин може да е толкоз дребен, а да подвига над 20 кг. След това с Наим Сюлейманоглу станахме приятели”.
Въпреки че дълги години е надалеч от родината, Даниела Гергелчева продължава да бъде измежду най-значимите персони както за България, по този начин и в частност за Момчилград. В знак на почитание към личността и спортните й триумфи, скоро в града ще бъде кръстена зала на нейно име, с цел да могат почитателите й в тениса на маса да черпят още по-голямо ентусиазъм в преследването на нейните резултати.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ