Как работата повлиява на съня?
Когато чиновниците могат да понижат обичайна 5-дневна работна седмица с 4-дневна, те пренасочват свободното си време към изненадващо (или не толкова) занятие – сън.
Служителите, които минават към 32-часова работна седмица прекарват 7,58 часа на вечер в сън, което е с съвсем час повече, в сравнение с при 40-часова седмица. Това твърди социологът и икономист от Бостънския лицей Джулиет Шор, представена от Bloomberg.
С други думи: те прекарват седем от освободените им осем часа на седмица в сън, а не в отмятане на домашни задания или срещи с другари.
„ Не бях сюрпризирана, че хората спят малко повече, само че бях сюрпризирана от това какъв брой фрапантна бе смяната “, споделя Шор. Процентът на хората, които се одобряват за лишени от сън, т.е. получаващи по-малко от 7 часа сън на вечер, е намалял от 42,6% до 14,5% при 4-дневна работна седмица.
Проучванията на Шор измежду 304 чиновници в 16 компании (три в Съединени американски щати, една в Австралия и 12 със седалище в Ирландия) наблюдават няколко интернационалните шестмесечни тестови стратегии на неправителствената организация 4 Day Week Global и се случват на фона на пандемията, която внесе обилни и трайни промени в работните привички по света.
Концепцията за съкратена работна седмица набира известност, защото пандемията промени графиците и даде на мнозина опция да усетят по какъв начин гъвкавостта може да усъвършенства живота им. И въпреки някои по-упорити шефове като Илон Мъск на Tesla и Джейми Даймън на JPMorgan Chase да упорстват чиновниците им да се върнат към предпандемичните си работни привички, други също толкоз високопоставени мениджъри прегръщат по-кратката работна седмица. Куортърбекът на Tampa Bay Buccaneers Том Брейди и основният изпълнителен шеф на AMC Entertainment Адам Арън неотдавна се изрекоха в поддръжка на подобряването на салдото работа-личен живот.
Що се отнася до тестовите стратегии, не всички организации, които са ги почнали, са ги приключили. Приблизително един от петима работодатели се е отказал – множеството още на стадия на предподготовка. Мениджърите, които въпреки всичко са почнали пилотните стратегии, споделят, че е трябвало да се изправят пред двойно предизвикателство: от една страна, да се оправят с наложените правила за 5-дневна работна седмица, както и с премахването на ненужната работа от процеса, с цел да се реализира същото произвеждане за по-малко дни.
За тези, които са го създали, голямото нарастване на съня може да наподобява нелогично. Защо чиновниците, които не работят в петък, получават спомагателен час сън всяка вечер от седмицата, а не се любуват на занимания, семейство, социализиранe.
Кристофър Барнс, професор от Michael G. Foster School of Business към Университета във Вашингтон, отбелязва, че 4-дневната работна седмица понижава рестриктивните мерки върху времето на хората като цяло, което понижава потребността да дават отговор на имейли или да сгъват пране в 11 вечерта.
„ Хората освен работят и спят. Ние също по този начин сме и членове на фамилии, и сътрудници, и участници в общности, и родители и в случай че не разпределяме време за всяка една от тези функции, нещата стартират да се натрупат “, разяснява Барнс.
Други изследвания демонстрират връзка сред съня и работните часове, изключително при длъжности, които допускат към продължителна работа. „ Сънят и работата са в нещо като конкуренция между тях “, споделя Барнс. „ И когато размените сън за работа става проблематично. Жертвате здравето си и получавате неприятни резултати на работа “, добавя той. Последиците от недоспиването включват неетично държание на работното място, по-малка ангажираност с работния развой, не толкоз дружелюбно държание по отношение на сътрудниците, по-агресивни и насилствени лидерски трендове и други, споделя още той.
Предварителните данни на Шор демонстрират, че чиновниците на 4-дневен график в изследването виждат усъвършенстване при редица метрики на благосъстоянието и продуктивността, като задоволеност от живота и баланс сред работа и персонален живот. По думите ѝ тези резултати може да са свързани с спомагателното време, прекарано в сън.
Клийт Кушида, професор по медицина на съня към Станфордския университет, показва, че множеството сън вечерно време по всяка възможност оказва помощ на чиновниците да следят композиция от усъвършенствано въодушевление, подсилена краткосрочна памет и фокус, възстановяване на изпълнителните функционалности и ограничение на склонното към вдишване на опасности държание.
„ Повечето сън постоянно е нещо положително “, споделя Кушида. „ Подобренията варират от човек на човек, само че най-големият резултат би бил бдителността през целия ден “, добавя той.
Служителите, които минават към 32-часова работна седмица прекарват 7,58 часа на вечер в сън, което е с съвсем час повече, в сравнение с при 40-часова седмица. Това твърди социологът и икономист от Бостънския лицей Джулиет Шор, представена от Bloomberg.
С други думи: те прекарват седем от освободените им осем часа на седмица в сън, а не в отмятане на домашни задания или срещи с другари.
„ Не бях сюрпризирана, че хората спят малко повече, само че бях сюрпризирана от това какъв брой фрапантна бе смяната “, споделя Шор. Процентът на хората, които се одобряват за лишени от сън, т.е. получаващи по-малко от 7 часа сън на вечер, е намалял от 42,6% до 14,5% при 4-дневна работна седмица.
Проучванията на Шор измежду 304 чиновници в 16 компании (три в Съединени американски щати, една в Австралия и 12 със седалище в Ирландия) наблюдават няколко интернационалните шестмесечни тестови стратегии на неправителствената организация 4 Day Week Global и се случват на фона на пандемията, която внесе обилни и трайни промени в работните привички по света.
Концепцията за съкратена работна седмица набира известност, защото пандемията промени графиците и даде на мнозина опция да усетят по какъв начин гъвкавостта може да усъвършенства живота им. И въпреки някои по-упорити шефове като Илон Мъск на Tesla и Джейми Даймън на JPMorgan Chase да упорстват чиновниците им да се върнат към предпандемичните си работни привички, други също толкоз високопоставени мениджъри прегръщат по-кратката работна седмица. Куортърбекът на Tampa Bay Buccaneers Том Брейди и основният изпълнителен шеф на AMC Entertainment Адам Арън неотдавна се изрекоха в поддръжка на подобряването на салдото работа-личен живот.
Що се отнася до тестовите стратегии, не всички организации, които са ги почнали, са ги приключили. Приблизително един от петима работодатели се е отказал – множеството още на стадия на предподготовка. Мениджърите, които въпреки всичко са почнали пилотните стратегии, споделят, че е трябвало да се изправят пред двойно предизвикателство: от една страна, да се оправят с наложените правила за 5-дневна работна седмица, както и с премахването на ненужната работа от процеса, с цел да се реализира същото произвеждане за по-малко дни.
За тези, които са го създали, голямото нарастване на съня може да наподобява нелогично. Защо чиновниците, които не работят в петък, получават спомагателен час сън всяка вечер от седмицата, а не се любуват на занимания, семейство, социализиранe.
Кристофър Барнс, професор от Michael G. Foster School of Business към Университета във Вашингтон, отбелязва, че 4-дневната работна седмица понижава рестриктивните мерки върху времето на хората като цяло, което понижава потребността да дават отговор на имейли или да сгъват пране в 11 вечерта.
„ Хората освен работят и спят. Ние също по този начин сме и членове на фамилии, и сътрудници, и участници в общности, и родители и в случай че не разпределяме време за всяка една от тези функции, нещата стартират да се натрупат “, разяснява Барнс.
Други изследвания демонстрират връзка сред съня и работните часове, изключително при длъжности, които допускат към продължителна работа. „ Сънят и работата са в нещо като конкуренция между тях “, споделя Барнс. „ И когато размените сън за работа става проблематично. Жертвате здравето си и получавате неприятни резултати на работа “, добавя той. Последиците от недоспиването включват неетично държание на работното място, по-малка ангажираност с работния развой, не толкоз дружелюбно държание по отношение на сътрудниците, по-агресивни и насилствени лидерски трендове и други, споделя още той.
Предварителните данни на Шор демонстрират, че чиновниците на 4-дневен график в изследването виждат усъвършенстване при редица метрики на благосъстоянието и продуктивността, като задоволеност от живота и баланс сред работа и персонален живот. По думите ѝ тези резултати може да са свързани с спомагателното време, прекарано в сън.
Клийт Кушида, професор по медицина на съня към Станфордския университет, показва, че множеството сън вечерно време по всяка възможност оказва помощ на чиновниците да следят композиция от усъвършенствано въодушевление, подсилена краткосрочна памет и фокус, възстановяване на изпълнителните функционалности и ограничение на склонното към вдишване на опасности държание.
„ Повечето сън постоянно е нещо положително “, споделя Кушида. „ Подобренията варират от човек на човек, само че най-големият резултат би бил бдителността през целия ден “, добавя той.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ