Когато си поставим някаква цел и тръгваме към нея, в

Когато си сложим някаква цел и тръгваме към нея, в един миг тя може да се окаже ненужна. Но значим е пътят, по който сме минали до там и той ни е научил, че тази цел не е толкоз значима за нас в този миг. Това сподели в предаването " Човекът на фокус “ на Радио " Фокус “  пътешественикът Валентин Станков.

Страстта му към пътуванията се заражда още със самото му раждане, когато майка му го е родила на задната седалка в фамилната кола, пътувайки някъде из Еленския балкан: " Роден съм на пътя и той години по-късно ме извика да се върна там. Практически започнах да пътувам 2015 година. Първото ми пътешестване беше до Дубай на посетители на другар. И това някак си отключи поредност от пътувания, които продължиха до 2020 година, като за този интервал съумях да обиколя цяла Азия, огромна част от Африка и други страни по света. “

Когато пътуваш на стоп си постоянно в една неопределеност, споделя още пътешественикът, в никакъв случай не знаеш дали ще стигнеш закъдето си тръгнал или ще останеш на място. Но това ти дава едни такива уроци, които те карат да оставиш надзор и да се оставиш в ръцете на ориста. И в това пътешестване аз открих, че оставяйки се на това течение, постоянно получаваш най-хубавото най-после. “

Всички завършения, сложни, занимателни моменти Валентин Станков разказва в книгата си " Живот в едно странствуване “, като в нея с изключение на спомените от пътешествията си в другите страни, той разказва и за живота му, който е обвързван с диабет: " Никога не съм го възприемал диабета като някакво задължение, а като част от мене, която се е появила в живота ми с цел да ме научи на нещо, с цел да ме накара да се обърна към себе си и да се погрижа за себе си. “

" Няма формула за щастието, това е едно непрестанно търсене и рационализиране на самите нас, което в никакъв случай не свършва, “ описа още пътешественикът Валентин Станков.