Тамаш Хак-Ковач от Банка ДСК: Данни за имотен балон няма и не разбирам истерията
Когато си банкер или банка е доста мъчно да бъдеш известен, ние сме като мобилните оператори – всички те ненавиждат, до момента в който ненадейно не останат без интернет. Същото е и с банките – хората не осъзнават, какъв брой значими са в действителност банките за обществото и стопанската система, споделя Тамаш Хак-Ковач, основен изпълнителен шеф на Банка ДСК.
Той поема ръководството на една от най-значимите финансови институции у нас посред пандемията през 2020 година. През 2023 година Банка ДСК сложи самостоятелен и секторен връх, като генерира облага от над 1 милиарда лв.
Личните наблюдения на Тамаш Хак-Ковач през този интервал демонстрират, че България към този момент не е нито най-бедната, нито най-корумпираната страна в Европейския съюз. Място за положителна прогноза има – както за бъдещото икономическо развиване на страната, по този начин и за догонването на междинните европейски приходи.
Банка ДСК е естественият избор за повече от 2,6 млн. клиенти в България. Тя е правоприемник на Държавната спестовна каса – основана още преди измененията и е може би най-разпознаваемата банка у нас. Приватизирана е през 2003 година Неслучайно унгарската група OTP резервира името ѝ.
Банката държи лидерска позиция, като остава финансовата институция с най-вече клиенти в България, даже в изискванията на ожесточената конкуренция от страна на останалите играчи в бранша. Две години откакто Банка ДСК взема решение да спре телевизионната си реклама, в изследванията измежду потребителите те към момента дават отговор, че най-вече това е банката с най-запомнящите се клипове.
Срещаме се с Тамаш Хак-Ковач, с цел да обсъдим тематиките, които в последните месеци като че ли вълнуват всички - жилищните заеми, лихвите и най-общо пазара на парцели. Има ли балон в този бранш, каквито гласове се чуват, какво ще се случи на пазара след въвеждане на еврото и ще се затрудни ли достъпът до банков запас?
Таня Илиева: 2023 година беше рекордна за банковата система в България, а също и за Банка ДСК – на какво се дължат тези резултати?
Тамаш Хак-Ковач: Когато приказваме за облагите на банките, е доста елементарно да се изведат на напред във времето огромните цифри, само че съгласно мен, е значимо да сложим тези резултати в подтекст.
Печалбата, от една страна, пораства, просто тъй като банките имат повече капитал. Ако сравните капитала в банковата система по отношение на този отпреди 10 години, в този момент той е съвсем два пъти по-голям.
Затова и облагите порастват – в случай че вложите 1000 лв. в държавни облигации, явно ще имате по-малко облага, в сравнение с в случай че вложите 2000 лева
Това е едната причина съгласно мен. Втората е, че в последните година-две ние се намираме в една неповторима обстановка, в която всичко върви добре за банките. От една страна търсенето е високо, лихвите се качват и качеството на заемите е положително.
Тези облаги отиват за подсилване на финансовата база на банките, тъй че считам като цяло това за добра вест, тъй като усъвършенства стабилността на банковата система. Стабилността на банковата система значи сигурност за парите на клиентите.
Ако не сме печеливши, ще има недоволства, че не генерираме облаги и не сме задоволително сигурни.
Втората причина е, че ние сме банката с най-вече клиенти, имаме най-големия кредитен портфейл и надлежно това автоматизирано значи, че имаме и най-високия реализиран резултат през годината - напълно съразмерно по отношение на ролята ни в българската банкова система и стопанската система като цяло.
Това евентуално е първата и последната година, в която отчитаме облага от 1 милиарда, тъй като идната година несъмнено ще сме в еврозоната, по този начин ще е много мъчно да реализираме облага от 1 милиарда евро.
Когато си банкер или банка е доста мъчно да бъдеш известен, ние сме като мобилните оператори – всички те ненавиждат, до момента в който ненадейно не останат без интернет. Същото е и с банките – обществото не осъзнава, какъв брой значими са в действителност банките за обществото и стопанската система.
Споменахте въвеждането на еврото и в тази връзка - каква е вашата прогноза за стопанската система през тази и идната година, надлежно за въвеждането на единната валута?
Очакванията ми като цяло са позитивни. Имам поради, че главното, най-важното за хората, е пазарът на труда. Борбата за фрагменти води до растеж на заплатите. Когато чиновниците са по-скъпи, това оказва напън върху мениджмънта на всички места да стане по-продуктивен, тъй като не можете просто да решите казуса, като наемете на ниска цена повече хора. Първо, не е елементарно да наемете повече хора с нужните умения. И сигурно е доста мъчно да наемете хора на ниска цена.
И това е добре за стопанската система, тъй като България се стреми да се приближи до европейския стандарт. И моето мнение е, че през последните няколко години България догонва европейските приходи, въпреки това да не се усеща от някои българи.
Освен това, българският пазар е доста характерен във връзка с кредитирането, тъй като предоставяме най-достъпните ипотечни заеми в Европа, което лишава шока от стопанската система. Защото, в случай че сте във Англия, внезапно ипотеката ви нараства на пет % и би трябвало да плащате два пъти повече, в сравнение с плащате през днешния ден в България..
Така че аз съм позитивно надъхан по отношение на това, че България от ден на ден ще се приближава до европейските стандарти и приходът на глава от популацията ще продължи да пораства. Смятам, че би трябвало да се радваме на това.
Говорите за равнищата на лихвите по ипотечните заеми във Англия. В последната година лихвите в останалата част от Европа се покачваха, което докара и до изстудяване на имотния пазар значително. В България наклонността беше друга, да не кажа противоположна. Сега доста анализатори и банкери предизвестяват, че се тук също се чака повишаване на лихвите. Каква е вашата прогноза и какво значи това за потребителите?
Всеки има право да си има мнение, само че множеството от тези, които чета - те са тъкмо това - просто отзиви. Те нямат никакви данни, които да потвърждават тяхното виждане.
Има няколко статистики, които съгласно мен са най-важните, когато приказваме за ипотечни заеми. Едната визира по този начин наречената степен на претъпканост (overcrowding rate), която може да се съпостави с равнищата в Европа - каква част от популацията живее в пренаселени семейства.
Това, което имам поради, е, че в случай че живеете с в двустаен апартамент с родителите си и с децата си, това е пренаселено домакинство.
България попада в алената категория, в най-пренаселената категория, което значи, че статистически хората се нуждаят от повече витално пространство. Проблемът не е, че вие живеете в апартамент от 200 квадратни метра и желаете да се преместите в 250, тъй като желаете джакузи.
Очевидно, че е пренаселено откъм липса на задоволително жилищна повърхност и това значи, че има потребност от по-добри условия на живот въз основа на статистиката на Европейския съюз.
Втората, според мен, най-важна статистика е това, което назоваваме досегаемост - тя нормално мери какъв брой години би трябвало да работи средностатистически човек, с цел да си разреши средностатистически апартамент. И тук още един път, България към момента е една от страните, в случай че не и страната, с най-достъпните жилища.
Така че, към момента спрямо приходите, недвижимите парцели са може би най-достъпните в Европа и в случай че погледнете обратно за последните 10-15 години, те са станали даже по-достъпни спрямо други страни, а не по-малко, което е още една доста значима част от статистиката. Така че аз бих работил с данни, вместо да показвам мнение.
Що се отнася до ипотечното кредитиране, лихвените проценти не могат да се трансформират фрапантно. Аков България те се усилват, то това би било извънредно постепенно. Причината е, че българските лихвени проценти се основават на така наречен Local deposit index, локален показател на депозитите, а депозитният показател се трансформира доста постепенно.
Aко сте вързани с EURIBOR и нагледно да кажем той съставлява междинното сред 20 банки, а локалният депозитен показател се равнява по депозитите на да кажем 5 млн. семейства, той се трансформира доста по-бавно в сравнение с този на 20 банки.
Така че е невероятно равнищата на лихвите по ипотечните заеми в България да се трансформират прекомерно бързо. Защото това са договорни отговорности на банките, даже и да желая да кажа: " О, ще вдигнем лихвите по ипотечните заеми с 10 процентни пункта ". Аз не мога да го направя. Да, бих могъл да го направя за нови клиенти, само че явно е, че никой няма да пристигна при нас в този случай.
Чисто математически, системата се трансформира доста, доста постепенно. И това е огромното ѝ преимущество. Много малко европейски страни имат такава.
И последната статистика, само че не и по значение, е по този начин наречената mortgage penetration (бел. р. проникването на ипотечните кредити), която в България още веднъж е с извънредно ниски стойности.
" Проникването на ипотечните заеми " мери каузи на ипотечните заеми по отношение на Брутният вътрешен продукт на страната и още веднъж е един от най-ниските в Европа.
Така че аз персонално не виждам безусловно никаква причина и просто не разбирам тази нервност към ипотечното кредитиране.
Преди няколко месеца разбор на една от другите огромни банки заприказва за съществуването на балон на имотния пазар в София, а регулаторът - Българска народна банка съобщи, че има подготвеност да предприеме ограничения за стягане на ипотечното кредитиране.
Няма да разясня разбора на сътрудниците, само че главното усещане в медиите е, че в случай че има повишаване на цените, би означавало, че има балон. Но дефиницията за балон е, че той е налице, когато покачването не е стабилно. А стабилно значи да не можеш да си го позволиш.
И това е статистиката, за която приказвам през цялото време, която демонстрира, че спрямо други европейските пазари, обстановката в България не е станала по-неустойчива, в противен случай става по-устойчива. И това още веднъж е въпрос на обикновена математика, тъй като зависи от това по какъв начин се повишават приходи и по какъв начин надлежно цените на парцелите. Това е така наречен price to income ratio, тази статистика за досегаемост, за която към този момент говорихме.
Той поема ръководството на една от най-значимите финансови институции у нас посред пандемията през 2020 година. През 2023 година Банка ДСК сложи самостоятелен и секторен връх, като генерира облага от над 1 милиарда лв.
Личните наблюдения на Тамаш Хак-Ковач през този интервал демонстрират, че България към този момент не е нито най-бедната, нито най-корумпираната страна в Европейския съюз. Място за положителна прогноза има – както за бъдещото икономическо развиване на страната, по този начин и за догонването на междинните европейски приходи.
Банка ДСК е естественият избор за повече от 2,6 млн. клиенти в България. Тя е правоприемник на Държавната спестовна каса – основана още преди измененията и е може би най-разпознаваемата банка у нас. Приватизирана е през 2003 година Неслучайно унгарската група OTP резервира името ѝ.
Банката държи лидерска позиция, като остава финансовата институция с най-вече клиенти в България, даже в изискванията на ожесточената конкуренция от страна на останалите играчи в бранша. Две години откакто Банка ДСК взема решение да спре телевизионната си реклама, в изследванията измежду потребителите те към момента дават отговор, че най-вече това е банката с най-запомнящите се клипове.
Срещаме се с Тамаш Хак-Ковач, с цел да обсъдим тематиките, които в последните месеци като че ли вълнуват всички - жилищните заеми, лихвите и най-общо пазара на парцели. Има ли балон в този бранш, каквито гласове се чуват, какво ще се случи на пазара след въвеждане на еврото и ще се затрудни ли достъпът до банков запас?
Таня Илиева: 2023 година беше рекордна за банковата система в България, а също и за Банка ДСК – на какво се дължат тези резултати?
Тамаш Хак-Ковач: Когато приказваме за облагите на банките, е доста елементарно да се изведат на напред във времето огромните цифри, само че съгласно мен, е значимо да сложим тези резултати в подтекст.
Печалбата, от една страна, пораства, просто тъй като банките имат повече капитал. Ако сравните капитала в банковата система по отношение на този отпреди 10 години, в този момент той е съвсем два пъти по-голям.
Затова и облагите порастват – в случай че вложите 1000 лв. в държавни облигации, явно ще имате по-малко облага, в сравнение с в случай че вложите 2000 лева
Това е едната причина съгласно мен. Втората е, че в последните година-две ние се намираме в една неповторима обстановка, в която всичко върви добре за банките. От една страна търсенето е високо, лихвите се качват и качеството на заемите е положително.
Тези облаги отиват за подсилване на финансовата база на банките, тъй че считам като цяло това за добра вест, тъй като усъвършенства стабилността на банковата система. Стабилността на банковата система значи сигурност за парите на клиентите.
Ако не сме печеливши, ще има недоволства, че не генерираме облаги и не сме задоволително сигурни.
Втората причина е, че ние сме банката с най-вече клиенти, имаме най-големия кредитен портфейл и надлежно това автоматизирано значи, че имаме и най-високия реализиран резултат през годината - напълно съразмерно по отношение на ролята ни в българската банкова система и стопанската система като цяло.
Това евентуално е първата и последната година, в която отчитаме облага от 1 милиарда, тъй като идната година несъмнено ще сме в еврозоната, по този начин ще е много мъчно да реализираме облага от 1 милиарда евро.
Когато си банкер или банка е доста мъчно да бъдеш известен, ние сме като мобилните оператори – всички те ненавиждат, до момента в който ненадейно не останат без интернет. Същото е и с банките – обществото не осъзнава, какъв брой значими са в действителност банките за обществото и стопанската система.
Споменахте въвеждането на еврото и в тази връзка - каква е вашата прогноза за стопанската система през тази и идната година, надлежно за въвеждането на единната валута?
Очакванията ми като цяло са позитивни. Имам поради, че главното, най-важното за хората, е пазарът на труда. Борбата за фрагменти води до растеж на заплатите. Когато чиновниците са по-скъпи, това оказва напън върху мениджмънта на всички места да стане по-продуктивен, тъй като не можете просто да решите казуса, като наемете на ниска цена повече хора. Първо, не е елементарно да наемете повече хора с нужните умения. И сигурно е доста мъчно да наемете хора на ниска цена.
И това е добре за стопанската система, тъй като България се стреми да се приближи до европейския стандарт. И моето мнение е, че през последните няколко години България догонва европейските приходи, въпреки това да не се усеща от някои българи.
Освен това, българският пазар е доста характерен във връзка с кредитирането, тъй като предоставяме най-достъпните ипотечни заеми в Европа, което лишава шока от стопанската система. Защото, в случай че сте във Англия, внезапно ипотеката ви нараства на пет % и би трябвало да плащате два пъти повече, в сравнение с плащате през днешния ден в България..
Така че аз съм позитивно надъхан по отношение на това, че България от ден на ден ще се приближава до европейските стандарти и приходът на глава от популацията ще продължи да пораства. Смятам, че би трябвало да се радваме на това.
Говорите за равнищата на лихвите по ипотечните заеми във Англия. В последната година лихвите в останалата част от Европа се покачваха, което докара и до изстудяване на имотния пазар значително. В България наклонността беше друга, да не кажа противоположна. Сега доста анализатори и банкери предизвестяват, че се тук също се чака повишаване на лихвите. Каква е вашата прогноза и какво значи това за потребителите?
Всеки има право да си има мнение, само че множеството от тези, които чета - те са тъкмо това - просто отзиви. Те нямат никакви данни, които да потвърждават тяхното виждане.
Има няколко статистики, които съгласно мен са най-важните, когато приказваме за ипотечни заеми. Едната визира по този начин наречената степен на претъпканост (overcrowding rate), която може да се съпостави с равнищата в Европа - каква част от популацията живее в пренаселени семейства.
Това, което имам поради, е, че в случай че живеете с в двустаен апартамент с родителите си и с децата си, това е пренаселено домакинство.
България попада в алената категория, в най-пренаселената категория, което значи, че статистически хората се нуждаят от повече витално пространство. Проблемът не е, че вие живеете в апартамент от 200 квадратни метра и желаете да се преместите в 250, тъй като желаете джакузи.
Очевидно, че е пренаселено откъм липса на задоволително жилищна повърхност и това значи, че има потребност от по-добри условия на живот въз основа на статистиката на Европейския съюз.
Втората, според мен, най-важна статистика е това, което назоваваме досегаемост - тя нормално мери какъв брой години би трябвало да работи средностатистически човек, с цел да си разреши средностатистически апартамент. И тук още един път, България към момента е една от страните, в случай че не и страната, с най-достъпните жилища.
Така че, към момента спрямо приходите, недвижимите парцели са може би най-достъпните в Европа и в случай че погледнете обратно за последните 10-15 години, те са станали даже по-достъпни спрямо други страни, а не по-малко, което е още една доста значима част от статистиката. Така че аз бих работил с данни, вместо да показвам мнение.
Що се отнася до ипотечното кредитиране, лихвените проценти не могат да се трансформират фрапантно. Аков България те се усилват, то това би било извънредно постепенно. Причината е, че българските лихвени проценти се основават на така наречен Local deposit index, локален показател на депозитите, а депозитният показател се трансформира доста постепенно.
Aко сте вързани с EURIBOR и нагледно да кажем той съставлява междинното сред 20 банки, а локалният депозитен показател се равнява по депозитите на да кажем 5 млн. семейства, той се трансформира доста по-бавно в сравнение с този на 20 банки.
Така че е невероятно равнищата на лихвите по ипотечните заеми в България да се трансформират прекомерно бързо. Защото това са договорни отговорности на банките, даже и да желая да кажа: " О, ще вдигнем лихвите по ипотечните заеми с 10 процентни пункта ". Аз не мога да го направя. Да, бих могъл да го направя за нови клиенти, само че явно е, че никой няма да пристигна при нас в този случай.
Чисто математически, системата се трансформира доста, доста постепенно. И това е огромното ѝ преимущество. Много малко европейски страни имат такава.
И последната статистика, само че не и по значение, е по този начин наречената mortgage penetration (бел. р. проникването на ипотечните кредити), която в България още веднъж е с извънредно ниски стойности.
" Проникването на ипотечните заеми " мери каузи на ипотечните заеми по отношение на Брутният вътрешен продукт на страната и още веднъж е един от най-ниските в Европа.
Така че аз персонално не виждам безусловно никаква причина и просто не разбирам тази нервност към ипотечното кредитиране.
Преди няколко месеца разбор на една от другите огромни банки заприказва за съществуването на балон на имотния пазар в София, а регулаторът - Българска народна банка съобщи, че има подготвеност да предприеме ограничения за стягане на ипотечното кредитиране.
Няма да разясня разбора на сътрудниците, само че главното усещане в медиите е, че в случай че има повишаване на цените, би означавало, че има балон. Но дефиницията за балон е, че той е налице, когато покачването не е стабилно. А стабилно значи да не можеш да си го позволиш.
И това е статистиката, за която приказвам през цялото време, която демонстрира, че спрямо други европейските пазари, обстановката в България не е станала по-неустойчива, в противен случай става по-устойчива. И това още веднъж е въпрос на обикновена математика, тъй като зависи от това по какъв начин се повишават приходи и по какъв начин надлежно цените на парцелите. Това е така наречен price to income ratio, тази статистика за досегаемост, за която към този момент говорихме.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ