10 артистични смъртни наказания, практикувани в Римската империя
Когато се заприказва за гладиаторски битки, изтезания на нарушители и гонения против ранните християни, първото, за което се сещаме е Колизеума в Рим. Наистина, този голям за времето си амфитеатър побирал от 50 000 до 70 000 фенове и бил обичано място за развлечения на античните римляни.
Дали те са били по-кръвожадни от нас и им е харесвало да следят гибелта в другите ѝ жестоки проявления? Не бих могла да отговоря. Но като се замисля за нашата актуалност – новините цялостни с репортажи от местата на атентати, произшествия, убийства и самоубийства, филмите с принуждение, пукотевица и гибел и така нататък не задоволяват ли същата жадност за кървави зрелища?
Римляните са превръщали гибелта в представления, ние пък документираме гибелта или сътворяваме художествени творби на тази тематика.
„ Забавната стратегия “ изнасяна всеки ден на арените на Колизеума и на всички амфитеатри в империята била със следната поредност: за начало – venationes, т.е. „ лов “, а в действителност борба сред мъже и животни; обществени изтезания на престъпници; гладиаторски борби.
Сутрешните и следобедни представления от „ афиша “ не са обект на днешния текст. Но историческите проучвания и проучените артефакти демонстрират, че налагането на смъртно наказване в Римската империя, с изключение на въздаване на правдивост (така, както я разбирали в онази епоха) било и проявление на зрелище с впечатляваща сценография, по исторически или митологични сюжети на правилото на „ живите картини “.
Дали това е опит за „ естетизиране “ на кървавото представление или блян за внасяне на многообразие и опит за „ преподаване “ на комплицираната митология? Трудно е да се каже. Текстовите и художествени източници приказват за обстоятелствата, не за подбудите на „ сценаристите “.
Ето 10 артистични обществени смъртни санкции от времето на Римската империя.
1. Пресъздаване на мита за Икар
Осъденият бил пускан да лети (бутан от високо) в реплика на злополучния опит на митологическия воин. Естествено нещастниците, изпълняващи тази сценка падали и се размазвали на арената, като един път един от тях даже опръскал с кръв присъстващия император (според текст на Светоний).
2. Кастрацията на Атис
Според същия създател мнозина наказани са били подложени на това безчинство, пресъздавайки легенда, разказваща за наказването на смъртен, протегнал ръка на дъщерята на яростен господ от римския мавзолей. Естествено наказаните умирали от загуба на кръв.
3. Изпитанието на Сцевола
Gaius Mucius Scaevola; (от лат.: Scaevola — „ лява ръка “) e именит воин от ранната история на Древен Рим. Осъденият, „ играещ “ Гай Муций трябвало да протегне ръката си над огъня на жертвеник и да я държи, до момента в който изгори. Предполага се, че може би издръжливостта на Сцевола била заради заболяването аналгезия, при която тялото е нечувствително към болежка, само че екзекутираните по този метод умирали по-скоро от шока, провокиран от изгарянията, а не от пламъците.
4. Митът за Иксион
Според гръцката митология Зевс привързал Иксион към постоянно въртящо се огнено колело и го хвърлил на небето. Историята на Иксион е разказана от Диодор, Пиндар, Виргилий и от Овидий в „ Метаморфози “, тъй че античните римляни познавали легендата чудесно. Осъдените повтаряли тъгите на Иксион за веселба на публиката.
5. Двубоят на Ахил и Хектор
Двама наказани били принудени да се борят до гибел с оръжията на героите от „ Илиада “, до момента в който единият от тях паднел мъртъв. Оцелелият бил приветстван като Ахил. Но изтезанието му не се отлагала – против него бил изкарван различен наказан и по този начин до момента в който от всички, планувани за деня оставал единствено един жив. На другият ден той още веднъж бил включван в дуелите.
6. Мъките на Прометей
Тази екзекуция била въодушевена от мита за героя, който откраднал огъня от боговете и го дал на хората. За наказване бил прикрепен върху канара и орел всеки ден изяждал черния му дроб, а през нощта органът се възстановявал и на другата заран изтезанието се подновявало. В случая обаче вътрешностите на наказания еднократно били изядени от „ мечка, докарана от Каледония “, заради неналичието на орел, както написа същия създател.
7. Зачеването на Минотавъра
Според гръцката митология Пасифея, брачната половинка на цар Минос била обладана от свещения бик на остров Крит и вследствие на този акт се родил „ сина им “. По времето на император Нерон тази екзекуция се прилагала върху престъпнички – изходът несъмнено бил летален, заради вагиналните разкъсвания и провокирания кръвоизлив.
8. Историята на Орфей и Евридика
Тя била пресъздадена при освещаването на Колизеума. „ Отчаяният от гибелта на обичната си брачна половинка “ наказан трябвало да свири на лира и да укроти голям брой диви хищници на арената. Една от присъстващите мечки евентуално не била музикална – „ артистът бил раздран от неблагодарна мечка “, както написа Марциал.
9. Наказанието на Актеон
Смъртта на наказания, пресъздаващ тази легенда била жестока – бил разкъсван от кучета, както ловецът от гръцката митология, който без да желае видял богинята Артемида да се къпе гола в един поток. С това наказване екзекутирали протегналите ръка на моминска непоквареност – изнасилвачите.
10. Подвизите на Херакъл
Митологичният воин имал доста такива. Единият от тях бил успеха над двете отровни змии, изпратени му от богинята Хера, до момента в който бил още в люлката. Естествено наказаният не успявал да ги победи и умирал от отровата им. Друг героизъм на митологичния воин е удушаването с голи ръце на Немейският лъв – наказаният не успявал да се пребори с хищника и бивал раздран от него. „ Укротяването на дивия критски бик “ включвало единоборство на наказан с нервиран бик, като нещастникът трябвало да го усмири и да се качи на гърба му. Разбира се, индивидът свършвал стъпкан и с голям брой тежки рани от рогата на животното. И тъй наречените, и т.н.
