Димитър Бабев е един от забравените български писатели. Книгите му

Димитър Бабев е един от забравените български писатели. Книгите му от дълго време са библиографска необичайност и мъчно могат да бъдат открити даже в антикварните книжарници. Голяма част от творбите му са преведени на съветски, френски, шведски, немски и есперанто, само че в България са изтрити от паметта ни. Цялото му творчество споделя за един забавен човек и публицист, който участва в културния и публичния живот на България до края на Втората международна война.

За житието му се знае малко. Роден е във В. Търново на 25 октомври 1880 година В старопрестолния град приключва главното си обучение, а гимназия в Пловдив. Записва право в Брюксел, само че се дипломира в Софийски университет „ Климент Охридски “.

Навярно юридическите науки и литературата го свързват с Жорж Нурижан. Той е сътрудник на италиански вестници, секретар по печата при италианското посолство у нас, консултант на папския нунций в България. През 1933 година разгласява книгата си „ Македонската покруса, гледана от Рим “, в която са включени мненията на над 40 италиански общественици и културни дейци за протичащото се в Македония. Автор е на граматики, речници, на съществени проучвания на български език върху италианската просвета и литература, както и на книги за български писатели и критици. В архива на Народната библиотека е съхранена портретна фотография на Димитър Бабев, върху която той собственоръчно е изписал: „ На приятеля ми Жорж Нурижан в символ на духовна дружба, 23 септември 1939 година “.

През 1902 година Бабев разгласява първото си стихотворение в списание „ Българска колекция “. От 1913 година до 1917 година е редактор на списание „ Листопад “. В него съумява да притегли, изключително през първите му години, неколцина от известните наши писатели – Пенчо Славейков, Кирил Христов, Николай Райнов, Димчо Дебелянов, Емануил Попдимитров, Николай Ракитин. Всъщност Димитър Бабев е освен редактор, а и админ и коректор на списанието. Издава „ Листопад “ при сложни условия, без финансова помощ, по тази причина то се появява нередовно.

Единственото на което разчитал са дребното постоянни клиенти и поддръжката на приятелите си сътрудници. „ Затова ми е тъгата огромна, само че го издавам, с цел да се боря против декадентите “, обичал да споделя той. По-късно работи като организатор на издателството на Министерството на националната култура.

Пише драми и стихотворения. Поезията му е най-вече елегична, под въздействието на творчеството на Хайне, Яворов, Дебелянов и Пенчо Славейков. Заедно с Димитър Подвързачов редактират сборника „ Театър и вечеринки “. Освен стихотворец е и драматург в Народния спектакъл, както и книжовен критик. Участва в Балканската война. Едно от впечатляващите му стихотворения от това време е „ Молитва преди багра “, в което рисува драматизма на мъжете, които са на война.

Става един от основателите на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на вестниците „ Утро “ и „ Мир “, където прави бележки на литературни тематики. Името му може да се срещне и на страниците на списание „ Детска отмора “.

Първата му книга, която излиза от щемпел е „ Нашите писатели “ (1916). Тя съдържа публикации за творчеството на наши известни белетристи. Три години по-късно бял свят вижда книгата му със стихове „ Приказки за живота и гибелта “. Следват поемата „ Вечна приказка “ (1923), „ Някога и в никакъв случай “ (1923) „ Крали Марко (1926). В „ Критика на един стихотворец “ включва публикации за живота и изкуството, за съветски поети и театрални бележки (1928).

През 1926 година разгласява спретнато томче със стихотворения „ Книга на откровенията “. Между редовете на създателя откриваме безконечните тематики за живота и гибелта, любовта и отчуждението, истината и вярата, тъгата и самотата. Стиховете му постоянно са подправени с горест и мрак. В тях възкръсва обичаното му момиче, което гибелта отнася в по-добрия свят напълно младо. Той я чака в безсъница застанал до прозореца, а нейният контур се появява в стъклата…

В Стихотворението „ Грях “ се явява облик на мъж, който потегля през зима, през мъгли и студове към обичаната жена, поради мощните си копнежи по нея. След дълъг път се стопира пред вратите ù. Сняг е полепнал по дрехата му, само че той е пред „ приказните двери “ на нейния дом. Похлопва на вратата, тя му отваря. След него влизат дяволът и сатаната и той вижда „ прокажения облик на прегрешението “. Жената му носи бял лян и темунуга, елей и смирна, мирти и лъчи от слънце, корали от морето, обич и хубост. Тя го боготвори и той се трансформира в неземно провидение.

Димитър Бабев оставя следи и в литературата ни за деца. През 1932 година отпечатва стихосбирката „ Овчарска торбица “. Книгата е издадена от Т. Ф. Чипев, а художник е Никола Тузсузов. Тиражът ù е 3000 бройки. Детските стихотворения „ Юнак Заю “, „ Слънчова женитба “, „ Зима иде “, „ Радост “, „ Пролет “ и други са игриви и закачливи. Те се трансформират в христоматийни за по-малките.

Автор е и на пиесата „ Секулова булка “ (1932) и комедията „ Жените родиха “. Съставя антология на френските поети (1920).
Превежда съветска лирика: стихотворения и поеми от Пушкин, Лермонтов, Якубович, Ахматова, произведения на Дж. Байрон, на немски поети. Сред преводните му страници е пиесата „ Призраци “ от Х. Ибсен, новелата „ Нами-ко, или кукувичката “ от японския публицист Кенджиро Рока Токутоми, творби от Ги дьо Мопасан, С. Лагерльоф, Ф. М. Достоевски, Л. Н. Толстой, М. Прево, Б. Бьорнсон, Л. Хърн, публикации от Ж. Дюамел, О. Шпенглер и други

Известно е, че по това време за писателите ни е било мъчно да печелят хляба си от личното си творчество. Много от тях работят като служители в Министерството на националното просвещение - Георги Райчев, Елисавета Багряна, Владимир Полянов, Славчо Красински, Асен Босев са единствено дребна част от имената. Мнозина си мислели, че са на синекурна работа, само че всички те спазвали несъмнено работно време.
Измежду тях е и писателят Димитър Бабев. Съвременниците му го срещали постоянно изтощен и с печален взор. Ходел с умерена крачка, а под лявата си мишница стискал чанта цялостна с ръкописи и коректури. По това време той е организатор и коректор на министерското списание „ Училищен обзор “. Ежедневно си вадел очите с шпалти и всякакви ръкописи. Непрестанно се движел сред печатницата и Министерството. Никога не се оплаквал от многото си работа.

В тези години доста малко от сътрудниците на списанието употребявали пишеща машина. Налагало се Бабев да се бори с коректурни неточности, да разчита всякакви ръкописи с разкривени почерци. Това извънредно го измъчвало, само че той с примирие понасял отговорността на коректор. Малката му стаичка на последния етаж на министерството била постоянно задимена от цигарите му, които пушел една след друга. По масата, перваза на прозореца и единствения свободен стол стояли в хаос остарели коректурни шпалти.

Още до момента в който редактирал „ Листопад “ не плащал възнаграждения на сътрудниците си, а ги черпел с по едно кафе против отпечатана публикация. Сред имената на пишещите е и приятеля му проф. Стефан Младенов - лингвист, диалектолог, експерт по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика, академик със международна популярност. Бабев обичал да споделя, че всички му пишат само за спомен. В „ Листопад “ печата свои стихотворения и литературно – критически публикации. Под някои поетични миниатюри се подписва с псевдонима Надежда Милчева. С този псевдоним съумява да заблуди даже наш критик. Той си мислел, че това е някаква нова поетеса, чиито стихотворения напомняли тези на Пенчо Славейков от „ Сън за благополучие “.

Бабев бил непретенциозен и спокоен по темперамент. Ненавиждал модернистите и изрично се опълчва на българските символисти. Според него поезията им изобилства от безсмислия и стихоплетски хитрувания. Гордеел се, че в неговото списание „ Листопад “ се появила огромна сериозна публикация от проф. Стефан Младенов „ Декаденти и семковщина “. Тя е отпечатана в книга 9 и 10 през 1924 година Редакторът на „ Листопад “ обичал да споделя с насмешка: „ Декадентите желаеха да създадат чудеса в литературата; силеха се да се сътвори с декаденски средства книжовен звук и искра. А в действителност тяхната официална лирика, цялостна с глупости, с кухи изречения, със звънко издигнати празни и неразбираеми стихове, нямат никаква стойност “. В книгата си „ Нашите писатели “ Димитър Бабев акцентира здравите основи в националната ни литература, чиито строители са Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Тодор Влайков, Антон Страшимиров, Цанко Церковски и т. н., на които прави литературни портрети.

Той е същински работохолик. Умората по лицето в никакъв случай не го напускала, гласът му е изнемощял. Приятелите му постоянно задавали въпроса по кое време има време да чете книги, за които написа мнения и литературни бележки в подлистниците, въобще по кое време му остава време за творчество. Той отговарял добродушно: „ Нощно време, след среднощ, когато всички у нас си легнат, когато е безшумно “.

Понякога сядал за малко в сладкарница „ Охрид “. Приятелите му се събирали там всеки вторник, само че Димитър Бабев не е постоянен клиент. В случаите, когато работата не го притискала, взел участие и в излетите им до Драгалевския манастир. Винаги изглеждал посърнал и безрадостен.

Но същински е сломен след бомбените набези над София през 1944 година Тогава е опустошен неговият апартамент на улица „ Оборище “, до моста. Той не можал да понесе случилото се. Ден след ден безшумно се топял в себе си, страдал. Докато най-после болен. Умира още на идната година - на 4 декември 1945 година, на 65 години. Смъртта го заварила същински дрипльо. Повечето му другари по перо го считали за забогатял. Пишел, редактирал, превеждал всекидневно.

Веднъж Димитър Бабев и писателят Стилиян Чилингиров се препирали кой е по-добре материално.

• Ти пишеш в „ Мир “, в „ Утро “, работиш в „ Училищен обзор “, редактираш свое списание „ Листопад “, имаш виличка в Банкя – споделил Чилингиров.
• Ти па имаш пенсия, преподаваш в чирашкото учебно заведение, редактираш списание „ Детски свят “, вземаш наем от фурната и прочие – дава отговор му Бабев.

Всъщност и двамата писатели печелели, едвам претърпяват и другарската им свада била напълно на вятъра.