Седемте чудеса на античния свят
Когато се срещнем с нещо с невиждана, ненадмината и изумителна хубост, нормално го назоваваме осмото знамение на света. Но кои са другите седем чудеса, предхождащи всеки нов шедьовър в някоя област на живота?
Те в действителност са съществували или към момента съществуват и имат антична история, вълнуват въображението и са мистерия, която ни кара да мислим с други категории за отминалото време.
Емблематичните 7 чудеса на античния свят
Хеопсовата пирамида
Най-известните градежи в света през днешния ден са египетските пирамиди. Сред тях същински колоси са гробниците на фараоните от ІV династия Хеопс и Хефрен. Построени са преди 5 хиляди години и са устояли на времето до през днешния ден.
Дълго време Хеопсовата пирамида е най-високата постройка в свеат, преди да бъде издигната Айфеловата кула. Пирамидата е висока 147 метра и е построена от 2 милиона и 300 хиляди каменни блока, добре обработени, а всеки е с тегло от повече от 2 тона. Без никаква техника, единствено с чеп и чук големите каменни блокове са изсичани на другия бряг на Нил, обработвани на място и довличани до строителната площадка.
Всеки стадий от строителството е отбелязван от антични художници и доказан от актуалните археологически проучвания.
Строителството на пирамидите се свързва с едно име - архитекта Имхомен. Той е живял по времето на фараона Джосер. Бил е талантлив талант и първата египетска пирамида е негово дело. Тя е стъпаловидна и е малко по-ниска от 70 метра. Второто дело на този проектант е каменният храмов комплекс. След гибелта си той е обожествен и е провидение, закрилящо писарите. Статуята му е открита и съставлява първата скулптура на академик, получил предопределение още приживе.
Пирамидите са грандиозни творения, които не престават да изумяват хората със своите мащаби, величествена и съвършена хубост.
Висящите градини на Семирамида
Умът не може да побере това знамение на античния свят. Висящите градини на Вавилон не са толкоз антични като пирамидите. Те са строени по време, когато Омир към този момент е основал своята Одисея. Исторически бележат залеза на Асиро-вавилонската страна, която се развива дружно с античен Египет и е негов противник. Градините са краткотрайни и изчезват дружно с Вавилон. Той е величествено, само че нетрайно антично държавно образувание.
Градините са основани от вавилонския цар Навуходоносор в чест на младата си брачна половинка, мидийската принцеса Семирамида. Висящите градини са били на 4 етажа. Сводът на всеки етаж се е опирал на колона, висока 25 метра. Терасите на етажите са били направени от плоски каменни плочи и застлани с слой камъни. Те са залепени с асфалт и покрити с оловни листове, с цел да не пропущат вода на долния етаж. Отгоре натрупали слой земя, с задоволителна дебелина, с цел да може върху него да порастват дървета.
Отстрани се издигали етажи, свързани между тях с необятни полегати стълби, облицовани с цветна керамика. Красотата им била несравнима, тъй като там виреели красиви растителни типове.
Днес от това величие са останали единствено парчета от тухли и части кахли, които са по хълмовете на Вавилон.
Храмът на Артемида Ефеска
Нама по какъв начин да не сте чували за този митичен монумент, част от седемте чудеса на античния свят. Древногръцките строители са били фамозни в древността и са оставили доста забележителни здания. Към върховете на тази традиция се числи храмът на богинята Артемида, който е бил издигнат в град Ефес.
Преданието гласи, че е строен цели 120 години. Започва го Херсифон, който е фамозен строител в древността, продължава го синът му Метаген, а краят поставят архитектите Пеонит и Деметрий.
Поклонници и вярващи в продължение на 100 години посещават храма, с цел да измолят снизхождение от богинята, само че най-после пожар унищожава грандиозния градеж. Запален е от един от жителите на града - Херострат, който е мечтаел да увековечи името си по някакъв метод. Наистина съумява, само че на неприятна цена. Затова и през днешния ден съществува израз Херостратова популярност, с който се отбелязва всяка недостойна постъпка.
Възстановяването на постройката е предоставено на Хипократ. Той резервира същия външен тип на постройката, само че я уголемява. Площта на новия храм е 5450 квадратни метра. Изработката е поразителното в градежа, тъй като е вложен доста усет и досетливост. Скулпторът Праксител, художникът Скопас и други популярни гении от антична Елада основават свои творби, с цел да го украсят.
Това второ раждане не се оказва задоволително, тъй като готите, които превземат Ефес разграбват светилището. Щети му нанасят и християни- фанатици, рушащи езическия храм. Наносите на река Каистър последователно скриват останките на храма в мочурливо тресавище.
Мавзолеят в Халикарнас
Халикарнаският пантеон е едно от седемте чудеса на остарелия свят и се е намирал на територията на днешна Турция, в Бодрум. Това е била голяма гробница на царя на Кария Мавзол и неговата брачна половинка Артемизия. От името на Мавзол идва и днешният термин за гробница.
Мавзолеят е издигнат през 353 година преди Христа. Представлявал е огромен храм, заобиколен от 36 колони в йонийски жанр. Бил е висок 45 метра и декориран с барелефи и статуи, направени от най-хубавите майстори на времето. В Британския музей са изложени фрагменти от мавзолея, а за две от статуите се допуска, че са на самия Мавзол и брачната половинка му.
По времето, когато е живял Мавзол, царство Кирия е било толкоз отдалечено от центъра в Персия, че на процедура Мавзол е бил независим държател. Той е царувал от 377 до 353 година прочие н.е и е преместил столицата си в Халикарнас.
Управлението му не е било удивително с нищо друго с изключение на с постояването на мавзолея. Неговата сестра и брачна половинка Артемизия е основала плана, а градежът стартира, до момента в който Мавзол е жив и приключва 3 години след неговата гибел. Това става в 350 г преди Христа. Артемизия умира 1 година преди завършването на градежа.
Макар да е локален държател, Мавзол възприема гръцкия метод на живот, основава доста градове по крайбрежието по гръцки пример и предизвиква гръцките обичаи.
Родоският исполин
През пролетта на 304 година преди Христа жителите на остров Родос виждат по какъв начин в морето отпътуват корабите на Деметрий Полиоркет. Той идва на острова, с цел да го покори и докарва обсадни машини. Гордост измежду тях е била хелиполидата - обсадна кула с машини и преносим мост, катапулт и площадки за десант.
Обсадата обаче не съумява и тръгвайки си, Деметрий изоставя кулата. Търговците от Родос оферират да я купят за 300 гения. Решението е с парите да се построи скулптура на господ Хелиос, който е настойник на острова.
Жителите на острова поръчват статуята на скулптора Харес, а той предлага да създаде бога прав. В лявата ръка да държи спускащо се до земята покривало, а дясната да стои на челото му, до момента в който се взира в далечината.
За основа на 36-метровата скулптура скулпторът слага 3 солидни каменни стълба, скрепени с стоманени греди. Основите на стълбовете планува да бъдат в краката на статуята и в наметалото. Желязното скеле се крепи на стълбове и греди и бива покрито с гравирани листове от бронз.
Богът свети и се вижда от километри преди да се стигне Родос, по тази причина легендата за него се популяризира по света. Само половин век по-късно мощно земетресение разклаща Родос и събаря колоса на земята. Оттам идва крилатата фраза - исполин на глинени крайници.
Фарът в Александрия
Александрийският фар е издигнат към 280 година преди Христа на остров Фарос, покрай Александрия в Египет. Светлината, която излъчвал, идвала от огромен огън в основата му, който с помощта на огледала се отразявал в морето. При едно земетресение през 1373 година фарът бил опустошен.
Като сграда той представлявал кула, висока 134 метра. Архитект на творението бил Сострат Книдски. Изграден е за 5 години. Бил от бели камъни зидан. Състоял се от 3 етажа. Първият етаж е бил висок 57.7 метра, втория - 27 метра, а третата част била 7 метра. На върха имало купол със статуята на Посейдон. Преди него нямало сходно оборудване, по тази причина то будело учудване и екстаз.
Статуята на Зевс в Олимпия
Точно в Олимпия Зевс побеждава Кронос и става висш господ. Там са учредени и Олимпийските игри в чест на успеха.
Главна реликва е храмът в Олимпия със статуята на висшия господ. Поверена е на Фидий. Тя се намирала в храма, с дължина 64 метра и ширина 28 метра, а височината на вътрешното помещение била 20 метра.
Зевс е изобразен, седнал на престол, гол до кръста и направен от дърво. Върху тялото му са сложени пластини от бледорозова слонова кост, а облеклата му са били направени от златни листове. В едната си ръка държал златна скулптура на Нике, а в другата скиптър.
Тронът му е бил декориран със слонова кост и златни скулптури на богове. По-късно статуята е пренесена в Константинопол. Пожар обаче унищожава това антично знамение на света.
