Когато се разделих с Павел – първата ми юношеска любов,

Когато се разделих с Павел – първата ми юношеска обич, бях едвам на 21 години. Той отпътува в чужбина, с цел да продължи образованието си и реши, че не е добра концепция да поддържаме връзка от разстояние. Приех решението му, само че в това време се усещах унищожена от тъга, тъй като го обичах толкоз доста. В последна сметка животът продължава и надълбоко в себе си се помирих с раздялата ни. Въпреки това в никакъв случай не стопирах да мисля за него и от време на време си мечтаех връзките ни да бяха се развили по друг метод. Истински имах вяра, че Павел е моята сродна душа.
Нов живот с нова обич
Когато навърших 28, се влюбих в Мишо – доста по-възрастен мъж, разведен, с който се срещнах в нощния бар.

През идващите пет години Мишо и аз се радвахме на прелестна връзка. Той произхождаше от положително семейство, беше богат, сполучлив и извънредно хубав. В деня, в който станах на 33г., Мишо ми предложи брак. Без да се замисля, отговорих с „ да “. Това беше един от най-вълнуващите интервали в живота ми. Двамата планирахме сватбата да е след няколко месеца и мечтаехме да създадем семейство допустимо най-скоро. Толкова бяхме разчувствани, че авансово избрахме предучилище и поръчахме мебели за детската стая.
Изненадващ телефонен диалог и инцидентна среща
Четири месеца преди сватбата, мама ми сподели, че някой си на име Павел ме е търсил вкъщи, само че не е оставил телефонен номер.

Един уикенд пазарих в супермаркета, когато някой ме потупа по рамото. Обърнах се и от изненада съвсем изпуснах кошницата си. Насреща ми стоеше Павел – моята първа обич. Щом го видях, възприятията, които мислех, че са изчезнали вечно, се завърнаха още веднъж с цялостна мощ. Толкова се зарадвах на непредвидената ни среща, че примряла от благополучие се хвърлих в прегръдките му. Той бързаше, само че преди този момент ми изиска номера на мобилния и даде обещание да ми се обади доста скоро. Едва когато се прибрах, се сетих, че забравих да му кажа, че съм сгодена.
Никога не забравяте първата си обич
След като няколко дни по-късно Павел ми се обади, не бях на себе си от благополучие.

За благополучие по това време използвах годишния си отпуск и имах опция да се срещна с него без знанието на Мишо. Реших да не споделям нищо на годеника си, тъй като не мислех, че ще ме разбере. Освен това не му изневерявах. Само след три седмици секрети срещи с Павел, осъзнах, че към момента съм влюбена в него. Бившият ми другар наподобява не се интересуваше, че съм сгодена и ми сподели, че в никакъв случай не е спирал да ме обича и желае да бъдем още веднъж дружно.
Мишо беше необикновен човек, само че не караше сърцето ми да пее от наслада. Всеки път, когато си мислех за Павел, усещах пеперуди в стомаха си, до момента в който с годеника си не изпитвах сходни усеща. Знаех, че би трябвало да бъда вярна на себе си. Мишо заслужаваше жена, която да го обича с цялата си душа. Със сигурност го обичах, само че не толкоз, колкото той заслужаваше.

Трудна разлъка
Реших да приключа годежа си с Мишо и да се събера с Павел. Това беше най-трудният диалог, който в миналото съм водила. Като за начало трябваше да обясня на Мишо кой е Павел. Извиних се за тайните срещи с някогашния си и му признах, че по никакъв начин няма да е почтено, в случай че се оженим. Добавих също, че не съм очаквала той да се завърне в живота ми или да не преставам да тая толкоз мощни усеща към него. Дълги години любовта ми към Павел беше само идеал – по какъв начин можех да знам, че ориста ще реши да ни събере още веднъж?
Мишо не одобри добре новините. Той оцени моята почтеност, само че ме упрекна, че съм засрамила фамилията му и заличавам живота му. За да станат още по-лоши нещата, оставаха едвам няколко седмици до сватбата, по тази причина не е изненадващо, че родителите на Мишо се извършиха с ненавист към мен. Напълно одобрих виновността си, извиних се на всички, само че знаех, че действам вярно.

Изминаха осем години, откогато с Павел се оженихме. От брака си имаме две деца и почтено казано, не бих могла да бъда по-щастлива. Когато най-сетне се събрахме, като че ли в никакъв случай не бяхме се разделяли. И двамата искахме да прекараме остатъка от живота си дружно и отказахме да губим време, с цел да формализираме връзките си. От почитание към Мишо направих дребна женитба, единствено с шепа посетители, последвана от празничен обяд в къщата на сестра ми.
Въпреки че се усещам извънредно от случилото се с Мишо, знаех, че в случай че се омъжа за него, това щеше да е цялостна машинация. Никой от нас не би бил благополучен и нямаше метод той да ми разреши да продължа да се срещам с Павел, даже като другари. Последвах сърцето си и не скърбя, без значение, че по пътя си нараних доста хора.
Инфо: Лична драма