6 правила за мирно съжителство с тийнейджъри
Когато се приберете у дома, откривате, че щерка ви е със синя коса. Интересно, през вчерашния ден русите ѝ кичури бяха зелени, само че въпреки всичко – по какъв начин реагирате?
Някога животът е бил организиран по различен метод, като че ли не е имало такова разбиране като „ подрастваща “ възраст – младежите са започвали работа от ранно детство, на 13-14 години девойките са се омъжвали, а самостоятелността им е зависела не толкоз от възрастта, колкото от общественото състояние. Но в наши дни подрастващите са особена група хора: непредсказуеми, своенравни, надарени и неуверени.
Те се изтезават от два въпроса: „ Наистина ли съм като всички останали? “ и „ Наистина ли не съм като всички останали? “. Важно е, мислим си, да можем да си приказваме и да сме другари с тях, да имаме общ език, с цел да имаме хубави общи мемоари, нали?! Ето няколко правила за спокойно общуване с младежи:
Установете границите
Подрастващите са по този начин устроени, че постоянно желаят да завземат допустимо най-вече запаси и да окупират непознати територии, да получат разнообразни права и свободи, само че и да трансферират отговорностите и работата си на други. Това явно е неправилно и неочевидно, само че е реалност - не е потребно нито за тях, нито за родителите им.
За да се справите с това, би трябвало да установите ясно обрисувани граници и правила, само че да го извършите дружно, с цел да постигнете единодушие - тогава няма да има афектирани и разочаровани, няма да има недоразумения. Разбира се, всяко семейство си има собствен ред, обаче значимият въпрос, на който да си отговорете, е: „ Какво е удобството и какво е некомфортно в взаимния живот с огромно дете? “
“Никога не вземай ризата ми без мое позволение, имаш си твои облекла. “
„ След 23:00 у дома би трябвало да има тишина – това е моето персонално време. “
Питайте своя младеж от какви правила има потребност
„ Не желая някой да влиза в банята, когато се окъпвам. Дори и единствено, с цел да си вземе забрадка. Никога! “
" Не ми четете известията на телефона, това е персонално! "
Уважавайте се взаимно
Тежко на всички родители, чието дете, което преди е било „ положително “, в този момент е станало „ неприятно “: към този момент не ги слуша, покачва им глас, стартира да излиза без предизвестие и наподобява, като че ли изобщо не му пука за възприятията на родителите си. Някои ще въздъхнат: „ И ние бяхме такива. Вероятно това е обикновено. “
Не, не е тъкмо по този начин. Децата се отдалечават, отделят се от нас и това в действителност е обикновено, само че грубиянството от тяхна страна е неприемливо.
Има разнообразни родители. И в случай че майката е привикнала да назидава дребния си наследник да вземем за пример с думите: „ Ето, поради твоите сополи закъсняваме за детската градина “, тя би трябвало да е подготвена, че когато порасна, момчето няма да търпи това. Но в случай че почита детето си още от раждането му, а то, когато поотрасне, стартира да се ежи и опитва да ѝ отвръща? Незабавно му покажете, че това е недопустимо и спрете да поддържате връзка, до момента в който не промени тона си и не се успокои.
Подрастващото дете се разграничава от дребното по това, че може да дава отговор за думите и делата си. А с цел да има мир в фамилията, са виновни и родителите, и децата.
Шегувайте се и се смейте
Тийнейджърите в действителност ценят възприятието за комизъм. Много напрегнати обстановки могат да се разрешат благодарение на хубава смешка, просто бъдете себе си и избягвайте непотребна значимост и възторг – тогава детето ви ще ви има повече доверие.
Продължава на страницата на
