Липсващото парче от пъзела, което ще ни отведе до успеха
Когато се огледаме към себе си, можем да забележим какви сме ние самите. Да, това е по този начин, тъй като хората, които ни заобикалят, са тези, които ни построяват всекидневно и непрекъснато.
Колко постоянно се замисляме коя е най-голямата ни мотивация в живота, когато се намираме в сложен миг? Какво ни тласка да продължим и да станем по-добри хора?
Разбира се, че преди всичко това са най-близките ни хора.
" Единствената канара, за която знам, че стои постоянна, единствената институция, за която съм сигурен, че работи, е фамилията “, Лий Якока
Семейството
Семейството е подарък, който не избираме, само че би трябвало да ценим, тъй като няма нищо по-силно от кръвната връзка, която ни събира постоянно все пак. Често имаме хора към себе си, които не виждаме ежедевно, завладяни от отговорностите и отговорностите, които ни чакат, само че те са там.
Семейството може да бъде тласъкът, от който се нуждаем, когато обстановката наподобява най-трудна. Не винаги обаче резултатът е предстоящият. Връзката сред родител и дете, сред брат и сестра, ни учи през целия ни живот какво значи да даваш, без да търсиш в подмяна и точно в това се състои хубостта на тези взаимоотношения.
Уроците
Ние не избираме фамилията си, само че изибираме по какъв начин да възприемаме връзките си с тях. Какво можем да научим, какво можем да променим в себе си, тъй че да бъдем по-добри хора.
Дори постоянно да подценяваме силата на опита, то бързо с повишаването на годините разбираме, че доста неща, които сме чували в детството си, са по-релевантни в сравнение с ни е изглеждало от призмата на почтените детски очи.
Защо книгите са толкоз значими?
В наши дни, където всяка сфера от живота ни е цифровизирана и всяко мечтано нещо се намира на един клик разстояние, книгата може да се окаже сложният път за приемане на информация, или дългочаканият оазис, който ще ни поведе на дълъг път, изтъкан от завършения и разностранни страсти.
Книгите учат най-много на самообладание. Показват ни какво значи ежедневното обособяване на сила и време, превеждат ни през разнообразни историии. Те са скъпи освен тъй като носят познание. Ценни са, тъй като ни оказват помощ да достигнем сами до крайната дестинация, до заключението.
Човек се учи до момента в който е жив, само че може доста да научи от грешките на другите. Дори от тези на героите в книгите.
„ Приятел е този, който знае всичко за теб и все пак те обича! “ Уилям Шекспир
Приятелите
Казват, че сами избираме приятелите си, само че постоянно животът ни среща с хората, от които имаме потребност, а не с тези, които знаят по какъв начин да ни оказват помощ и просто са положителни за нас. Всеки интервал от живота ни носи разнообразни контакти, само че надали можем да си представим построяването ни като хората, които сме през днешния ден, без нашите другари.
Неслучайно приятелското око е определяно като най-хубавото огледало, тъй като единствено същинският другар, ще ти покаже по кое време вървиш в вярната посока. Било то с думи или с дейности.
Приятелят може да е второ семейство и да е до нас, когато светът не наподобява толкоз розов, само че даже приятните и щастливи моменти не са същите без сателит, с който да ги споделиш.
Понякога най-мотивиращите думи, са просто да чуеш " Ти можеш всичко, аз имам вяра в теб! " и колкото и просто и прозаично да наподобява, това изречение може да реализира чудеса.
Човекът в огледалото
Тогава идва моментът да се замислим, кой е най-важният човек в живота ни? Половинката ни, родителите ни?
Не! Този в огледалото. Този човек не трябва да губим в никакъв случай. Неговите неточности са най-важните, тъй като те са изпитани, претърпени и макар тях, а не поради тях, можем да го погледнем в очите и да кажем:
" Ти можеш, потвърди го! "
Грешките не са неуспех никога, те са най-големите учители в живота ни. Те ни приближават до задачите, даже до мечтания сътрудник. Колкото и това да не ни се коства действително все още, в който ги вършим.
Учителите на живота са на всички места към нас, във всичко което вършим. Понякога само е належащо да се огледаме и да намерим изчезналото парче от пъзела, което просто чака да бъде намерено.
Колко постоянно се замисляме коя е най-голямата ни мотивация в живота, когато се намираме в сложен миг? Какво ни тласка да продължим и да станем по-добри хора?
Разбира се, че преди всичко това са най-близките ни хора.
" Единствената канара, за която знам, че стои постоянна, единствената институция, за която съм сигурен, че работи, е фамилията “, Лий Якока
Семейството
Семейството е подарък, който не избираме, само че би трябвало да ценим, тъй като няма нищо по-силно от кръвната връзка, която ни събира постоянно все пак. Често имаме хора към себе си, които не виждаме ежедевно, завладяни от отговорностите и отговорностите, които ни чакат, само че те са там.
Семейството може да бъде тласъкът, от който се нуждаем, когато обстановката наподобява най-трудна. Не винаги обаче резултатът е предстоящият. Връзката сред родител и дете, сред брат и сестра, ни учи през целия ни живот какво значи да даваш, без да търсиш в подмяна и точно в това се състои хубостта на тези взаимоотношения.
Уроците
Ние не избираме фамилията си, само че изибираме по какъв начин да възприемаме връзките си с тях. Какво можем да научим, какво можем да променим в себе си, тъй че да бъдем по-добри хора.
Дори постоянно да подценяваме силата на опита, то бързо с повишаването на годините разбираме, че доста неща, които сме чували в детството си, са по-релевантни в сравнение с ни е изглеждало от призмата на почтените детски очи.
Защо книгите са толкоз значими?
В наши дни, където всяка сфера от живота ни е цифровизирана и всяко мечтано нещо се намира на един клик разстояние, книгата може да се окаже сложният път за приемане на информация, или дългочаканият оазис, който ще ни поведе на дълъг път, изтъкан от завършения и разностранни страсти.
Книгите учат най-много на самообладание. Показват ни какво значи ежедневното обособяване на сила и време, превеждат ни през разнообразни историии. Те са скъпи освен тъй като носят познание. Ценни са, тъй като ни оказват помощ да достигнем сами до крайната дестинация, до заключението.
Човек се учи до момента в който е жив, само че може доста да научи от грешките на другите. Дори от тези на героите в книгите.
„ Приятел е този, който знае всичко за теб и все пак те обича! “ Уилям Шекспир
Приятелите
Казват, че сами избираме приятелите си, само че постоянно животът ни среща с хората, от които имаме потребност, а не с тези, които знаят по какъв начин да ни оказват помощ и просто са положителни за нас. Всеки интервал от живота ни носи разнообразни контакти, само че надали можем да си представим построяването ни като хората, които сме през днешния ден, без нашите другари.
Неслучайно приятелското око е определяно като най-хубавото огледало, тъй като единствено същинският другар, ще ти покаже по кое време вървиш в вярната посока. Било то с думи или с дейности.
Приятелят може да е второ семейство и да е до нас, когато светът не наподобява толкоз розов, само че даже приятните и щастливи моменти не са същите без сателит, с който да ги споделиш.
Понякога най-мотивиращите думи, са просто да чуеш " Ти можеш всичко, аз имам вяра в теб! " и колкото и просто и прозаично да наподобява, това изречение може да реализира чудеса.
Човекът в огледалото
Тогава идва моментът да се замислим, кой е най-важният човек в живота ни? Половинката ни, родителите ни?
Не! Този в огледалото. Този човек не трябва да губим в никакъв случай. Неговите неточности са най-важните, тъй като те са изпитани, претърпени и макар тях, а не поради тях, можем да го погледнем в очите и да кажем:
" Ти можеш, потвърди го! "
Грешките не са неуспех никога, те са най-големите учители в живота ни. Те ни приближават до задачите, даже до мечтания сътрудник. Колкото и това да не ни се коства действително все още, в който ги вършим.
Учителите на живота са на всички места към нас, във всичко което вършим. Понякога само е належащо да се огледаме и да намерим изчезналото парче от пъзела, което просто чака да бъде намерено.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ