Прочитът на редактора: Ще станем ли по-богати, или просто ще броим по-различни пари
Когато се приказва за еврото, българинът рядко мисли за стопански индикатори. Повечето хора питат просто: " Ще живеем ли по-добре? “ Въпросът е човешки, не счетоводен. И отговорът не е еднопосочен.
Влизането в еврозоната не е магическа формула . Никоя страна не е забогатяла от самата промяна на валутата, само че нито една не е съжалила, че е направила крачката. Европейската централна банка припомня, че еврото е непоклатимост, доверие и предвидимост. Но за хората с ниски приходи това звучи нереално, до момента в който не го усетят в портфейла си.
България от дълго време живее " на евро “ . Валутният ръб свърза лв. с единната европейска валута още през 1999 година, тъй че номиналната смяна е единствено въпрос на знак. Истинският въпрос е дали ще се промени действителната стойност на труда. Ще коства ли заплатата ни повече, или просто ще се изписва с други числа?
Министерството на финансите и Българска народна банка приказват внимателно . И двете институции показват, че изгодите ще дойдат през стабилността и вложенията. За бизнеса това значи по-ниски разноски и по-малко валутен риск. За хората — вероятно по-сигурни работни места и по-добри лихви по заеми. Но и двете страни признават: растежът на приходите няма да пристигна от самото еврото, а от метода, по който страната ще употребява неговите преимущества.
Историческият опит е явен — в първите месеци след промяната на валутата цените нормално леко се покачват. Част от търговците закръглят нагоре, а хората усещат това по джоба си. Европейската комисия следи сходни процеси и изисква непоколебим надзор, с цел да няма спекулации, само че психологическият резултат остава. Затова и упованията би трябвало да са реалистични: приходите няма да скочат, само че и покупателната мощ няма да се срине, в случай че инфлацията бъде овладяна.
Има и различен аспект – неравенството . София от дълго време живее в друга икономическа действителност от дребните градове. Членството в еврозоната няма да промени това единствено по себе си, безапелационен е " Фокус “. За едни хора еврото ще донесе повече благоприятни условия – по-лесен достъп до заеми, повече вложения, по-високи заплати в модерните браншове. За други – ще остане знак на непозната стопанска система, която не усещат в всекидневието си.
Българската национална банка е безапелационна: трайният растеж на приходите може да пристигна единствено от по-висока продуктивност. Това значи обучение, умения, технологии. Без тях еврото просто ще постави европейски етикет на същите проблеми – ниски заплати, скъпи артикули и муден прогрес.
Влизането в еврозоната е като пренасяне в по-голяма къща, съпоставя " Фокус “. Просторът е налице, само че уютът зависи от това по какъв начин ще си подредим стаите. Еврото ще даде непоклатимост, само че не и гаранция за благоденствие. То ще отвори вратата към по-предсказуемо бъдеще, само че ще изисква повече отговорност – от страната, бизнеса и хората.
А приходите? Те ще порастват, когато трудът стане по-ценен, а не когато монетите станат по-блестящи.
Влизането в еврозоната не е магическа формула . Никоя страна не е забогатяла от самата промяна на валутата, само че нито една не е съжалила, че е направила крачката. Европейската централна банка припомня, че еврото е непоклатимост, доверие и предвидимост. Но за хората с ниски приходи това звучи нереално, до момента в който не го усетят в портфейла си.
България от дълго време живее " на евро “ . Валутният ръб свърза лв. с единната европейска валута още през 1999 година, тъй че номиналната смяна е единствено въпрос на знак. Истинският въпрос е дали ще се промени действителната стойност на труда. Ще коства ли заплатата ни повече, или просто ще се изписва с други числа?
Министерството на финансите и Българска народна банка приказват внимателно . И двете институции показват, че изгодите ще дойдат през стабилността и вложенията. За бизнеса това значи по-ниски разноски и по-малко валутен риск. За хората — вероятно по-сигурни работни места и по-добри лихви по заеми. Но и двете страни признават: растежът на приходите няма да пристигна от самото еврото, а от метода, по който страната ще употребява неговите преимущества.
Историческият опит е явен — в първите месеци след промяната на валутата цените нормално леко се покачват. Част от търговците закръглят нагоре, а хората усещат това по джоба си. Европейската комисия следи сходни процеси и изисква непоколебим надзор, с цел да няма спекулации, само че психологическият резултат остава. Затова и упованията би трябвало да са реалистични: приходите няма да скочат, само че и покупателната мощ няма да се срине, в случай че инфлацията бъде овладяна.
Има и различен аспект – неравенството . София от дълго време живее в друга икономическа действителност от дребните градове. Членството в еврозоната няма да промени това единствено по себе си, безапелационен е " Фокус “. За едни хора еврото ще донесе повече благоприятни условия – по-лесен достъп до заеми, повече вложения, по-високи заплати в модерните браншове. За други – ще остане знак на непозната стопанска система, която не усещат в всекидневието си.
Българската национална банка е безапелационна: трайният растеж на приходите може да пристигна единствено от по-висока продуктивност. Това значи обучение, умения, технологии. Без тях еврото просто ще постави европейски етикет на същите проблеми – ниски заплати, скъпи артикули и муден прогрес.
Влизането в еврозоната е като пренасяне в по-голяма къща, съпоставя " Фокус “. Просторът е налице, само че уютът зависи от това по какъв начин ще си подредим стаите. Еврото ще даде непоклатимост, само че не и гаранция за благоденствие. То ще отвори вратата към по-предсказуемо бъдеще, само че ще изисква повече отговорност – от страната, бизнеса и хората.
А приходите? Те ще порастват, когато трудът стане по-ценен, а не когато монетите станат по-блестящи.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ